За българска кирилица
Отиди на страница:
| Денят на българската писменост, просвета и култура е особено подходящ за припомняне на една патриотична инициатива. Манифест на инициативата "За българска кирилица" На кирилица пишат в дванайсет държави и над 250 милиона души. Отворете случайна страница от българска, руска, сръбска или монголска книга и ще откриете две неща – ние всички използваме кирилска писменост и на всеки език тя изглежда различно. Кирилицата ни свързва, но и различава, като изразява нашите индивидуалности. Писмеността е навсякъде около нас и оставя своя отпечатък върху всички, дори и върху тези, които не могат да четат. Освен начин за общуване и обмен на информация, тя е система от символи, образи, запечатани в недрата на подсъзнанието ни. Опознаваме буквите много преди да се научим да четем. За троянската керамика или Панагюрското съкровище научаваме много по-късно. Първото е чаровна регионална особеност, а второто – артефакт, докато буквите носим в сърцата си доживот. Нашата писменост, заедно с общия ни български език, е в основата на нашата национална принадлежност. Българската кирилица е богата на знаци, но бедна на изразни форми. Шрифтовете на кирилица са малко и с преобладаващо руски характер и произход. Вследствие на нашето незнание, инертност, незаинтересованост или мързел, ние се размиваме и губим своята културна идентичност. Българска или руска кирилица? През 1708 година Петър I утвърждава „Гражданский шрифт“. Реформата цели да опрости състава на руската азбука и да замени съществуващите църковнославянски шрифтове с образци, близки до европейските и по-подходящи за печат на светска литература. През следващите десетилетия новата руска азбука продължава да се развива и през XVIII–XIX век се превръща в основа за реформите, последвали и при другите народи, използващи кирилица. Характерно за руските шрифтове и техните производни става използването на редовни букви с формата на умалени главни. В средата на XX век в България се появява и развива различна гледна точка. Редовните букви започват да се различават от главните, придобиват горни и долни дължини, а някои от главните букви се видоизменят. Българската кирилица се доближава като графичен ритъм, естетическо и функционално разнообразие на формите до латиницата. По своя характер тя се превръща в уникална графична система, част от нашата културна идентичност.  Ситуацията днес Във всекидневната ни практика се използват и двата модела кирилица – руска и българска. Хората, които знаят и предпочитат българския вариант, ежедневно са принудени да използват руския заради употребата на компютър и интернет. Дори при осъзната необходимост, шрифтовете с българска кирилица все още са малко и недостатъчно познати. Талантливите млади автори на оригинални шрифтове, най-често не намират за нужно да проектират българска кирилица. Ако в шрифтовете им има кирилица, тя е в повечето случаи с руска форма, защото така шрифтът се продава по-добре. От висшите учебни заведения по изкуствата излизат образовани и ентусиазирани дизайнери и художници, които осъзнават значението на българската кирилица, но неблагоприятната бизнес и културна среда бързо ги превръщат в конформисти. Проблемът с така наречените „наборни шрифтове“, с които се оформят дълги текстове, е сериозен! И до днес масово в книгите се използва Times New Roman (с руска кирилица) не заради естетическите му качества, а заради това, че е най-популярният шрифт „по подразбиране“ в офисния, дизайнерския и издателския софтуер. Това е инерцията, на която ние се противопоставяме. Програма Нашата основна цел е съхраняването, разпространяването и развиването на българската кирилица. Насочваме усилията си в три основни посоки: 1. Популяризиране на разликите между българската и руската кирилица както в професионалните среди, така и сред широката общественост в страната и чужбина; 2. Организиране на професионални обучения, изложби, конкурси и други изяви, подпомагащи създаването на нови образци от шрифтове с българска кирилица; 3. Привличане на държавата като защитник на българската кирилица и въвеждане на стандарти за употреба на шрифтове в държавната администрация, образованието, печатните и електронни медии. В заключение Културната идентичност е духовна сила, която трябва да изследваме и опознаваме. За да възпитаме децата си с любов към българското, трябва да съхраним и развием онова, които ни определя като българи. Да помним, че кирилицата тръгва от нашите земи, тя е основа на културата ни. Нека я познаваме, пазим и предаваме нататък! Борил Караиванов Велина Мавродинова Илия Груев Кирил Златков Може да се присъедините към инициативата тук: Натисни тук |
| Поздравявам с деня на славянската писменност. Днес в много православни славянски страни се чества деня на Славянската писменност ! Въпреки забраната спусната от Вашингтон и Соросю. Начело на най - голямата Православна църква стои патриарх Кирил - единоименник със създатела на нашата азбука - Свети Кирил. Честито на славяните и грамотните които знаят и тачат буквите.  Чакаме как НПОшките ще почнат да анал изират и акат кръв от ярост против буквите , православието и християнството. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Majorov |
Българската кирилица се доближава като графичен ритъм, естетическо и функционално разнообразие на формите до латиницата. По своя характер тя се превръща в уникална графична система, част от нашата културна идентичност. Аз ли съм сляп и невиждам или някой друг ? Гдедам схемата и ми се струва че е тъкмо обратното ? " Руската кирилица" се доближава до латинската много повече от така наречената от някой си Койчо Коев - "българска кирилица" до латинските букви. Просто на схемата така наречената от някой си - "българска кирилица " - там малките букви приличат просто на ръкописните букви които пишех като ученик с моливче и писалка. На всеки културен човек е известно, че ръкописните букви се четат по - трудно и по бавно от така наречените печатни буви. Прочетох текста с така наречената - " българска кирилица " по линка - чете се по - трудно от текст написанс нормални славянски букви - кирилица. Макар че не е никакъв проблем да се прочете. Няма лошо, ама утро Булгар Булгур може да си измисли още някаква Свръх Българска кирилица и пак трябва да си сменяме буквите ? Как да разберем коя кирилица е по - българска на Койчо Коев или на Булаг булгур ? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Majorov |
Днес в много православни славянски страни се чества деня на Славянската писменност ! Въпреки забраната спусната от Вашингтон и Соросю. Начело на най - голямата Православна църква стои патриарх Кирил - единоименник със създатела на нашата азбука - Свети Кирил. Уважаеми, г-н майор Майоров, моля Ви, в колко много славянски страни се чества деня на "Славянската писменост"," въпреки забрана спусната от Вашингтон и Сороюсо" Начело на най - голямата Православна църква стои патриарх Кирил - единоименник със създатела на нашата азбука - Свети Кирил. Майоров, пък нашият български народ по този повод има поговорка: Покрай наш Илия, намразихме и Свети Илия”. Патриарх Кирилл /Владимир Михайлович Гундяев/ - .земляк Путина, агент КГБ, миллиардер и православный «ястреб»  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: жоревец |
Докъде може да те докара русофобията - да се стремиш да доближиш кирилицата до латиницата. Агентите на Ото Кронщайнер - наш министър на просветата в сянка... Отново доживяхме! И то на този ден. Мерзост.  |
Манифест на инициативата "За българска кирилица" Българска кирилица има. Не е необходимо некой да я измисля наново:  А ето как изглежда текст изписан с българска кирилица.  | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: бонго-бонго |
ще почнат да анал изират и акат кръв от ярост против буквите , православието и християнството. Мажоров, Путин още не е пуснал декрет за отмяна на приличието. |
| Оня ден слушах по Хр. Ботев дълго предаване по темата с експерти. Проблем има. Български щрифтове има много разработени, четат се по-лесно, но не са толкова официализирани, колкото съветските. Които са по-опростени спрямо българските, за функционалност. Но пък влошавали читаемостта. Май малкит букви били умалени главни, а не различни, нещо такова... Не разбирам много, но общо взето това беше. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: дъртреалист |
| И кирилицата ли ще 'диверсифицираме' ? Мисля си, че яростните русофоби са по същество българофоби. Готови са да унищожат всичко българско, само и само напук на Русия. АЕЦ ли ще е, газопровод ли, писменост ли .... Гадове  |
| Тавагишчи и господа, тази работа малко аджамийска ми изглежда. Хубаво, нека да се разработват шрифтове. Обаче на днешно време шрифтовете, първо са компютърни, второ са Unicode - един шрифт съдържа буквите от всички разпространени азбуки поне в западния свят, понякога и китайските и японските. И тези букви се подчиняват на един общ дизайн. Като иска някой да направи нови шрифтове, да ги направи, но за да има шанс, трябва да проектира шрифтове поне за всички западни азбуки. Авторите май са дизайнери, да им пожелаем успех. Ако обаче всъщност искат държавата да ги финансира, за да разработват техни си шрифтове - да си гледат работата. |
| Авторите са - художници. Един шрифт се прави с ... художествен талант. Буквите се рисуват с душа..., проникновение... Буквите носят словото, словото носи дух... Не е проста работа... |
Един шрифт се прави с ... художествен талант. Буквите се рисуват с душа..., проникновение... Сигурно е така, защото е изкуство. Ама то и в други области на дизайна е така. Правят хората висша мода с душа и проникновение, шият се и дрехи, удобни за носене. Едно е много красив и вдъхновен шрифт, друго - шрифт, от който да не те заболят очите след прочитане на стотина страници. Аз съм пробвал много шрифтове, ще си ползвам старата Georgia докато някой не ми покаже нещо по-удобно за ежедневието. |
Патриарх Кирилл /Владимир Михайлович Гундяев/ - .земляк Путина, агент КГБ, миллиардер и православный «ястреб» Папите - Бенедикт фашист , Франциск колонизатор, супер милиардери , инквизитори , йезуити . |
бонго-бонго 24 Май 2015 16:38Мнения: 18,768 От: SwazilandСкрий: Име,IP Манифест на инициативата "За българска кирилица" Българска кирилица има. Не е необходимо некой да я измисля наново: А ето как изглежда текст изписан с българска кирилица. А защи пишеш с предателската руска кирилица на император Петър 1 и патриарх Кирил ? Предаваш българщината - русофл бонго ? Защо така ? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Majorov |
дъртреалист 24 Май 2015 17:25Мнения: 9,192 От: BulgariaСкрий: Име,IP Авторите са - художници.Един шрифт се прави с ... художествен талант. Буквите се рисуват с душа..., проникновение...Буквите носят словото, словото носи дух... Не е проста работа...  Тва се отнася за йероглифите на Китай ! Те се пишат с душа и са произведение на изкуството. Одавна съм казал че трябва да минем на йероглифите ! Това ще се случи доста по - скоро отколкото симислим ! | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Majorov |
| Нещата съвсем не са толкова прости, колкото им изглеждат на знаем кои. Но да речем, че причината е в жанра "манифест", който не е особено информативен, и да продължим с разясненията: Българската кирилица като знак за идентичност Красен Кръстев Красен Кръстев е завършил „Илюстрация и художествено оформление на книгата“ в НХА и е специализирал „Графичен дизайн“ в академията „Синт Йоост“ в Бреда, Холандия и „Шрифтов дизайн“ в Кралската Академия в Хага, Холандия. Автор е на много графични решения и шрифтове. В момента е асоцииран професор и ръководител на специалността "Графичен дизайн" в Американския университет в Дубай. Дебати около българската кирилица е имало още с нейното появяване на бял свят. Но като че ли последната сериозна битка бе свързана с подготовката на България за влизане в Европейския съюз. Правени бяха много опити от експерти, преподаватели в Националната художествена академия (НХА), да бъде убедено тогавашното правителството и в частност – министърът на държавната администрация, че е от голямо значение да влезем в европейското семейство с българската знакова система на кирилицата. Уви, усилията бяха напразни. Пропусната беше една златна възможност да засвидетелстваме своята идентичност пред света. Днес, близо 8 години по-късно, дебатът продължава. Но все още няма ясно разбиране какво представлява българската кирилица и каква е ползата от нея. Най-странното е, че държавата продължава да не проявява интерес към темата, независимо че именно тя трябва да е авангардът в защитата и популяризирането на българската кирилица. Радостно е, че през последните няколко години интересът на младите хора към темата е осезателен. През юни 2014 тръгна инициативата “За българска кирилица”[1], която цели да популяризира особеностите на българската кирилица сред широката публика. Настоящият материал е в подкрепа на тази инициатива. В него ще се опитам да допринеса за изясняване на разликите в графичната идентичност на българските знаци на кирилицата, като ги съпоставя с руските, и да разгледам техните предимствата и недостатъци. За да бъде разбрана същността, трябва да се фокусираме върху микро- и макротипографията. |
| Изолираният графичен знак представлява абстрактен образ без значение. Той придобива значение само когато ни е познат, когато се използва в определен контекст, когато е във взаимодействие с други знаци или е част от завършена система/група от знаци. В този смисъл, буквата е знак, част от цялостна завършена група от знаци - азбука. Всяка буква може да бъде изобразена с различен брой знаци, които имат различна конструкция и изглеждат по различен начин. Например, буквата ‘а’ може да бъде изобразена с три основни скелетни начертания – А, а, а. Това са три различни концепции, които ние асоциираме с буквата ‘а’. Първата представлява главна буква, втората - редовна[2] буква, а третата - курсивна редовна буква. Всяка една от тези концепции може да има неизчерпаем брой графични интерпретации. [2]Редовните букви са малките букви в набран текст. Фиг № 1:  Знаците са набрани с шрифт Paradox Medium, дизайн Gerard Unger за DTL (адаптация за българска кирилица – Красен Кръстев). |
| Кирилицата До края на IXвек на територията на България се е писало с гръцки унциални[3] букви. [3]Унциалните букви (от латинското uncial) са главни букви, писани с плоско перо. У нас се наричат уставни или устав (в латиницата този термин не се използва). Характеризират се със строги, остри, насечени форми и серифи (триъгълните изпъквания) на края на гредите на буквите.  Гръцки унциал, фрагмент от страница на Codex Boreelianus, X-XI в. http://commons.wikimedia.org/wiki/File:Codex_Boreelianus_169v_(Lc_20,17-21).JPG  Български устав от фотокопие на Ватиканския препис на Манасиевата Хроника (Пловдивска библиотека “Иван Вазов”  .В средата на IXвек (855) Константин Кирил Философ създава глаголицата[4]. [4]Съществуват два вида глаголица – обла и длъгнеста. На територията на България се е ползвала обла глаголица.  Страница от Асеманиевото Евангелие (края на X и началото на XI век), Библиотека Славика. http://www.libsu.uni-sofia.bg/slavica/Assemspecimina.html#asspec Тя е била предназначена за писменост на великоморавските славяни. Възприета е тезата, че 40-45 години след създаването на глаголицата, Климент Охридски, един от най-близките ученици на Кирил, създава кирилицата по образец на гръцкото унциално писмо, като към гръцките букви добавя знаци, които да съответстват на звуци от старобългарския език. Така в края на IX и началото на X век глаголицата и кирилицата са били използвани паралелно на територията на българската държава. Това, че преди появата на глаголицата в българската държава се е пишело с гръцки букви, може би е причината, поради която кирилицата се е наложила като писменост по нашите земи. Гръцките букви са били вече познати и е било по-трудно да се наложи една напълно различна знакова система като глаголицата. Кирилицата се е използвала на територията на България, но с разпространението на православното християнство обхваща и територията на съвременна Русия. С времето уставът се трансформира в полу-устав[5]. [5]Полу-уставните знаци са по същество производни на уставните знаци, но текстът изглежда по-динамичен и жив вследствие на по-голямата скорост на изписването. Това води до наклон на гредите и по-рядко използване на серифи, както и до удължаване на горните и долни дължини на някои букви.  Служебен миней за месец май, 1695 г., писан в Кукленския манастир при игумена йеромонах Теофан (Пловдивска библиотека “Иван Вазов” .Но, като цяло, уставните и полу-уставните знаци са главни букви. По това време не са съществували отделни знаци за редовните букви. Появяват се и така наречените везани[6] букви, които са по-кондензирани и орнаментални версии на унциални букви и са били използвани за заглавки, подзаглавки и подчертаване на важни текстове в църковната литература. Всичко това продължава до края на XVII век.  Везани букви от Миней за месец септември, 1696 г., писан от Кръстьо Граматик от Кукленския манастир “Кузма и Дамян” (Пловдивска библиотека “Иван Вазов” . | |
Редактирано: 6 пъти. Последна промяна от: Д-р Тормозчиян |