Чудна работа... Над подобни теми не разсъждават ли студентите до първи курс? |
И аз съм си селянин. Роден съм в малък град - от селски тип, както викахме, макар че беше пред 20-те хиляди... И се радвам, че съм селянин. Особено при вида /реален или виртуален/ на селяндурите от столицата или други големи за нашата среда градове... Та затова ми хареса - Впрочем, по тая тема се разсъждава и в училище, и в първи курс, и на зрели години. Нереазсъждават само... неразсъждаващите... ------------- Сайтът на Генек |
Стига бе, с правата лопата се обръща, копае се с мотика. Едва ли г-н Ламбовски не го знае това, както и разликата м/у ''сея" и " садя", но се забавлява. Продължавам нататък да чета. Би ми се щяло повече имена на гражданите, ама нейсе. Аз пък ще дам пример със селянина Албано Каризи- какво олио и вино прави! И какъв глас, и каква енергия има! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: diana |
Е па то у Софето сички са селяни. Как иначе е станало град от пет иляди, на два мильона. Па най ми е смешно коги чуем некой да казва - Ма язе съм кореняк-софиянец. Гаче ли лачените опинци на дедо му са били окачени у Бъкингам. Друг е въпроса, че е пълно с разни леваци, расли по жълтите павета, дето не могат да забият пирон у чамова дъска... |
Едва ли има по-бърз начин за идентификация на градския лумпен от употребата на думата „селянин“ в обиден смисъл. Лумпенът е комбинация от ниско човешко качество, претенция да бъде повече от това, което е, и нужда да мрази. Ниското качество на личността го обрича на ниско качество на живот в среда от също толкова нискокачествени индивиди. Претенцията го тласка да търси изгодно за себе си сравнение, разделителна линия, на която той да е от печелившата страна. Не е възможно да намери такава непосредствено до себе си; той и средата му са на дъното, потопени в общество, което като цяло е по-успешно. В отчаяното търсене на някакво предимство, недоразвитият му мозък се спира най-тривиалната разлика – размера, в този случай на населеното място. Средата му оценява по достоинство това интелектуално постижение, и така цялата група намира общ повод за гордост и общ обект за мразене. Омразата към „селяните“ се превръща в субкултурна характеристика, в парола за доказване на принадлежност към своего рода привилигерована среда. |
Лумпенът е комбинация от ниско човешко качество, претенция да бъде повече от това, което е, и нужда да мрази Да, бая лумпен надойде от селата, кой в Кремиковци, кой в Монтажи... |
А сега сериозно, победата на социализма доведе закономерно (по Ленин) до нуждата от сформиране на работническа класа - хегемонът, доминьонът и прочее глупости. Тъй като България е традиционна аграрна страна със силно застъпено средно и дребно селячество (кулаци по Ленин/Сталин) се наложи насилственото им (на селяните) отчуждавна и коопериране. Естественото следствие беше бягството от селата към градовете и формирането на лумпенпролетариата, лишени от собственост и смисъл, изкуствено превърнати в роби. Насилственото отделяне на селяните от средствата им за производство(пак ленинистка класика) ги превръща в лумпени - не по тяхна вина. И ето, гледам Ламбовски, дето му е мъчно за овошките на тейко му, ама на, няма овошки. | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: zdran |
Впрочем, по тая тема се разсъждава и в училище, и в първи курс, и на зрели години. Нереазсъждават само... неразсъждаващите... Та Когато видя обиден некадърник или полукадърник, който "твори" - примерно цапоти платна с нескопосни бъркочи или хаби целулоза с бездарни съчинения, или каканиже в плоски зрелища, пък се и вайка, че не го разбират, че не му дават, че му е писнало от "селяния", искам да го ритна в задника. Имах предвид горното. Не че съм се засегнал от разсъжденията на разсъждаващите. |
Достави ми удоволствие да го прочета, може би най-вече защото видях собствените си мисли и настроения, само че добре подредени и хубаво казани. |
Доверявам се много лесно на камък, на коруба на дърво, на гущерче, на туфа от млада коприва в изоставен двор, на върволица от мравки, на муха върху стара мушама за маса, на лъч, осветил вехта паяжина върху трирога дървена вила за сено с отчупен среден рог, на случаен извор в пущинака с много малко жабче на дъното... Чувствам ги близки - тези неща. Позната близост! |
Всички, които ходим по тази изстрадала земя сме селяни, независимо колко сме образовани и дали сме израсли в Бъкингам или не. Особено тези от Бъкингам. Годините го показаха. Просто разликата между нас е, че някои от нас са по-духовно извисени и няма как да им внушат унизителното самочувствие, наречено провинциализъм. |
Руснаците казват: "Чукча не е националност, а диагноза". У нас селянията не е месторождение/местожителство, а манталитет. В този смисъл не приемам, че всички сме селяни. |
Това селяните голяма са работа, хеле по-мързеливичките... ... Напоследък, през демокрацията, гледам, навъдили са се едни селяндури, завива колата, пък това мигач (пътепоказател, демек) да включи, ще му изгори ръката - проклети да са! Оставете това... Големият мартенски сняг доведе едно бездомно пале под балкона. Турих му една картонена кутия, да се скрие от снега и вятъра. Както се полага дадох му и да яде. Като се скапа от мокрота картона и колиба му сковах. Пък то взе, че от бивш глад, влагата и студа съвсем рухна - краката му омекнаха, не може да се подигне да се изпикае, горкото. Докторът инжекции му би, държах му паничката, та белким яде, до седмица време. Хапчета калции ката вечер, витамини и любов - е, вдигна се - тича, души, скача подир жабите в гьола, цапурка из потоците и джавка за щяло и не-щяло. С две думи - стана куче! Дори започна и кучките да задиря - зарязва ме насред пътя и хуква подире им. Та покрай разходките, нямате представа, що боклук са разхвърляли "милите" ми съселяни по поля и ливади, покрай плетища и друми. Клал за Гергьовден агне - краката и кожата, с все мръсотиите турил в един найлонов чувал и хоп метнал го в нивата накрай село. На Коледа, откъртил от пърлените свински крака ноктите и хоп пак там. И моя питомец току забие глава и налапа някой кокалак, - търчи, гони го да го остави, ако нямаш друго на ум. Не е работата в мотиката, лозарската ножица и пръскачката - това се учи, към труд се привиква, но поразен ли ти е мозъка от простотия - това лекуване няма. Ни вино, ни ракия, ни сладка приказка помага. Само здрав лобут лекува таз болест, но не е модерно, някак си, днес, не било хуманно. Куче и човек се подигат с благост, изостаналия от рода си - с надзор и тормоз, дорде се очовечи. Пък не ще ли - зарежи го такъв, да се тътри по голата земя, докато го прибере. Калфин безработен! На таз държава Социално Министерство не и трябва. Трудови лагери и камъните на чакъл. И без свине-стопанства в лагерите, молим. Само трудът прави от прилико-човека Човек! Простете за не-лиричното отклонение, ама ми е накипяло, да търча на стари години подир младото псе, все заради хорската недоразвитост! Който таквиз приказки не понася, да не чете. Пък дотук чел ли е - все ще има файда. |