Тежестта, която дърпа европейската икономика към дъното, въобще не е Атина, а е Берлин.

Положителното търговско салдо на Германия през миналата година достигна рекордното равнище от 217 милиарда евро, с което страната се нареди на второ място в класацията на най-големите износители след Китай. От гледна точка на някои износители, това превръща Германия в светъл лъч на фона на вялата икономика на еврозоната - "локомотив на растежа", както веднъж заяви финансовият министър на Федералната република Волфганг Шойбле. Но в действителност хроничният излишък на търговския баланс на Германия лежи в основата на всички проблеми на Европа: вместо да укрепи световната икономика, Германия я отслабва. Най-доброто, което ФРГ може да направи за еврозоната – да излезе от нея.

Обикновено Германия се обижда на подобен род обвинения. Германците търпеливо обясняват, че получават търговски излишък, защото са по-конкурентноспособни от повечето си търговски партньори. Защо трябва да ни обвиняват, че светът предпочита да купува качествени немски стоки /и не може да ни предложи нищо, от което да се нуждаем/, питат те. Техният основен аргумент е следният: другите страни трябва да прекратят своите игри, да сложат ред у дома си и да заприличат повече на Германия. А за момента не трябва да ни ненавиждат, защото ние сме прекрасни...

Въпреки общоприетата митология няма никакви причини да смятаме, че "конкурентноспособността" задължително води до положително търговско салдо. Още през 1817 г. икономистът Дейвид Рикардо отбеляза, че оптималната основа за търговия е сравнителното, а не абсолютното предимство. С други думи, ако една или друга страна е най-добра във всички сфери, тя трябва да изнася тези стоки, които произвежда най-добре от всички, а да внася онези стоки, които не произвежда толкова добре. Притежаването на предимство по цялата палитра от стоки не означава, че за страната е целесъобразно да произвежда всички тези стоки самостоятелно и още повече да продава повече, отколкото й е нужно в замяна. Или, по друг начин казано, няма никаква икономическа причина, която да обяснява, защо държава, получаваща огромни средства от износа, не ги харчи активно за внос и за инвестиции в разширяването на производствените мощности.

Излишъкът на търговския баланс се получава тогава, когато държавата реши да харчи по-малко, отколкото печели – когато се появят излишък от спестявания, обемът на които надхвърля вътрешните нужди.

Тази държава предоставя кредити от своите излишни спестявания на други икономики, финансирайки по този начин способността на другите страни да харчат повече, отколкото те произвеждат и при наличие на търговски дефицит да купуват излишната продукция на своя кредитор. Страната с голяма производителност може да притежава необходимите средства за натрупването на излишъци, докато страната с по-малка производителност е по-вероятно да вземе дълг, отколкото да харчи от спестяванията си, от които се нуждае. Но като цяло търговският дисбаланс възниква не заради конкурентните предимства на една държава над друга, а в резултат на решения, засягащи това, колко пари се натрупват и къде тези спестявания трябва да се съхраняват – вътре в страната или в чужбина.

Има ли смисъл в поддържането на търговски дисбаланс? Разбира се, че има. През 19 век Промишлената революция във Великобритания е позволила да се спечелят огромни пари в резултат на увеличените обеми на производство и част от тези пари Лондон е инвестирал в САЩ. Парите вложени в стремително растящата американска икономика, са донесли много по-големи доходи, отколкото те са могли да донесат в родната Великобритания, като едновременно с това са създали и пазар за британските стоки. Това е била печелившата стратегия: на американците им е било изгодно да взимат заеми, а на британците – да ги отпускат. Но този пример съдържа в себе си и нещо, за което много често се забравя: да имаш търговски профицит означава да финансираш нечий търговски дефицит.

Кризата в еврозоната много често е наричана дългова криза. Но в действителност Европа като цяло няма проблем с външния дълг, нейните проблеми са свързани с вътрешните дългове: положителното салдо на търговския баланс на Германия и растящият дълг на страните, намиращи се в периферията на еврозоната, това са двете страни на една и съща монета. Германия винаги е пестила много, а преминаването към единната валута в еврозоната я подбуди – вместо да пести по-малко или да инвестира тези ресурси вътре в страната – да дава пари на заем на други страни, за да си купуват немски стоки. Към 2007 г. търговският излишък на Федералната република достигна 195 милиарда евро, три пети от който идва от еврозоната. Берлин може да нарича това "пестеливост", но едва ли някой ще твърди, че натрупаните излишъци, които германските банки се опитваха по някакъв начин да използват, са изгодно инвестирани. Вместо това те внушаваха на германците илюзията за процъфтяване, позволявайки да се обменя реалния труд на хартиени дългови разписки, средствата по които могат и да не бъдат върнати.

Трябваше нещо да се промени? Обикновено всяка държава има своя собствена парична политика, ползвайки механизмите за регулиране на валутния курс, за да изместват кривата на търсенето от тези, които не могат да си го позволят, към тези, които могат. Но в условията на единна валута това е невъзможно. Вместо това длъжниците бяха принудени рязко да свият търсенето за сметка на мерките за строги икономии и необходимостта да връщат кредитите си. Техният дефицит в търговията с Германия рязко намаля, но това се случи защото те започнаха да купуват по-малко, а не да продават. Стокообменът на Германия с Португалия, Ирландия, Италия, Гърция и Испания намаля – в случая с Гърция и Ирландия с почти една трета. Следователно се получи така, че Европейският съюз започна да излиза от кризата, плащайки с цената на своя растеж.

Еврозоната се оказа в капан. Нейните страни – членки трябваше да се движат в две различни посоки, но в условията на обща валута те можеха да се придвижат само с фиксирана стъпка. Европа, която живее според средствата си, се разбира само Германия, която продължаваше да пести повече, отколкото харчи. Монетарното стимулиране – и отслабването на еврото – само пренасочват вътрешния дисбаланс на Европа навън. Положителното търговско салда на Германия със САЩ рязко се увеличи /с 49% от 2007 до 2013 г./, а търговският дефицит с Китай и Япония рязко намаляха /с минус 71% и минус 78% съответно/. Междувременно стокообменът с Бразилия и Южна Корея от дефицитен излезе на плюс.

От 2012 целият чист приръст на БВП на еврозоната се получаваше за сметка на чистия износ – още едно потвърждение на факта, че вътрешното европейско търсене не трябва да се определя като локомотив на растежа. Въпреки това, стратегията, в рамките на която се поставя акцент върху това, че американците продължават да правят дългове – и рискуват да се окажат на мястото на Гърция – е доста ненадеждна. Теоретично, свиването на търговския дефицит на Европа с Китай има по-голям смисъл. Но на практика това ще се отрази не толкова на навлизането на масовия потребителски пазар на Китай, колкото върху продажбата на оборудване и луксозни предмети в Поднебесната, която преживява исторически бум, който също така почина на поддържането на прекалено голям търговски излишък в стокообмена със САЩ. Въпросът не е в това, кое е справедливо, а в това, кое е рационално. А да се опираме на американците, които са взели ролята на потребители от последна инстанция, взимащи заеми, за да харчат повече, отколкото произвеждат, е абсолютно нерационално.

Какво трябва да се направи? Най-доброто решение – и най-малко реалистично – се заключава в това Германия да напусне еврозоната и да се върне към германската марка. В този контекст трябва да се обърне внимание върху споразумението на петте водещи западни страни от 1985 г. По онова време усилването на йената на практика не оказа влияние върху структурата на търговския излишък на Япония, докато Германия много по-активно реагира на усилването на германската марка.

През миналата година германските политици показаха значително по-голяма готовност да дадат тласък на търсенето като увеличиха минималната работна заплата в страната, намалиха пенсионната възраст и увеличиха размера на пенсиите – тези стъпки могат да помогнат, но могат да окажат и негативно влияние върху производителността, която в крайна сметка е източникът на потребителските възможности на германеца. В същото време политиците отказват да намалят данъците и да повишат разходите за обществени нужди, което през 2014 г. доведе до това, че Германия за пръв път от 1969 г. имаше балансиран бюджет – година по-рано, отколкото се планираше. Въпросът е къде да бъдат вложени съществуващите спестявания. Ако те бъдат предоставяни в дълг вътре в страната, а не давани на чужди страни, които обективно не могат да си позволят покупката на германски стоки, това ще помогне за излизане на еврозоната от кризата.

Имайки предвид застаряването на населението, тогава е напълно разбираемо, защо германците пестят. Но няма никаква причина тези спестявания да бъдат изнасяни в чужбина, когато е необходимо те да бъдат върнати в родината им. Този "растеж", който демонстрира Германия, финансира търговските дисбаланси – вътре и извън еврозоната – е илюзия. Германският растеж е да се вземат заеми от други страни и само за определено време. За Германия и целия свят това е много неизгодна сделка. /БГНЕС

------------

Патрик Чованек, списание "Форин полиси".

Положителното търговско салда на Германия със САЩ рязко се увеличи /с 49% от 2007 до 2013 г./, а търговският дефицит с Китай и Япония рязко намаляха /с минус 71% и минус 78% съответно/. Междувременно стокообменът с Бразилия и Южна Корея от дефицитен излезе на плюс.

Какво не ти е ясно?

14.11.2013
Европейската комисия започва задълбочено разследване на Германия и търговския й излишък, съобщи вчера председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу. “Германия постигна значителен търговски излишък, който си заслужава да бъде разследван”, заяви Барозу. Той обяви започването на процедура срещу още 15 държави членки, сред които и Франция, съобщи AFP, цитирана от БГНЕС. 13 страни вече бяха посочени при предишното изследване. Три бяха добавени вчера – Германия, Люксембург и Хърватия.

През септември германският търговски излишък достигна рекордно ниво от 18,8 милиарда евро с повишение на износа с 1,7% и намаляване на вноса с 1,9%. Това се изразява в търговски излишък над 6% от БВП от 2007 г. насам.

За Германия ЕК иска да установи какво “може да направи в повече, за да помогне за връщането на равновесието в европейската икономика. Поради това поискахме от нея да подкрепи вътрешното си търсене”, заяви Барозу. Германия е “двигателят на растежа в Европа” каза еврокомисарят по икономическите и валутните въпроси Оли Рен, който присъства на пресконференцията на Барозу. Но запазването на търговския излишък означава, че Германия инвестира много в чужбина извън еврозоната, подчерта Рен.

Според Адъм Поузън, президент на института „Петерсън” за международна икономика и бивш член на комисията за парична политика към Английската централна банка, германската икономика

създава проблеми по целия свят

като си навлича международни критики заради търговския си излишък и облагодетелстването от евтиното евро, съобщи Investor.bg. Германия ограбва Европа и останалата част от света, тъй като получава износна субсидия заради еврото, което е по-евтино, отколкото би била германската марка, заради слабостта на другите страни от валутния съюз, посочва той. Икономистът критикува и нивото на заплатите в страната, като според него то е ниско. Поузън добавя, че Германия също така не е преоценила всички лоши заеми, които е отпуснала на Южна Европа, за разлика от Франция, Финландия и Австрия.От френското икономическо министерство

призоваха за повишение на заплатите в Германия

за да се осигури по-честна конкуренция.

Аксел Вебер, председател на швейцарската банка UBS и бивш шеф на Германската централна банка, пък смята, че външнотърговският излишък на страната не е политически проблем и че международните критики са неоснователни.„Винаги си струва да се проучи защо Германия е толкова успешна в международен план. Има много уроци, които доста европейски страни, особено в периферията могат да научат”, казва Вебер.

Китайският износ е намалял с 3,3% през януари спрямо година по-рано, докато вносът отчита 19,9% спад през същия период. Резултатите не успяха да оправдаят очакванията на анализаторите, предава CNBC.

Месечният търговски излишък достигна рекордните 60 млрд. долара.

Германия е конкурентоспособна по сравнение с източно и южно европейците и ги ДУШИ И УНИЩОЖАВА

Направо като един Душко ги души, пустата му Германия

А какво да кажем, Душко, за любимия ти Китай, също с огромен търговски излишък и изкуствено поддържан слаб юан.



Китайската икономика в много по-голяма степен е допринесла за проблемите в Източна и Южна Европа, отколкото германската.

Калинки има не само в България. Очевидно е че който инвестира разумно и произвежда добри неща печели, който лежи взема заеми и гледа само да пазарува дългосрочно губи. От гледна точка на търговски баланс, спрямо броя на населението Холандия е даже по-добре от Германия. Великобритания не е в еврозоната, но не се вижда нейният търговски баланс да е цъфнал и вързал от това. Еврозоната дава възможности за заеми с много ниски лихви и просто в популистки настроените държави изкушението да вземеш заем за да вдигнеш жизнения стандарт преди следващите избори е голямо. След това още един път защото пак има избори и след това пак.... докато се счупи стомната. Ама не е виновна Германия за тази работа.
Освен това търговията е само едно парче от картинката, редно е да се включат и инвестициите навън, парите на гастарбайтерите пътуващи към родните места, нетните вноски в евробюджета и още и още и тогава да се прави баланса.

Интересно, от една страна се говори за технологично изоставане и забавяне на растежа в ЕС, а от друга вината за проблемите в еврозоната се хвърля върху успешните в технологично отношение държави. И какво, Германия да стане като Гърция за да има равновесие?

От всичко, което чета в тази статия и в други, оставам с впечатлението, че Германия прави тези лоши неща на добрите южноевропейци, единствено защото произвежда много, произвежда качествено и произвежда евтино. Освен това, харчи разумно - въпреки значителния търговски излишък харчи разумно и се стреми към балансиран, а не дефицитен бюджет. (Ако не се лъжа, Германия постигна едва през 2013-а такъв бюджет за пръв път от последните 45 години.) Въобще авторът прекалено лесно борави с 'Германия' като с един монолитен субект, смесвайки частните производители и банкери с държавата.

Интересно е да се отбележи, че след началото на преговорите Гърция - Тройка подобни призиви (за смекчаване на немската позиция) се чуха пряко или косвено от Обама, министри, бивши шефове на ФЕД, нобелови лауреати, вероятно това ще са американските опорни точки, тъй като икономиката им живна.