Че ти само в този форум имаш над 200, поправи ме ако бъркам.

За 13 години във форума съм изживяла чудесни и отвратителни мигове. Била съм много мила с любимците си и много жестока с дразнители и провокатори, които са водели с мен долнопробни битки, без да мога да разбера с какво съм ги предизвикала. Старала съм се винаги да спазвам едно ниво, отвъд което няма връщане назад. Някои от форумците обаче го преминаха и наистина вече нямат вече път до мен. Вратата съм им хлопнала завинаги. Претръпнала съм за провокации на хора, които нямат никакво значение за мен. Някогашните литературни колоси вече ги няма. Само те са били в състояние да ме впечатлят и всичко да им простя. Широкоскроеният човек е в състояние да признае достойнство на опонента заради личните си приоритети - в случая за мен е литературата, дори когато политиката ни сблъсква.

Страрите форумци ме познават достатъчно. Знаят каква съм, какво мога. Към новаците, които се опитват да ме докачат по един непохватен или преднамерено груб и грозен начин, съм великодушна. Понякога им отговарям, понякога ги подминавам, зависи в какво настроение съм. Макар че ми иде като Шекспир да му кажа на такъв: "Не трябва дребосъкът да се мушка между шпаги на противници могъщи". Не му го казвам, защото и такива противници вече нямам. Настроението ми винаги е ведро, защото всичко, което се случва тук, няма никакво отношение към усещането ми за лично и домашно щастие, каквото имам, да дава Господ все така.

Доколкото имам желание още да пиша тук, то е защото този форум се чете от много хора, които не участват във форума, но си сверяват часовника тук. Ориентират се за настроенията на масите, така да се каже.

Някога и аз така пишех в подобни теми - с хъс, огорчение от неправдите и липсата на справедливост и изобщо много сериозно. Минала съм по този път.

Форумът напуснах за две години, защото ми се стори, че има политическа цензура и препочитания към едни форуци пред други, заради идеологическа вражда, нетърпимост и дори непоносимост. Споделих това с когото трябваше. Той знае, че бях искрена. Ако пак усетя нещо подобно, пак ще го напусна, макар и със съжаление.

Слабите хора се чувстват добре, когато се усещат членове на група, която ще ги крепи и оправдава дори и когато вършат мерзости и безобразия.
Аз съм индивидуалист и нямам нужда от никакъв колектив. Затова пиша и от собствено име и с лични примери, а не с обобщения и абстракции.

На простака, бил той интелигентен или глупав, вече отговарям по единствения начин, който за него е непосилен за спазване - възпитаният. Чувството за хумор също е много голямо предимство. Това сигурно особено много го наскърбява. Да ме прощава.

Простете, простено да ви е и Господ да прощава. Амин.