Отиди на страница:
В четверг, 7 мая, на генеральной репетиции парада Победы «Армата» заглохла прямо напротив Мавзолея. Диктор попытался списать все на плановую остановку — якобы целью заминки было продемонстрировать возможности эвакуации новой машины. |
| И какви "победители" сме ние, българите? Нас ни третират като победени..и ние сме си просто победени. Плащаме си репарациите, натикват ни в руската зона, и никой не се интересува от нас, от загиналите ни войници, от нищо. ........ Фанфарите свирят еднакво за победителите, и за победените. Трагедията е за наследниците на едните.... на победените. |
| Антоан дьо Сент-Екзюпери: Хората имат различни звезди. За тези, които пътуват, звездите са водачи. За други са само малки светлинки. |
| Мир и светлина на душите на загиналите войници... Баща ми и вуйчовците ми са воювали срещу националсоциалистическата напаст. Върнали са се живи. Бог да ги прости и светла им памет! |
| Дядо ми е бил в нашия корпус в Сърбия. Разказваше - биеха се сръбските партизани и немците, нас никой не ни закачаше. Всъщност даже и не са воювали особено, основно са охранявали ЖП линии. Според него, сърбите не са ни възприемали като истински врагове. Жалко само, че после платихме с половин век комунизъм за една грешка. |
| Я един стар виц по случая: Ганю пътува във влака срещу него някакъв явно чужденец - Аз булгар. ти какъв си бе? - Дойч, дойч. - А шваба значи. Ама вас руснаците е-ха ли ви м-та 45 година а? - Вас, вас? - Абе и на нас. Ама след 9-ти 44-та. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: nikolay_rs |
Тимур и неговите командоси 07 Май 2015 21:36 Това не е вярно и е недостойно да ползваш дядо ти за такива внушения, които петнят паметта на бойните му другари. При Стражин и Страцин, например, едно от елитните ни подразделения тогава, Парашутната бригада, губи към 100 човека убити и ранени - заради тази битка Денят на парашутиста е на 18 октомври. Не ги знам твойте командоси, ама онези си ги е бивало, вечна им памет и слава.  |
| Дядо ми се е сражавал на Драва през 45-а. А неговият баща е убит през 15-а на фронта около Тутракан! Такива ми ти работи. |
Firmin 07 Май 2015 21:58 Фирмин , бъркаш двата щата . Той ти говори за корпуса покрил се с печална слава и военни престъпления а ти говориш за Първата фаза. |
Това не е вярно и е недостойно да ползваш дядо ти за такива внушения, които петнят паметта на бойните му другари. Ами така разказваше човекът. Може пък нарочно да ни е лъгал, че не са воювали, за да ни прави (и аз не знам каква) пропаганда. Обаче повечето лъжат в обратна посока, така че не вярвам. Пък и дядо беше първо учител, а после директор на селско (тогава, сега градско) училище и не беше герой, като онези, които се появиха след 9-ти. А, между другото - той е създал и първата кооперация в селото и (тук вече ме е срам да го кажа) първото въздържателно дружество, пак там. Не беше лош човек, живя до 101 години и умря от самолечение. Лека му пръст! |
Той ти говори за корпуса покрил се с печална слава и военни престъпления Не знам за какви престъпления говорите, но според комунистическата пропаганда може и да е имало. Когато питах дядо с какво е запомнил войната, той отговаряше с една дума - страх. Особено нощем, когато партизаните са провеждали акции - той викаше - всеки се молеше да не е по време на неговото дежурство. Казваше, че са избягвали контакти с местното население именно по тази причина - да не дразнят хората и да не подтикват партизаните към отмъшение. Но може и да е имало репресии, кое стадо няма мърша? Но съм запомнил и две други неща, които ми е разказвала баба ми и които никак не се връзват с официалната комунистическа пропаганда (споменал съм ги в една статия от поредицата ми "Тиймбилдинг", която не е излизала тук): В училището разквартирували немска част. Баба ми, тогава млада учителка, отишла първия ден и какво да види - войниците налягали в коридора. Било й неудобно да ги прескача. И тогава един офицер я забелязал и изкомандвал "мирно!". Войниците се строили в шпалир и това се повтаряло всеки път, когато й се налагало да мине. Било е в началото на войната. В края е било страх - пак тя ми е разказвала как са се изтегляли германците - камион, а зад него дълго въже и много хора уловени с една ръка за него, с другата, за кормилото. Изпуснеш ли въжето - изпускаш шанса да оцелееш. А когато дошли руснаците, било страшно - мръсотия, въшки, няколко местни момичета били изнасилени, другите се криели в къщите. Вече не помня, но май самите руснаци разстреляли изнасилвачите. Според баба ми и дядо ми изобщо не е имало (поне в тяхното село) омраза между комунисти, прогермански настроени хора и т.н. Всеки гледал да оцелее и да стои настрани от политиката. Яростната съпротива я измислили после. Но пак казвам - предавам това, което съм чул. Другият ми дядо разказваше, че при изтеглянето си германците сякаш не били същите хора - уморени, озверени, без малко за нищо щели да застрелят баща ми (не искал да им даде диня от бостана. Бил е на седем години, но с правилна политическа ориентация или просто му е свидело). Той и на партизаните нямаше да даде просто така, без пари, но това между нас. |
първата кооперация в селото Имало си ги е и по "фашистко" време, само дето са били доброволни, за разлика от онези след 9-ти. |
| Войната не е добро нещо. И нейния край винаги е празник. Защото независимо как бива обработвано съзнанието на народите, за да се включат, те са потърпевшите. Те загиват от бомбардировките, губят си домовете и близките, те воюват на фронта. Намазаните политици и военачалници, които искат война, остават читави и много често забогатяват от нея. Нормалните хора не искат война, независимо от мотивите. След Втората световна повярвахме, че вече светът иска мир и сме поумнели. Последните събития говорят за обратното. Така че какъв празник?! Каква почит? |
| Днес имаме повод да си припомним за още един изчезнал над Атлантика самолет. И филма за него. Както вероятно знаете, през 1919-та година била определена награда от 25 хил. долара за летеца, който първи прелети океана без междинно кацане. От Париж до Ню-Иорк или обратно. На днешният 8-ми май през 1927-ма, пилотите Шарл Нунсежер и Франсуа Коли излетели на запад. На другия ден специално издание на парижки вестник излязло с репортаж как самолетът им "Бялата птица" бил тържествено посрещнат в Ню-Йорк. Истината е, че са били видени над Ламанша и Шотландия, след което следите им се губят. Френските власти проведоха преди 20 години разследване за тяхното изчесване и то заключи, че летците са могли да пресекат океана и да достигнат бреговете на Америка. Което дава идеята за филма "Неспокойни духове", анонсиран във вестника - Натисни тук Така или иначе, след по-малко от две седмици, Чарз Линдберг прелита Атлантика и получава наградата и цялата слава. За нещастие, парите изкушават човек, похитил детето му за откуп. Детето е намерено мъртво, арестуваният заподозрян до смъртта си отрича, че е замесен, а Линдберг е обречен на успешен, но тъжен живот. |
"Не знам за какви престъпления говорите, но според комунистическата пропаганда може и да е имало" Зверства ! В Гърция и Югославия за които едно поколение после плаща репарации. Мисля , че Югославия ни опрости една част. Аз пък помня Тимуре един дето се влачеше с два отрязани крака из прахта на селските улици и бабите в махалата казваха , че е божие наказание за дето разпрал бременна жена в Сърбия. Хабер си нямаха бабите от комунизъм. И други неща знам и помня от разказите на очевидци но не ми се задълбава. |
Калин Донков  Подпоручик Димчо Дебелянов също не е подлежал на мобилизация, но доброволно заминава на фронта, където е убит през 1916 г. Той не ни е вече враг - живите от враговете бурна ги вълна помете нейде към отсрещний бряг. Ето, в хлътналия слог легнал е спокойно бледен с примирена скръб загледан в свода ясен и дълбок. И по сивата земя, топлена от ласки южни, трепкат плахи и ненужни с кръв напръскани писма. |
| Понеже става дума за военни мелодии, ще ми се да напомня за една друга - "Лили Марлен". Кой знае защо, у нас тя се смяташе за фашистка. Това е песен на Марлен Дитрих. Пее я в "Синият ангел". Трудно е да се прецени дали актрисата е направила песента популярна или песента е издигнала певицата. Марлен Дитрих заминава за Америка. Когато германският външен министър Рибентроп отива в Америка иска да се срещне с нея. Иска да я убеди да се върне и да я направят "лице на нацизма".(По външност Марлен Дитрих е идеал за арийка - руса, стройна, дългокрака.) Актрисата отговаря "Рибентроп? Не го познавам, а с непознати не разговарям". А "Лили Марлен" става популярна от двете страни на фронтовата линия. Пеят я немските войници. Пеят я американските войници. Пеят я в сателитите на Германия. Пеят я западните съюзници. Една сантиментална песен свързва двата воюващи свята. Мисля че "Лили Марлен" е наистина (анти)военна мелодия. |