България отбелязва 139 години от Априлското въстание
Отиди на страница:
| Днес е 2 май ... Избухването на Априлското въстание, на 20 април 1876 г. по стар стил, днес правилно се празнува на 2 май (12 дни поправка). България отбелязва 139 години от Априлското въстание, избухнало на 20 април 1876 г. Центрове на тържествата са Клисура, Копривщица и Панагюрище. С възстановка на историческото събитие в Клисура почетоха паметта на загиналите герои. Близо 100 доброволци се включиха във впечатляващото възпроизвеждане на случилото се преди повече от столетие. А любимият вестник СЕГА мълчи. И в Горещите и в Студените новини мълчи. Даже и Meto ot Interneto мълчи  Един факт остава някак си в страни и това е, че по време на Априлското въстание от 1876 г. Панагюрище става столица на България, макар и само за десет дни. Създадено е Привременно правителство или Военен съвет. То започва да функционира веднага, като е дадено началото на въстанието. Съветът заседава в къщата на Хаджикулови, която започва да се нарича Правителствен дом. Членове на Привременното правителство са изтъкнати личности от Панагюрище, взели активно участие в подготовката и организирането на въстанието. За председател е избран Павел Бобеков. Райна Княгиня извезва знамето на въстаниците. На него са изписани думите: „Свобода или смърт“, а в долния край има още две букви „П“ и „О“ – „Панагюрски окръг“. Тя е била на 20 години, а знамето е ушила по предложение на Георги Бенковски. Размерите му са 2 на 1.5 м и има две лица. Осветено е от свещеници. Популярно е и „Кървавото писмо“, с което се дава начало на въстанието. То е написано от Тодор Каблешков и е изпратено до Георги Бенковски. Нарича се така, понеже е подписано с кръвта на убития мюдирин (турски подуправител). Историята разказва, че писмото е пренесено от Копривщица до Панагюрище само за два часа от младия Георги Салчев. Пътят обикновено се е изминавал за пет часа, накрая дори конят му издъхнал от изтощение. Тишина-а-а-а...... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: жоревец |
| Прочетете речта на кмета на Панагюрище. Добре е, че плювньо не се е ,,изходил'' и там. http://pia-news.com/rechta-na-kmeta-nikola-belishki-predizvika-shirok-obshtestven-otzvuk-video Даааа, не е пропуснало чехълчето, тук има откъси от ,,неговата'' реч. ,,Въстаниците ги водел "възрожденския стремеж да бъдем достоен член в европейското семейство"... Кой му пише листчетата???'' http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=38579 | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Саня |
| *** | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: sybil |
| *** | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: sybil |
| *** | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: sybil |
| Това е най-голямата глупост. Октомврийска през ноември. Априлско през май. Защо не промените и Гергьовден. |
| *** | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: sybil |
За словото на Никола Белишки - кмет на град Панагюрище: Тук, за нас робството е „робство“, въстанието е „въстание“, кланетата – „кланета“. А жертвите – „герои и мъченици“ за Вяра, за България, за Свободата. Те никога няма да бъдат забравени. Защото ние помним и знаем, че нашето Днес е изстрадано, измито с робски сълзи, с реки от българска кръв. То тъй, кмете, ама при вас, в Панагюрище. А на жълтите павета твойте хора рекоха не, не е геноцид, масово изтребление ще да е.  Щото, да прощаваш, че панагюрци сте малко люти, оня, банкенският рече месото, таковата, гроницата, значи, достлукът, знаете и ... |
Даже и Meto ot Interneto мълчи жоре, ей го - обаждам се, макар и "на патерица". Дори и в темата на жорето, което би предпочело да си остане гяур на султана, нежели Русия да го освобождава. Я кажи сега, напразно ли е било Априлското въстание? Можело ли е без него? Питам, щото вашият сорт от години пее тая робска песен. |
Meto ot Interneto 03 Май 2015 09:32 Като на виден патриот - атакист, обърнал се с въпрос към мене е възпитано да ти отговоря. За отговор ще използвам словото на моя съгражданин - Никола Белишки, който носи кръв от един от априлците -Деян Белишки. По добре и точно от него не мога да ти отговоря. Вярвам,че поради заетост не си успял да отвориш линка по-горе. Днес отново се завръщаме към онова време, когато само една крачка разделя робството от свободата. В онова време на тирания и варварство народът български оцелявал пет века. Пет века робска битка за насъщния, под вечния страх, че всеки ден е може би последен. Пет века все тая злокобна песен – дрънчене на окови по робските тържища, писъци на деца, изтръгнати от майчина гръд, ридания над синовни гробове. Пет века натиск да се размие кръвта в чужди вени. Пет века без църква, но с вяра. Пет века без държавност, но с духовност. Пет века до славното време на Април 1876-та. Тогава едни обикновени човеци, с титанично достойнство и чутовна вяра, дръзнаха да се бунтуват. Те не искаха да оцеляват, те искаха да живеят. Избраха да не бъдат жертви, а да пишат история. Избраха да пишат историята на своя народ, на своята държава. И знаеха, че затова трябва да се мре. Затова до свещеното човешко слово „свобода“ прибавиха клетвеното „или смърт“. Оставиха кървави следи по улици и църкви, за да чуе света, че има на Балканите един горд и жилав народ, който не чака свободата си даром. В нашия край, в нашия говор, в нашата родова памет нямаме синоним за турското робство. И тук днес под този хълм – жертвеник, под кръста на църквата „Свето Въведение Богородично“ искам ясно и категорично да заявя – всяка подмяна на историческите факти, всички понятия като „съвместно съществуване“, „владичество“ или „присъствие“, са поругаване на паметта на дедите ни и обида за нас потомците. Не може и не бива историята да бъде заложник на политиката. Опитите да се пренапише тя, да се променят събития, да се преиначават факти, за нас носят клеймото на национално предателство. Ние, панагюрци, не вярваме на авторите и приносителите на тези уж дипломатични понятия. Ние вярваме на онова „Свобода или смърт“ върху знамето на Райна Княгиня, вярваме в прокламацията на оборищенските делегати. Вярваме на песните на Чинтулов и Стамболов, на огнените думи на Ботев, в словата на Левски. За нас достоверни са записките на Захари Стоянов, онези „Писма от Ада“ на Макгахан, които разтърсиха цяла Европа, докладът на Юджийн Скайлер и Гладстоновите „Уроци по клане“ и „Ужасите в България“. Тук, за нас робството е „робство“, въстанието е „въстание“, кланетата – „кланета“. А жертвите – „герои и мъченици“ за Вяра, за България, за Свободата. Те никога няма да бъдат забравени. Защото ние помним и знаем, че нашето Днес е изстрадано, измито с робски сълзи, с реки от българска кръв. И днес, уважаеми дами и господа, От този висок връх на българската история, трябва най-напред да погледнем към себе си. Да си зададем въпроса – дадохме ли всичко от себе си за днешната си свобода? И дали ценим тази свобода? Днес, когато свои се изправяме с гняв едни срещу други, когато се делим на „ти” и „аз”, на „тези“ и „онези”, не забравихме ли тяхното „ние”? Онзи Април ни научи, че когато сме единни, само тогава сме силни. Той показа как гласът ни се чува и преминава границите на империи и континенти тогава, когато идва от дъното на българската ни душа. Как Бог ни обича, когато сме готови да принесем в жертва на свободата себе си, родителите си, децата си… И днес, от разстоянието на 139 години, все така силно и истинно и толкова близо отеква възванието на оборищенци: „Българино, покажи, че си жив, докажи, че цениш свободата си!“ Защото днес от нас не се иска да умрем достойно за България, а да живеем достойно за нея! Да живее Панагюрище!” |
жорка, зададох ти прост въпрос. Не е като да те питам спре ли вече да биеш жена си. Нема мъни-нини патенца, нема атаикст, нема това онова. Не ми отговаряй с дълги цитати, а ми кажи да, или не.  |
| Ми да го побутнем тогаз. Какво е ново, ново станало, ново станало в каменна Клисура? Пустите клисурци станали московци, а панагюрци – донски казаци! Войвода им беше Георги Бенковски, развява байрак Райна девойка. Топове им бяха черешово дърво, гюллета им бяха кантар топузи. Топчето пукна, Европа стресна, Русия скокна Клисура да брани. |
Дори и в темата на жорето, което би предпочело да си остане гяур на султана, нежели Русия да го освобождава. Това изречение, Мето, показва огромния ти комплекс за малоценност като българин от османска Турция, който те кара да издигаш Русия в култ по темата за освобождението от турско робство. И то след като неколкократно беше доказано, че официалната политика на Русия тогава е против водене на война с османците, като дори изпраща емисари да убеждават българите да не вдигат Априлското въстание. Жорката, както наричаш автора на темата, се опитва с нейното отваряне да постави акцент там, от където ти бягаш - Априлското въстание принуди Русия да воюва с османците, т.е. освобождението ни е дело на обикновени човеци българи, с титанично достойнство именно на българи и чутовна вяра, които са дръзнали да се бунтуват и да пишат историята на своя народ, на своята държава, и които не са чакали свободата си даром. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: mercury |
официалната политика на Русия тогава е против водене на война с османците, като дори изпраща емисари да убеждават българите да не вдигат Априлското въстание. Жорката, както наричаш автора на темата, се опитва с нейното отваряне да постави акцент там, от където ти бягаш - Априлското въстание принуди Русия да воюва с османците, живаче, по отношение на русията, първото с второто изречение нещо се не връзват, а жорката въоПще не се опитва да постави този акцент, поне от поста с който е товорил темата! |
| Жорката тласка една важна тема в прашасалата си демагогия. Априлското въстание е отчаян опит срещу Високота Порта да напомним на света за себе си и да привлече вниманието на великите сили. Макар и потушено жестоко то постига желаната цел - Освобождение след 500 г. благодарение на Русия и пролятата руска кръв. Другото е, че и за мен е абсурд Априлското въстание да се празнува през май - водещото е оригиналната дата, а календара утре пак може да му скимне на някой да го "ъпдейтва". |
| Даже и въстанието (кланетата след него) нямаше да е достатъчно да се дигнат русите. Започва едногодишната мисия из Европа и до Русия на Др.Цанков и М.Балабанов, която разбунва британското общество, потресено от жертвите и безчинствата, полуляризира сред християнскя Европа страданията на българите. А Руския цар директно заявявя на пратениците, че не му се воюва и ще търси първо друг начин да защити православните българи. |