"Черната тетрадка“ на Илия Бешков
Отиди на страница:
Краткият курс по история на ВКП (б), която ние години наред трябваше да зазубряме наизуст, не съдържаше повече информация от твърдението на Мария Магдалена, че й се явил ангел господен. Всеки знае, че тази история беше вулгарен фалшификат, в който Сталин дори не бе си направил труда да обясни каквото и да е. http://chitanka.info/text/24350-buharin  Само десет години по-късно (1956 г.), когато бях ученик в първо отделение в т.н. „Долно“, за разлика от „Горното“ училище в моето село Орешак, учителят ни Стойчо Ковачев ни накара да извадим букварчетата си и да задраскаме уроците и портретите на Й. В. Сталин и Вълко Червенков. И портретите на Сталин и Червенков бяха бързо свалени и от стените, а книгите им иззети и заключени, защото наскоро бяха отминали XX конгрес на КПСС и Априлският пленум на ЦК на БКП. Моят баща беше успял да запази, като скрил Сталиновите „Въпроси на ленинизма“, „Краткият курс по история на ВКП (б)“, „Марксизмът и националния въпрос“, Сталиновата биография и Материалите за изучаването на историята на БКП, протоколите от V и VI конгреси на БКП, както и редица любопитни брошурки от Сталиново време, един Закон Божи и един стар учебник на история от времето преди 9 септември 1944 г. Натисни тук |
 Ноември 1950 г.Шест години изминаха и всеки ден е година. Случиха се с мен хиляди неща. Видях безкрайно много неща, които съставляват пълната истина на това време. Но те не могат да се изразяват и запишат. И най-дребното и незначително събитие, и най-едрото и важното са еднакво лишени от смисъл. Словото отказва да ги приеме, то се пази от тях като от лоша храна. Наистина, невъзможно е да изразиш каквото и да е от това време, без да поквариш и опустошиш самото слово. Всичко тече като река, пълна със злина. Абсолютната лъжа е станала въздух и климат, проникващ и дълбоко във веществения мисловен свят. Печално и непоносимо е да гледаш човека, лицето, тялото му, умъртвената му мисъл, устата му, обезобразена от лъжа и принуда. И все пак хората живеят, търсят храна и подслон, треперят от страх, останали без всякаква надежда и упование, те живеят само по инстинкт, залагат живота на всекиго, дори на близките си. Лишени завинаги от всичко свое, те са станали хищни към всичко чуждо. И понеже никой не може да помогне никому с нищо, хората са станали абсолютно ненужни и чужди един другиму, всеки мрази другия поради страха си от него. Животът е някакси пълен, хората се женят, макар и по особени начини и съображения, децата се раждат и ги регистрират, мъртвите изчезват тайно, с изключение на видни първенци, пред които поклонението е задължително. Какво става с мен – бдя непрекъснато и тъгувам, жал ми е за всичко и за всички, за гонените и за тези, които ги гонят. Колко сълзи са изплакани пред мен и колко хулни думи съм чул! Изтощиха ме неотменимите страдания на хората, мрачната радост на мъчителите. В тези безкрайни дни без капка радост, без топъл лъч си ме оставил, Господи. Само мрачините и греховете ми са се сгъстили в душата ми. И кой ще разпръсне този мрак, освен Твоя поглед? Всичко е в Теб, Господи, и ти ми отреждаш справедливост, а аз жадувам за твоята милост. Илия Бешков. Черната тетрадка. С., 2015, с. 60-61. |
| Да вмъкна и един любопитен спомен за атмосферата в ония комуняшки времена, в които Бешков записва хрумванията си в "Черната тетрадка". Помня добре принципните подозрения по времето на култа към личността. Мога да ги илюстрирам с факт, който днес звучи като куриозен абсурд: срещу Исак Паси, беше ми изключително близък, имаше абсурдно обвинение, че говори с тембър, наподобяващ диктора на Радио Лондон. Петър-Емил Митев Натисни тук |
Изтощиха ме неотменимите страдания на хората, мрачната радост на мъчителите. В тези безкрайни дни без капка радост, без топъл лъч си ме оставил, Господи. Само мрачините и греховете ми са се сгъстили в душата ми. И кой ще разпръсне този мрак, освен Твоя поглед? Всичко е в Теб, Господи, и ти ми отреждаш справедливост, а аз жадувам за твоята милост. Ако си падате по този тип литература, защо да не разгърнете Григорий Цамблак, а от Бешков да се насладите на нещата, с които е останал безсмъртен, (определено не с това)? |
| Ама докторе Тормозчиян, за големото паси ли става дума в памфлета? Че то и без да му се чува тембъра написа в тоя вестник възхвала за американската касапница в Ирак и за великите САЩ изобщо. Във форма на куплети, доколкото си спомням. |
| Интересно ми е, ако Бешков бе достатъчно дълго живял и би имал достъп до сегашните информации "Кои - кои са", дали би запазил убежденията си? - Една не малка част от тогавашните "партийци", не се отличаваха с нищо от сегашните Божем "политици"! Същата кройка и съдържание, като единствено поляритета е друг. А от там е и сегашната безизходица за държавата и народа. НО! Ако за тогава, незнанието и обстоятелствата не са способствали да се види общата картина, късогледството би било извинимо. Но сега, всеки един човек (или каквото там разбираме под "двукрак" ) би могъл и може да се просвети за да съзре действителните зверски зурли на изконните врагове на човечеството - Сатанистите. И щом безусловно продължава да се държи за пропагандните им мантри, то тогава може да се каже само едно: - Бог да прости заблужденията ви! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Eisblock |
| Истинският интелигент не е хранен човек. Той винаги е "опозиция", винаги е коректор на управляващите. Бешков е бил идеен противник и на монархофашизма, и на комунизма. Вероятно би би и на днешната "демокрация". Разберете и не злоупотребявайте! |
| Декември 1950 г. Но случва се времето, когато някоя огромна човешка или божествена идея покрива земята и живота и изисква за своята реализация пълна подчиненост и жертване на индивида и цивилизацията. Тази идея с цялата структура и сила се стоварва върху хората, между човека и човека. Тя търси само героя (у Ботев). Само Йехова и светиите у религията и само водача в Хитлерова Германия и у някои народи и системи. Остава да бъде изразена само идеята. Изобразителното изкуство обаче не изобразява идеи, а конкретни неща -- хора. Най-после комунизмът се изроди и превърна в "руснак", а карикатурата що е: да потърсиш смешното, тъжното, печалното, което е именно несъответствието между личния живот на обикновения човек и идеите. Дори когато той ги следва и приема - пак е по-малък от нея - неин роб, мъченик и вечно неиздължен към нея. Всяко подобно изображение би подсказало недвусмислено грозотата на идеята, а това е опасно (забранено). Канонизирането може да е исторически необходимо за институциите, но то винаги е насилие над човека. Идеите създават само икони и портрети на герои, царе и вождове -- човекът изчезва. Големите идеи смаляват човека -- те откъсват човека от човека, той загубва навика да се вглежда в другия, да разчита на него, да се отражава в другия и тази ледена незаинтересованост се превръща в омраза. Присмехът, клюката и завистта са по-полезни за хората, защото чрез тях те живеят в близост и общо. Кога имаме хумор -- когато познаваме и признаваме огромния свят. [Как да изразиш идеята? Естетично чрез човека; ако той е свободен, т.е. в себе си отрича и идеята, ако е облечен в нея -- явно е, че не е свободен, значи пак отрича идеята. Терорът на голямата идея.] с. 70-71. |
Присмехът, клюката и завистта са по-полезни за хората, защото чрез тях те живеят в близост и общо. Това странно на пръв поглед съждение на Бешков е потвърдено в наши дни: Споделянето на слухове е нещо, което ни различава от другите видове, тъй като то ни помага да се сближим с приятелите ни и ни дава важна информация за това, на кого можем да вярваме. Освен това тази жизнено важна комуникация може да удължи живота ни, твърди Робин Дънбар, професор по еволюционна психология в Оксфорд, който вярва, че това е "най-важното нещо", което ни поддържа живи. "Това има по-голям ефект върху продължителността на живота от всичко друго, освен може би отказването на цигарите. Вашата социална мрежа оказва огромно влияние върху щастието и благополучието ви. Проблемът е как да поддържаме социалните си мрежи. Езикът се е развил, за да продължава съществуването на дадена социална мрежа, да ни държи в течение, да разказва истории, все неща, които са много важни за сплотяването на обществото. Клюкарстването е просто разговор с хората, начин да сме в течение на събитията в света, в който живеем. Ето защо клюките са това, което ни прави хора. Използването на клюкарстването в отрицателен смисъл е нещо непознато до XVIII в.", обяснява професорът пред "Дейли Телеграф". Идеята е, че езикът се развива, за да позволи на хората да общуват по-добре, да направи по-достъпна полезна за тях информация, позволяваща им да живеят в по-големи групи. Ювал Ноа Харари, преподавател по история в университета в Йерусалим подкрепя тази теория. "Дори и днес по-голямата част от човешката комуникация, независимо дали под формата на имейли, телефонни обаждания или колони във вестниците, е клюки", категоричен е той. |
Одъртелите щури затормозени комуняги - отбор мужици си спомнят комсомолското минало  )))Всеки ден тема за комуняшкото им минало . Чувства се мъката и носталгия на дъртя комунист , пребоядисал се външно както Анти Комунист. Ей сега ще извикат духа и на Енгелс .  Един поздрав за  неуморните активисти, вчерашни партийци днешни соросоиди. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Majorov |
| 65 години след Бешков папа Франциск е стигнал до същия извод за "големите идеи": Папа Франциск предупреди вчера от Асунсион, столицата на Парагвай, че идеологиите водят често до авторитарни режими, които презират обикновените хора, предаде "Фигаро". "Идеологиите свършват зле. Те не държат сметка за хората. Вижте какво стана с идеологиите от миналия век - всички свършиха като диктатури" |
| Папа Франциск не се изказва за първи път по темата за разликата между християнството и идеологиите: Папата се запита как се стига до там, че един християнин се поддава на поведението да държи „ключа в джоба и вратата заключена“: „Там вярата минава през дестилатор и се превръща в идеология. А една идеология не събира хората. В идеологиите не присъства Исус: неговата нежност, любовта и благостта му. Идеологиите са винаги закостенели, винаги. Идеологиите от всяко направление. И когато един християнин стане ученик на идеологията, той загубва вярата: той вече не е ученик на Исус , а е ученик на тази нагласа на мислене… Затова Исус им казва: `Вие сте взели ключа от вратата за познанието`. Познаването на Исус се е превърнало в идеологическо и в морално познание, тъй като те заключват вратата с много правила.“ Исус е казал: „Вие товарите човеците с мъчни за носене бремена. А само едно е необходимо.“ Този е „духовно-интелектуалният“ процес на този, който иска да държи ключа в джоба, а вратата заключена: „Вярата се превръща в идеология, а идеологията плаши, идеологията прогонва хората, тя отдалечава, тя отдалечава хората едни от други и отдалечава Църквата от хората. И това е тежко заболяване, това на идеологическите християни. Болест е, но тя не е нова, нали? Още апостол Иван говори за нея в първото си послание. Християните, които загубват вярата и предпочитат идеологиите. Тяхната нагласа е: да станат строги, моралисти, апостоли по морал, но без доброта. И тогава може да се появи въпросът, нали? Защо един християнин може да стане такъв? Какво става в сърцето на онзи християнин, на онзи свещеник, на онзи епископ, на онзи папа, че става такъв? Просто това: онзи християнин не се моли. А когато липсва молитвата, ти винаги затваряш вратата.“ http://www.catholic-news.bg/?p=44373 на английски тук http://ncronline.org/blogs/distinctly-catholic/pope-francis-vs-ideology | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Д-р Тормозчиян |