Отиди на страница:
| Нещо повече, в доста институции конкурси се пускат само на наши или директору удобни хора по приятелско-пиянска линия. Другите чакат да дойде Годо. |
| Абе, защо няма износ на професори? Май нещо не се търсят... ---------------------- Сайтът на Генек |
| Вглеждайки се в списъка с оксфордските историци забелязах, че има само трима, който се занимават с история на Британската Империя, един от които се занимава и с история на Британския Комънуелт (a.k.a. Общност на нациите). Четирима други пък са специализирали съвременна британска история. Т.е. само седем души изучават и се занимават с историята на най-голямата държава, съществувала някога, въпреки че тя им е родина. За разлика от тях в СУ 21 души са академичния състав на катедрата “История на България”, отделно 11 други са в катедра “История на Византия и балканските народи”, а още 10 в “Стара история, тракология и средновековна история” - мнозина от които също се занимават с делата на буйното българско племе. И нито един, който да се занимава с история на изкуството, на медицината, с история на Южна Азия, Китай, Япония или Латинска Америка. Просто гледайки тези числа, някой може да остане с впечатление, че майка България е произвела славна история, колкото народите на 7-8 британски империи. В СУ четиридесет души вършат онова, което по оксфордски стандарти би било вършено, вероятно от двама или трима. http://www.liberalairhead.com/2014/12/za-kletata-balgarska-nauka.html |
| Да. Така е. И затова средното възнаграждение на един български професор е по-ниско, отколкото на главен готвач. |
| Професор, значи просто лектор в съответното висше учебно заведение. Нито повече, нито по-малко. Просто трябва винаги, когато някой каже, че е професор, да казва и къде е професор. |
| pirx71, За съжаление, така е. Ако не се гънеш пред шефа и агитката от приближените му, ако не подхранваш чинопоклонно самолюбието на тези душици, няма кариерно израстване. |
Само за четири години броят на професорите се е увеличил двойно - от 773 на 1414. Бичат ги като талпи от гатер  То и с толкова акъл са, като талпи. |
Да. Така е. И затова средното възнаграждение на един български професор е по-ниско, отколкото на главен готвач. пълни глупости. по една случайност познавам добре и двете гилдии. друг е въпросът, че главен готвач в хотел 5 звезди (реални) се става бая по-трудно отколкото професор. за огромно мое съжаление "академичната общност" има много нисък авторитет. и това далеч не е български феномен. отдавна единствен критерий за оценка са междуличностните отношения. |
| В дописката е написано: За периода от 2007 до 2010 г. броят на новите професори е 773. След като през 2011 г. беше закрита Висшата атестационна комисия и конкурсите преминаха изцяло към вузовете, новите професори вече са 1414 към края на 2014 г Обаче в самият доклад на Дамянов, е написано следното: Сборът на академичните длъжности „доцент” и „професор” за 2011 – 2014 г. е по-нисък, отколкото за 2007 – 2010 г. Следователно хиперболите в пресата, че новият закон е отворил пътя за лавина от избиране на подобни академични длъжности, е пресилен, а се развива нормалният необходим процес за създаване на нови хабилитирани кадри. |
| По татово време се смеехме, че Австрия има един професор по ски алпийски дисциплини, а ние трима. Наивници! |
| mick 10 Февруари 2015 21:19 Професор, значи просто лектор в съответното висше учебно заведение. Нито повече, нито по-малко. Просто трябва винаги, когато някой каже, че е професор, да казва и къде е професор. Гойко Горисов 10 Февруари 2015 23:23Какво значение има броят на професорите, това са просто вид учители. Нещата не са толкова прости. Когато искаме някой да ни свърши дадена работа, добре е да имаме предварително гаранция за качеството на работата, защото може да е непоправимо късно, когато се разбере, че работата е свършена калпаво. |
Нещата не са толкова прости. Когато искаме някой да ни свърши дадена работа, добре е да имаме предварително гаранция за качеството на работата, защото може да е непоправимо късно, когато се разбере, че работата е свършена калпаво. Пълна гаранция никъде няма, но не е там въпросът. Работата "обучение на студент" се върши не от един професор, а от цял университет (то институти май не останаха). За университетите има достатъчно информация - и официален рейтинг, и неофициална. Знае се къде почти сигурно ще получиш добро образование, къде може да получиш, може и не - зависи от амбицията и желанието на студента. Знае се и къде повече от една хартишка, наречена "диплома", която ще ти служи после само да се вайкаш "аз съм с вишу убразование, пък никой не ми дава добра работа", не можеш да получиш. |
| В мнението на Братя Стругацки по-горе са цитирани някои изречения от доклад, изнесен вчера на обществена дискусия „Законът за академичния състав – крайно време за промяна!“. Изреченията след цитираните обаче са следните: Няма гаранция обаче, че свръхпроизводство не може да се случи в следващите години, защото темпото на увеличаване броя на хабилитираните кадри бързо прогресира, а липсват възспиращи механизми на национално ниво. Освен това броят на новоизбраните професори е двойно по-голям, а процедурите от този тип определено нарастват бързо. Отново в самокритичен дух трябва да се отбележат изказванията на колеги, че изискванията при хабилитация са спаднали или не се спазват цифрите за минимални наукометрични показатели към кандидатите, които самите университети са установили. Цитирането само на подбрани извадки от доклада не дава достатъчна представа за сериозността на положението. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: бавно загряващ |
За университетите има достатъчно информация - и официален рейтинг, и неофициална. Законът на ГЕРБ постепенно влошава качеството и на добрите университети. |
| С новия си закон Игнатов отприщи вълна на мераклии, както се изрази един мой колега, техните внуци да имат дядо-професор ...Но безобразието не свършва с това, че журитата си избират и се договярят лично от кандидатите и че гласуването там е явно, но и във Факултетните съвети гласуванетопо закон сега е явно.. Е, как да има обективност и кой ще посмее да гласува против - дори осъзнавайки, че кандидатът в повечето случаи е протеже лично на ректора. Но да обърнем внимание как се обявават конкурси - чета ДВ и виждам - обявява се конкурс - не за длъжност професор (каквато беше идеята на закона), а - за ПРОФЕСОР/доцент. Т.е лицето става професор (а не на длъжност професор). Игнатов изрева против "званията", но новоизпечените професори искат да носят омразното им звание, а не просто да са на длъжност професор/доцент! Вузовете сключват договори за взаимно признание на - кое?- длъжноси или звания? Т.е. ние да станем хабилитирани лица по облекчения нов закон, но да носим гордо титла професор/ доцент както всички, които са станали ВАКовски професори... |
Пълна гаранция никъде няма, но не е там въпросът. Работата "обучение на студент" се върши не от един професор, а от цял университет (то институти май не останаха). За университетите има достатъчно информация - и официален рейтинг, и неофициална. Знае се къде почти сигурно ще получиш добро образование, къде може да получиш, може и не - зависи от амбицията и желанието на студента. Знае се и къде повече от една хартишка, наречена "диплома", която ще ти служи после само да се вайкаш "аз съм с вишу убразование, пък никой не ми дава добра работа", не можеш да получиш. От кого се знае. С това роене на професори и доценти, това, което се знае вече не се знае. А знанията в един университет се получават от преподавателиете.И второ като получи някой диплома почват да работят връзките. И трето, университетите, заедно с институутите нба БАН трябва ад правят наука, защото никъде по света унивесритета не е само преподаване. А тези нови професори и доценти са голи, че боси. |
От кого се знае. С това роене на професори и доценти, това, което се знае вече не се знае. А знанията в един университет се получават от преподавателиете. Който ще постъпва в университет, трябва да има достатъчно акъл да потърси информацията и да вземе информирано решение - къде да учи, какво образование може да очаква, каква реализация след това и т.н. Който няма акъл дори за това, няма акъл и за висше образование. |
Сборът на академичните длъжности „доцент” и „професор” за 2011 – 2014 г. е по-нисък, отколкото за 2007 – 2010 г. Следователно хиперболите в пресата, че новият закон е отворил пътя за лавина от избиране на подобни академични длъжности, е пресилен, а се развива нормалният необходим процес за създаване на нови хабилитирани кадри. Разбира се много от професорите и доцентите са се пенсионирали. От друга страна единствено на професори и доценти е збранено да не се пенсиони, ако не желаят. На асистенти и на всички други се позволява. Но тук не става въпрос за бройката, а за за качеството на новите професори и доценти. Цялата тази каша е за да станат едни професори и доценти от НБУ законно. |