Отиди на страница:
 на автора и на чуждестранния печат. |
Не ни предписвайте как да живеем Добрата държава се грижи за благоденствието на индивида, а не на колектива. Решаваща роля има "аз", а не "ние".  |
[Здравните параметри, които подлежат на обективно измерване, през последните години рязко се подобриха, в същото време обаче субективното усещане на хората за тяхното здраве непрекъснато се влошава/quote] Това, преведено на български, звучи примерно като: "Кой умрял? На болната Пена мъжът й ." Много претенциозна и неадекватна статия. Авторът да се разходи до Сингапур и да провери как е било без забрани, когато всеки е имал инициативата да плюе на улицата и вътрешната свобода на прави каквото си поиска и дали това го е превръщало в творческа личност или в обикновен хулиган. А ако Сингапур му е много далече, една разходка с кола из Перник привечер също би била от полза. |
В края на книгата си авторът предлага и една - според него - по-приемлива алтернатива на безкрайните ограничения: така наречения от него "либерален патернализъм"... колко ток подребява съседа.  Драги пазители на реда, драги апостоли на здравето, драги привърженици на политическата коректност, драги колективни бавачки, запомнете: краткият период преди смъртта се нарича...живот", пише той.  В едно общество, което вече не се отличава с особена религиозност, десетте Божи заповеди внезапно изскачат иззад ъгъла в нови одежди: дебелите, пушачите, похотливите и т.н. са врагове на колективната общност, защото живеят "греховно".  Достатъчно е човек да има сетивност да проникне зад тези "бисери", за да разбере, че произлизат от змийското сърце на една отрекла Христос и живота мъртва приживе цивилизация в Шпенглеров смисъл на думата. Съветите на този автор ще доведат до още по-жесток тоталитаризъм, отколкото си отгледаха западноевропейците в ситите години след Втората световна война. |
| Напротив, спазването на правилата освобождава мисленето на хората. Не е ясно какво точно иска да каже този. |
| "Здравните параметри, които подлежат на обективно измерване, през последните години рязко се подобриха, в същото време обаче субективното усещане на хората за тяхното здраве непрекъснато се влошава." Ето, това е резултатът от маниакалния натиск върху хората да бъдат здрави на всяка цена" Нищо подобно! Това е резултатът от влошаването на средата, в която живеят хората - и онова, което ядат, и въздухът, който дишат са пълни с химия, голяма част от нея направо отрови. Липсата на сигурност, стресът, динамиката на живота допълват картината. Потребителите започнаха да си отварят очите за тези неща, оттам и "субективното усещане". А за "здравните параметри", дето рязко се били подобрили, по-добре да не отваряме дума... Статията  |
unperson 19 Апр 2015 20:55 Напротив, спазването на правилата освобождава мисленето на хората. Не е ясно какво точно иска да каже този. Иде реч за безсмислените правила и количеството им. Маргаритка | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: posledna |
| Едно от най-ценните качества в човека и в обществото е чувството за мярка. Където то липсва, ставаме свидетели на крайни прояви, които вредят или на обществото като цяло или на отделните индивиди. Затова мярка трябва да има както в количеството, така и в силата на правилата. Свръхрегулираното общество се затормозява. Твърде свободното се изражда. Лично мнение. По-важно е правилата да са ясни и стабилни, за да могат индивидите да се адаптират и да имат някаква сигурност. Обратното води до непрекъснати сътресения. |
Иска да каже, че се прекалява с количеството и качеството на правилата. Да де но това е тривиален проблем, макар и сериозен понякога (ако бюрократичната машина много се е разпищолила). Не виждам смисъл да се пише книга за това. |
| В два от по-малко известните романи на Франк Хърбърт се казва, че бюрокрацията на междузвездната федерация толкова се разпасала, че се наложило да се създаде специално Бюро за саботажи (БуСаб), което да саботира бюрокрацията, та да може да върви управлението. После бюрото се превърнало в елитна организация, която се занимава и с други проблеми, за които се разказва в романите. И други интересни идеи има - на една от планетите, където правото е въздигнато в култ, в края на всеки съдебен процес адвокатът на спечелилата страна ритуално заколва адвоката на загубилата. |
А ако Сингапур му е много далече, една разходка с кола из Перник привечер също би била от полза.  Спазването на правилата е част от обществото на онези индивиди, наречени "потребители", към чиито портфейли онези индивиди, наречени "хора" - активно се стремят. Индивидите и в двата случая се хранят, възпроизвеждат и ходят до тоалетна. В първия случай - "регулирани", във втория - "свободни". |
| Лично аз обичам безсмислените правила. Може би защото прекалено много се колебая за всичко - нещо като буриданово магаре между 5-6 купи сено. И като ми спуснат правило - от тази купа можеш да хапваш а от другите не - терзанията ми се прекратяват, отмятам един решен проблем и съм доволен. |
Авторът да се разходи до Сингапур и да провери как е било без забрани, когато всеки е имал инициативата да плюе на улицата и вътрешната свобода на прави каквото си поиска и дали това го е превръщало в творческа личност или в обикновен хулиган. Доколкото разбирам, авторът ясно е казал, че правилата са необходими, за да не може някой да нарушава правата на другите. Да плюеш на улицата нарушава правото на другите да имат чиста околна среда. Редно е да се забранява и да се санкционира замърсяването. Не е редно да се забранява да плюеш в собствения си дом или двор. |
| И аз съм така. Или поне си мисля за себе си. Обаче признай, unperson, само да не го приемеш лично, ама нито ти, нито аз ще си купим жълти маратонки, въпреки че е много модерно. / Модата е неписано, но пък най-твърдото правило, което безропотно се спазва./ |
| Това се нарича германщина. Свиквайте, чрез ЕС и на вас както на останалите нормални хора в Европа ще ви бъдат налагани безброй забрани и правила докато живота ви не стане тъп и скучен като германски филм.Тогава и вие като германците ще търсите някой да му налагате правила и забрани, с добро или лошо и това ще бъде единственната ви цел в живота, всичко останало ще е вече забранено. |