Потребител:
Парола:
Регистрация | Забравена парола
Запомни моята идентификация
Проверете сами чрез тестове! Познаваме ли Православното християнство? Колко и какво знаем за нашата православна вяра?
Отиди на страница:
Добави мнение   Мнения:112 « Предишна Страница 5 от 6 3 4 5 6 Следваща
карагьозов
02 Юли 2016 20:25
Мнения: 3,770
От: Bulgaria
Може да не е за този форум, ама определено не е отворена, за да си бием лаф моабет с невежи хора, хора, дето ги мързи да четат и да се учат. Може да продължавате да я сеете с тъпотии темата, както "осеменявате" всички други теми, но в нея ще се публикуват неща за православната вяра, позицията на Българската православна църква и материали от автори, които преценя, че изразяват правилна позиция.
карагьозов
02 Юли 2016 20:36
Мнения: 3,770
От: Bulgaria
манрико, специално твоето нелепо включване ми прилича все едно някой чалгар прави анализи на Верди. Точ в точ.
карагьозов
03 Юли 2016 10:02
Мнения: 3,770
От: Bulgaria
СЛОВО ЗА НЕДЕЛЯ НА ВСИЧКИ БЪЛГАРСКИ СВЕТИИ


Автор:
Протойерей Йоан Карамихалев

„А на всички ония, които Го приеха, - на вярващите в Неговото име, - даде възможност да станат чеда Божии; те не от кръв, ни от похот плътска, нито от похот мъжка, а от Бога се родиха” (Йоан 1:12-13).

Братя и сестри! Това са тези, които Сам Господ Иисус Христос наричал светлината на света. Това са тези, на които Той заповядал: „Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец” (Мат. 5:16). Ето тези, за които е казал апостол Петър: „Вие сте род избран, царствено свещенство, народ свет, люде придобити, за да възвестите съвършенствата на Оногова, Който ви е призовал от тъмнина в чудната Своя светлина” (1 Петр. 2:9).

В безкрайното богатство на личността на Богочовека Христос всеки народ е отличил черти на святостта, които са близки до сърцето му, които са по-разбираеми, които за него са по-осъществими.

Днес, от цялото дивно многообразие на светостта, ние отбелязваме паметта на всички светии, просияли на българската земя: хора, които са ни близки по кръв, чийто живот се е преплел с най-решаващите събития от нашата история.

Различни типове святост се проявили на нашата земя: имало отшелници и монаси като преподобния Рилски чудотворец, св. Теодосий Търновски, св. Ромил Бдински, светители като светите братя Кирил и Методий, св. Климент и св. Наум Охридски, св. Евтимий, патриарх Търновски, мъченици за вярата като св. Боян-Енравота, св. Георги, Николай и Константин Софийски, св. Игнатий Старозагорски, св. Злата Мъгленска, имало миряни и подвижници от всякакъв род.

Светиите ни откриват във всеки век, във всяка епоха, съгласно изпитанията на времето - винаги новия, вечният Христов образ. Без тях евангелското благовестие би се загубило в отвлечени, виртуални богословски постановки, би се превърнало в умозрителна схоластика, във фарисейство и законничество. Ако Евангелието съхранява своята новост, то е, защото чрез светиите се открива безкраен източник, който идва при нас в тези човешки образи. И ние можем да познаем непознатия лично, но близък, сроден на нас човек, който ни вълнува с цялата сила на живота, такъв, като нашия - с неговата плът и кръв, с неговите трудности, със страстните влечения, побеждавани от благодатта, и, който открива, накрая, на човека цялото величие и красота на Христос. Може би ще кажете, че понякога благодатта сама достига до нас. Но кой от нас може да каже, че това става не без застъпничеството на Божиите угодници.


http://www.pravmladeji.org/node/1588
карагьозов
03 Юли 2016 10:04
Мнения: 3,770
От: Bulgaria
В цитирания в горния пост сайт има и коректен Речник на православните термини

http://www.pravoslavieto.com/rechnik/index.htm

карагьозов
05 Юли 2016 15:10
Мнения: 3,770
От: Bulgaria
Относно православното разбиране за същността на архангелите и ангелите


Протоиерей Игорь Прекуп /ЩЕ ПОТЪРСЯ НЕЩО ТАКА ПОНЯТНО И НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК - ДАНО НАМЕРЯ/

Сегодня мы празднуем Собор Архистратига Михаила и всех Небесных Сил Бесплотных. Мы прославляем небесное воинство Архангелов и Ангелов, которые хранят и обрегают нас, возвещают нам святую волю Божию и помогают ходить по правым путям Господним.

Добрый совет дал архангел Рафаил Товиту и сыну его, после известных событий описанных в книге Товит, к которому и всем нам полезно прислушаться:

«Тогда, отозвав обоих особо, Ангел сказал им: благословляйте Бога, прославляйте Его, признавайте величие Его и исповедуйте пред всеми живущими, что Он сделал для вас. Доброе дело — благословлять Бога, превозносить имя Его и благоговейно проповедывать о делах Божиих; и вы не ленитесь прославлять Его. Тайну цареву прилично хранить, а о делах Божиих объявлять похвально. Делайте добро, и зло не постигнет вас». (Тов.12:6,7)

A как представляет себе ангелов среднестатистический человек? А каковы они на самом деле? Наверное, нет более опошленного в массовом сознании образа, чем ангельский. Что только не творили над ним на протяжении последних свыше полутора тысяч лет (т. е., начиная с «Высокого Возрождения», руководствуясь плотским умом, идя на поводу у собственных фантазий или же действуя в угоду заказчикам и массовому потребителю, художники и поэты всех времен и народов христианской цивилизации.

Слащавые изображения, знакомые большинству из нас по произведениям западной религиозной живописи, на которую, особенно начиная с эпохиПетра I, холуйски стали равняться наши отечественные «богомазы», сформировали в массовом сознании порочные стереотипы, согласно которым Ангел — это такое странное человекообразное существо с крыльями из марципана, причем зачастую явно женского пола (варианты типажей — от «доктора Вари» до Елены Ваенги), или же, если и мужского, то в виде генетически модифицированных толстоморденьких карапузов, полученных не иначе как путем скрещивания шалуна Купидона и Gallus domesticus породы «русская белая».

Как тут не вспомнить слова протопопа Аввакума: «…пишут Спасов образ Еммануила, лице одутловато, уста червонная, власы кудрявые, руки и мышцы толстые, персты надутые, тако же и у ног бедры толстыя, и весь яко немчин брюхат и толст учинен, лишо сабли той при бедре не писано»?

Причем он же и объясняет причину распространения такого типа изображений: «А все то писано по плотскому умыслу: понеже сами еретицы возлюбиша толстоту плотскую и опровергоша долу горная… пишите таковых же, якоже вы сами: толстобрюхих, толсторожих, и ноги и руки яко стулцы». Трудно не согласиться с возмущением о. Аввакума, если помнить, что иконопись — одна из форм Священного Предания.

Начавшееся еще в допетровскую эпоху, «одебелевание» иконописи, то есть утрата прежней прозрачности плоти изображаемых, уплотнение или, лучше сказать, оплотянение ликов, искажающее восприятие Божественного Откровения, особенно неуместно в изображениях Ангелов. Религиозному сознанию приходится как бы прорываться сквозь ложные стереотипы, которые нынче насаждаются еще и новейшими техническими средствами современного кинематографа.

Только путем приобщения к благодатной духовной реальности возможно преодоление напластований «бабьих басен» и ненаучной фантастики, облепивших Священное Предание.

Под приобщением имеется в виду не только ознакомление с источниками достойными доверия, то есть с наследием Отцов, но и непосредственное приобщение горнему миру путем духовного единения с Богом и Его святыми как в личной молитве, так и за богослужением.

В особенности это касается богослужений, посвященных Небесным Силам.

21 ноября (8 ноября по Юлианскому календарю) мы празднуем Собор Архистратига Божия Михаила и прочих Небесных Сил бесплотных, отмечать который было определено в IV в. Поместным Лаодикийским Собором, 35-е правило которого отвергает поклонение Ангелам как творцам и правителям мира. Дата выбрана не случайно. Ноябрь — девятый месяц года по римскому календарю, который начинался (кстати, как и у славян) с весны. Март — первый месяц и т. д.

Некоторые месяцы сохранили в своих названиях корни латинских числительных: сентябрь (september) — седьмой (septĭmus), октябрь (october) — восьмой (octāvus), ноябрь (november) — девятый (nonus), декабрь (december) — десятый (decĭmus). Девятый месяц выбран в честь девяти чинов Небесной Иерархии, а восьмой день (восемь — число, означающее вечность) символизирует День Господень: день Всеобщего воскресения, с которого начинается иное бытие — вечное; день, когда Сын Божий вновь явится, но уже не в «рабьем зраке», а «в славе Отца Своего со святыми Ангелами (Мк. 8; 38).

Ангельский мир — мир духовный; мир, предшествующий человечеству и в святости, и в падении, и в увлечении злом, и в сопротивлении ему. Первым пал Денница, увлекший за собой часть ангелов, и он же выместил свою ненависть к Богу на Его образе — на человеке, которого соблазнил в погибель (вот, где корни иконоборчества). Первым противостал ДенницеАрхистратиг Божий Михаил, возглавивший Ангелов, устоявших в истине. По примеру Ангелов, не познавших зла, противостоят соблазну и люди, преодолевающие свою «удобопреклонность ко греху».

Небесное воинство сражается с «миродержителями тьмы века сего» (Еф. 6; 12) за «лежащий во зле» мир (1 Ин. 5; 19): за каждого из нас. Только мы, порой, себе эту борьбу представляем как-то очень своеобразно, в смысле, по своему образу — падшему, оземлененному, страстному, представляем и смысл ангельского служения: так, словно нет другого предназначения у ангельского мира, кроме как обслуживать наши персональные или геополитические интересы!..

Никто не спорит: и Писание, и Предание полны примерами, когда Небесное Воинство помогало сражающимся за правое дело, но в этом ли смысл существования ангельского мира? Каждый может вспомнить хотя бы один, а то и несколько примеров из жизни, когда явно «кто-то» уберег его самого или кого-нибудь из хорошо знакомых людей от неминуемого увечья или даже смерти. Но в этом ли основное предназначение Ангела-Хранителя?

«А в чем же?!» — воскликнет иной «православный-как-все». В самом деле, в чем же еще предназначение Ангела-Хранителя (коль уж о нем зашла речь), он же — «хранитель»?.. Раз так, значит, он должен нас хранить, то есть, беречь от всяких неприятностей, напастей и скорбей, чтобы нам не оказаться «не в том месте и не в то время», чтобы авиабилеты на обреченный рейс закончились пред нашим носом, а щипцы, побывавшие во рту больного, допустим, гепатитом «В» (очень, скажу я вам, устойчивый вирус), и недодержанные в автоклаве из-за нехватки инструментов, не попали бы в руках стоматолога в тот момент, когда в его кресле оказались именно мы. Ну и прочее в том же плане: этакий невидимый сотрудник департамента профилактики несчастных случаев и коррекции кармы.

Мне даже как-то неудобно кого бы то ни было разочаровывать, но не то, чтобы Ангел-Хранитель этими вопросами не занимается (занимается, можно выдохнуть), только далеко не в первую очередь. Насколько душа важнее тела, настолько забота об ее здоровье и выживании значимей, чем забота о физическом выживании и здоровье, о преходящих благах, имеющих пусть и высокую, но все же относительную ценность.

Тем более, это касается Ангелов, имеющих более масштабные задания: они заботятся о благе мира сего, но в первую очередь о благе значимом для вечности, а прочие блага, хоть и не выпадают из их поля зрения, но все же не имеют приоритетного значения. Поэтому не стоит рассматривать все подряд неприятности, будь то личного плана или глобального, как признак ослабления заботы ангельского мира о нас.

Наоборот, иной раз именно давая, по попущению Божию, нам (в любом масштабе) почувствовать причинно-следственную связь греховного настроения или действия с ощутимым (то есть, воспринимаемым нашими пятью чувствами и эмоционально переживаемым) ущербом — именно этим Силы Небесные удерживают нас от соскальзывания, а то и решительного шага в погибель.

И не в войне с нечистой силой — смысл сотворения ангельского мира. Бог ничего и никого не создавал ради разделения и борьбы, хотя бы и священной. Ангельский мир — это мир служебных духов, прославляющих Творца и служащих Ему, в том числе через заботу обо всем видимом творении Божием, и в первую очередь о «венце творения» — человеке. И если бы не грехопадение наших прародителей, эта забота не носила бы характера битвы, поле которой — сердца людей.

«Яко огнь, и пламень, и свет, безплотныя сущия, от вещественныя тли умом восперяеми, бренными устнами, невещественныя со страхом песньми да почтим», — восклицаем мы в каноне на утрени праздника. От нашей сгорбленности духовной, прижимающей взгляд к земле, то есть от мышления и действий по образу мира сего, от всего материального и преходящего, человек призывается устремить взгляд к миру горнему, к свободе в Боге, и почтить в песнях Архистратига Божия Михаила и весь сонм Небесных Сил бесплотных. Почитание молитвенное, однако, лишь точка опоры для почитания практического: «Ангельскому поревнуем житию, и мысли вперим к высоте» (там же).

«Поревнуем» не том смысле только, что удивимся и восхитимся, а в том, что постараемся посильно подражать им.

Оправдывая свои слабости, иной раз говорим: «ну мы же люди — не ангелы…», как если бы противостояние греху было делом исключительно ангельским, а человеку по природе свойственно было бы заблуждаться и грешить. Вот, дескать, их дело стоять в истине, а мы на то и люди, чтобы грешить. Это лукавая позиция. Да, человеку присущ грех. Но присущ не по природе, а наподобие хронической наследственной болезни, которая настолько давно, поколениями передается, что ее перестают воспринимать как что-то чуждое.

Однако, хотя «привычка — вторая натура», но все же не первая. А первая — неистребимый образ Божий и призвание к богоуподоблению. И как бы грех ни опутывал, ни пропитывал наше существо, как бы мы ни падали и как бы нам ни казалось, что это и есть наша натура, наша сущность, а потому надо отложить «мечты, отвлеченные от реальности» и жить «по-людски», какими бы чуждыми ни казались призывы подражать ангельскому житию — тут дай Бог только не отчаиваться и не сворачивать с узкой евангельской тропы на кажущиеся попутными магистрали.

Пока человек помнит, что Евангелие — это общая норма, а не инструкция для святых «от чрева матери», он на пути спасения. Пусть даже он на этом пути не стоит, а валяется, но он валяется на пути заповедей, на пути святом, не уступая соблазну пойти путем соседним, путем, на котором заповеди нет, не отрицаются, но руководством к действию они являются, лишь когда «обстоятельства позволяют», вернее, когда рассмотрение жизненных обстоятельств в свете Евангелия не ставит под угрозу личные или корпоративные интересы.

Возможно, это странным покажется, но человек павший и все никак не встающий, однако же, и не сходящий со спасительного пути, т. е. не перестающий соотносить свои помыслы и поступки с Евангелием (а ведь проще жить, если принять установку на облегченную схему якобы христианской жизни), он, даже находясь, казалось бы, в падении, на самом деле не погибает, потому что продолжает бороться, стараясь свести до минимума свой грех и, не переставая предпринимать усилия, чтобы хоть как то, хоть ползком по этому пути двигаться, не оставляет надежды со временем встать и пойти по-человечески.

Конечно, падшее состояние ангельским едва ли назовешь, но в том-то и особенность человека, что он постоянно перед выбором, кому из духовного мира отдать предпочтение, на кого ориентироваться: на бесов, которые пребывают в нераскаянном падении, или на Ангелов, которым свойственно быть непоколебимыми в добре. И в зависимости от выбора, человек или придумывает себе «удобную религию», или старается честно в свете Евангелия оценивать не только свои поступки, но и мотивы их, свои внутренние побуждения, не позволяя себе лукавить.

Ангелы — светоносны по восприятию от Первого Света — Бога. Лукавство — тоже свет, но искусственный, поддельный, который излучают падшие ангелы для обольщения человека. А потому практическое почитание Ангелов Божиих состоит в том, чтобы отвергать лукавый свет и руководствоваться светом Истины.



Линк към сайта, откъдето съм взел : http://www.brooklyn-church.org/sobor-arxistratiga-bozhiya-mixaila-i-prochix-nebesnyx-sil-besplotnyx-zachem-nuzhny-angely.html
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: карагьозов
sanivelev
05 Юли 2016 20:04
Мнения: 278
От: Bulgaria
В крайна сметка, на Събора на о-в Крит какви решения бяха взети?
Тези решения, като приети на православен събор задължителни ли са за всички православни църкви, дори и за тези, като нашата, които не са присъствали?
Ако не се приемат от всички православни църкви, това не е ли разкол в православието, след като Вселенският събор е върховен орган на управление на църквата?
карагьозов
05 Юли 2016 20:37
Мнения: 3,770
От: Bulgaria
sanivelev
05 Юли 2016 20:04
Мнения: 28
От: Andorra
Скрий: Име,IP
В крайна сметка, на Събора на о-в Крит какви решения бяха взети?
Тези решения, като приети на православен събор задължителни ли са за всички православни църкви, дори и за тези, като нашата, които не са присъствали?
Ако не се приемат от всички православни църкви, това не е ли разкол в православието, след като Вселенският събор е върховен орган на управление на църквата?


Благодаря ти за този важен въпрос!

Официалният сайт на БПЦ е http://www.bg-patriarshia.bg/

Информацията в него за Критското сборище /понеже явно НЕ Е СЪБОР/ е тук http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=207760

Официалният сайт на сборището е тук - на английски, френски, руски и новогръцки https://www.holycouncil.org/ - горе дясно се променят езиците. Там са всички документи.

Нямат задължителен характер, защото няма Събор и позицията на БПЦ, ГПЦ, АПЦ и РПЦ е изразена ПРЕДВАРИТЕЛНО по раздадените документи.

За съжаление стореното е опит за разкол.

Анализ по темата http://www.glasove.com/categories/intervyuta/news/pravoslavieto-pred-istorichesko-sybitie-vsepravoslavniyat-sybor-prez-yuni-2016-g

Малко конспирации http://bg.rbth.com/culture/2016/06/24/chovekt-zad-kulisite-na-kritskiya-sbor_605477
карагьозов
05 Юли 2016 20:39
Мнения: 3,770
От: Bulgaria
Официално становище на Антиохийската Православна църква

http://budiveren.com/index.php?option=com_content&view=article&id=1336:2016-07-05-11-52-00&catid=95&Itemid=192
карагьозов
06 Юли 2016 15:34
Мнения: 3,770
От: Bulgaria
Верен анализ за провала на Критското сборище


http://www.glasove.com/categories/komentari/news/padenieto-na-konstantinopol

Падението на Константинопол
Автор: Георги Тодоров, iskoni.com


Зная твоите дела; носиш име, че си жив, а си мъртъв. (Откр. 3:1) Бог избра онова, що е слабо на тоя свят, за да посрами силните. (1Кор. 1:27)




От времето на Спасяването на българските евреи (1943 г.) Българската Църква не беше се извисявала до такъв славен исторически подвиг, какъвто извърши през юни 2016 г. – Спасяването на българските православни. С неотиването си в Крит тя осуети замисъла щото църковното събрание там да се нарече Всеправославен Събор и да заяви меродавност – което щеше да е пагубно за Православието. Защото същността на Критското събрание е икуменизмът. А същността на икуменизма е, че няма Православие (щом има 333 „църкви“, значи няма Църква).



Мрежата на „събора“ беше уплетена почти неусетно и почти безупречно (от 1923 г. досега – цели 93 години!). В делвата с мед (словеса за вселюбов, всеединство, мир, природолюбие и пр. добри намерения) беше вложена и целевата лъжичка отрова (икуменизъм). В капана трябваше да се хване – дори към началото на 2016 г. сякаш вече се беше хванало! – цялото земно ръководство на Едната, Света, Съборна и Апостолска Църква.



Но Църквата не е човешко учреждение. Тя има небесно Ръководство. И за да направи видима (за зрящите) Своята сила То избра онова, що е слабо на тоя свят – Българската Църква – за да посрами силните. Това чудо стана пред очите ни. И не вярвахме на очите си. Чудото стана чрез нас, българите (Св. Синод), но заслугата беше не наша, а Негова.



Онези, които се имаха за „силни“ бяха посрамени. „Съборът“ в Крит не се състоя: състоя се едно немеродавно събрание. Колкото и да се опитваше да блъфира „успех“ (bonne mine à mauvais jeu), патриарх Вартоломей прочете написаното с огнен пръст на стената:„претеглен си на къпоните и си намерен твърде лек.“ (Дан. 5:27) Болезненото, но спасително за Православието лично управленско падение на патриарх Вартоломей в Крит е само видимото проявление на невидимата многовековната катастрофа: Падението на „Константинополската“ патриаршия под властта на светския дух.



Благодарение на Крит започваме да проглеждаме, че от няколко века насам лидерът (primus inter pares) в Православието всъщност не е Константинопол, а неговият кагемушя – Фенер.



Фенер носи име, че е жив, но е мъртъв. Носи името духовен, но е светски. Носи името „Константинополска Патриаршия“, но е Фенер. Поне от ХVІІ век насам той е под властта на светската стихия – една секуларна същност в различни исторически превъплъщения: фанариоти, елинофилетици, масони, икуменисти, евроатлантици… легион!



Богословското осмисляне същността на Фенер е табу в официалната православна историография. Ние не познаваме духовния прочит на тази част от историята ни. Пропуснали сме да видим и осмислим първостепенното историческо събитие: духовното Падение на Константинопол. Не сме видяли най-очевидното в новата история на Църквата: че Константинопол, великата православна всестолица, от няколко века насам не съществува. Неговата роля се играе от неговия отровен двойник: Фенер. А отровата в случая е самият светски дух, който владее Фенер поне от ХVІІ век насетне – първоначално чрез т. нар. „фанариоти“ (богатите светски гърци от цариградския квартал Фенер, които овладяват Патриаршията)…



Все по-ясно ни става, че ключовият проблем в Православието през последните векове е именно Фенер. Който, под името „Константинополска Патриаршия“ и с прерогативите ѝ наprimus inter pares, води Църквата в грешна и погрешна посока.



По всеизвестни исторически причини, поне от един век насам (след Първата световна война) именно Цариградският Патриарх е човекът в Църквата, който е в най-многобройни и най-тежки зависимости откъм антиправославни светски сили. Той не само не им се съпротивлява. Той е техен човек.

Редактирано: 1 път. Последна промяна от: карагьозов
sanivelev
06 Юли 2016 19:10
Мнения: 278
От: Bulgaria
От прочетеното правя извод, че съхраняването на праисторическата догматика и визия на православието не е религиозен и верски въпрос, а политически.
Чудя се обаче защо православието първо не е направило стъпка към икуменизъм, така че да има инициативата за духовно обединение на всички християни, а е допуснало Папството да поеме тази инициатива. Защото сега, отхвърляйки икуменизма, излиза, че се брани поради слабост и неувереност в модерната атеистична съвременност.
Ако през Средновековието двете църкви са били в конфликт, защото са има ли какво да делят - кой да покръсти варварите, за върховенство в Европа чрез религията, в днешния невярващ век какво толкова имат да делят. По-скоро става въпрос за исторически насложила се мнителност между католици и православни, за преодоляване на която не достигат силите. Защо толкова се брани православието? Не съществували опасност, като не се реформира и адаптира към новите неща, да загуби повече обществена подкрепа, отколкото обратно?
карагьозов
06 Юли 2016 19:29
Мнения: 3,770
От: Bulgaria
Фенер прави политика. Икуменизмът е гибел за Православието. И не е въпрос, както много хора смятат, Православието да има обществена подкрепа. Вярата е въпрос на личността - въпрос на сърцето. Ако в сърцата няма вяра, поврага "обществената подкрепа". Свято място пусто не остава...веднага ще го заеме друго нещо.
sanivelev
06 Юли 2016 19:40
Мнения: 278
От: Bulgaria
Ей това е проблемът - защо икуменизмът да е гибелен за православието.
Защо не е гибелен за католицизма, евангелизма и пр.? Защо православието да не може да издържи на конкуренцията?
карагьозов
06 Юли 2016 19:44
Мнения: 3,770
От: Bulgaria
sanivelev
06 Юли 2016 19:40
Мнения: 30
От: Bulgaria
Скрий: Име,IP


Не мисля, че не е гибелен за тях.
sanivelev
06 Юли 2016 20:01
Мнения: 278
От: Bulgaria
Аха. Смяташ, че съвременният свят е стигнал до състояние, в което традиционните религии и църкви просто ще отпаднат от само себе си. И бъдещото следхристиянско общество ще бъде универсално с универсален Бог. Или изобщо без Бог. И това извежда на преден план въпроса за ценостите, за някакви нови Заповеди за цивилизационна обществена организация и взаимоотношения. Преходът към това ново, универсално в религиозно отношение общество ще създаде хаос, поради което идва и страха, и желанието да се опази християнството, в нашия случай православното. Да, но историята е доказала, че с ретроградни средства не може да се спре глобална промяна. Така че, православието и християнството, ако наистина искат да оцелеят, би трябвало да бъдат гъвкави и адаптивни спрямо съвременните тенденции.
карагьозов
06 Юли 2016 20:04
Мнения: 3,770
От: Bulgaria
sanivelev
06 Юли 2016 20:01
Мнения: 31
От: Bulgaria
Скрий: Име,IP


Опаа, помислих, че нещо искаш да научиш, за подобни лаф моабети нямам желание.
sanivelev
06 Юли 2016 20:09
Мнения: 278
От: Bulgaria
Е, ми то човек чете, чете, учи, учи, пък почва да мисли и да задава въпроси.
Но като не ти се ще - сполай ти.
карагьозов
06 Юли 2016 20:13
Мнения: 3,770
От: Bulgaria
карагьозов
15 Юли 2016 23:01
Мнения: 3,770
От: Bulgaria
Светогорските Отци от Свещения Кинот искат да се прекрати поменаването на Вартоломей I
[/b
]

http://www.glasove.com/categories/skandalyt/news/svetogorskite-otci-ot-sveshteniya-kinot-iskat-da-se-prekrati-pomenavaneto-na-vartolomej-i


„Гласове“ представя на своите читатели текста на открито писмо на Светогорските отци от Свещения Кинот на Света гора (Атон) от 20 юни 2016 г., което бе разпространено неотдавна. Оригиналът му е публикуван в сайта apologet.spb.ru, чиито редактори коментират: „Смятаме, че съдържанието на писмото трябва да бъде предоставено преди всичко на зоркото внимание на православния епископат, а също и на целия народ Божи.“



„Откритото писмо на Светогорските отци трябва да се разучи, за да се съпоставят всички критични гледни точки, свързани с документите, приети от т.нар. Свети и Велики Събор в Крит“, пишат редакторите на сайта apologet.spb.ru. и поясняват:

Според справедливото мнение на Светогорците Критският Събор поставя Църквата в сложна ситуация, в която сякаш е обявено гонение срещу Църквата - тъй като в документа “Отношението на Православната Църква към останалия християнски свят” се осъждат всички, следващи светоотеческата еклезиология. Това е сторено изключително, за да се оправдае участието в Икуменическото движение, за да се узаконят всички форми и формати на провежданите двустранни разговори.





В Писмото си Свeтогорските Отци пишат следното:



“С цялото внимание, изучавайки текстовете на окончателно съставените документи на т.нар. Свети и Велики Събор, а също така и отговорите на авторитетни богослови и митрополити, ние стигаме до следното, което и представяме.



Изводите, до които стигаме без никакво усилие, след разучаването на техните (документи), са такива, че равносметката е, че този събор доказва своето неправославие, че е разбойнически и еретически по следните причини:

1. В своята тематика и деяния той следва новомодни методологии.



2. Той отзовава епископите и разтуря Православната съборност, а в работата си си служи с антиправославни методи.



3. Няма достатъчно осветляване в православна пълнота, обратното, беше потулена процедурата по приемането на предсъборните обсъждания на решенията.



4. Въвежда метапатристично богословие.



5. Официално и съборно узаконява всеерестта на Икуменизма.



6. Окончателно е постигната целта за придаване на църковност на ересите, т.е. става напълно ясно, че Папизмът, както впрочем и останалите еретици, се явяват Църкви, а не ереси.



7. Християнството се принизява до равнището на социализма (“социалното евангелие”.



8. Той не изразява благодатния опит на тялото църковно.



9. Съборът не следва Светоотеческото предание, защото то изначално не признава всички предшестващи събори, а най-вече не признава в качеството на Вселенски 8 и 9 Събор.



10. Анулира решенията на Вселенските Събори.



11. Признава т.нар. протестантски Световен съвет на Църквите.



12. Пренебрегва и игнорира ролята на монашеството, и по-специално позицията на Светогорците по отношение на Папизма и Икуменизма.



Според текста на последния документ “Отношение на Православната Църква към останалия християнски свят” на т.нар. Свети и Велик Събор в параграф 6 се казва, че “Православната Църква приема като историческо назоваването на инославните християнски Църкви и Изповедания, с които тя не е в църковно общение”.



По този начин Съборът признава, че Папизмът е Църква, съответно се признават решенията на богословските диалози с папистите, които така придобиват съборна сила. Обаче те, както знаете, признават църковния характер, апостолската вяра, истинността на тайнствата и апостолската приемственост на Папската ерес (вж. текстовете на документите от Монако (1982), Бари (1987), Нови Валаам (1988), Баламанд (1993). Изхождайки само от това решение, се доказва, че този Събор е загубил Православната вяра и изповедание.



Уважаеми Отци…



Ние умоляваме и уповаваме, тъй като смятаме за Ваш насъщен духовен дълг, да свикате незабавно Извънредно Двойно Събрание и на основание на горепосочените възражения да осъдите този събор като еретически, незаконен и разбойнически.



В заключение ние Ви заявяваме като Светогорски Отци, че по благодат Господна на Иисуса Христа и Бога наш, с помощта на Пресветата Богородица и всички Преподобни Светогорски Отци, Преподобни мъченици и Изповедници, “следвайки Светите Отци”, ние, ако след всичко това, не осъдите този лъжесъбор и не спрете поменаването на Патриарха, то тогава ние ще бъдем принудени, на основание на свещените канони на Църквата и диахроничното предание на Свещеното ни Място, да го направим, разбира се сами, и свободно да изпълним нашия дълг.



Според 15-о правило на Двукратния Вселенски събор ние сме задължени да прекратим поменаването на Патриарха, както са сторили и предхождащите ни Преподобни Светогорски Отци по отношение на патриарха еретик Йоан Век, и които накрая мъченически са пострадали и ние им служим празнична литургия, защото както ни казва 15-о правило, те са спрели поменаването. “Ние ги разпознахме не като епископи, а като лъжеепископи и лъжеучители”.



Обявени са гонения на Светите Отци, на Православната Църка и на Православните християни. Еретическият лъжесъбор в Крит вече нарича всички нас, православните християни, архиереи, свещеници, монаси и миряни, които оказваме съпротива – “еретици”, “зилоти” и даже с присмех – “ултраправославни”.



Нима сме длъжни да допуснем съзнанието на миряните да приеме тази извратена и лъжовна информация? С дълбоко смирение, страх Божий и любов към нашата свята Църква, Ви молим – заедно всички ние, да внесем лептата си в това, че накрая да се свика Православен Свят и Велик Събор по същество, който да анулира лъжесъбора.



Уважаеми Свещени Кинот и Кафигумени, деветдесет години крайна степен на икономия и търпимост към икуменистите – латиномъдърстващите и привърженици на унията на патриарсите и епископите, предизвикаха огромно разлагане на вярата и отгледаха еретически отклонения. Вредата и израждането в православното съзнание на духовенството и на миряните, които са призовани от тази лъжеименна “икономия”, са достигнали ужасяващи размери. Молим ви отново: Станете на борба за запазването на Свещеното Предание на Православната Църква и Вяра.



Очакваме от Вас да появите вярност към Светогорското Предание.



Превод: "Гласове"
idproxima
15 Юли 2016 23:26
Мнения: 3,960
От: Czech Republic
Да, но историята е доказала, че с ретроградни средства не може да се спре глобална промяна. Така че, православието и християнството, ако наистина искат да оцелеят, би трябвало да бъдат гъвкави и адаптивни спрямо съвременните тенденции.


За какви съвеменни тенденции става дума? Напрежението между православни, католици и протестанти, ниското ниво на вяра в християнските страни, противопоставянето на ислям с християнство??? Кое точно? Все са тенденции, от които последната може да има глобални последици.
карагьозов
06 Авг 2016 09:11
Мнения: 3,770
От: Bulgaria
Разказът на светите евангелисти за Христовото Преображение

Около осем дена подир тия думи, като взе със Себе Си Петра, Иоана и Иакова, възлезе на планината да се помоли. И когато се молеше, видът на лицето Му се измени, и дрехата Му стана бяла, бляскава. И ето, двама мъже приказваха с Него, а те бяха Мойсей и Илия; като се явиха в слава, те говореха за смъртта Му, с която щеше да свърши в Иерусалим.

А Петра и ония, които бяха с Него, бе налегнал сън; но, като се събудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него. И когато те се отделяха от Него, Петър рече на Иисуса:

Наставниче, добре ни е да бъдем тук; да направим три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия, - без да знаеше, що говори.

Когато говореше това, ето, яви се облак и ги засени; и се уплашиха, когато влязоха в облака. И чу се из облака глас, който казваше:
Този е Моят възлюбен Син: Него слушайте.

И когато се чу тоя глас, Иисус бе останал Сам. И те замълчаха и никому не обадиха през тия дни за това, що видяха."
(Лук.9:28-36)



"Истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят Сина Човечески да иде в царството Си". (Мат. 16:28)

"И след шест дни Иисус взе със Себе Си Петра, Иакова и Иоана, брат му, и възведе ги насаме на висока планина; и се преобрази пред тях: и лицето Му светна като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина.

И ето, явиха им се Мойсей и Илия, разговарящи с Него. Тогава Петър отговори Иисусу и рече:

Господи, добре е да бъдем тука; ако искаш, да направим тук три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия.

Докле още той говореше, ето, светъл облак ги засени; и чу се из облака глас, който казваше:
Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте.

И като чуха това учениците, паднаха ничком и твърде много се уплашиха. Но Иисус, като се приближи, допря се до тях и рече: станете и не бойте се!
А те, като подигнаха очи, не видяха никого, освен едного Иисуса.

И когато слизаха от планината, Иисус им заповяда и каза: никому не обаждайте за това видение, докле Син Човеческий не възкръсне от мъртвите.

А учениците Му Го попитаха и думаха: защо пък книжниците казват, че първом Илия трябва да дойде? Иисус им отговори и рече:

Илия първом ще дойде и ще уреди всичко; но казвам ви, че Илия вече дойде и го не познаха, а сториха му, каквото си искаха; тъй и Син Човеческий ще пострада от тях.

Тогава учениците разбраха, че Той им говори за Иоана Кръстителя."
(Мат.17:1-13)



"И рече им: истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила.

И след шест дни Иисус взе със Себе Си Петра, Иакова и Иоана и възведе ги сами на висока планина насаме, и се преобрази пред тях. Дрехите Му станаха бляскави, твърде бели, като сняг, каквито белилник на земята не може избели. И яви им се Илия с Мойсея, и разговаряха с Иисуса.
Тогава Петър заговори и рече на Иисуса:

Рави, добре е да бъдем тук; да направим три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия.

Защото не знаеше какво да каже, понеже бяха уплашени.

И яви се облак, та ги засени, и от облака дойде глас, който казваше:
Този е Моят възлюбен Син; Него слушайте!

И отведнъж, като погледнаха наоколо, никого вече не видяха със себе си, освен едного Иисуса. А когато слизаха от планината, Той им заповяда да не обаждат никому, що видяха, освен кога Син Човечески възкръсне от мъртвите."
(Марк 9:1-9)


http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/08.06_Preobrazhenie_Gospodne.htm#evangelie
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: карагьозов
Добави мнение   Мнения:112 « Предишна Страница 5 от 6 3 4 5 6 Следваща