Отиди на страница:
| Виждал ли си авторе, Микеланджело как е нарисувал възкресението на Христос? Рисувал го е два пъти. И го е коментирал. Аз ще замълча... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: taidzi |
Обвит в дима на цигарата си, обхванал с две ръце чашата с кафе, той се взира навън с мек, неподвижен поглед, сякаш внимателно брои трамваите, които се плъзгат по "Графа". Предпочитах близкия ресторант на последния етаж на Министерството на Транспорта. Малък трик за да издигнеш над сивотата на цоциалистическия урбанизъм. |
Предпочитах близкия ресторант на последния етаж на Министерството на Транспорта. Имаш лек проблем! Въпросният ресторант е на Дякон Игнатий и Гурко и ще му требе време и одене пеша да стигне до Графа. И не предлага възможности за издигане над сивотата  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Асол |
| Тълкувам написаното като тест за психологическа проницателност. Разказът съдържа точно описание на т. нар. в псиохоанализата "затулване" - псевдо-забравяне, което най-често е свързано снякакво непонятно на пръв поглед травмено преживяване, останало в подсъзнанието. В действителност човек има съвсем ясен и отчетлив спомен за причината на невротичната тревожност и амнезия. За съжаление реконструкцията на събитията е невъзможна и оттук - намирането на адекватен отговор за мъчителното преживяване, което военният е имал дълго време след като тази на пръв поглед незначителна случка е отлетяла в миналото. Ако съм прекалил с обясненията - моля да бъда извинен. |
Не се пъни да тълкуваш г-н Донков - ни сърце, ни професионална квалификация ти стигат. Торът ще е нужен напролет за културите  |
| Тоя на Мин. на трансп. се казваше "18-я етаж" и ако ви опиша какви срещи и разговори съм наблюдавал там, бръщолевенията ми ще бъдат десет пъти по-интересни от текста. И без капка лъжа. |
| Мога да опитам да внеса малко яснота: в "Шапките" се пиеше кафе, изцицано от ръчна машина, но до около 10.00 сутринта. Имаше вестници, донесени от нас, клиентите и си ги разменяхме. След прочитане, разисквахме новините. После се местехме в "Цветарника" - до съдебната палата. Там, тези, които приемаха почерпка от кафе за стотинки в "Шапките", на свой ред черпеха с червено вино, бира, понякога дори и уиски. Разборът на новините продължаваше до към 16.00. После следваше "Дълбокото", с гроздова и кисели краставички. Така едни си свършвахме заплатите от 80лв. до 5-то число на месеца. Тогава се включваха "частниците" - собственици на преси за пластмасови неща, художници, артисти(Слабаков, примерно), все такива "ненадеждни" за милицията субекти, които обаче поддържаха всяка маса винаги пълна, за всички... Като в комунизЪма, хахахахахахахахахаха |
| Млечният бар на Графа - помня го с шейковете, които правеха там. Никога повече след това не съм пил такива шейкове. |
Тогава днешните целувки по улиците и по градинките, естествено, били немислими. Е, целувахме се навсякъде де, ама нали трябва някои да са политкоректни към силните на деня .... |
| "разкъсвах се между кафенето на писателите, клуба на журналистите и славното кафе "Шапките" на "Солунска"." Бях 7-8 годишен когато ходех на Алиянс на площад Славейков. Така, че си го спомням Млечния бар с шейковете. Още от тогава ми е заседнал един въпрос в главата "Абе тия чичковци на работа не ходят ли." Ето аз и на английски и на акордеон ходя, и никакво време не остава. Така до ден днешен. Загубихме Студената война. Младите пенсионери си отидоха, а аз още бачкам. |
| Асол, ми остави го за напролет! Недей да ровиш из него с тъкъв кеф. Че то от космоса се вижда колко ти е драго да търсиш там бисери. Аз, като автор на материала, нямам намерение точно пред теб да се самопрепоръчвам за есперт. Разбира се, че е аматьорско изпълнение. Хеле пък редом до твоето. В което професионалната еспертност лъщи като тиква на плет, окъпана от утринна роса. Ми вземи - дай там някаква психоаналитична интерпетация да се поуча от нея. Че то тоз Фройд явно не е успял грам разбиране да налее в кухата ми кратуна. Айде, чакам с нетърпение! |
| Е не се налагаше всички да работят ,но точно тия дето бистреха тогава соца и живееха в комунизма, точно на тях сега им се налага да бачкат Ама те пък и нищо не умеят Вакантни места за професионално русофоби и антикомунисти няма Украйнците ги заеха |
| Много поучително - целуват се за да изпуснат влак и изпускат влак, за да се целуват. Дали номера става с метро? А с рейс? Младите трябва да пробват! Не да се целуват където им падне.Поучително си е... |
| На една крачка от 'Млекото" беше кино "Култура". Там можеше да се целуваш по цял ден за жълти стотинки и учениците не ходеха по разни гари, колкото и романтично да е да си куфар. А ние бяхме ученички и ученици само с жълти стотинки, без куфари. |
   И аз винаги с удоволствие чета лиричните, човешки, проникновени текстове на Калин Донков. И разказите му някога (Бях много млада, когато "Частен случай" ми помагаше да си изградя светоглед, който се издига над елементарното, повърхностно деление на хората и на света на черно-бели. Радвам се, че продължава да пише все така вълнуващо и честно. |
| XYZxyz12 Декември 2014 10:55 Тогава днешните целувки по улиците и по градинките, естествено, били немислими. Е, целувахме се навсякъде де, ама нали трябва някои да са политкоректни към силните на деня .... |
| Карагьозов Тоя на Мин. на трансп. се казваше "18-я етаж" и ако ви опиша какви срещи и разговори съм наблюдавал там, бръщолевенията ми ще бъдат десет пъти по-интересни от текста. И без капка лъжа. В този ресторант по време на вечеря след преговори на Българо-чехословашката смесена комисия за икономическо и научнотехническо сътрудничество в програмата участваше и мистър Сенко. Показа как превръща няколко въженца с различна дължина във въженца с еднаква дължина. Заместник-председателят на плановата комисия на ЧССР, член на делегацията, с въздишка каза, че имат нужда от един такъв в плановата комисия, да оправя балансите. Имаше и други артисти и номера, но това ми е останало в паметта. |
| Митев, а аз наблюдавах с детско възхищение как високопоставеният другар (няма да му казвам името, че другарката му е жива) ядеше компот от череши и като си осмуче черешките в устата (и както си е облегнат на стола) ги изплюва точно в пепелника в центъра на масата. Ама от тридесетина черешки НИТО ЕДНА не ПАДНА НА ПОКРИВКАТА ДА Я ОМАЖЕ!!!!!!! |