Отиди на страница:
Водоразделът беше 1968 година. СССР беше в най-висшата си точка и разполагаше с огромна "пета колона" (казвам го без лоши чувства) в целия свят. Америка не можеше да се окопити от виетнамското фиаско. Франция се тресеше. Англия също, макар и по-малко. Геронтократите на Брежнев издъниха положението с излишното нахлуване в Чехословакия. Сократе, ще си откриеш ли сам грешката? Не правописна ,а другата. Просто си „напасваш“ дати и събития ,за подтвърдиш тезата си ,но не се получава. |
| Минавам от тук, Съдейки от начина на построяване на фразите и по някои дребни грешчици, мисля, че си руснак. Казвам го с най-добри чувства и без да те "критикувам"; дай Боже всекиму така да знае чужд език. Но това обяснява хипертрофирания ти страх, че Русия се е докарала до невъзможността да отвърне с унищожение на страната, която би рискувала да я унищожи с първи удар и "малой кровью". |
| Четох коментари, четох, но се чудя дали мнозина от вас си дават сметка, че Русия всъщност не е забравила уроците от Студената война. Изолацията в съвремения свят е невъзможна - възможностите на една държава или малка група не са достатъчни за поддържане на паритета с останалата част от света, не и в изолация. Това означава едно - всяко противостояние трябва да има основен вектор на бойните действия в иконимически план и то не с нефт и газ, а със стратегически ходове. Много пъти съм го казвал - руснацие са генетични лъжци, това толкова ги увлича, че сега, когато има разумно ръководство, незаразено от налудничви идеи то си даде сметка, че ползата от свободата на словото в Русия е много по-голяма от опитите за налагане на коректност, практикувани преди. Те си плуват в тая вода и се чувстват като риби в нея, но за външния свят това е неразбираемо (свен може би частично за 2-3 народа като нашия). Докато Западът с охота се предава на мнението на една шепа водещи медии, руснаците гледат на медиите в най-добрия случай като на източник на идеи за изработване на лъжи с тяхното лично участие и принос (ако на конкретния човек му хрумне добра идея). За Западните медии е ясно, че нямат нищо общо със свободата на словото (1-демокрацията се приема за диктат на мнозинството, въпреки всички уговорки, 2 - мнозинството заради нямане на време или естествена тъпота формира отношението си към реалността въз основа на малка група медии и шума на посредствените хора, днес и в социалните мрежи, 3 - друг път ще го обяснявам), медиите в "демократичното" общество са основна власт и заместител на какъвто и да е демократичен процес - демокрацията се базира на избор, а избора на информираност. разбиране за начините, по които реалността се влияе от човешките действия и разбира се на ценности. Медиите правят "модерни" малък на брой прости и емоционални разбирания и превръщат всеки опит да се говори за друго или камерно занимание или разговор деградиращ до примитивизъм, защото "трябва всички да разберат", за да има това демократичен ефект. Хаотичността на Русия в тия неща има различен ефект. Руснаците са поначало мистици, склонни към мисълта, че някой има план, че те могат да подлъжат една тумба приятели за нещо и т.н. - там отношенията се формират на микрониво, а разбирането за националност държи всичко това в цялост благодарение на специфичен вид патриотизъм. Въпреки всички криволици руснаците винаги намират начин да обединят разнообразните си лудости в името на родината си... Сегашната власт използва към собствения си народ само методи на минимална намеса за разлика от масираните внушения и възседнати инерции практикувани на Запад. Путиновата власт се ограничава горе-долу до поддръжане на идеята за принадлежност към руското в най-широк смисъл и просто консумира каквото й е нужно от въртопа илюзии, които руснаците така или иначе си създават, когато е нужно да се покаже нещо на света. Така всичко изглежда като чиста монета, но истината ... тя вероятно не е позната на никого освен малка част от ръководството, която има реални статистически данни, въз основа на които и побутва тук и там руската хаотична машина в желаната посока. Руският хаос е свобода и защита от външно влияние, която не може да се майданоса, само конкретни фикс идеи насаждани като религия могат да направят един народ податлив на пети колони, Русия направи неучваното - възседна генетичната си склонност към хаос и я превърна във форма на защита. Крепостните селяни, които се привиждат на някои са много повече на Запад, отколкото в Русия - 70 години комунизъм промениха много, понякога със срамни и отвратителни средства, но фактът е налице - прекалено много хора неспособни на сляпа вярност и вяра - в тия условия диктатурата е невъзможна, но е невъзможна и реално силна пета колона. Липсващият компонент е вярата в бъдещето и загубата на примирението с мизерно съществуване - нещо, което може да се изкорени само с достатъчно дълго време живот без крайни лишения - нужни са едно десетина години, например. Та не знам за вас, но аз се срещам с руски бодли навсякъде и във всичко, официалната пропаганда описва Русия като ресурсна империя, но дори срещаното само от мен, не може да се впише в тая хипотеза. Икономическата война не се води за унищожение, а за контрол и най-често прикритост е по-добро решение от откритост. Има ли шансове демокрация базирана на масовите мании срещу страна разбираща се с лекота с хаоса в такава схватка? Колко от нещата, които вярвате за Русия всъщност са една голяма лъжа, създадена донякъде организирано, но най-вече чрез естествената склонност на руснаците да се включват в играта? Знам, че за мнозина изглежда изхвърляне, това което казвам, дори за проруски настроените, но аз не съм про или антируски, а прагматик и мисля, че светът ни се нуждае от промяна - за предпочитане плавна. Това е каквото искам, а оценката ми за това какво е се базира на наблюдения неограничени в приетия за нормален план (plane). Така за мнозина изглежда нормално хората да се запалят по технология, разбирайки само марката й или да следват мечта за "нормалност" докато ги доведе до неадекватност като пустите улички в предградията на Америка, но аз виждам ирационалност и я меря. Нарастне ли много, пазарът определян от нея е осъден да стане история. Ако продължа последното изречение мнозина ще счетат това за смяна на темата - е, именно те следва да се замислят дали наистина е така. |
| Майкъл, Това е за отделна тема. И поне разделяй на абзаци, бе човек! Просто не се чете, а е наистина интересно. |
Четох коментари, четох... Много пъти съм го казвал - руснаците са генетични лъжци. Руснаците са поначало мистици, склонни към мисълта, че някой има план, че те могат да подлъжат една тумба приятели за нещо и т.н. - там отношенията се формират на микрониво, а разбирането за националност държи всичко това в цялост благодарение на специфичен вид патриотизъм. Та не знам за вас, но аз се срещам с руски бодли навсякъде и във всичко, официалната пропаганда описва Русия като ресурсна империя, но дори срещаното само от мен, не може да се впише в тая хипотеза. Колко от нещата, които вярвате за Русия всъщност са една голяма лъжа, създадена донякъде организирано, но най-вече чрез естествената склонност на руснаците да се включват в играта? Язък ти за четенето, пък и за писането. Можеш ли да кажеш кратко и ясно какво, все пак, считаш за лъжа априори? |
Майкъл, Това е за отделна тема. И поне разделяй на абзаци, бе човек! Просто не се чете, а е наистина интересно. Защо по абзаци? Ето я тезата в две изречения: 1/ Официалната ни пропаганда лъже за Русия; 2/ Руснаците се включват в лъжите й, защото са "генетични" лъжци. |
| Наистина е написано провокативно, но аз видях по-скоро тема за интересна дискусия. Вярно, в днешно време като че ли няма място за дискусия. Или  или  |
Наистина е написано провокативно, но аз видях по-скоро тема за интересна дискусия. Вярно, в днешно време като че ли няма място за дискусия. Или или Лично аз не употребявам нито , нито .Но твърдо вярвам, че за да има дискусия по която и да е теза, фактите в нея трябва да са повече от епитетите и "оценките". И да са верни, иначе затъваме в коритаровщина. Сия персона днес разправяше какви зверове са руснаците и как са разрушили Дрезден в края на Втората световна война | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: ВладиГео |
| Да повторя онуй, дето под статията на Светльо Терзиев казах онзи ден - да я делят пустата му Украйна на 2 сектора, по реката, дето минава по средата! Евразийски сектор и ЕСовийски сектор! езикът на който приказва тези от западния сектор НЯМА нищо общо с езика на онези от източния сектор! Вслушайте се (има всякакви канали) и сами ще се убедите! Как ще се разбират помежду та да продължават НАСИЛА да живеят ЗАЕДНО! Да се разделят и всеки да върви където иска! Патронът на всеки сектор да му поема масрафа! След 5 или 10 години ще отчетем резултата - кой е победил в новата надпревара! Дали тя ще е във въоръжаването, дали в разоръжаването, респ. икономическото възстановяване на сектора, е право на всеки от двата Патрона да решава! А ний, българите (по-точно гражданите на днешната България) - ний ще се държим здраво за ...евроатлантическите (ни) ценности, и ще видим от кого от горепосочените два Патрона повече шамари по тила ще сме отнесли за посочените 5-10 години! Ако още ни има след 5-10 години със сигурност най-после ще се престрашим д решим да излазяме или не от едното място, респ. да улазяме или не в другото! Дано само третото, през този период, да не му хрумне да се САМОпокани и да дойде тук у нас!!!! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: ПлесNick |
а за допълнение на напълно лишената от самокритичност германска гледна точка си струва да се види емоционалната 1-часова пресконференция на технократа и последен легитимен премиер на Украйна Азаров https://www.youtube.com/watch?v=MPlnH08cG2E Комар, сърдечно благодаря за линка. Изслушах го и се чувствам по-добре информиран за Украйна от компетентен човек, който като премиер е бил вътре в нещата. За съжаление нито книгата му, нито записа от пресконференцията няма да бъдат направени достъпни за милионите украинци при сегашното правителство и президент.  |
или 
Вярно, в днешно време като че ли няма място за дискусия Разбира се, че има. Но от смислен разговор има смисъл само ако участиците се съгласят на база, от която може да започе спор и да се види кой е прав и кой е крив. Класически постулат, от Сократово време. Пример за базово съгласие: като демократ, осъждате ли преврата в Киев - да, или не? |
Америка не можеше да се окопити от виетнамското фиаско Сократе, винаги си за дискусия, но когато не ти изнася просто се скриваш! Та може ли да обясниш защо 68ма е толкова важна в твоето писание? Заради танковете в Прага? И какво е това фиаско във Виетнам на САЩ през 68ма. Та тази година е пиковата в американската агресия. Численоста на американската армия във Виетнам достига половин милион. И това без южнокорейските,австралийските,новозеландските и тайландските съюзници. За окопитване можеш да говориш след 73та или още по–точно,след 75та година. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: gemedji |
Сия персона днес разправяше какви зверове са руснаците и как са разрушили Дрезден в края на Втората световна война И после, ей тъй му се изплъъъзна от устата за "100-те хиляди изнасилени немски жени". Но мисълта му напираше да каже, че първо немците това са правили още през 1941г. в завладените територии на СССР, обаче Любица го усети и прекъсна и пак всичко се отече в тоалетната "На светло". В момента пред погледите ни е една информационна война за печелене съзнанието на младите/нас не могат да ни излъжат/. Нека да не им позволяваме това. Защото го можем. |
| Гемеджи, Не бъди груб, когато не ти се отговаря навреме. Можем да спорим дали през 1968 американската агресия във Виетнам е фиаско, или само подготовка на фиаско. Ако искаш, ще се съглася, че годината е успешна за САЩ. Но не за това говорех, а за факта, че е една от годините на най-голяма мощ на СССР. |
| @Meto ot Interneto 14 Февруари 2015 20:07 "Вярно, в днешно време като че ли няма място за дискусия" Разбира се, че има. Но от смислен разговор има смисъл само ако участиците се съгласят на база, от която може да започе спор и да се види кой е прав и кой е крив. Класически постулат, от Сократово време. Пример за базово съгласие: като демократ, осъждате ли преврата в Киев - да, или не? А ако не се имам за демократ и въпреки това осъждам преврата в Киев, мога ли да участвам в дискусията  |
Битката е за ресурс - другото, вкл. кинтите, няма значение (кинти се печатат, ресурсът свърши). Украйна имаше ресурс Ресурси! Думата е pluralia tantum, ама това за Мишко, специалистът по всичко, е terra incognita.  |
| Нещо по темата от "The National Interest", САЩ: „Съединените щати не взеха участие в преговорите в Минск и макар договореностите за прекратяване на огъня да бяха приети с предпазлив оптимизъм, това няма да спре растящия стремеж – особено на Капитолийския хълм – да се предостави на Украйна оръжие. Сепаратистите не трябва да забравят, какво се случи в Хърватия, където дългосрочната програма за укрепване на хърватската армия доведе до разгром на самопровъзгласилата се Република Сръбска Крайна. Вече някои сепаратисти изразяват недоволство, че Украйна не се стреми към урегулуране на конфликта, а само да използва примирието, за да укрепи армията си, след което да възобнови бойните действия. По тази причина те няма много строго да спазват договореностите. . Какво се надява да постигне Путин? Във всички съобщения се казва, че той е приложил сериозен натиск върху сепаратистите, за да ги застави да подпишат съглашението. Той, на свой ред, вероятно се надява, че настъпи ли сериозно примирие, европейците ще отслабят санкциите. А, ако не стане това, защо му е по-нататък да спазва съглашението? Защото въпросът за „неутрализация” на Украйна на преговорите не се разгледа. Съглашението в този му вид не дава на източните региони право на вето върху външнополитическите решения на Украйна", Цялата статия – линк: http://nationalinterest.org/feature/europes-desperate-hail-mary-save-ukraine-12244 |
| Поставил съм линк към „Стратегия за Национална Безопасност” (National Security Strategy). Един документ, който е основополагащ за външната политика на САЩ през 2015 година. http://www.whitehouse.gov/sites/default/files/docs/2015_national_security_strategy.pdf Експресно съм превел един абзац от тази стратегия: „На всички фронтове (на всякъде по света, където са застрашени националните интереси на САЩ) Америка лидира от позицията на силата. Разбира се това не означава, че сме длъжни да диктуваме на света траекторията на всички случващи се по света събития. Макар да сме силни и ще остамем силни нашите ресурси и влияние не са безгранични. В нашия сложен свят много от проблемите на безопасността, с които се сблъскваме, нямат бързи и лесни решения. Съединените Щати винаги ще защитават своите интереси и ще съхраняват своята привързаност към своите съюзници и партньори. Налага ни се да вземаме трудни решения при много влизащи в противоречие приоритети. Освен това трябва да признаем, че мъдрата стратегия се изгражда не само на базата на военната мощ. На практика, в перспектива нашите усилия по координиране и съгласуване на съвместната работа с другите страни по противодействие на идеологията и първопричината на насилническия екстремизъм ще станат по-важни, от нашите възможности по унищожаване на терористите на полето на боя.” За мене този документ, ако не друго, би трябвало да ни отвори очите, че вместо да се уповаваме било на САЩ, било на Русия и да чакаме на тяхната добра воля да направят нещо за нас, трябва скептично да гледаме на обещанията им, защото великите страни са велики, не защото имат приятели, а защото се ръководят от собствените си интереси. |
| Поставил съм линк към „Стратегия за Национална Безопасност” (National Security Strategy). Един документ, който е основополагащ за външната политика на САЩ през 2015 година. http://www.whitehouse.gov/sites/default/files/docs/2015_national_security_strategy.pdf Експресно съм превел един абзац от тази стратегия: „На всички фронтове (на всякъде по света, където са застрашени националните интереси на САЩ) Америка лидира от позицията на силата. Разбира се това не означава, че сме длъжни да диктуваме на света траекторията на всички случващи се по света събития. Макар да сме силни и ще остамем силни нашите ресурси и влияние не са безгранични. В нашия сложен свят много от проблемите на безопасността, с които се сблъскваме, нямат бързи и лесни решения. Съединените Щати винаги ще защитават своите интереси и ще съхраняват своята привързаност към своите съюзници и партньори. Налага ни се да вземаме трудни решения при много влизащи в противоречие приоритети. Освен това трябва да признаем, че мъдрата стратегия се изгражда не само на базата на военната мощ. На практика, в перспектива нашите усилия по координиране и съгласуване на съвместната работа с другите страни по противодействие на идеологията и първопричината на насилническия екстремизъм ще станат по-важни, от нашите възможности по унищожаване на терористите на полето на боя.” За мене този документ, ако не друго, би трябвало да ни отвори очите, че вместо да се уповаваме било на САЩ, било на Русия и да чакаме на тяхната добра воля да направят нещо за нас, трябва скептично да гледаме на обещанията им, защото великите страни са велики, не защото имат приятели, а защото се ръководят от собствените си интереси. |