За българска кирилица
Отиди на страница:
| Руската кирилица С падането на България под турско робство през XIV век спира и нейното активно участие в развитието на кирилицата. Лидерството се поема от Русия. Именно там в началото на XVIII век цар Петър I започва реформата на кирилицата по образец на латиницата. Целта е била създаването на един по-съвременен имидж на Русия. От латиницата е взета една нейна важна особеност: тя използва и редовните букви при набор на текстовете. Така в кирилицата се слага началото на използването на редовните букви при печат. Трябва да се спомене, че по това време някои от редовните букви вече са съществували, но само в ръкописното писмо. В типографски аспект реформата включва промяна на конструкцията и силуета на повечето от знаците. Основна роля в оформянето на знаците има самият Петър I, а изработването е дело първоначално на холандски и впоследствие на руски майстори. Реформата приключва през 1710 с декрет, подписан от Петър I, в който той собственоръчно е посочил кои да са формите, с които да се изобразяват главните и редовни кирилски знаци, и кои форми не трябва да се използват. Интересно е да се отбележи, че някои от знаците на редовните букви следват логиката на ръкописните образци (д, л, п, т). Създава се така нареченият граждански шрифт[7].  Граждански шрифт, 1707. http://typejournal.ru/articles/Civil-Type С течение на времето той леко се променя, като редовните версии на гореспоменатите знаци се трансформират в умалени версии на съответните главни знаци. Това е и крайната фаза във формирането на съвременната руска кирилица. Ако приемем, че в първоначалната си форма до XVIII век кирилицата е следвала модела на гръцкото унциално ръкописно писмо, в което е имало само знаци, определяни като главни, то, след реформата на Петър I от началото на XVIII век, при набор започват да се използват главни и редовни знаци, като формата и на двете е базира на латинските главни букви. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Д-р Тормозчиян |
| Българската кирилица Българската кирилица представлява последната фаза в развитието на кирилицата, която датира от края на 50-те години на XX век. Тя се характеризира с това, че повечето от редовните знаци имат форми, различни от главните[8]. [8]73.3% от редовните знаци в българската кирилица имат форми, различни от главните По този начин българската кирилица отива по-далече от руската, като прилага и друга особеност на латиницата, а именно: мнозинството от редовните знаци се различават от главните. Тези форми са базирани на ръкописното им изписване. Това ги прави по-разпознаваеми, а силуетът на думите става по-характерен. Основна роля в налагането на този нов модел има проф. Васил Йончев, дългогодишен преподавател по шрифт в НХА в София, под чието ръководство се възпитават последователите и настоящи разпространители на тази идея. Това са неговите ученици, бивши и настоящи преподаватели в НХА, и други – проф. Тодор Варджиев[9], Стефан Груев, Кирил Гогов и други.     Шрифтове с българска кирилица на проф. Тодор Варджиев от книгата на проф. Васил Йончев Древен и съвременен български шрифт, 1982, София, Издателство Български художник. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Д-р Тормозчиян |
| Сравнения Анализът на двата вида кирилица показва, че всеки един има своя специфика, свои качества и недостатъци. За една обективна сравнителна оценка между тях ще си послужа с четири критерия: разпознаваемост на знаците; четивност[10] на текста, набран с тези знаци; информационна плътност[11] на текста и идентичност. Може да бъде въведен и един допълнителен общ критерий, свързан с горните, а именно: доколко е съхранена връзката между ръкописната и наборната буква. Основание за това дават думите на английския типограф и авторитет в сферата на типографията и дизайна на шрифтовете Стенли Морисън: „... изключително важно е да запомним, че буквите, които ползваме днес, са се развили единствено и само чрез практиката на изписване с перо”[12]. Това, което иска да каже авторът на цитата, е, че съвременната форма на знаците и наличието на главни и алтернативни малки знаци, съответстващи на буквите в латинските езици, е дефинирано от ръката, инструмента и скоростта, с който те са се изписвали. Тази връзка има пряко отражение и върху разпознаваемостта и четивността на знаците. Правени са проучвания[13] и е доказано, че ние четем не буква по буква, а като възприемаме от 3 до 15 знака едновременно (в зависимост от опита на четящия). Това се постига чрез разпознаване на формата на знаците и силуета на думите. С течение на опита, който набираме през годините в четене на литература, мозъкът ни запомня различни комбинации от букви и силуети на думи и това спомага за по-бързо четене. На всеки се е случвало да обърка дума по време на четене с друга, визуално близка на нея, но различна по смисъл. Това именно се дължи на факта, че двете думи имат сходни знаци и силуети. Съществуват множество дисертации и проучвания[14], посветени на скоростта, с която се чете текст, набран само с главни латински знаци, и такъв, набран с редовни латински знаци. Единодушни са изводите, че при текст, набран само с главни знаци, скоростта на четене се забавя (с около 5 - 19%). Това е така, защото главните латински букви имат много сходни елементи, важни за тяхната идентификация. Първо, те имат една и съща височина, което прави техния силует много сходен. В повечето случаи това е правоъгълник. Второ, тяхната структура е по-монотонна с прекалено много прави линии - хоризонтални и най-вече вертикални. [10]Четивност е термин, който се отнасе до това, колко лесно прочитаме даден текст. [11]Информационна плътност е термин, използван за определяне на икономичността на текст, набран с определен шрифт. [12]„... so essential is it to remember that the letters we use are conventions which have grown out of the very nature of the pen stroke.”, Type design of the past and present, Stanley Morison, The Fleuron, 1926 [13]Например, Herbert Spenser, The visible word: Problems of legibility; Miles Tinker, Bases for effective reading; Jost Hochuli, Details in typography; Kevin Larson, The science of word recognition. [14]Мнозинството от тези проучвания са споменати в библиографията на книгата: The visible word: Problems of legibility, Herbert Spenser, second edition, revised, Royal College of Art, London 1969. Същевременно, формите на редовните латински знаци са по-обли, по-уникални и по-лесно разпознаваеми от тези на главните. Много от тях също така имат горни и долни дължини[15] (b, d, f, h k, l, t; g, j, p, q, y), което повишава тяхната разпознаваемост. [15]Горни и долни дължини са елементи, които излизат от основното тяло на някои от редовните знаци, съответно, на горе или на долу.  Знаците са набрани с шрифт Paradox Medium, дизайн Gerard Unger за DTL. Формата на знаците и силуетът на дума, набрана с редовни знаци, дава повече информация за по-лесно разпознаване и прочитане в сравнение със същата дума, набрана с главни знаци[16]. По същество, това е и причината редовните знаци да са доминиращата част при текста, а главните да се използват единствено в началото на изречение и при изписване на имена. [16]Фиг. № 10a, 10b, 10c: Съпоставяне на текст, набран с главни и редовни латински знаци.   Ако имаме предвид всичко това, можем да разберем разликите между българската и руската кирилица, както и техните предимства и недостатъци според всеки от посочените критерии. Очевидно, руската кирилица е до голяма степен прекъснала връзката между писаната и напечатаната буква. Тя е базирана основно на главните латински букви, което се отнася до формата както на главните, така и на редовните знаци. Обратно, българската кирилица следва по-последователно логиката на латиницата и базира формите на редовните знаци на ръкописното им изписване[17]  Текстът е набран с шрифт Avenir Next Cyrillic Light, дизайн Adrian Frutiger и Linotype (адаптация за българска кирилица – Красен Кръстев). (вж. факсимилета от ръкописни текстове на Левски[18] и Йовков[19]).  Букви от последното писмо на Васил Левски до революционния комитет в Ловеч, 1872 (Кирила Възвъзова-Каратеодорова и др. Васил Левски – документален летопис 1837-1873. ДИ Петър Берон, София, стр. 272-275).  Букви от ръкопис на Йордан Йовков (Градски архив, София). Това би било от голямо значение в образованието на подрастващите, които се учат да четат и пишат, и би помогнало на децата да свържат логически прочетените с написаните букви. Разбира се, това е предположение, защото, за съжаление, в настоящия момент учебниците на българските ученици са напечатани с руска кирилица. Горното неизбежно влияе върху разпознаваемостта и четивността на текстовете, напечатани съответно на руска и на българска кирилица. При руската кирилица само 20% от редовните знаци (5 от 30 знака) са с различна форма от главните[20].  Знаците са набрани с шрифт Avenir Next Cyrillic Medium, дизайн Adrian Frutiger и Linotype. При българската кирилица[21], както и при латиницата, процентът на редовните знаци, които са с форми, различни и по-уникални от главните, е значително увеличен – 73.3% при българската кирилица (22 от 30 знака) и 73% (19 от 26 знака) при латиницата. Благодарение на това текстове, напечатани с българска кирилица, дават повече информация за силуета на думите и за разпознаваемостта на знаците[22]. Това е от значение за визуалната комуникация, особено в информационните графични решения като пътни и указателни табели. Не на последно място, тя е и естетически по-зряла.  Знаците на българската кирилица са набрани с шрифт AvenirNextCyrillicMedium, дизайн AdrianFrutiger и Linotype (адаптация за българска кирилица – Красен Кръстев).  Примерен текст, набран с българска и руска кирилица, показващ разлики в силуета на думите и разпознаваемостта на знаците в българската и руската кирилица (текстът е умишлено замъглен, за да подчертае разликите) Недостатък на българската кирилица е нейната по-ниска информационна плътност. Текст, набран с българска кирилица, е с до 3,5-4% по-дълъг (в зависимост от дизайна на знака), отколкото същият текст, набран с руска кирилица. Това е следствие от използването в българската кирилица на ръкописната форма на редовното ‘m’, което е с около 40% по-широко от руската му версия, при която се използва формата на умалено главно ‘т’. Буквата ‘т’ е най-често срещаната съгласна в текст (8%). Икономията на хартия е основната причина, поради която мнозинството от издателите в България използват руската версия на кирилица. | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Д-р Тормозчиян |
| Идентичност Оценката на идентичността изисква по-специално внимание. От една страна, българската кирилица притежава посочените по-горе функционални предимства, които я правят еволюционна в процеса на развитието на кирилицата. От друга, тя притежава силна индивидуалност, тъй като е единствена по рода си и се ползва само от нас, българите. Това е основание българската кирилица да бъде оценявана като наше национално нематериално наследство, което трябва да бъде защитавано, ценено и използвано. Разбира се, тук е мястото на държавата, която би трябвало да бъде начело в опазването на това национално културно богатство. Тя трябва да дава пример в използването на българската кирилица поне там, където има възможности за контрол – в държавната администрация, в образованието и във визуалната комуникация на държавни обекти, като летища, гари, митници, пътни указателни табели и т.н. На базата на тези съпоставки можем да си зададем въпроса: заслужава ли си да правим икономии от нашата национална идентичност? Тя е гръбнакът, около който се наслагват допълнителните пластове на нашата цялостна идентичност – полова, професионална и т.н.; тя дава принадлежност и стабилност. При противоречие между нашите ценности и националната ни идентичност се създават условия за криза на идентичността. Например, когато вярваме в ценности, като честност, справедливост и красота, а същевременно се сблъскваме на национално ниво с корупция, несправедливост и пошлост. За съжаление, като че ли трябва да приемем факта, че националната ни идентичност е в криза. Политиците ни разочароват постоянно, спортистите ни вече рядко печелят състезания, съдебната ни система е неефективна, здравната ни система е сериозно разклатена, културното ни наследство е застрашено, черноморското ни крайбрежие е опропастено, българските зеленчуци и плодове са на изчезване… Какво ни остава, за да се чувстваме горди от това, че сме българи? Утвърждаването на българската кирилица би могло да бъде стъпка в нелекия процес на връщане на изгубеното национално самочувствие. |
Българската кирилица представлява последната фаза в развитието на кирилицата, която датира от края на 50-те години на XX век. Тя се характеризира с това, че повечето от редовните знаци имат форми, различни от главните[8]. По този начин българската кирилица отива по-далече от руската, като прилага и друга особеност на латиницата, а именно: мнозинството от редовните знаци се различават от главните. Тези форми са базирани на ръкописното им изписване. Това ги прави по-разпознаваеми, а силуетът на думите става по-характерен. Накратко казано - някой си Койчо Койчев си направил реформичка и развил делото на свети Кирил и император Петър Велики  Малките букви се различават силно от заглавните, стават неудобни зха четене , текста става по - дълъг. Деградация. Ами ако утре някой Диегос Родригес направи парагвайска латиница, Чешко Швейков направи чешка латиница, Карлсон от покрива направи шведска латиница, румънци, французи и прочие швейцарци си направяят своя латиница какво ще правим ? Извод - минаваме на ЙЕРОГЛИФИ ! |
Недостатък на българската кирилица е нейната по-ниска информационна плътност. Текст, набран с българска кирилица, е с до 3,5-4% по-дълъг (в зависимост от дизайна на знака), отколкото същият текст, набран с руска кирилица. Това е следствие от използването в българската кирилица на ръкописната форма на редовното ‘m’, което е с около 40% по-широко от руската му версия, при която се използва формата на умалено главно ‘т’. Буквата ‘т’ е най-често срещаната съгласна в текст (8%). Точно така .  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Majorov |
| Най-важното в момента е да не се допусне сливането на диспансерите с окръжните болници. Съвсем ще се занемари положението. |
| Една от практическите разработки на автора на горната статия== Helvetica BG кирилица 2008 / шрифт Версия за българска кирилица на "Regular" и "Bold" начертанията на шрифта Helvetica. Версиите са създадени за набора на монографията на дизайнера Стефан Кънчев. Проектът е реализиран със специалното разрешение на Linotype. С черно са означени създадените знаци за българска кирилица. Знаците в сиво са част от оригиналния пакет за руска кирилица на шрифта Helvetica.  |
Д-р Тормозчиян 24 Май 2015 17:53 Да, така е - по същество българското кирилско писмо е модификация на гръцкия унциал. Но какво се опитваш да кажеш с тази информация, авторе |
Най-важното в момента е да не се допусне сливането на диспансерите с окръжните болници. Съвсем ще се занемари положението. То не е сливане, а диспансерите да минат към болниците. И защо да е лошо? |
| Аре ново двайсе. След като евроатлантическата идея за минаване от кирилица на латиница бе отхвърлена, започва атака срещу "руската кирилица" в БГ. |
 Списание 8, брой 5/2015 г. За буквите Тема на броя От Георги Караманев Списание 8 започва кампания за популяризиране на българската кирилица, добре дошла е помощта на всеки. Смятаме, че въпросът е много важен, а защо - ще ви разкажем във водещата тема от новия брой на „8". Наближи ли 24 май, всички се сещаме за кирилицата, гордеейки се с основание със своята писменост, изграждаща ни такива, каквито сме... А дали всъщност буквите, които използваме всеки ден, са наистина най-добрият графичен избор? Оказва се, че, без дори да подозираме, се лишаваме от истинската българска кирилица, потапяйки се във визуален тюрлюгювеч от букви. Всеки ден четем. И ако съдържанието е несъмнено важно, то рядко се замисляме за визуалната форма – затова в навечерието на Деня на славянската писменост искаме да привлечем вниманието ви към родните букви. Като започнем от старите азбуки и многобройните им загадки, решени от големия изследовател и художник проф. Васил Йончев. И стигнем до днешния ден, когато не даваме шанс на българския стандарт на кирилицата да навлезе масово в нашите компютри и в ежедневието ни. А българската кирилица е красива, малките ѝ букви се доближават повече до ръкописните, дава една различна възможност, базираща се на нашите културни традиции. Ще навлезем в полето на графичния дизайн, ще потърсим онова, което прави четенето удоволствие, буквите, които допълват съдържанието на всеки текст, влияят ни, съзнателно или не, и могат както да превърнат нещо написано в наслада за окото и душата, така и да лишат читателя от пълноценно изживяване. Ще почетем за четенето, а след подробния материал, реализиран съвместно с Националната художествена академия, със сигурност ще погледнете към темата по нов начин. Затова ще помогнат и многобройните разнолики букви, които изпъстрят този брой на Списание 8. Представяме ви повече от 30 различни шрифта на 17 автора, издържани в стандартите на българската кирилица. Техните създатели се съгласиха да ги предоставят безвъзмездно за този уникален брой на Списание 8! |
Списък на шрифтовете с българска кирилица, които за момента се разпространяват свободно: Barketina на Кирил Златков Muller на Fontfabric (2 свободни начертания) Ropa soft extra bold italic на lettersoup Ropa Sans Regular и Regular Italic на lettersoup Basil regular на Karandash Очаквайте скоро още новини по темата - как можете да дадете своя принос за каузата, как се отнасят към въпросите ни институциите, от които зависи промяната, и откъде можете да се сдобиете с издържани в нашата форма шрифтове - следете сайта ни http://www.spisanie8.bg! За десерт - скоро и интернет страницата на списанието ще премине към шрифт с българска кирилица! За връзки към шрифтовете Натисни тук |
| В два от проектите за ново туристическо лого на България е използвана българска кирилица. Има някакъв напредък, макар и бавен.  http://www.segabg.com/pic/news/15/799838.jpg | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Д-р Тормозчиян |
