Съвършена музика
Отиди на страница:
| Приятелю unperson, Сложих в торбата 2 сандвича, 1 вафла и литър вода за четири часовия си престой в операта. Билетът е там още от декември. Тъй като не знам дали няма да се стигне до осополяване, не си сложих контактните лещи. Ади, - Натисни тук |
| Гледай сега, Меркюри, как говориш със загадки и ме караш публично да те разпитвам за неща от личния ти живот. За каква 4-часова опера ги приготвяш тези сандвичи? Вагнер нещо? Аз малко го недолюбвам та не бих те придружил. (Навремето четох много негативна рецензия за Вагнер от Толстой - ако някой ми каже че съм музикален инвалид като не харесвам Вагнер, има какво да му отговоря.) Но да се върнем на темата - ето 3 минути и половина абсолютно съвършенство: Натисни тук Giuseppe Verdi : La traviata : Act IV : Preludio |
| . | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: карагьозов |
| Натисни тук Jeff Waine - War of the Worlds |
| Ами какво да ти кажа, приятелю unperson - не четири, ами над пет часа, да не кажа шест, продължи операта "Тристан и Изолда". За първи път слушах Вагнерова опера. Прелюдията беше приятна и отпускаща - около 10 минути. Най-ценното нещо в тази опера, според мен, е дуетът, който обхваща почти изцяло втория акт - продължава около един час. Аз буквално заспах на стола, като главата ми клюмваше от време на време, за да ме уведоми къде съм все пак. Заспах не от скука, а от омагьосване. Затворих очи, за да се насладя на музиката - нямаше нужда да чета любовните обяснения, защото те във всички опери са като копи пейст, и така, наслаждавайки се на музиката, поспах един час в будно съзнание.  Този един час ми се струва, че е единственото, което си заслужава в цялата опера. |
Толстой беше разгромил и Шекспир в тази критична статия и Вагнер също. Де да беше само тях ... При цялто ми уважение към него, без да съм се запознал с доводите, съдейки по замаха с който си позволява да отхвърля произведенията на десетки утвърдени автори в различни области на изкуството, считам, че няма начин да е прав в упреците си. ЧТО ТАКОЕ ИСКУССТВО? http://www.rvb.ru/tolstoy/01text/vol_15/01text/0327.htm |
| Да не пропуснем да отбележим рождения ден на Шопен Натисни тук |
| Като стана въпрос за Вагнер и творчеството му. „Мисията на Рихард Вагнер” от Рудолф Щайнер (Антропософско Издателство „Даскалов”,2012) Слово от д-р Димитър Димчев при представяне на книгата в Софийската опера на 13 май 2012 ( със съкращения ) https://www.facebook.com/permalink.php?id=112832878826967&story_fbid=240180509425536 „Мисията на Рихард Вагнер” | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: kasapina |
| . | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: карагьозов |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: карагьозов |
Ма туй не е вина на Вагнер, Аз не казвам, че Вагнер има някаква вина. Изразявам лично отношение и то след първо слушане на Вагнерова опера. Не съм си поставила за цел да ритам никого. Наистина смятам, че дуетът е доста специфичен и интересен. Другото ми се видя тривиално, съжалявам. |
| В оперите на Вагнер най-важно е съдържанието на либретото! То е облечено от него - по съответния начин и с музикална форма. Ако някой отива да слуша оперите на Вагнер само заради музиката в тях(изключваме увертюрите и няколко други силни места), няма начин да не остане разочарован в определена степен, защото не само и точно музиката е била това, което е имал предвид автора, когато е писал произведенията си. Щайнер някъде посочваше или самият Вагнер го казваше, че той се е опитал да обедини театъра с музиката, симфонията, със словото и неговото съдържание предадено на сцената от артистите - с глас и актьорско майсторство, Шекспир с Бетховен. | |
Редактирано: 4 пъти. Последна промяна от: kasapina |
доводите на Толстой са абсолютно аргументирани. На дълбинно битийно равнище, а не не естетическо. И за Вагнер също, повярвай ми! Вярвам ти. Когато имам време ще ги погледна и ще се опитам да ги коментирам по същество, от моя гледна точка разбира се. ПП. Да твърдиш, че венецът на творчестово на Бетховен - Миса Солемнис и Деветата симфония - които са част от късното му творчество не стрували и не притежават необходимите качества по Толстой, е твърдение което не искам да коментирам, единствено поради уважението си към последния. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: kasapina |
| Сигурно ще изръся някоя глупост, защото не съм професионалист, а само обикновен любител, но в музиката на дуета на Тристан и Изолда има нещо импресионистично. |
в музиката на дуета на Тристан и Изолда има нещо импресионистично Заинтригува ме ти с този дует - цял час казваш? Нищо - утре намирам някое добро изпълнение, изслушвам го с повишено внимание и гледай да видиш какъв специалист по Вагнер ще стана. |
| Явно всеки възприема Вагнер по свой си начин. Либретата му винаги ми са се стрували доста примитивни и наивни, а безкрайните разкази и описания на случилото се в предишното действие - отегчителни. Може би защото не знам немски и чета превод. Слушайки Вагнер, се концентрирам в оркестъра, потапям се в един океан от звуци, вокалът в по-голямата част е допълнение. Но за да се получи това потапяне, трябва да е много добър оркестър с много добър диригент и за предпочитане на живо. Интересно ми е какво постигат в Софийската опера, нямам нерви и сили да ида да видя сам. На времето оркестърът беше ужасен, не можеше да се справи с много по-лесна музика. Само големи диригенти като Руслан Райчев и Иван Маринов успяваха да извадят нещо прилично от него. Ако не са издигнали нивото си на няколко порядъка, няма как да се получи Вагнер. |
| Tristan und Isolde Richard Wagner (1813 - 1883) Conductor: Herbert von Karajan Orchestra: Berliner Philarmoniker Vocal: H. Dernesch, J. Vickers, C. Ludwig, W. Berry https://www.youtube.com/watch?v=L44Ml8K_mDg |
| Значи, в този един час влиза и арията на Тристан. Слушането втори път създава малко по-различни емоции. |
| Темата за Вагнер стана много интересна но преди това бях планирал да пусна ето тези разкошотии: Натисни тук Giuseppe Di Stefano - Una Furtiva Lagrima (L'elisir d'amore - Gaetano Donizetti) Натисни тук Donizetti - Una furtiva lagrima ( Instrumental ) |
Tristan und Isolde Richard Wagner (1813 - 1883) Conductor: Herbert von Karajan Orchestra: Berliner Philarmoniker Vocal: H. Dernesch, J. Vickers, C. Ludwig, W. Berry https://www.youtube.com/watch?v=L44Ml8K_mDg Изслушах час и половина - повече не можах. Мисля, че Манрико е напипал истината - трябва да се слуша оркестърът, а вокалът е своеобразен "акомпанимент". Много зор трябва за да се постигне това, но иначе, ако човек се концентрира върху вокала (както сме свикнали), направо умира прав - 4 часа (почти)речитатив са направо непоносими. И все пак, колкото и да го слушам оркестъра, няма я тази емоция която идва от Брамс. Доколкото съм чувал, имало е жестока война по онова време, между старомодните почитатели на Брамс и революционерите вагнерианци. Аз ако живеех тогава, бая от вторите щях да изпозастрелям. Ето го Брамс: Натисни тук Brahms Symphony n.3 III. Poco Allegretto | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: unperson |