Най-малкото "сваления диктатор" го свали не народният гняв, а го свалиха Москва, Вашингтон, Берлин и собствената му твърде напреднала възраст. Нямаше народен гняв срещу правешкио каскет, а безброй вицове и осмиване от народа, та некои ора загазваха за нищо. Лютите чушлета са класика в жанра. Диктатор е силна дума. По-скоро е верен москалски васал и селски хитрец, докопал се до властта след като забива нож в гърба на др.Червенков, който си позволява лукса да го подцени. Твърдението, че Вашингтон и Берлин са имали някаква роля в свалянето му много трудно може да се докаже.Беше капичнат по същио начин, по който беше чучнат като губернатор на Задунайската губерния, с активното участие на неговите другаре. И освен, че беше в напреднала възраст беше и много прост, та немаше как да се ориентира в икономиката и финансите, а глутницата от озверели кучета си избра нов водач, дето да ги води из капиталистическите дебри... |
Най- много съм се чудил на затриването на АПК и умишленото съсипване на заводи. Благодарение на "пиротехниците" се превърнахме гето. Назначените "демократи" изпълниха поръчката. |
Митовете за убавите апеката и текезета са развенчани от др.Петър Младенов: "Не може да оценим иначе освен като израз на най-грубо недомислие и безотговорност одържавяването на кооперативния сектор и унищожаването на трудово-кооперативните земеделски стопанства – акт, който в много отношения има необратими последици. Създаването на аграрно-промишлените комплекси в началото на 70-те години фактически доведе по административен път до ликвидиране на кооперативния строй на село. Това в голяма степен отслаби връзките на селяните със земята. Ликвидирани бяха много села, обявени за безперспективни и със „затихващи функции“. Главният показател за оценка на работата беше т. нар. „среден добив от единица обработваема площ“. Цената на постигнатите успехи нямаше никакво значение. Замразиха се и се унищожиха милиони декари земя. Обезлюдяването на цели райони на страната и административното закрепостяване на аграрно-промишлените и промишлено-аграрните комплекси към съответен вид продукция стесни номенклатурата на селскостопанското производство. От традиционен износител България стана ежегоден вносител на картофи, фасул, зеле, лук, фураж и други селскостопански стоки за стотици милиони долари. Интензивната миграция от селото към града създаде големи социални проблеми и най-важното — откъсна структурата на българската икономика от естествените й природно-климатични условия, унищожи традиции и култура, създавани с векове. Гигантоманията и премахването на малки и средни производствени звена засегна най-чувствително производството на хранителни стоки, търговията и общественото хранене, създаде сериозни проблеми в бита и начина на живот на хората"... Те тва е положението... |
освен, че беше в напреднала възраст беше и много прост, та немаше как да се ориентира в икономиката и финансите, а глутницата от озверели кучета си избра нов водач, дето да ги води из капиталистическите дебри... Не зная дали е бил много прост сам по себе си. Но е умеел да си подбира умни наоколо. Едно сравнение: Иван Башев - Кристиян Вигенин - Даниел Митов. Дали е възможно да ни се падне на късмет някой толкова прост, колкото Живков, АМА НЕ ПО-ПРОСТ!!!!Там някакви връзки имахме с Господ, може да вземе да се смили над държавата! |
...не разсипваш това, което имаш, за да издъхнеш по пътя към това, което нямаш. Ето това само да беше написано, щеше да е достатъчно да опише "прехода". |
За това, какви и колко са били умницити-другаре покрай бай Тодор, говори пак Петър Младенов: "За дълъг период от време и особено през последните години решенията по всички основни въпроси в икономиката се вземаха от Тодор Живков, често по силата на случайни подбуди и на базата на импровизирани съждения. Суперцентрализацията на икономическата власт доведе до необосновани инвестиционни решения, до произволно определяне на плановите темпове на растеж, до непрекъснат административен натиск върху всички елементи на икономическата система и създаването на послушен апарат от ръководни стопански кадри. Без да омаловажаваме отговорността на други лица и органи, особено искаме да посочим голямата лична отговорност на другарите Гриша Филипов, Огнян Дойнов, Стоян Овчаров и Петко Данчев. Тези деформации се задълбочиха през последните няколко години, когато преднамерено се провеждаше линия на замазване на съществуващото положение и отсрочване на решаването на наболелите проблеми по пътя на увеличаването на външните и вътрешните задължения на страната. Тази политика с основание може да бъде наречена „след мен – потоп“. По такъв начин българският народ получава в наследство от досегашния режим една тежка ипотека"... Такива ми ти работи... |
щурчо 10 Ноември 2014 20:44 Щурчо, може ли някакви статистики да дадеш по години в подкрепа на твърдението на другаря ти Младенов? Например за 1970, 1980, 1989, и накрая да речем 5 години след "промените... Да видим к'ъв е бил тренда. А!? |
Язе имам много другаре, ма този Младенов не го познавам. Сал чета кво е писал: "Преди всичко трябва да напомним, че началото на сегашните трудности на страната датира още отпреди 15–20 години, но те особено се изостриха през последните две петилетки. През целия този период независимо от решенията на партийните конгреси и конференции страната продължи да се развива на екстензивна основа при непрекъснато увеличаващ се недостиг на трудови и суровинни ресурси. Икономиката започна все по-често да боледува, което намираше израз в моралното и физическо изхабяване на основните фондове, в увеличаването на размера на незавършеното строителство, в намаляването на общата ефективност на производството. Благодарение на специфичната икономическа ситуация, създала се след суровинно-енергийната криза през 1973—1975 г., страната успя да привлече допълнителни външни източници на растеж, което тогава позволи временно да се даде нов тласък в развитието на икономиката. Ние не използвахме обаче пълноценно тези възможности. Направените през същия период погрешни инвестиции не доведоха и не можеха да доведат до позитивно развитие на икономиката. Именно през тези години бяха изградени мощности, които днес не дават нито печалба, нито валута, до затова пък тежат като воденичен камък на шията на националната икономика. Става дума за обекти, които издържа цялото общество. Само Заводът за тежко машиностроене в Радомир, който е силно нерентабилен, струва на бюджета над 1,2 млрд. лева. Сериозни са последиците от строителството на някои мощности в Русе, на леярните заводи в град Раковски и дори от толкова рекламиралото обновление на химическите заводи в Девня. Допуснатата диспропорция между развитието на финалните производства и производството на материали и комплектацията за тях доведе до прекомерна зависимост на изградените през 70-те и 80-те години мощности на електрониката, химикофармацевтичната промишленост, леката индустрия, машиностроенето и други, а оттук и на народното стопанство като цяло, от вноса срещу конвертируема валута"... На кой му требват разни трендове по години, да си ги намери щом сака... |
Щурчо, тея големи чаршафи няма кой да ти ги чете. Като цитираш нещо, дай официална статистика в потвърждение. Иначе всеки може да изтропа тука какво е казал този или онзи. И какво като го е казал? Верно ли е, какви са ФАКТИТЕ? |
Язе имам много другаре, ма този Младенов не го познавам. Сал чета кво е писал: Ми той май си пада заинтересовано лице в дадения случай, та не зная в каква степен му вярваш. |
Верно ли е, какви са ФАКТИТЕ? Щом не е верно, кажи ти какви са фактите. Ясно е, че не искаш да четеш, щото не ти отърва... |
От 1991 съм в Америка. За първи път посетих България 2 месеца след изборите за СДС и Костов през 1997. След това ходя до България средно на 5 години веднъж. Това, което виждам в България не ми вдъхва оптимизъм. Всичко е замряло, няма развитие. Помислете си само: През 1945 година Германия е била една победена страна, с разбита инфраструктура, ликвидирано работоспособно население, окупирана територия. 25 години след това, да речем 1970 - Германия е една просперираща страна. Всичко което може да се мечтае - и пътищата, и градовете, и икономиката, и стабилната валута. Къде е България след 25 години? При това България през 1989 не беше разсипана. Напротив, много хора все още изпитват носталгия по онова време. Къде сбъркахме? Ето на това трябва да се търси отговор. |
"Ако на външните и вътрешните фактори на промяната им пукаше за съдбите на онези хиляди, стичащи се към площада, щяха да се обединят около Преход с Разум. При който не разсипваш това, което имаш, за да издъхнеш по пътя към това, което нямаш." Поне да бяха казали,че ни предстои Преход към доблестен Капитализъм, Авторе, а не към Капитулация ... Майната им - сега знаем под какви постали кърлежи са ни пуснали, ама ква файда... |
Ето ти факти, Боев: "Изключително сериозни проблеми се натрупаха във финансовата сфера. Държавният бюджет е поел непоносими за нашите мащаби разходи. Много от тях прикриват некадърност в управлението, неефективни инвестиции, нискокачествен и лошо организиран труд. Прекомерните разходи на държавата и създадената сложна система от държавни гаранции направиха годишния размер на субсидиите, надбавките и премиите около 7 млрд. лева, което представлява над 1/4 от общия размер на бюджетните разходи. Като резултат от това много години наред бюджетът приключва с голям дефицит. Дългът на държавата към банките надхвърли 10 млрд. лева при годишен размер на бюджетни приходи за 1988 г. 26 милиарда. Всички тези проблеми намират краен израз в задълбочаването на инфлационните тенденции. Непризнаването на инфлацията досега, а оттук и отсъствието на надеждни лостове за нейното управление ускоряват обезценяването на българския лев, намаляват неговата вътрешна и външна покупателна способност. Изключителна тревога буди стремителното нарастване на задълженията ни в свободно конвертируема валута. Брутният дълг на държавата в конвертируема валута надхвърли 10 млрд. долара. Притежаваме златни валутни резерви в размер около 1,3 млрд. долара. От предоставени кредити на други страни ще получим в близките години около 1,5 млрд. долара. При това положение чистият дълг на страната в конвертируема валута наближава 8 млрд. долара, което трябва да оценяваме като критична граница." Верно, че нема да ти харесат, ма тва е положението... |
Най-малкото "сваления диктатор" го свали не народният гняв, а го свалиха Москва, Вашингтон, Берлин и собствената му твърде напреднала възраст. Глупости. Диктаторът беше обикновен губернатор на губернията. Неговите непосредствени подчинени го свалиха, с благоволението на върховния управник в Москва по същия начин, по който беше свалил своя предшественик. |
Стига с тоя преход от пусто в празно. Няма такъв. Свидетели сме на продължение на комунизма с други средства - процес на грабеж в условията на псевдо демокрация и квази пазарна икономика. Или ако трябва да съм наистина прецизен - това дори не е фасадна демокрация и пунтаж на пазарна икономика, а гавра с тях каквато само комунисти могат да си направят. Та те дори не се прикриват. Резултатът е ясен - собтвеността е директно концентрирана в ръцете на върхушката на същата комунистическа мафия (която преди просто висеше на вимето на държавната собственост), пазарът е тотално монополизиран, а политическата система е под пълен контрол без да го има вече Член 1. Та къде е разликата? И защо се чудите, че хората предпочитат Татово време? Ами тогава комунистите не ги изнасилваха толкова зверски като сега. И за да се убедите, че няма разлика, просто си помислете с каква лекота главатарите на мафията могат да върнат старото положение. Вижте как чекистите в Русия наложиха авторитарен режим за нула време. И никой не смее да гъкне, а и не иска. Ако решат ще национализират всичко за 24 часа. Тяхното не се губи. Могат да си преливат от комунизъм в капитализъм както си искат. В крайна сметка у тях е и ножа и маслото и хляба, а срещу себе си имат овце, които не са в състояние да разберат дали идват или си отиват. Но все пак могат да преценят кога манипулациите са особено жестоки. Но за едно не са прави - че ако се върне старото ще им стане по-леко. |
горния няма комунисти и други.. има ,алчни , продажни и много много лоши ...не са и хора даже... комунистите ги избиха преди и след 9 .09 1944 останалото са драпане за кокала. |
Питал съм се и тогава, и сега се питам - що поех на това категорично кестерме? Щото ти е умрела циганката, струва ми се. |
За да се вдигне същият народ, ама чак впоследствие, срещу него и да го тури дори в ареста за кратко. Пък 25 години по-късно да вика "Че Тато си беше добър" (виж резултатите на социолозите). Народът не е слагал Тато у затвора,а Луканов. Бях объркан и аз - не на 10-и 89-а, а малко по-късно, по време на първия голям и спонтанен митинг - мисля, че беше някъде седмица по-късно. Това ми е и първото признание. Та на този голям митинг радостни хора от всички краища на София се бяха устремили към храма "Ал. Невски", оратори говореха от трибуната, народът викаше "ууу" и "долу", изобщо както му е ред. Не народът, ами наивната част от него. По-разумните още тогава виждаха това, което се случи по-сетне. Една колежка тогава каз"Ей сега като дойде СДС-то и ще стане от хубаво по-хубаво".И ние се измяхме на наивността и. Друго беше. Днес си давам сметка, че причината е внезапният взрив на тревожната ми интуиция. Толкоз еднотипен възторг усетих някак у тези хора, които доста добре познавах - добри и лоши, стиснати и щедри, работливи и мързеливи, умни и прости - е, толкоз масов възторг е висок лукс, ще се плаща впоследствие. Така, няма такова нещо НАРОД, което да бъде еднакво мислещо, еднакво можещо и т.н. А ето и втората изненада. Ценя демокрацията, дори в сиромашия. Аз съм писал и друг път, че липсата на демокрация, беше следствие на Студенатта война. |
Най- много съм се чудил на затриването на АПК и умишленото съсипване на заводи. Благодарение на "пиротехниците" се превърнахме гето. АПК беше чудесна форма на организация на българското село. В него селяните намираха една общност. Трябваше само да се премине към по-демократичен избор на ръководството, а не както по-рано спуснати отгоре началници. Самите селяни да си избират началниците, както избират кметове. Сликвидирането се ликвидира българското селско стопанство и то стана феодално.Назначените "демократи" изпълниха поръчката. |