Как живях при соц-а и как живея сега
Отиди на страница:
Молбата ми е да се споделят конкретни лични впечатления - как сме живели самите ние, семействата ни, близките ни тогава и сега, а не как си мислим, че "живее народът". Види се и тук не минава номера от отделни частни случаи да се вади извода че черното е бяло, а бялото - черно. Колкото и мненията да са с отправна точка личната житейска съдба, все пак основно става дума именно за това как е живял и живее народа. В цялост, тогава и сега. Защото това е единственото което има смисъл да се гледа, ако ще се сравняват две социално-икономически системи. И да се сравняват даже не случаи в отделно взета страна или съпоставка между две близки страни, а да се сравняват системите на социализма и капитализма в тяхната цялост. И най-честата грешка при това сравнение, е че под капитализъм се разбира само Запада, а не е така. Капитализъм е и всичко онова известно ни като Трети свят. И ако Запада е върха на копиталистическата пирамида то Третя свят е нейната основа. То затова и Запада живее по-добре, защото капитализма е несправидлива система, при която едно малцинство (върха на пирамидата) живее добре за сметка на недоимъка на мнозинството. Същата пирамида я има и във всяка отделно взета капталистическа страна. Само че в този план вече става дума за различните класи и прослойки на обществото, които грубо казано се делят на експлоатирани и експлоатиращи. Както и в муждународния план на капитлистическата пирамида експлоатацията пък е международна. Днешна България е сред експлоатираните страни, страна от Третия свят, макар формално включена в някои структури на Първия. А преди поне бяхме Втори свят. Промяната е геополитическа, и това е основната причина, всичко друго е следствие от първи, втори или --емнайсети порядък. Ето тук нагледно разликите между Първия, Втория и Третия свят, и превръщането на Втория свят в част от Третия.   
Ние идваме от втория, от комунистическия свят. И не е умно първо да бъдем пращани в третия, за да се присъединим накрая към първия. Трудната задача на ДСБ на всички български демократи е заедно с истинските демократи в новоприсъединените страни да променят отношението на Запада към нашата вътрешнополитическа реалност. Моето дълбоко убеждение е, че нашите партньори нямат политически код, с който да дешифрират случващото се у нас. Иван Костов, юни 2013 С две забележки към цитираното: 1. Костов нямаше нищо против това положение на нещата, когато той беше "техния негодник". 2. Илюзия е да се очаква че Запада би променил отношението си към България. В рамките на западното мироустроуство, където Запада е на върха на капиталистическата пирамида, за България по-добро място не е предвидено, нито по-добро бъдеще. За тях ние сме завладяна територия, предназначена за интензивна екплоатация и утилизация. ПП: Ако автора толкова държи на личните откровения, следващия път да кара още по-направо:  Бедни ми бедни, Мигленко, защо не умря в бТВ!  |
| Никак не е лесно да отговориш еднозначно на поставения от Манрико въпрос, защото това е уравнение с поне 5-6 променливи: личен статус тогава, личен статус сега, обществен (национален) статус тогава, обществен (национален) статус сега, тенденции в личното, националното и глобалното развитие и взаимната им връзка... Аз например смятам, че сега се живее много по-лошо. По няколко причини: 1. Сегашният свят (навсякъде, не само тук) е свят, който като че ли не предвижда място за децата. Хилядолетната традиция на детски игри и общуване е ликвидирана. Пространствата за тях – също. Днешната цивилизация е анти-детска във всичките й измерения – и материални, и духовни, и комуникативни. Истинско нещастие е днес да си дете. Аз такава цивилизация няма как да уважавам, а още по-малко – да обичам. 2. Днешният свят е несравнимо по-враждебен и некомуникативен – нищо, че всеки има поне по един мобилен телефон, да не говорим за другите средства за комуникация. Но общуването го няма. Днес светът представлява огромни градски тълпи от самотници. Да не говорим за страха от какво ли не – да не ти откраднат колата, да не ти оберат апартамента, да не те ограбят на улицата, да не направят нещо на детето или внучето, да не те пребият, като се връщаш по нощите вкъщи... Тази тенденция също е глобална. 3. В днешния свят огромни маси вървят към невиждана преди маргинализация, при която няма лична перспектива – нито трудова, нито житейска, нито икономическа. И това се дължи на навлизането в Постиндустриалната епоха, в която все по-големи маси хора няма да намират своето място, а безработицата неумолимо ще расте. Дори сега в повечето най-развити страни младежката безработица е 20-30 процента, а в някои – над 50%. У нас е същото, само че тя се крие в неимоверно раздутите обеми на висшето образование. 4. Днешният свят е несравнимо по-опростачен от този преди 20-30 години. Опростачаването върви по 2 магистрални канала – медиите и училището. Неслучайно средното образование в Западния свят, към който се мъчим да принадлежим, от много години изостава неумолимо в образователните рейтинги от Далечния изток – Япония, Китай, Тайван, Сингапур, Южна Корея. Най-потребяваните културни феномени като рапа в музиката, фентъзито, хорора и кримито в киното и литературата, невъобразимите бози в театъра (за явленията в изобразителното изкуство, скулптурата и дори архитектурата не ми се говори изобщо) говорят за тотална примитивизация на културата в световен мащаб. Достатъчно е човек да погледне и към детските програми и филми по десетината специализирани програми, за чуе леещата се каруцарска реч и да види нескопосните, отвратителни и отблъскващи образи в тях, за да се ужаси. На фона на тези глобални тенденции развитието на нацията, към която принадлежа, сочи повсеместен, траен и като че ли необратим упадък. Кайли по-горе е написала за Северозападна България. Много сме писали тук за демографската катастрофа, за тоталното съсипване на земеделието, за изчезването на индустрията, за уродливата урбанизация, за умиращите десетки и стотици селища, за опустяването на цели региони, които от памтивека са били гъстонаселени. Писали сме и за образованието, и за здравеопазването, и за грижата и отношението към възрастните хора, и за отбранителната ни (не)мощ, и за външната ни политика без никакво самочувствие и достойнство. Така че Манрико няма защо да говори, че сега с образованието и здравеопазването едва ли не сме по-добре. Това е абсолютно лъжлива и невярна теза. И ако някой каже: "Ама ти лично как се чувстваш? Остави глобалните и национални тенденции, ти как си", ще му кажа, че се чувствам "обществено животно" и че качеството на личното ми съществование зависи в решаваща степен от тях, а не от материалното ми благосъстояние. Ако погледнем икономически, сега съм доста по-заможен, отколкото бях при соца. Но се чувствам много по-зле. При това съзнавах, че соцът е обречен и няма начин да не загине, но си го представях като конвергенция с капитализма. В този смисъл на хоризонта не се очертаваше блестящото бъдеще на комунизма, а мъчително и болезнено преминаване към капитализма. При соца обаче традиционният морал, макар и поднесен в грозновата идеологическа обвивка, продължаваше да е в сила, докато сега моралът на ЛГБТ ми е дълбоко отвратителен. Също така двойните стандарти във всяко отношение: спрямо семейството, приятелството, почтеността, достойнството, вярата, националната идентичност, състраданието, човещината... Релативизирането им е пагубно за човешката душевност. Единствената по-стойностна придобивка е свободата. Но и при нея има твърде много относителни неща и подобрението съвсем не е еднозначно. Но тъй като е доста дълго за разискване, отминавам го. Понеже Манрико е отворил темата с очевидното желание да наплюе соца и да възхвали капитализма, обобщавайки, казвам, че светът, в който живеехме, бе по-добър и лично на мен той далеч повече ми импонира, отколкото сегашният. Както казах, параметрите на единия и другия свят не зависят толкова от соца и капа, а от други, глобални тенденции, които със сигурност не идват от соца. Да, сигурно ако не бяхме попаднали в сферата на влияние на СССР, щяхме да бъдем доста по-добре и хармонично развита страна. Но това е изцяло въпрос на представи, предпочитания и мисловни конструкции. В реалността иреалните конструкции "щеше-беше" не съществуват. Във всеки случай соцът донесе повече плюсове, отколкото минуси на България. В това отношение периодът на "демокрацията" от 1989 до днес е неизразимо по-злокобен и разорителен. Соцът към днешния ден се отнася така, както благоденствието се отнася към опустошението. |
Никак не е лесно да отговориш еднозначно на поставения от Манрико въпрос, защото това е уравнение с поне 5-6 променливи: личен статус тогава, личен статус сега, обществен (национален) статус тогава, обществен (национален) статус сега, тенденции в личното, националното и глобалното развитие и взаимната им връзка... E, това е!  |
Никак не е лесно да отговориш еднозначно на поставения от Манрико въпрос, защото това е уравнение с поне 5-6 променливи: личен статус тогава, личен статус сега, обществен (национален) статус тогава, обществен (национален) статус сега, тенденции в личното, националното и глобалното развитие и взаимната им връзка... Е аз не съм поставил еднозначен въпрос, който да очаква отговор с една дума (добре/зле). Подканям форумците именно да разкажат какъв е бил за тях лично и за близките им животът тогава и сега. Както и аз съм казал как аз виждам различните страни на живота. Разбира се, че всеки ще вижда нещата различно, а и за всеки различни аспекти ще имат различна тежест и важност. Може за някого например успехите на българските спортисти да са много важни и времената, когато сме имали много шампиони (предимно при соц-а) или 1994, когато футболният отбор се класира четвърти, да са най-щастливите му години. За мен пък подобни спортни успехи изобщо не са от значение и изобщо не се отразяват на самочувствието ми. |
За мен пък подобни спортни успехи изобщо не са от значение и изобщо не се отразяват на самочувствието ми. А сериозната певческа школа в България, създадена именно през соца? А знаменитото дело на Маестро Влади Симеонов с Детския симфоничен оркестър, формиран и финансиран от соца? И други, и дриги неща като това, че по радиостанциите на соца звучеше симфонична, оперна, кемерна музика предимно на композитори от Западна Европа през различните векове поне по час на ден, да не говоря за радиостанция и програма "Орфей", която беше първата бастисана след промените и бе сменена от чалга радиото на кевокян. Днес в музикално отношение сме много по-далеч от Европа, отколкото през соца без оглед на формалното ни комндване от Брюкселстан. Разтоври си душата и пусни в нея Любовта. Ще си кривиш ли душата? Кажи, меломане! | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: карагьозов |
За мен пък подобни спортни успехи изобщо не са от значение и изобщо не се отразяват на самочувствието ми. е за мен па мизерията на северозападо е от голямо значение и никой не може да ме убеди, че живея по-добре, като навсякъде се сблъсквам с пълна мизерия. Това твойто манерку е пир по време на чума. И ти си много ербап да предлагаш на гладните и бедните да се научат да ядат пасти. И не ти увира манерката и това е. *** | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: sybil |
Ще си кривиш ли душата? Кажи, меломане! Големи оперни певци България е имала и преди соц-а, достатъчно е да споменем само Борис Христов, Христо Бръмбаров, Тодор Мазаров, Илка Попова, Люба Велич, Елена Николай и много други. Има и сега - Красимира Стоянова, Соня Йончева, Владимир Стоянов, Орлин Анастасов... За медиите - в България сега има едно радио, специализирано само за класическа музика - Classic FM. Откакто можем да гледаме и чужди телевизии, а не само 2 български програми и съветска телевизия веднъж седмично, можем да гледаме и слушаме много повече. Българските кабелни оператори предлагат масово Mezzo i Classica, през сателит и интернет са достъпни още много. А откакто можем да пътуваме свободно, може и на живо да иде човек в най-добрите опери и концертни зали. Така че, както казах, за мен лично достъпът до култура е много по-широк сега в сравнение със соц-а. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Manrico |
Соца се провали заради тъпирите , които дялкаха на стругове или завъртаха бурми , а Партията им даваше по 400 -600 лв.заплати , докато майка ми , лекар с две специалности взимаше по 180лв. По-късно като университетски преподавател докара до 220 на месец... Мукта, какво са ти виновни "тъпирите", бе? Нали Партията е определяла заплатите... |
Чърчил го е казал най-точно (цитирам по памет): при капитализма има неравно разпределение на богатството, а при социализма - равно разпределение на бедността. Даскале, най-големият познавач на капитала, написал книга с такова заглавие е установил, че е самонарастваща стойност. Това обяснява динамиката на обществото, основано на този принцип. За социала няма такава книга, но изглежда е обратното на капитала... |
Българските кабелни оператори предлагат масово Mezzo i Classica, през сателит и интернет са достъпни още много. А откакто можем да пътуваме свободно, може и на живо да иде човек в най-добрите опери и концертни зали. Така че, както казах, за мен лично достъпът до култура е много по-широк сега в сравнение със соц-а. Така де, кайли ти го рече, става въпрос за учене на гладните как се ядат пасти. Като се грабне едно цяло провинциално училище и отиде да слуша Виенската опера на място, тогава пак ще си хортуваме за масовост. Аз може да съм стара, но помня, нашето училище се вдигаше от Пловдив до София да слуша оперети... |
| Ох, съвсем друго исках да му кажа на човека, ама той пак за него си говори - класик фм и телевизия мецо. Класик фм и телевизия мецо ще ти я слушат в село. Абе човече говоря ти, че се опитваха да просвещават орките. Детският симфоничен оркестър беше нещо изключително. Карай. |
| Много неща трябва да се сравняват и ето някои от тях. Доходите При соца дохода ми беше примерно 2 или 3 пъти над средния и без да съм богат, все пак парите ми стигаха Сега дохода ми е няколко пъти над средния, но мога да си купя доста по-малко сравними с преди неща. При това го няма онова качество, особено при храните. Здравеопазване При соца го имаше, сега реално почти го няма. Въпреки че за тези години техниката в здравеопазването се разви много, сякаш сега нивото е доста по-ниско. Отделно какво не се плащаше преди и какво се плаща сега. Образование Тук ми е малко трудно, защото трябва да сравнявам лични впечатление от преди, с сравнително много добро образование, с косвено наблюдение на маса провалени деца сега. Отделно какво не се плащаше преди и какво се плаща сега. Престъпност И при соца имаше престъпност, но разликата в броя на престъпниците и в размерите на престъпността е потресаваща. Ако примерно при соца е имало 1 престъпник на 1000 или 10000 човека, сега са примерно 1 на 10 или на 20. Тогава си оставях жилището отключено, сега съм с решетки и бронирани врати с много ключалки. През лятото тогава късно вечер все още имаше много хора навън, сега хора почти няма. Градска среда Това малко се преплита с престъпността, но преди имах пространство около сградите, сега същия този квартал е презастроен, както и всички квартали, които познавам. Тогава улиците все пак се поддържаха, сега малките улици са оставени на доразрушаване и се поддържат само по-голямите. Тогава улиците все пак се миеха, макар че с годините това ставаше все по-рядко. След 1989-та година улицата до същия този блок не е мита нито веднъж. Транспорт При соца можех да ходя на работа и с кола и с градски транспорт, но с градския трансорт беше в пъти по-евтино и беше доста редовен и бърз. С "моя" автобус стигах до Орлов мост за 20-22 минути, след 1990-та с същия този автобус стигах за между 60 и 90 минути, а някой път и повече, примерно 120 минути. Тогава "моя" автобус беше сутрин на 2 минути и половина и бързо се препълваше, после стана на 8 минути, после на 15 минути, сега е на 12 минути и не чак толкова пълен. При това от няколко години на "моя" автобус му смениха маршрута и не ми върши работа. При соца маршрута и спирките на "моя" автобус беше съобразен с хората, които пътуваха с него, след 1989-та му променяха маршрута след срещи на кмета с разни собственици на фирми, най-вече магазини .... и съответно доста хора се принудиха да ходят доста по-далеч пеша и да хващат друг транспорт. Паркиране При соца всичко беше пълно, но все пак винаги се намираше място за паркиране. После в първите години след 1989-та, улиците опустяха откъм коли - развихриха се мафиотите-демократи и се крадеше на поразия и хората скриха колите си. Сега от известно време нещата в това отношение се пооправиха, колите се върнаха на улциите, но мафията ни удари по други начини. Едно, че доста паркинги бяха застроени. Второ, че се презастрои, а колите на хората от новите сгради се паркират на тези все по-малко места на улиците, което доведе до паркиране по зелените площи и по тротоарите. Трето, мафията доста успешно ни пробута Синята и Зелена зона, за да ни дере кожите по още един начин. Храни Това е ясно - писано е много пъти. Възможност да протестираш Това е интересно нещо. По-рано се чувствах по-свободен да протестирам за нещо, отколкото сега, въпреки че уж сега било по-свободно. Примерно, как един работник или служител може да протестира против отношението на своя шеф - преди и сега? Мисля, че всеки ще се съгласи, че сега никой не протестира, а ако се опита изхвърча веднага от работа. | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: XYZxyz |
| Кайли, според мен грешиш, като се опитваш да даваш сериозни аргументи на Манрико за живота на масата хора сега. Той е такъв тип човек - който може да бъде щастлив сред разруха, мизерия и нещастие. Не може да се проени, това е същността му, може би го издига в собствените му очи, лекува някакви комплекси - той си знае. Но е физически невъзможно да иска да живее сред щастливи и спокойни хора. Това е като да се опитваш да убедиш куче да мяука. Не може. Имам много сериозни съмнения за свободата на словото сега. Фактът, че от сми-тата получаваме толкова едностранна информация и "анализи" е показател за това. Сигурна съм, че все пак има журналисти и специалисти, които могат да дават разностранна и пълна информация, но те постепенно са отстранени или буквално притискани да говорят само по определен начин. Мнозина бъркат, като мислят, че да напишеш каквото мислиш, в интернет, е свобода на словото. Въпросът е до колко хора ще стигнат думите ти. Това е все едно да имаш свободата на масата в къщи да казваш какво мислиш - е, и? На масата в къщи имаш толкова влияние, колкото и в някакъв скромен блог, ако сравниш с влиянието например на новините по първа. Имаме илюзия за свобода на словото, а не истинска свобода. И това според мен е по-лошо, отколкото липсата на свобода. Пълната липса на свобода на словото се усеща и рано или късно бива отхвърлена. Илюзията за свобода прави хората уверени, че няма нужда от промяна. Туткалчев, |
| Отличен въпрос си задал Манрико... Моят отговор е, че днес живея много по-добре. Но, отговорът в личен план е малко подвеждащ, щото така или иначе човекът с времето се стабилизира духовно и материално. Но аз мисля, че и за масовият човек днес е по-добре. Но не го казвам в смисъла на Кайли. Уравнителски, масова мизерия, мафия и т.н. Имам пред вид свободата, която имаме с живота си. ПРеди имахме равенство и братство (в бедността), но нямахме свобода за лично развитие. Работещите, можещите, знаещите - нямаха свобода да се развият и така да дръпнат и обществото напред. Силата на едно общество не се мери по бройката на жителите му, а според наличието на онези негови силни личности, които могат да дръпнат всички напред. Днес равенство и братство нямаме, но имаме тази свобода. И много хора се възползваха. За съжаление предимно в чужбина. Защото тук, тези, които отпуснаха свобода, я дадоха и на себе си, свобода да правят това, което знаят, а то е - да крадат. Добрата новина е, че и тук малко по малко се развиват нещата и не е далеч времето, когато условията тук ще станат сравними с чужбинските и наши ярки личности и надарени деца ще започнат да се завръщат... |
Силата на едно общество не се мери по бройката на жителите му, а според наличието на онези негови силни личности, които могат да дръпнат всички напред. Господи, прости му, то не знае какво говори! |
Хм..., Туткале, добре си помпиш самочувствието, но - силно неоснователно.  А с клетви и оценки си помага който няма доводи... А... и средния род добре ти ходи, отдавна подозирах, че бъркаш родовете, щото ги няма в майчиния ти ... " то не знае " | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: дъртреалист |