Рекапитулацията от тези 25 г. е повече от ужасяваща за България. Без преувеличение може да се каже, че това действително е четвърта и, може би, последна национална катастрофа. И това не са силни думи.
Една средно развита европейска страна като нашата, с относително развити икономика, индустрия, сложни системи за управление, добре развито селско стопанство, прилично ниво на здравеопазване, добра социална и осигурително-пенсионна система, въобще страна, която за предходните 45 г. от периферно селско общество беше стигнала до равнището на страна, създаваща електроника и роботехника… Та, тази наша държава за последните 25 г. беше вкарана обратно в Третия свят. Българското население от 9 млн. души през т.нар. преход се стопи до около 5.5 млн. души днес. Имаме повече от 2.5 млн. души, които са емигрирали - това е, всъщност, българският кръвен данък, който платихме за глобализацията. Най-лошото е, че качеството на останалия човешки капитал в страната е доста ниско.