Как живях при соц-а и как живея сега
Отиди на страница:
Тези, които по-миналото лято се разсипахте да броите. Да, точно те са носителите на напредъка на България. От пловдивските Чистота и Озеленяване и другите подобни с автобусите ли?  Интересна идея.  |
| Ловкия, Това, което разказваш се отнася за всички хора, дошли да работят в Кремиковци за софийско жителство. Кремиковци разполагаше с голям жилищен фонд, но съвсем недостатъчен за огромния брой работещи. А държавният наем беше почти символичен. Ако не се лъжа тогава в Кремиковци работеха повече от 20 хиляди души. Демокрацията го завари с персонал над 10 хил.човека. По онова време нямаше свободен пазар на жилища, имаше картотекиране според броя на членовете на семейството и жилищните нужди. Чакаше се доста, но за 45 години се построи огромен жилищен фонд и затова днес има толкова собственици на жилища, придобити по онова време на поносими цени. Аз като дете също съм живял с родителите и сестра ми в общинско жилище заедно с друго семейство, докато баща ми дочака правото да закупи собствено жилище. Днес, когато няма софийско жителство хиляди придошли в столицата живеят в подобни условия, но на много по-високи наеми. Да не говорим за огромния брой бездомни хора. А за седмичните ясли и градини - много семейства биха се възползвали от подобна възможност, ако я имаше. Споменаваш, че баба ти и дядо ти са помагали, ами нормално е - те след края на трудовата си кариера са имали вече достойни старини и са могли да помагат. А днес по-голямата част от бабите и дядовците са докарани дотам да не могат да купят на внуците си дори 1 шоколад. Всеки има своя лична история, но ако трябва да обобщим - днес на теория има безкрайни възможности, но на практика те са осъществими за много малка част от хората. Което хич не ме прави щастлиФТ. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: hamer |
Ловкий, да живейш! Номерът е да минеш през "това" и пак да станеш човек. Жив да си, Даскале!  Човек, мисля, станах, но така и не се научих да ям варена тиква, сутляж и малеби, каквито десерти ни даваха там. А правилата беха железни - докато не си изядеш всичко, не ставаш от масата! Още помня как оставах сам-самичък в столовата и прехвърлях от буза в буза гадния десерт, а гърлото ми стигнато на буца, ох...  |
Работещите в Кремиковци получаваха доста над средните заплати тогава. Сега ще звънна на тате и ще го питам. |
| Именно Соца, обидно е да го наричаме Социализъм. За утопиите или добро или нищо. Та при Соца ако нямаш развит стремеж към свобода, не беше толкова лошо място. Е, в един затвор в Норвегия се живее по луксозно но пък при Соца свободата беше малко повече от колкото в Норвежки затвор. Тъжно е като си помисля за храната на клошарите в ЕС и храната на пенсионерите в БГ. Някои по утопично настроени БГ пенсионери може така да си представят храната при Комунизма.  |
Работещите в Кремиковци получаваха доста над средните заплати тогава. Пари при Соца се вземаха най вече на националните обекти. И то най вече в началото на обекта. |
| Паразитите навсякъде са паразити... ---------------- Сайтът на Генек |
Хексето, през "това" са минали 90% от моето поколение, да не говоря за предишните. 90%?! Силно преувеличаваш, Даскале. Хексе, Пета детска градина знаеш ли я? На ъгъла на "Републиканска" и "Гурко", и големия двор надолу по "Гурко". Сега има някакво име, но аз си я знам 5-та детска, щото е моята детска градина. Та по мое време беше смесена - и целодневна (аз бях на целодневна), но и седмична - и добре помня колко горе-долу деца оставаха да нощуват - някъде към 10%. А помня добре, защото брат ми трябваше да ме прибира надвечер и, естествено, лятно време закъсняваше, та докато чаках последна неприбрана, виждах кои деца вечеряха и се качваха на горния етаж в спалните. Помня, че на Л. от махалата родителите работеха на смени във Вагоноремонтния и тя оставаше да спи в градината. Но пък бяха получили жилище в блока на железничарите, а той е .... до входа на Централния плаж! Сладкарница "Златна рибка" ти е ориентирът.  Та, когато техните я взимаха, вървяхме заедно по "Републиканска", а в неделите играехме из уличките наоколо, в Морската градина или ходехме на тенискортовете до пристанището да гледаме брат ми. После бяхме в един клас в гимназията и сега тя все още е учителка по немски.Сигурно ѝ е било криво, но не помня да е плакала или да се е оплаквала. Но пък и двете безумно обичахме другарката Баракова от нашата детска градина. Детство. Щастливо детство. ПП - Моля да не се хващате за "другарката". | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Simplified Solutions |
| С риск за леко отклоняване от темата, има една устойчива илюзия за охолния живот тогава и отчайващата бедност днес. По онова време разказите на очевидците разказват за минимална заплата 100-120 лева средна 250-300, става въпрос за 1980-те. Пак тогава минимална пенсия от 36 лева месечно. Сравнявайки базовите неща, с един среден доход и тогава и сега са се купували 800-900 хляба, 500-600 килограма кисело мляко, 500-600 литра прясно (при соца малко повече прясно мляко от сега), 80-100 килограма свинско (сега примерно 150-180), 20-25 килограма кафе тогава 40-50 сега....20-25 средни месечни заплати за автомобил с дългогодишно чакане или 30-35 заплати без чакане на вторичния пазар, сега за много по-малко но хайде да кажем същото...И изрично да се каже че за днешно време се включват продукти с някакво ниво на качество а не на евтините ерзаци. Същото е и съотношението на покупателната сила на минималната заплата и минималната пенсия. Не се включват телевизори, печки, перални за които е очевидно че сега се купуват с много по-малка част от доходите, били те минимални, средни или високи. Естествено сега има много неща за които парите не стигат на много хора, но тогава пък ги е нямало и вероятно именно това създава усещането за бедност. Засега, защото има немалки шансове и истинската масова бедност да дойде и тогава да си спомняме за "заможните сегашни времена"... |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Дежурния |
| Хамър. значи много хора са преживели същото, което и ние. Наистина, кварталът беше чисто нов, с чисто нови магазини - гастроном, плод-зеленчук, рибарски магазин, магазин за пердета, чаршафи, чорапи, дрехи и обувки, поликлиника, два ресторанта /легендите Българска сватба и Космос/, сладкарница, кулинарен магазин, магазин за лагери /SKF още се помещава на същото место/,бръснарница, парфюмерия, железария, телевизионен сервиз, обществена пералня, детска кухня, вторият по големина в София мебелен магазин, работилница за стъклопоставяне, детски градини, учих в чисто ново училище. Само дето парно не ни пуснаха вкъщи. Блоковете са тухлени, монолитни, бая модерни за времето си, сега амортизирани и плачещи за саниране. Пред тях имаше зелени площи и алеи към Ботевградското с розови храсти отстрани. Помня, че всяка пролет идваше една камионетка и пръскаше против комари. Знам, че каквото е било за мен, е било и за връстниците ми, всички ходехве с еднакви каубойски шорти с ластик и еднакви корейски гуменетки, култовите китайски кецове, реплика на All stars converse Натисни тук дойдоха доста по-късно. |
А за седмичните ясли и градини - много семейства биха се възползвали от подобна възможност, ако я имаше. а че се сетих, навремето имаше ясли и детски градини за всички деца, а децата бяха много повече. Сега няма. Част от младите си гледат децата жените в къщи от зор си ги гледат. Друга част плащат 600 лв на месец за частна градина. При тия заплати! Искате повече деца, ми то трябва условия за това! Детски градини няма, бабите работят до смърт. |
| Значи, заплатата на баща ми е била 115 лв. за началник смяна, а на по-късен етап е докретала до грандиозните 120. Мама, като лаборант-химик, е взимала 85 лв., с тая заплата и е напуснала Кремиковци. Друг важен момент е казусът с ведомствените жилища. По някое време доста хора започнаха да напускат Кремиковци и да си намират по-добре платена, по-чиста и по-човешка работа. Но напуснеш ли Городстта на родната металургия, трябва да върнеш жилището. Съществуваше обаче опцията ако двойката металурзи се разведат, жилището остава за нещастната самотна майка. И много хора бяха принудени да се разведат /включая и нашите/ фиктивно, за да имат покрив над главата си. Ожениха се пак години по-късно. Имаше обаче и такива съпруги, на които уж фиктивният развод им дойде дюшеш. Познавам мъже, които връщайки се от работа заварили пред вратата куфар, пълен със собствените им дрехи и натирени. Един се пропи, пропадна и се хвърли под влак човекът, кобрата дори не му даваше да вижда детето си, беше страшна драма. |
| Даскале, как ще са минали 90% през това, какво говориш? Как ти ще си минал през "почти това" - какво, от понеделник до четвъртък си бил денонощно в градина? Недей така, все още има хора, които помнят! Симпли, напролет ще си ги разгледаме всички тези места, като ти прочетох описанието, така ясно си го представих ... залипсва ми ... Особено ми липсва, обаче, как изглеждаше тогава.  |
| Ловко си описал детството ми, ловко ловкий! Само че, аз помння на какво приличаше София след бумбъндировките от Керим-ага - на разплетен вълнен парцал. Партерът ни беше разрушен и след евакуацията се натъпкахме с баба и дядо в едно нещо като мансарда. Събираше се дом от алуминените лъжици и чинии от неглазирана керамика, натам... Ако речете да сравнявате, не забравяйте откъде тръгна страната след войната, кога стигна довоенното ниво и пр. дребни неща. Техниката си вървеше напред и вносните неща бяха винаги по-хубави, отчасти и затова, че българите изобщо ня бяха виждали такива неща като пералня, хладилник, телевизор и пр. а страната се напъваше да ги произвежда. Напъваше да роди и специалисти и го успя. Напъваше се да направи гръбнака на една модерна икономика и го успя, но не можа да обвърже тази базова икономика с кооперативни и малки фирми, които да използват потенциала на създадените специалисти. Държавата ни беше добър създател, но лош стопанин. Последното до голяма степен на ниското съзанание недосъздадения "спциалистически човек". Днес, специалистите за които говоря , седят кой в числителя, кой в знаменателя на една дроб и разсъждават, дали пред числителя или пред знаменатяля да се сложат числени коефициенти.......... |