- Вестник „Сега”, на който сте издател, г-н Дончев, излезе с едно водещо заглавие - „Пропастта между бедни и богати е безнадеждна”. Настина ли е толкова трагично социалното разделение у нас?

- Както знаете, моите позиции невинаги съвпадат с тези на вестника и обратното. В конкретния случай обаче разсъжденията около тази констатация са не само споделяни от мен, но може би и по-тревожни, отколкото бяха коментирани в статията.

- Може да става още по-зле?

- Не бива. Наличието на необяснимо богати хора в едно общество е не просто дразнещ фактор, а фактор, който може да доведе до сериозни социални сътресения. Няма универсални рецепти. Решението според мен може да бъде открито само при преосмислянето на отношенията между обществото и държавата, защото там се крият причините за тази пропаст.

Реализацията на държавата доведе до две неща по една и съща причина. Първото е реализация на държавата, която беше продукт на т.нар. социалистическа революция - организация, при която държавата ограбваше всичко и разпределяше по някакви свои правила. Второто е реализацията на капиталистическата държава, която, за да не изостава в популизма от социалистическата, започна да печата много и безконтролно пари, та да може да се обслужва популизма на политиците. Безконтролното печатане на пари създаваше тези парични излишъци, които може би неслучайно попадаха в едни и същи ръце. Социалистическата държава изчезна, но порочните практики на този тип капиталистическа държава останаха. Парите продължават да се печатат безконтролно и да попадат в едни и същи ръце. Концентрацията на това богатство води до тази огромна пропаст между много богати и много бедни хора. А парите не бива да бъдат използвани по този начин, защото те отмъщават чрез кризите, на които сме свидетели.

- Пропастта става голяма и между държавите. Дори в рамките на ЕС Западна Европа значително изпреварва Източна Европа. Ние не ставаме равни, нищо че сме част от съюза. Държавите в смисъла, за който говорите, стават дори все по-силни и всяка една свободна инициатива се обсебва от тях. Кой може да промени тази практика?

- Очевидно това няма да стане стане съвсем с мирно отстъпление от позициите. Най-вероятно, усещайки как им омекват краката, държавите ще проявят агресия спрямо собствените си общества. Докъде ще се стигне в тази агресия - аз не знам, но ние вече сме свидетели на подобна агресия. При всички положения има алтернативи. Спасението за всички нас, обикновените хора, които не олицетворяват себе си с държавата, е в алтернативата - било то във виртуалния свят, било в общуването по друг начин, независим от държавните институции. Убеден съм обаче, че не всичко е толкова мрачно - ето вижте Полша, там се справят чудесно. Поради роднинските ми връзки с Полша (жена му е полякиня – б.р.), от една страна, се радвам за поляците, защото страната им повече е Германия, отколкото бивша соцстрана, но от друга - тъжно ми е за България.

- Това не е ли въпрос на общество, а не на държава?

- Категорично. Затова в началото започнах с функционирането на държавата и колко фатални за човечеството са били т.нар. социалистическа революция и последващият отговор на капиталистическата държава, защото държавата в този си вид смачква институциите, създадени при естественото развитие на обществото.

- В какъв смисъл институциите, те не са ли държавата?

- Не. Говоря за институциите на обществото, защото държавата е обсебила и тези понятия. Институциите са обичаи превърнати в правило в едно общество. Другото е лъжа. Липсата на морал в едно общество не може да бъде заменено с нормативни актове.

- Защо българите не успяваме като поляците?

- Ние не допускаме да живеем заедно. Отчуждени от предишната господстваща идеология, разединени, ние сме по-склонни да се мразим, отколкото да оценим полезността от това да живеем заедно. Държавите са такива, каквито са обществата.

- Вие сте сред успелите богати българи. Каква е ролята на този елит?

- Не мисля, че ако двамата с вас тук и сега формулираме каква е ролята на този елит, ще има някаква полза. Защото парите, спечелени по честен начин, винаги произвеждат ползи. На тези хора, които живеят почтено, няма какво да им даваме съвети и да ги насърчаваме. Те задължително го правят. Но в Европа има много пари, които са спечелени не по този начин. И за тези пари, каквото и да си говорим, какъвто и разговор да подхванем в обществото, те никога без натиск, без принуда няма да произведат добро.

- Кой може да ги принуди да произвеждат добро?

- Макар да изказвам крайни тези, аз съм против експроприацията. Аз не съм революционер и съм против насилието. Моят отговор е: презрението на обществото, културата, ако щете.

- Защо културата?

- Има огромна група от хора, които наричат себе си дейци на културата, наследници на онези културни дейци, създадени от комунистическата номенклатура. Те са много, много по-вредни от тези богати хора, натрупали състояние без почтен труд. Те с удоволствие срещу немного пари на същите тези богаташи вредят на обществото да открие истинските ценности. Такива културтрегери имат нужда от парите на другите и реално те оправдават харченето им, създавайки фалшиви ценности. Това е инстинкт от комунистическо време, защото тогава тези хора се рояха, те бяха създавани, за да обгрижват една нечовеколюбива идеология. И погледнете как я обслужваха само! Ако гледаме произведенията им, ще останем с впечатлението, че това е най-хуманната идеология на света. Сега е същото. Това са хора, които имат потребност не толкова от парите, колкото от възможността да станат част от елита, който взема решенията за съдбата на другите.

- Независимо дали са без покритие, парите не помагат ли да се крепи балансът в обществото?

- В никакъв случай. Това е изключително вредно. Когато Рузвелт започва да печата пари без покритие, за да имитира социални дейности, той реално деморализира американското общество, защото хора, които не работят, започват да получават това, което другите са постигнали с труд.

- В този смисъл ние не сме ли деморализирано общество?

- Ние сме тотално деморализирано общество. Според всяко едно проучване, което е попадало пред погледа ми, младите хора категорично се стремят да станат държавни чиновници, а не учени, откриватели, новатори, предприемачи. Администрацията постоянно се увеличава с всяка нова власт.

Сашо Дончев: Липсата на морал в едно общество не може да бъде заменена с нормативни актове

Интересно е и откъде уважаемият д-р Тормозчиян изкопа това заглавив??!!

Владико Човеколюбче!
Дали това легло не ще ми бъде гроб, или отново ще просветиш душата ми с утрешния ден?