Как живях при соц-а и как живея сега
Отиди на страница:
а че се сетих, навремето имаше ясли и детски градини за всички деца, а децата бяха много повече. Нямаше за всички. Моята детска градина беше до стадион Славия, а живеехме в Сухата река. Когато на моите връстници започнаха да им се раждат братчета и сестричета / а това беше начин да се сдобиеш с по-голямо жилище, макар да имах съученици, които четири човека живееха в едностаен/, кварталът се напълни с баби и дедовци, които поеха грижата за малките. Който имаше баби и дедовци пенсионери, де... |
С риск за леко отклоняване от темата, има една устойчива илюзия за охолния живот тогава и отчайващата бедност днес. АМА НЯМА РАБОТА! И значи няма пари! И значи няма какво да сравняваш! Вечно си правиш уравнения с каквото ти харесва и изхвърляш всичко, което може да ги развали. |
Даскале, как ще са минали 90% през това, какво говориш? Как ти ще си минал през "почти това" - какво, от понеделник до четвъртък си бил денонощно в градина? Недей така, все още има хора, които помнят! Не знам какво помнят други, но аз помня, че ме караха в понеделник сутрин и ме взимаха в събота привечер, щото работната седмица беше 6-дневна. Питай за това Натисни тук  |
| А, не е вечно. Много е добър. В уравненията. Как ги пишете тия есета, бе хора.. Аз нещо не мога. Ако някой ме попита нещо конкретно - отговарям, ама така.... |
Ловко си описал детството ми, ловко ловкий! Е, опитал съм да опиша своето детство, а не твоето. Все пак съм 61-ви набор...  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Ловкия |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Muktata |
Нямаше за всички. Моята детска градина беше до стадион Славия, а живеехме в Сухата река. Ми у наше село имаше детски градини за всички, даже имаше летни детски градини, като другите затворят лятото. А и баби пенсионерки имаше. |
| Абе банда, абе усещам некъф неизречен укор заради това, което съм описал по спомени. Старах се да не влагам емоция, а да излагам само факти. Смятам, че през годините във форума съм дал достатъчно ясно да се разбере отношението ми към тогавашния строй, към начина на живот и всички съпътстващи го работи като образование, медицинско обслужване, хранене, сигурност на дома и на улицата, и пр. и пр. |
Даскале, как ще са минали 90% през това, какво говориш? Как ти ще си минал през "почти това" - какво, от понеделник до четвъртък си бил денонощно в градина? Хексето, единственото, с което съм се разминал, беше седмичната детска градина. Кстати, о седмичных градинах - там децата изкарваха от понеделник до събота следобед, защото се работеше и в събота до 13 или 14 ч. Иначе съм опитал, и то по много, от всички "прелести" на соца - и в комуналка с общ външен кенеф съм живял, и по две-три дрешки съм носил до пълното им и окончателно износване, и с абитуриентския си костюм съм изкарал цялото си университетско образование, и т.н. Изобщо, "Моите университети" от МаксИм Алексеич ПешкОв. А за процентите може и да съм ги посмалил - сигурно са били 99%. Сърбят ме пръстите да натракам тук една соцреалистическа история от бурния ми и красив живот, ама ме мързи. Тейк кеа. |
| Ще обобщя дискусията! Натисни тук |
Верно първата ти кола трабантче ? Жестокостта ми се сломи... /И моята , карах я недълго и я продадох 1993 с тройна печалба !/ Не бе, пич, на нашите първата беше Траби / Пръдливия Ханс  /.Пътувахме по 18-20 часа до морето с преспиване, 4-5 човека с багажа. Веднъж тате го засили по едно нанадолнище и взе да вика на мама - Жане, Жане, гледай бе, осемдесет, ОСЕМДЕСЕТ!!!  А моята първа кола беше Опел Кадет от 68-ма, четири бона я купих. |
Не си написал кога си запалил първата цигара - през соц-а или през кап-а. През соц-а пропуших, да се *ба в главата проста. Пропуших на двайсти ноември 83-та с Дънхил ментол, закупен от павильончето пред ресторант Берлин, зад кино Сердика, знаете го. |
| След като твърдиш, че 99% от децата са били в седмични детски градини (все пак, за това говорим), то аз просто ще замълча. Мисля, че на думи като тези няма какво да се отговори. |
| Какви мъже сте, бе. Бягайте от България, ма не ви стиска. Жените сме по-оправни. били направили при комунизма туй, направили онуй. Направили един гол *уй. Сексът поне беше изключителен, а сега и дъщерите ми са оплакват. Пфу. Мръсота и мекотия. |
| Хексето, не бе, душа, кво си зациклила на тия седмични градини? Имам НАпредвид общата картина, описана от Ловкия. Соцбитието, демек. 99% от моето поколение са го живели. Ей това думам. Я бърже да си лягаш да спиш, че явно си преуморена.  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Даскал Цеко |
| А за имитациата и краденето какво ще кажете? Имитацията - "аз се правя, че работя - те се правят, че ми плащат". За краденето - "така и не разбраха, че не изнасям слама, а ръчни колички". Говорите за съзнанието на хората днес. То кога се формира? Тарикатлъкът от къде дойде? Пътувахме по 18-20 часа до морето с преспиване, 4-5 човека с багажа. София - Бургас, 5 човека с Варшавата - 4,5 часа - 77-78-а трябва да е било. Бургас - Мичурин - още 5. Часа. |
| Исках и аз да се включа и написах долното. После си казвам - кому е нужно. Но, да не се хаби текста, може и някому да е интересно ... Не мислех да се намесвам, защото темата е провокативна и всеки отговор би отплеснал към сравнения и обобщения, но последната реплика на ловкия ме стимулира да споделя миналото си. Ще го направя чисто субективно, после ще дам един-два репера за сравнение. Общо - от най-ранни години, та чак до днес, положението ми непрекъснато се е подобрявало - материално, битово и нематериално. Сега живея може би най-добре, ако пренебрегна възрастовите проблеми (все пак, вече ми пяха "When I'm Sixty-Four"  . Може би трябва да направя уговорката, че се считам късметлия в много отношения.Роден съм на пъпа на София в стара фамилна къща и никога не съм чувствал нуждата от жилище. Живеехме с родителите, баба и дядо и леля ми в три стаи, хол и кухня. Нямах пет години, когато дядо почина, след година леля се ожени и останахме трима възрастни и аз. Същевременно, на долния етаж в същото разположение живееха две семейства, а на горния - три. Причина за разликата - дядо ми и баща ми бяха 'научни работници' и по ония години на нормирани наеми и принудителнинастанявания им се признаваше право на кабинет. Е, нямахме ТЕЦ, но се живееше. У дома никога не се е чувствал някакъв недостиг, макар асистентската, после - доцентска заплата на баща ни да не беше никак висока. Причината, може би, е в онова, което бих нарекъл 'вътрешна свобода' - родителите ми нямаха никаква стръв за придобиване на вещи. Така и не си купихме телевизор до към 75-а, за кола никой не мислеше. Всъщност, първата кола купих чак след 35 годишна възраст под натиск на жена ми. С вила така и не се сдобихме, макар баща ми да бе получил невероятна оферта за декар място в Приморско до плажната ивица за 40 лв. На декар, не на кв.м. и говорим за левове от преди 61-а. Но - кой да се занимава ... Един пропуснат шанс да бъда днес милионер Почивка на море - всяко лято. За разлика от Манрико - в много прилични условия. Напр., през 60-те в станцията на БАН на "Журналист", в хотели по "Дружба" . Преди това - по квартири. А, да поясня, че нямам партийци в рода. Естествено, като всеки млад човек по онова време, усещах липса на битови стоки, но много повече ми липсваше достъпа до музиката, която харесвахме тогава. Къси вълни, долнокачествени презаписи и - пак късмет - един приятел, който носеше от чужбина нови плочи. И вечерите в 'Студио Музика'. Книги не липсваха, особено за хора, четящи свободно на руски. Имаше някаква цензура при подборката на превода, но сега си дава сметка, че тази цензура ни е спасявала от огромния мътен поток на пошлостите, който ни заля след 89-а. Интересно, че подобно се оказа и положението със специализираната преводна литература - при соц-а давахме мило и драго за някоя донесена от чужбина 'компютърна библия', но след като пл. 'Славейков' се изпъстри с подобни заглавия, се оказа, че в тях има нищожно малко полезна информация. Театър, кино, опера - колкото искаш. Не усещах ограничения откъм пътувания просто защото бе необичайно, непривично и не ми липсваше. Вече след 75, след като минах казармата (най-неприятният период в живота ми ! Особено школата за фазани) няколко пъти пътувах частно из соцлагера. Няколко години по-късно навлязох навътре в професията и имах множество възможности да пътувам служебно както в лагера, така и на Запад. Започнах с мизерна заплата, но много бързо се ориентирах и започнах редовно да си докарвам легални допълнителни доходи с различни допълнителни задачи. В средата на 80-те бях на ниво 1500-1800 месечно. След 'събитията' живях добре, имах шанс, оправих се финансово. Позволих си на 52 години да престана да работя. Та чак до сега. |