Благодаря, Калине! |
всеки взел своя си родител да го гледа в чужбина. Клавдия е в Ирландия, цигуларят в Квебек... Аз пък не виждам безпомощност. Това е закономерност. Поколенията трупат вина. И накрая всичко отива по дяволите. Някогашното мълчание не върши работа. Никого не обвинявам. До де стигна България? До никъде. |
като, че ли някаква октомврийска революция мина през България. Разплата с народа, особено с интелигенцията. "подайте бокалите, налейте вино и не падайте духом, поруч..." |
"Ти лека нощ ми каза, мила Но лека ли ще е нощта Щом двама ни е разделила..." Бачо Калине, | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: ivo kunchev |
Това ме прониза, жегна ме, потръпнах. "Не е честно!" - извика нещо в мен. Не знам дали е честно, но е закономерно. Преди години единият би отишъл в София, другият в Бургас (примерно). Само разстоянията са различни. И, може би, времето за пътуване. Тъжна реалност в ерата на интензивната миграция. Все пак интернет и Skype помагат по-лесно да се подтиска болката. |
Остарявали заедно, ........ Но битът им станал непосилен. И децата им се погрижили за тях. ....: всеки взел своя си родител да го гледа в чужбина. Клавдия е в Ирландия, цигуларят в Квебек... ..."Не е честно!" - извика нещо в мен. Какво ли честно има в България през последните 25 години? Погрижили ли се били - разделили ги. Това е по-лошо и от смъртта. |
Хубава статия. Като я прочетеш, у теб остава някакъв приятен привкус, нещо като стар коняк с хаванска пура. Абе който си го може... |
Героите от историята ми приличат на тези от филма "Звезди в косите, сълзи в очите" т.е. Клавдия има външността на провинциалната учителка Елисавета Стрезова (Катя Паскалева), театралният режисьор - на Пиер Стоманяков (Петър Слабаков), а цигуларят - на влюбения в Лиза учител (Илия Добрев). Красиво. |