Как живях при соц-а и как живея сега
Отиди на страница:
Носталгиците. В някакви напъни да иронизират "козяците". Ти си един от примерите. Искаш ли да броим? А?  Меркел е премиер на Германия за определен срок. Германия е важна, не Меркел. |
Iezuit 20 Мар 2016 00:14 Мнения: 14,158 От: Pitcairn Скрий: Име,IP Носталгиците. В някакви напъни да иронизират "козяците". Ти си един от примерите. Искаш ли да броим? А? Меркел е премиер на Германия за определен срок. Германия е важна, не Меркел. Да, дайте резултатите от преброяването, моля. Все едно да кажете, че не Хитлер е важен, а Германия. BTW, няма срок за канцлерстването на Меркел. Това откъде го измислихте? |
Носталгиците. Как лесно човек си печели етикет...Ако не разполагаш с кошмарни спомени от социализма, това те прави носталгик.  Така трябва да е било и с "враговете на народа". Ама подозирам, че тогава поне трябвало да те хванат в опит да отровиш язовир? |
| Банши,напъните за очерняне на близкото ни минало от страна на Манрико, Йезуит,Котарак и компания не са насочени към ''носталгиците''',към младите са насочени Абе,не е лесно да си пропагандатор,хич не е  |
Хм,колегата Котарак ме накара да се замисля с какво той и обкръжението му са се занимавали Само така! Трябва да се поддържа революционната бдителност винаги на високо ниво! Врагът не спи!  Е, хванаха ме! Признавам си! С група "бивши хора" замисляхме да застреляме др. Живков по време на деветосептемврийската манифестация, да взривим бомба в залата по време на найстия конгрес на БКП, да свалим петолъчката от Партийния дом, да взривим и съборим Альоша, дето стърчи на Бунарджика в Пловдив и да избием 12 зъболекаря. Не непременно в този ред. Аха да ни хванат органите, и дойде демокрацията... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: котарак |
Да, дайте резултатите от преброяването, моля. Щом молите така учтиво, ще дам. Изключвайки нашите последни две мнения, "Жужо" е споменат в 34 мнения за последните 7 дена. (Функцията "Търсене", дума за търсене - "жужо", срок - 7 дена във всички теми). Вие лично сте го споменал в три мнения от днес. Прогресивните форумци - които влизат в определението "носталгици" - са автори на 29 от тях (включая вашите). Hamel, Majorov, банда, Мето, Стайнбек... В едно-единствено мнение от останалите 5 "жужо" не е цитат от мнения на някое от 29-те. Мнението на Diver N от 17 Март 06:35. Или 29:1 във ваша полза. Показателно, нали? |
| Ии,не можахте,'начи,борци срещу тоталитаризма-комунизма да станете Нищо,продължавайте да го громите постфактум,човек трябва и да се позабавлява! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: ЗЛАТИЯ |
| . | |
Редактирано: 4 пъти. Последна промяна от: котарак |
| Ако това е истина -човешки ти съчувствам. Ама речника ти ,човече е...."възторжено подкрепяне на мероприятия",като на ОФ деятел или на партиен /комсомолски секретар! Та затуй няма да се разберем--заради съмнителна лексика  и стилистика,впрочем! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: ЗЛАТИЯ |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: von_Newmann |
дълго време не прежалих колелото "Ласточка" което се наложи да бъде продадено.  Ние с брат ми имахме "Школник", когато нашите купиха "Балканче" за брат ми - като по-голям - аз наследих Школника. Брат ми го боядиса с блажна боя - синя - да го освежи и като подарък за мен. Джитках го сигурно да 12-13 годишен, когато колената ми удряха кормилото."Лястовиците" бяха нещо много желано - почти аристокрация. Големите Балкани и "Украйна" - също. Имахме на село и момчета с някакви съвсем екзотики - "Джобелат" или "Юбелат" - май беше Чешко или Сръбско (или Полско?)... Абе... "Тате пък каза, че ще ми купи колело... ама друг път!" |
| котарак, съжалявам че се е случило така с вас и вашето семейство, но уви, нищо не може да се върне. Управлението на България беше поверено в ръцете на бандити и техните солташаци. "На никой никога да не вярваш", казваше баща ми. "Тази държава е изградена от предатели" - добавяше майка ми. И двамата ми казваха, че никога никой от нашето семейство няма да види запада. След 1989 им дадох възможността не само да го видят, но и да живеят за известно време в Ню Йорк, Вашингтон, а също и да ми идват на гости по време на мои командировки в Лондон, Париж и Амстердам. Бяха много щастливи, че съм постигнал всичко, за което мечтаех още от времето на "Свободна Европа", БиБиСи и "Гласът на Америка". Вярвах в себе си и го направих и ощастливих родителите си. Починаха и двамата със затворени очи - бяха видяли света на капитала и прозряха дългоопашатата лъжа за безпаричния строй.  |