Влизането в Църквата се отличава от влизането в дома, магазин и в която и да е обществена сграда. Благочестивият християнин се прекръства. Кръстното знамение се прави бавно, прилично, правилно и благоовейно. Първите три пръста на дясната ръка се събират нагоре, останалите два се свиват. Така приготвената десница се слага първо на челото, после на долната част на гърдите, отдясно и отляво на горната част на гърдите към плещите. Първите три събрани пръста символизират Пресвета Троица, а останалите два – двете естества на Господа Исуса Христа - човешкото и божественото. След прекръстването купува свещи, записва имена за живи и починали православни християни и се помазва при свещеника.
Свещите се запалват на определените за целта свещници. Покланят се и целуват Исусовата икона, на Света Богородица и останалите светии. През цялото време на богослужението и най - вече на Света Литургия благочестивите християни стоят на едно място – жените отляво, а мъжете отдясно.
Външното благостоене в храма трябва да отговаря напълно на вътрешното духовно настроение. От началото до края той следи внимателно с ума си песнопенията и четенията от клироса, както и възгласите на свещеника от олтара, старае се да вникне в тяхния смисъл и по този начин дейно участва в общата молитва. При възгласите на свещеника, приканващи богомолците да усилят виманието си (Например “Да внимаваме”, да застанат благоговейно при възгласа “премудрос прости”.
Ако някой не разбира всичко, което чете или пее през време на службата, да не унива, а да се моли със сърцето си, като се окуражава от невидимото Божие присъствие и от съзнанието за своята греховност. Богомолецът трябва да се прекръства по време на службата. В започване и в края на богослужението при завършителните възгласи на ектенията (напр. “Защото на тебе подобава чест и поклонение...”, в началото и в края на песнопенията, когато свещеника ги осенява с кръста, и въобще всеки път, когато чуе, че се чете или пее тайнственото Божие име – на Отец, Син и Свети Дух.
Не е правилно да се кръстим при вземане на нафора и при целуване ръка на свещеника. Поклони се извършват, когато в богослужебното четиво или песен се споменава глагола “покланям се”, взет във всичките му граматически форми. Още при целуване на иконите, евангелието, кръста, св. мощи и когато ни прекадяват с кадилницата. Уместно е да се правят леки поклони, ако в храма обаче е тясно, поклоните и държането на свещи е нежелателно, за да не пречи на богомолците наоколо в тяхната молитвена съсредоточеност.
След Света Литургия богомолците се подреждат чинно и вземат нафора (благословен хляб). Трябва да се отбележи, че нафора могат да вземат само онези, които не са консумирали ястия, пития и други. Първо минават мъжете, а след тях жените. Мнозина християни се блъскат при вземане на нафора и особено при поръсване и черпене на светена вода и така погубват всичко, което са придобили до този момент, загубват цялата си награда, с която Бог ги е удостоил за присъствието си в храма.
Когато му дойде реда, богомолецът поема осветения хляб с дясната шепа, под която е сложил кръстообразно лявата, отдръпва се от множеството и поема нафората, като внимава да не паднат трохи на земята. Ако е подготвен за Светото Причастие първо се причастява и след това взема нафора. (През време на богоявленските празници най - напред пие светената вода, а след това изяжда нафората си).
След края на службата богомолецът не остава в храма, за да си побъбри с приятели и познати, както за съжаление се случва, а целува иконите, прекръства се на изхода и отива на църковна беседа.
В наше време много човеци минават през храма без да имат вътрешно духовно настроение за това. Много от тях минават през Църквата само тогава, когато са принудени от някакво физическо или душевно страдание, като преди това обаче са обходили най - различни псевдолечители и екстрасенси. Други пък влизат в храма като в някакво магестническо място, където палят свещи и ги обръщат да горят обратно за да повредят на някого, произнасят заклинания и други. На тези деяния обаче Господ се гневи и наказва извършителите им. В този случай Бог прави така, че вместо другите наказва самите извършители на заклинанието, като това което пожелават н “враговете” им се случва на тях самите.
Също така се наблюдава и едно и друго явление. Много богомолци застават на молитва точно под купола на храма, като си мислят, че едва ли не там се “зареждат” с някаква енергия. Трябва обаче да се знае, че в Божия храм всяко местенце е благодатно и Бог поглежда милостиво, както на стоящите на челни места, така и на тези които се молят на по - крайно място.
Истинският православен християнин стои смирено в храма, където заедно с близките си имат една единствена мисъл за духовно усъвършенстване и физическо укрепване. Той знае, че за да се предпази от злини и болести трябва редовно да посещава храма и да се моли на Света Литургия. Колко много губят ония човеци, които не посещават неделните и празнични богослужения! Потопени от своите ежедневни грижи, задушаващи се от мъки и несгодите, които им поднася делничността те постепенно залиняват духовно и тогава идват пагубните грехове, безверието и отчаянието.

Има шест момента в светата Литургия, когато всички, включително и немощните, стават. Това са:

1. Малкият вход. Той символизира явяването на Сина Божи на открита проповед.

2. Четенето на Светото Евангелие от свещеника. В този новозаветен текст християнинът получава наставления за добродетелен живот.

3. Великият вход. Той изобразява кръстния подвиг на Господ Иисус Христос и Неговото погребение.

4. Символът на вярата. Представлява кратко изложение на православната вяра, съставено от светите Отци и учители на Църквата на първия и втория Вселенски събори (325 г. – 381 г.), т. е. събирания на църковните пастири от всички населени места, където през четвърти век е имало християни. (20)

5. Песента “Тебе поем” По време на това песнопение свещеникът благодари на Бога за любовта Му към нас и призовава Светия Дух, Който освещава приготвените дарове.

6. “Отче наш” – това е Господнята молитва, която Иисус Христос е казал на учениците Си, когато Го помолили да ги научи да се молят. (21)

Има периоди, когато Православната Църква не разрешава да се коленичи. Кои са тези дни? На този въпрос изчерпателен отговор ни дава 20-то Апостолско правило, в което се казва: “Забранява се да се коленичи в неделя, тъй като в този ден е станало Христовото Възкресение, а колениченето е израз на скръб и съкрушение. По същата причина не се коленичи от Пасха до Възнесение Господне, а също така по време на Рождественските празници”. Не се разрешава на богомолеца да прикляква с едно коляно, като това не важи за болни и немощни. (22)

По време на цялото богослужение християнинът трябва да стои на едно място, с изключение на няколко момента: целуването на Светото Евангелие на утренното богослужение, при целуване на Светия Кръст, когато свещенослужителя миросва и др.

Погрешно постъпват някои вярващи, които отиват да целуват Светото Евангелие след прочитането му на света Литургия, или се опитват да докоснат и целунат свещеническите одежди. Това не бива да се прави, защото се пречи на свещеника да служи, а също така може да се разлее Св. Потир и дискосът със Св. Дарове. Тези, които искат да се доближат до свещеническите одежди, трябва да помолят за това и отецът, след като свали горната одежда, я поставя върху вярващите като прочита специална молитва за здраве. (23)

Кога християнинът трябва де се кръсти и да се покланя? – Това става в началото и края на всяко богослужение, при завършителните възгласи на ектениите, например “Защото на Тебе подобава всяка слава, чест и поклонение…”, също така в началото и края на всяко църковно песнопение и всеки път, когато чуем трисвятото Божие име – на Отец, Син и Св. Дух. Поклоните следва да се правят по време на църковното богослужение, когато се споменава глаголът “покланям се” във всичките му граматически форми, като например: “Дойдете да се поклоним на Царя, нашия Бог…”, а също така когато се целува Св. Евангелие, Св. Кръст, св. мощи, иконите и т. н. (24) Има три вида поклона: леки, когато си навеждаме само главата, поясни, допирайки с дясната ръка пода и земни – това са поклони с коленичене и допиране главата до земята. Желателно е земните поклони да се извършват по време на молитвата в къщи, с цел да не се съблазняват другите християни.

След като свърши Литургията, богомолците се нареждат в опашка, за да си вземат нафора – парченца от осветен хляб, който се нарича просфора. Когато дойде редът му, християнинът поставя в кръст дланите си – дясната върху лявата. Като получи нафора, той се отдръпва встрани, без да пречи на другите и я изяжда, без да остави на дланите си нито една троха. Също така богомолецът трябва да внимава да не падне нито една частица от осветения хляб. Ако той се е подготвял да вземе Св. Причастие, първо се причастява, а след това изяжда получената нафора. На Богоявленските празници като Йордановден, първо пие светена вода, а после приема осветените хлебни частици.

От "Евангелие от Матей"

57 И когато се свечери, дойде един богаташ от Ариматея, на име Иосиф, който също беше се беше учил при Исус. 58 Той дойде при Пилат и поиска тялото на Исус. Тогава Пилат заповяда да му се даде. 59 Иосиф, като взе тялото, обви го с чиста плащаница, 60 и го положи в своя нов гроб, който бе изсякъл в скалата; и като привали голям камък на гробната врата, си отиде. 61 А там бяха Мария Магдалена и другата Мария, които седяха срещу гроба...

карагьозов
17 Яну 2015 14:09
Мнения: 2,960
От: Bulgaria
Свод от тестове, изготвени от православни, одобрени от Руската Патриаршия. Тестовете съдържат въпроси с различна сложност, показващи подготовката ни.

16. Какая икона стала ответом на ересь, хотя сама является неканоничной?
1 Троица Новозаветная
...
Материалы для изучения: Ересь жидовствующих
Комментарий:

Изображения Бога Отца возникли в эпоху позднего Средневековья в Русской Церкви были связаны с необходимостью борьбы прежде всего с ересью жидовствующих, которые отрицали Триединство Бога... При падении в то время уровня образованности и опасности этой ереси, как путь её отражения – как путь научения простецов – возникли иконы Новозаветной Троицы. На них Бог Отец изображается в виде старца с брадою, Сын в виде отрока Эммануила, сидящего у Него на лоне, и Дух Святой также чаще всего или в виде голубя, или столпа света. В богословском смысле эти иконы неполноценны, неточны. И их позднейшее употребление всегда встречало сдержанное отношение соборного разума Церкви. Здесь мы, наверное, можем видеть дистанцию, объективно говоря, существовавшую между пониманием Церкви с большой буквы и какими-то потребностями Церкви, как исторического сообщества.
протоиерей Максим Козлов