Отиди на страница:
Много занимателно  , за пропастта го е казвал кой ли не и го приписват на кого ли не . За "Александър Невски" не знаех . И не намерих "Тайната история на галантните жени от древността" на български  . |
ще говориш на "Вый" Звучи някак украински; като че ли ще убеждаваш в нещо героя от "Вій" — повість письменника Миколи Васильовича Гоголя з циклу повістей «Миргород». Її назва — ім'я слов'янської демонічної істоти, з яким пов'язаний сюжет.  |
| Маминка е на варненски диалект баба. Имах приятел в махалата, дето беше живял във Варна, баща му е от там, като малък. Викаше на баба си "маминка". |
| Езикознание ... до Освобождението няма обособена българска махала и българите живеят пръснато по другите махали. В една дописка от Варна в "Търновска конституция", целяща дискредитиране на местните консерватори е посочено, че Перикли Хавезов живее "в къщата на една еврейка мадам Фрейнд", а Янко Славчев бил гръцки зет и живеел в дома на една арменка. Преуспяващите българи предпочитат гръцката и еврейската, а по-бедните - гагаузката, арменската, турската или татарската махала. Дори и след Освобождението български език можело да се чуе само в кафенето на Петър Янев в турската махала или в кръчмата на Андон Карабатак на Ченгене-пазар.  http://www.varna-bg.com/oldpage/chronicle/varna_d/index.htm | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Firmin |
Добра метафора, но слаба Много работи са добри, но слаби, Димитри. Но няма да те питам за мнението ти... |
| Най-тъпите метафори са на Чърчил: "Ще сринем София със земята и развалините ще засеем с картофи." Автора да обясни ако може на по-младите защо Чърчил толкова е мразел България. Ако може и превод на култовата поговорка да ручиш жабетата. |
| "маминка" казват на баба в цяла североизточна бг. не знаех, че имало гагаузки език, мислех, че е диалект на турския. относно приема при кралицата - продължението на вица - след като церемониалмайсторът обявил влизането на Long-enouogh, Strong-enough, Put-it-in, направил многозначителна пауза и изрекъл: "влиза инж ганев, българин!" и из залата се разнесъл шепот: "оооо! толкова млад и вече българин!" иначе днешното писание бе приятно за четене |
За графовете Лонгинов, Стронгинов и княз Путятин тропнал три пъти и се провикнал Long-enouogh, Strong-enough, Put-it-in! Време е да им върнем вересиите. So long. Take it easy - Толкоз дълъг. Поеми го леко. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: nikolay_rs |
За мен,ако може едно парче от по -крехкото.Ще го поставя в буркан с формалин,защото ако го поставя в спирт,то ще го изпие и пак ще твърди,че пърд... Ъъ... гърмящи играчки е имало.Ако вермахтът бе създал и раздал такива гърмящи часовници на солдатите си,половината червена армия щеше да остане едноръка.  От цялото повествование лъха малко на Жорж Ганчев/и той имаше къщи тук и там и познаваше този и онзи/, но е леко смилаемо в тази дъждовна вечер.Мамка им на американците - те с техния ХААРП са виновни за кишата. Имах едно момченце от Джулюница,то викаше на баба си маминка.Отиде си в къщи напълно здраво , а аз няколко години ядох най-вкусната лютеница на света. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: РЕВиЗОР |
Автора да обясни ако може на по-младите защо Чърчил толкова е мразел България. Сетих се за това : Край Претория войските на легендарния бурски генерал Бота успешно изтласкват англичаните, обкръжават техния щаб, офицерите трябва да го напуснат по единствената по-свободна полоса и то възможно най-бързо. За техен ужас обаче се оказва, че липсват повече от половината коне и затова някои бягат по двама на кон, други пешком си пробиват път. Един от пешаците е и военният кореспондент кавалерийски офицер Уинстън Чърчил. Унижението е голямо - безпомощно бягство под град от куршуми с опасност да бъдеш убит или отново пленен от бурите. Спасява го лейтенант, който в движение го грабва на седлото си. Оказва се, че през нощта бурите са успели да се промъкнат в английския лагер и да откраднат част от конете. Оттогава изглежда е и органичната ненавист на сър Уинстън към конекрадците въобще и специално към "конекрадците - българи", защото командир на тази бурска част е капитан Григор Цветков. Той е български офицер, който заминава на лечение в Париж. Там се увлича от ентусиазма да се помогне на южноафриканската бурска република, Трансвал и Натал. Григор заминава за Южна Африка заедно с още няколко французи и италианци. На страната на бурите се бият около 1 000 чужди доброволци, разпределени в 13 отряда. Сред тях славяните са около 80 - 10 черногорци, 20 - 30 руснака, командвани от запасния поручик Ганецки, и други 40 под ръководството на о. з. полковник Максимов. Има данни, че Цветков е бил в черногорския отряд. През март 1904 година Григор е назначен за началник-щаб на Първа армия. След трагичната смърт на генерал Ван Дерн на 26 юли той го замества като командир на отбраняващата Претория бригада с чин генерал. След войната се завръща в България. Загива на 20 март 1913 година като герой при овладяването на укреплението “Айваз баба" на Одринската крепост. Натисни тук |
"маминка" казват на баба в цяла североизточна бг. По-точно гуспожите. Сакън някой да не се сети за възрастта им. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: nikolay_rs |
| ПоЗдрав с песента за езикознание: Натисни тук |
| Какво да кажа? Хубава вечер беше... --------------------- Сайтът на Генек |
| А пък аз винаги съм се чудела защо дебелакът е искал да сади точно картофи. Даже имах желание да напиша обоснована хипотеза по въпроса - преди да ме напусне музът...  Картофите са най-военното растение на Европа Ключово за серия победи и загуби във войните, доколкото вегетативния му цикъл не е бил отчитан от сражаващите се в битките. Дисертабилна работа! Както и да е. Исках само да кажа, че е чудесно да знаеш чужди езици. |
Путин да знае, че русофобските глупости не ги казват българите, а Бойко Борисов и неговите министри службогонци, които се дупят на НАТО. Путин да не се прави, че не знае, че и в Русия има службогонци. А нас за шо?А Путин да прощава, да прощава... Русия е изоставена от всички, целият пиндосвят е срещу нея. А тези, които не са службогонци и не се дупят на НАТО и не казват русофобските глупости, какво правят? Нищо. Чакат да видят какво ще стане. Дали пиндосите ще набият руснаците. Руснаците в Новорусия вече ги изтребват. Чакаме да видим дали ще успеят. И като видим? Ще поискаме да ни дадат евтини нефт и газ щото не сме претили войски на източния фронт и щото сме братя. Белотаджийски тарикатлъци. |
За баба ми Полихрония Преди три седмици развих предположението си, че текат руско-американски преговори за иракския нефт. Пет дни подир това и Би Би Си се спря на тази тема. Преди две сряди се появи есето ми "За обувките ..." - не мина ден и акциите на обувната индустрия скочиха с 11 %, а София бе залята с рекламни плакати за предстоящо изложение "Кожен свят". Не помня какво писах миналата сряда, но съм сигурен, че ден-два по-късно из горите на щата Мейн започна да броди ловък снайперист. Днес съм решил да поговоря за баба си Полихрония. Това е един от сигурните начини да накарам Би Би Си да поразсъждава за Трафалгарска битка и да ви осведоми за цената на брендито на Ню-Йоркската стокова борса. Полихрония В детството ми есента идеше с тихи стъпки и присядаше в Траката - място отредено за съзерцаване на умореното от лятото море. Малко преди да се появи тази кротка гостенка, огнището на баба ми Полихрония начеваше да пуща кълбета дим, като комин на тежък немски крайцер. Този пушек известяваше началото на големия туршиен пасион. Настървена и превъзбудена баба ми се втурваше да обурканява лятото. В средата на октомври туршиените й страсти се успокояваха, а от благодатна им жар се раждаше туршиеният шедьовър "Битката при Трафалгар". Знайно е, че младото Божоле се появява с точността на швейцарски часовник в третия четвъртък на ноември. "Битката при Трафалгар" се раждаше винаги в третия понеделник на октомври. Седмица преди това започваше метаморфозата на баба ми Полихрония Тракидис. Както какавидата дава лекокрила плът на пеперудата, така за няколко дни духът и материята на баба Полихрония се изменяха неузнаваемо и я превръщаха в истински адмирал от флота на Нейно Величество. Незнайни, до вчера обрекли се на исихазъм инстинкти, се събуждаха в нейното тяло и я освобождаваха от посредствените дребнавости на ежедневието. Над пианото й се появяваше копие от картината на Гемайлд фон Шамбер, изобразяваща славния за Британската корона завършек на сражението - Виктория, заобиколена от посрамените Редутабъл и Буцентавър. Съзерцаваше я с часове, докато вдъхновено свиреше фугата "Англия очаква всеки да изпълни дълга си". Тази виртуозна творба бе получила на младини, като дар от своя ухажьор маестро Г. Атанасов - в онези години капелмайстор на варненския флотски оркестър. От това всепоглъщащо занимание я откъсваше единствено книжката "Битката при Трафалгар" от полковник Дебриер, най-доброто описание на Трафалгарската баталия. Досещате се навярно, че баба ми я бе наизустила. Въпреки това, я препрочиташе с възторга на първооткривател. Неусетно идваше неделята. Баба ми прибираше косите си на адмиралска плитка, засукваше мустаци и поемаше към зеленчуковия пазар. С набито око и властни жестове на мичман, тя подбираше най-снажните червени и зелени чушки, най-къдравите зелки, горди моркови, мъдри глави червен лук, палаво разрошена уханна целина, зелени като очите й домати и излъчваща британско високомерие гулия. През това време дядо ми Тракидис наточваше ножовете Солинген, а подир туй измиваше до блясък 6-галонната стъкленица, специална изработка на чешки сткълодув. Може да бъдете сигурни, че щом изплуваше от морето при Траката, мокрото Слънце на третия понеделник от октомври дълго се дивеше на натюрморта в градината на Полихрония. Ошарени от есента дървеса, под тях маса със снежно бяла покривка, върху нея огромна стъкленица, шилява бутилка "Метакса" и купчина зеленчуци, спокойно очакващи опитната ръка на майстора да ги превърне в шедьовър. И съвсем скоро това се случваше. Дядо ми напълваше стъкленицата с кладенчова вода. С ловкост на алхимик хвърляше 2-3 шепи сол и няколко ливки първокачествен оцет. Така водата в стъкленицата заприличваше на Атлантическия океан при Гиблартар - същия цвят и същата 34 % соленост. След това Полихрония и Тракидис търпеливо започваха да разполовяват чушките, превръщайки ги в здрави корпуси на кораби. 18 френски и 15 испански зеленочушкови срещу 27 британски червенопиперени. Мачтите изработваха от най-тънките морковчета, а върху тях закрепваха платна от зелеви и цвеклови листа, готови да уловят и най-нежния полъх на вятъра. Някои от бордовете бълваха карфиолени залпове. От други стърчаха заканителни морковени и зелевокочанни цеви. Винаги последни от Полихронения стапел слизаха адмиралският "Виктория" и достойните му противници "Редутабъл" и "Буцентавър". Две-три зелки, умело клъцнати, където трябва, оформяха бреговата ивица между Кадис и Гиблартар. Там щръкваше нос Трафалгар. Следваше отговорна работа. Гулията, морковите, зелените доматчета и зелевите кочани трябваше да дадат плът на смели матроси и офицери, облечени в красиви униформи от листа на зеле, целина и нежни люспици лук. Малко след пладне почти всичко бе готово. Френско-испанската ескадра поклащаше линеен строй към Гибралтар, а британската се готвеше решително да го разсече. От тримачтовия, 100-оръдеен "Виктория" вдигаха Нелсоновия сигнал "Англия очаква всички да изпълнят своя дълг" - умело изографисан върху зелево листо със сок от цвекло. Пръв между френско-испанските кораби се шмугваше винаги червенопипереният "Роял Сюверен". Подир него флагманският "Виктория" търсеше да се срази с огромния 130-оръдеен "Сантисима Тринидат" и "Буцентавър", управляван лично от изцяло зелевия адмирал Вилньов. По пътя към него тя налиташе на "Редутабъл". Няколко минути двата кораба се гърмяха безпощадно с топовете си, бълващи гюлета бахар. Палубите им се покриваха с апетитни късчета моркови, гулия, зелеви кочани и зелени доматчета - отломки от някога достойни офицери и матроси. Скоро от "Редутабъл" забелязваха блестящите Нелсънови еполети (Полихрония майсторски ги изработваше от царевични зрънца). Коварен унтер-офицер се покачваше на фогмачтата и 0.56 дюймовият му мускет изстрелваше безпощадно точно зрънце черен пипер. То проникваше през лявото рамо на смелия адмирал, вече дарил на Империята дясната си ръка и дясното си око. Преминаваше през белия му дроб и засядаше в гръбначния стълб на прекрасното му тяло от гулия. Адмиралската риза от нежна люспица лук се обагряше в червено, умело пресъздадено от баба ми със сок от цвекло и арнаутски лют пипер. Широкоплещестият Харди, капитан на "Виктория", с тяло от зелев кочан, пренасяше адмирала от палубата в каютата, а после многократно притичваше за да му докладва за битката. Някъде след 5 подир пладне всичко приключваше. Зеленопиперената френско-испанска армада се поклащаше посрамено, а Нелсън изричаше последните си думи - "Оставям лейди Хамилтън и дъщеря си Хорация на грижите на Родината!". Щом ги чуеше, Полихрония поставяше изстрадалото тяло на адмирала в бъчвичка, направена от дюла. Напълваше я догоре с "Метакса" и внимателно я връщаше на вече подхванатия от щорм "Виктория". После стъкленица слизаше в тъмното мазе и разкриваше отново обурканената историческа истина чак на 9 януари. Де Гол През есента на 1967 бях поканен от CERN да направя серия опити върху ефекта на Черенков-Вавилов. На път към Женева се отбих в Париж. Отдавна бях обещал да дам шахматен сеанс на 49 дъски и да изнеса сказка в Академията на науките на тема, която трябваше да бъде изтеглена заедно с числата от френския тотализатор. По-малко от час ми бе нужен за да матирам 48 противници. Останал бе само един, който с упорство на есенен дъжд, се опитваше да се измъкне от тежкия мителшпил. В дебюта непохватно бе играл странна смесица от царски гамбит и атака на Филидор. Рядко поглеждам лицата на противниците си. Този път го сторих 6 хода преди да го матирам. Лицето ми се стори познато, особено характерната му шапка. Да, това бе Де Гол - нямаше и съмнение, особено след като поразгледах заобиколилите го мъже - сурови, решителни лица и еднотипни лявоиздути черни шлифери, навярно шити на ишлеме в ДИП "Осми март". - Мaitre Mitri, за мен е чест да загубя от световен майстор като Вас! Приемете моите възхищения, а така също така и поканата ми за един а la chasse pour des lievres в Булонския лес, гдето се надявам да намерим и превъзходни трюфели. Приех и двете. В онези години Булонския лес бе пълен с дивеч, а под дъбовете се въдеха бели и черни трюфели. Съветвам ви, получите ли подобна покана от френския президент да я приемате на часа - по време на лова се сервира превъзходен коняк, подчертано без кафе. Освен това попадате и в чудната компания на Potamochoerus porcus, специално отгледани в двореца Версай шопари-трюфелонадушвачи - хитри, игриви и приятни събеседници. - Маестро - каза ми в края на лова Де Гол - видно е, че притежавате, не само умна глава, но и точна ръка. Вие сте един истински Нелсън за булонския заек и Tuber Magnatum*.(Бях натръшкал 21 заека само с 16 изстрела, а моят шопар Гвендолин бе успял да изрови поне 2 кг бели трюфели). Апропо, Джимо, знаете ли защо Франция загуби Трафалгарската битка? Само моля, не ми цитирайте дотегналите обяснения за военните стратези за слабата подготовка на френските канонири и адмирали. И без да дочака моя отговор Де Гол продължи: - Трафалгарската битка бе най-голямата рекламна кампания, правена някога в света. Целта на Франция бе да издигне в центъра на неприятелска Британия паметник на френската стомана** и да рекламира превъзходното си бренди, благодарение на което катедралата Св. Павел съхранява тлените останки на адмирал Нелсън***. * лов на диви зайци (ако не ме лъже паметта) ** Колоната на адмирал Нелсън на Трафалгарския площад в Лондон е излята от стоманата на френски и испански оръдия. *** Тялото на адмирал Нелсън е съхранявано в бъчва с бренди от 21 октомври 1805 до погребението му на 9 януари 1806 г. в катедралата св. Павел. Причината за това е, че адмиралският флагман "Виктория" е бил твърде разнебитен сред Трафалгарската битка и е трябвало да бъде ремонтиран в Гиблартар. октомври 2003 г. |
За графовете Лонгинов, Стронгинов и княз Путятин а фокин и неверов де ги?
|