Гръцкият Референдум Или Що Стана С Демокрацията?
Отиди на страница:
| Сметам, че как точно и дали въобще демокрацията е съвместима с еврозоната в сегашния и вид е интересна и евентуално поучителна тема. Аз лично не знам кво да мисля и затова ще дам думата на извесния учен Джоузеф Стиглиц. Няма да превеждам поради простия факт, че събитията се случват прекалено бързо и начесто, за да си струва трудът: Joseph Stiglitz: how I would vote in the Greek referendum The rising crescendo of bickering and acrimony within Europe might seem to outsiders to be the inevitable result of the bitter endgame playing out between Greece and its creditors. In fact, European leaders are finally beginning to reveal the true nature of the ongoing debt dispute, and the answer is not pleasant: it is about power and democracy much more than money and economics. Of course, the economics behind the programme that the “troika” (the European Commission, the European Central Bank, and the International Monetary Fund) foisted on Greece five years ago has been abysmal, resulting in a 25% decline in the country’s GDP. I can think of no depression, ever, that has been so deliberate and had such catastrophic consequences: Greece’s rate of youth unemployment, for example, now exceeds 60%. t is startling that the troika has refused to accept responsibility for any of this or admit how bad its forecasts and models have been. But what is even more surprising is that Europe’s leaders have not even learned. The troika is still demanding that Greece achieve a primary budget surplus (excluding interest payments) of 3.5% of GDP by 2018. Economists around the world have condemned that target as punitive, because aiming for it will inevitably result in a deeper downturn. Indeed, even if Greece’s debt is restructured beyond anything imaginable, the country will remain in depression if voters there commit to the troika’s target in the snap referendum to be held this weekend. In terms of transforming a large primary deficit into a surplus, few countries have accomplished anything like what the Greeks have achieved in the last five years. And, though the cost in terms of human suffering has been extremely high, the Greek government’s recent proposals went a long way toward meeting its creditors’ demands. We should be clear: almost none of the huge amount of money loaned to Greece has actually gone there. It has gone to pay out private-sector creditors – including German and French banks. Greece has gotten but a pittance, but it has paid a high price to preserve these countries’ banking systems. The IMF and the other “official” creditors do not need the money that is being demanded. Under a business-as-usual scenario, the money received would most likely just be lent out again to Greece. But, again, it’s not about the money. It’s about using “deadlines” to force Greece to knuckle under, and to accept the unacceptable – not only austerity measures, but other regressive and punitive policies. But why would Europe do this? Why are European Union leaders resisting the referendum and refusing even to extend by a few days the June 30 deadline for Greece’s next payment to the IMF? Isn’t Europe all about democracy? In January, Greece’s citizens voted for a government committed to ending austerity. If the government were simply fulfilling its campaign promises, it would already have rejected the proposal. But it wanted to give Greeks a chance to weigh in on this issue, so critical for their country’s future wellbeing. That concern for popular legitimacy is incompatible with the politics of the eurozone, which was never a very democratic project. Most of its members’ governments did not seek their people’s approval to turn over their monetary sovereignty to the ECB. When Sweden’s did, Swedes said no. They understood that unemployment would rise if the country’s monetary policy were set by a central bank that focused single-mindedly on inflation (and also that there would be insufficient attention to financial stability). The economy would suffer, because the economic model underlying the eurozone was predicated on power relationships that disadvantaged workers. And, sure enough, what we are seeing now, 16 years after the eurozone institutionalised those relationships, is the antithesis of democracy: many European leaders want to see the end of prime minister Alexis Tsipras’ leftist government. After all, it is extremely inconvenient to have in Greece a government that is so opposed to the types of policies that have done so much to increase inequality in so many advanced countries, and that is so committed to curbing the unbridled power of wealth. They seem to believe that they can eventually bring down the Greek government by bullying it into accepting an agreement that contravenes its mandate. It is hard to advise Greeks how to vote on 5 July. Neither alternative – approval or rejection of the troika’s terms – will be easy, and both carry huge risks. A yes vote would mean depression almost without end. Perhaps a depleted country – one that has sold off all of its assets, and whose bright young people have emigrated – might finally get debt forgiveness; perhaps, having shrivelled into a middle-income economy, Greece might finally be able to get assistance from the World Bank. All of this might happen in the next decade, or perhaps in the decade after that. By contrast, a no vote would at least open the possibility that Greece, with its strong democratic tradition, might grasp its destiny in its own hands. Greeks might gain the opportunity to shape a future that, though perhaps not as prosperous as the past, is far more hopeful than the unconscionable torture of the present. I know how I would vote. -------- Joseph E. Stiglitz, a Nobel laureate in economics, is University Professor at Columbia University. |
Браво! Гласувам като Стиглиц и за България - някой не много далечен ден - искам си суверенитета!  ПП. Чудесен лозунг носи хубавичкото гъркинче  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Дорис |
| wreckage, нещо офтопик (или не), което би представлявало интерес за теб, предполагам. https://www.youtube.com/watch?v=5FGKmv8olUw |
мерси, пуснах си го, много е забавен съдията.И мноо зъл.  Inequality is not just morally troubling, it is inefficient. В негова чест една снимка от митинга в подкрепа на Гърция на Трафалгар скуеър:  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: wreckage |
| Натисни тук http://www.youtube.com/watch?v=g8F43rPkdI0 Дето викаш, няма време за превод! These trees don’t take comfort in less sky these rocks don’t take comfort under foreigners’ footsteps these faces don’t take comfort but only in the sun these hearts don’t take comfort except in justice This landscape is merciless like silence |
Браво! Гласувам като Стиглиц и за България - някой не много далечен ден - искам си суверенитета! Би трябвало по добре от всички да знаеш как става това! Без революция няма начин. Свобода не се подарява.  |
... Натисни тукWhatever insults the northern European press might hurl, Syriza’s leading policymakers are euro-believers who have been forced into disillusionment. Last week the government offered a compromise deal to Greece’s creditors. It was “austerian” and “recessionary” – those words came from Varoufakis, the man who wrote it. Yet it was not austere enough for the creditors, who reportedly quibbled over Syriza’s plans to tax the rich. That was the final rupture. Less idealistic people than Tsipras and Varoufakis might have guessed at this outcome. Since the euro crisis broke out in 2010, large swaths of the continent have fallen under the rule of institutions that find it almost impossible to deal with democracy. Most important are the European Central Bank – unelected and almost totally unaccountable – and Juncker’s European commission: neither directly nor even indirectly answerable to the Greeks, Portuguese, Irish and Spanish who have lost jobs, wages and benefits at its command. The informal Eurogroup meeting of eurozone finance ministers is about as close to democracy as the system gets. As Fritz Scharpf, former head of the Max Planck institute for the Study of Societies in Cologne, puts it: “The regime that has been established to rescue an over-extended and ill-designed monetary union is in fact jeopardising … democratic self-government in Europe.” This political structure is a means of pricing workers across the continent out of their standard of living, however illegitimate. So Juncker, who as prime minister of Luxembourg ran a country devoted to tax avoidance, lectures Greece on its tax system. Then, just after the election of Syriza, the ECB announces it will no longer accept Greek government bonds – which is akin to the US central bank saying it won’t accept Treasuries issued by Washington. The choice Greeks will have to make is whether to continue being politically and economically strangled by this regime, or to leave. Neither option is safe for Greece, or Europe. Two years ago an economist who is now part of Syriza talked about what leaving the euro might mean – soldiers at cashpoints, forced nationalisation of industries. And he told me: “Things could get very nasty very quickly.” But given the hard choice between slow death and stepping into an abyss, I might be tempted to take the second. And if the Greeks choose it, the rest of us should support them. Their battle – people versus an impossibilist capitalism – is ours too. |
It is hard to advise Greeks how to vote on 5 July. Neither alternative – approval or rejection of the troika’s terms – will be easy, and both carry huge risks. A yes vote would mean depression almost without end. Perhaps a depleted country – one that has sold off all of its assets, and whose bright young people have emigrated – might finally get debt forgiveness; perhaps, having shrivelled into a middle-income economy, Greece might finally be able to get assistance from the World Bank. All of this might happen in the next decade, or perhaps in the decade after that. Ние това успяхме да го постигнем, без да имаме особени дългове и без никой да ни извива ръцете. Дето се вика, гърците където отиват, ние оттам се връщаме. А за референдума, какво да кажа...утре могат да пробват и референдум "ЗА" и "Против" "закона за запазване на енергията" или за временна отмяна на гравитацията. Същата работа като нашият обречен, фалшив референдум за АЕЦ Белене. |
| Не само с еврозоната - демокрацията e несъвместима и с гравитацията. Някой идиот кат Цирпас може да насрочи референдум за намаяване наполовина на гравитационната константа, да речем за юли месец догодина. Но това няма да промени гравитацията - нито преди, нито след референдума. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Oraсle |
| >>><<< Колебая се какъв би бил превода на UNFUCK GRECE, което виждам на лозинката: UN, FUCK GRECE, UN FUCK GREECE или "извадете го бе, джанъм"?... Добре, ама кой им го..? Дали не са мислили а напишат GREECE FUCKUN !? - т.е. истината! Не знам къде да сложа запетайката... |
| Преводът невъзможен, Слънчо. Става дума за чиста абстракция. По този повод нашият мъдър народ е казал: "Бой и таквоз не се връщат". Камо ли пък да се отменят. |
And, sure enough, what we are seeing now, 16 years after the eurozone institutionalised those relationships, is the antithesis of democracy: many European leaders want to see the end of prime minister Alexis Tsipras’ leftist government. After all, it is extremely inconvenient to have in Greece a government that is so opposed to the types of policies that have done so much to increase inequality in so many advanced countries, and that is so committed to curbing the unbridled power of wealth. О, да, дааа ...  |
| Референдумът наистина е нещо демократично и впечатляващо. На теория. На практика нещата изглеждат малко по-иначе. Ако гърците кажат ДА - ясно, продължава помощта от ЕЦБ, МВФ и т.н., пък те живеят по-скромно, отколкото са били свикнали до скоро. Но, ако кажат НЕ, те ще очакват да няма да има повече ограничения, да се вдигнат пенсии и заплати, държавата да инвестира много пари във всякакви проекти, съживяващи икономиката и т.н. и т.п. Остава открит обаче въпросът - откъде пари за всичко това ? |
"Ни съ ибавъйти с Гръчко, ееей!" Аз бих го вързал с класиката - "Примъъък... и отмъъък". Или с по тротоарен превод - "Отшибайте Гърция" /като алтернатива на "нашибайте", оставете Гърция на мира!/  Бе де да знам! |
Референдумът наистина е нещо демократично и впечатляващо. А какво ще стане, ако гърците откажат да понесат отговорността, която им се вменява след дъжд качулка, т.е не гласуват достатъчно хора за валиден референдум? |
Референдумът наистина е нещо демократично и впечатляващо. На теория. На практика нещата изглеждат малко по-иначе. Ако гърците кажат ДА - ясно, продължава помощта от ЕЦБ, МВФ и т.н., пък те живеят по-скромно, отколкото са били свикнали до скоро. Но, ако кажат НЕ, те ще очакват да няма да има повече ограничения, да се вдигнат пенсии и заплати, държавата да инвестира много пари във всякакви проекти, съживяващи икономиката и т.н. и т.п. Остава открит обаче въпросът - откъде пари за всичко това ? Първо, референдумът е наистина нещо демократично не толкова на теория, колкото на практика. А е впечатляващ само заради очевидното притеснение, клонящо към паника, който тази практика предизвиква у "демократите" в Брюксел. Защо така? Дали, защото идеята този, който понася тежестта на "реформите" да има думата по въпроса в някои глави звучи революционно или да? Де да знам. Както и да е, каквото и да реши гръцкият народ на 5-ти, решението ще бъде негово. Не спуснато от неизбрани от него бастуни, седящи някъде в дивото, а негово суверенно решение. Дали отговорът на въпроса ще бъде "да" или "не", няма особено значение. Гърция си задава важен за нея въпрос, отговаря си и живее в съответствие с отговора. Колкото до парите за всичко това... кви пари и кво всичко при положение, че през тези кошмарни за Гърция години по-малко от 10% от тези заеми, с които някои толкова обичат да оправдават отношението си към гърците, са влезли в гръцката хазна*. -------------------- *Where did the Greek bailout money go? Натисни тук | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: wreckage |
| в. Гласове Гръцкият правителствен дълг в числа 2015-06-30 10:35:46 Автор: Георги Киряков В разгара на кризата с гръцкия правителствен дълг, което е много различно от частния такъв, не прочетох нито един анализ и/или коментар, опиращ се на здравия разум и на стройна и строга аргументация. С будещо недоумение самочувствие иначе интелигентни хора коментираха материя, за която или нямат достатъчно информация, или нямат достатъчно познания. Преобладаваха обобщения на едро, пропагандни измислици, емоционални изблици и откровени глупости. Тази невнимателност към детайлите, този пропаганден патос, тези емоционални изблици на омраза за пореден път дават силни аргументи в подкрепа на общия песимизъм за развитието на България. У нас всичко се чете по диагонал, никой не прави и минимално усилие да се информира подробно, всички се подвеждат по общите и обобщаващи, но лековати изводи, никой не слуша гласа на разума и/или математиката, всички лековерно се доверяват на утвърдени „авторитети“, било то човешки същества или институции. Затова ви представям няколко простички числа за Гърция През третата четвърт на 2013 година държавният дълг на Гърция възлиза на 317, 713 млрд. евро; през втората четвърт на 2014 година той вече е 317, 530 млрд. евро, т.е. намаление на дълга с 230 млн. евро; през третата четвърт на 2014 година дългът на Гърция вече е 315, 509 млрд. евро, т.е. с 2 млрд. евро по-малко от третата четвърт на 2013 година. Същевременно като процент от БВП на страната тези данни съответно са: за третата четвърт на 2013 – 171,0%; за втората четвърт на 2014 – 177,5%; за третата четвърт на 2014 – 176,0%, т.е. има процентно увеличение на дълга спрямо БВП от 5% при намаление на абсолютния дълг с 200 млн. евро и процентно намаление на дълга спрямо БВП с 1,5% при намаление на абсолютния дълг с 2 млрд. евро. На какво се дължат тези „разминавания“? Основно на спад на БВП, който по статистически данни е над 25% за последните четири години, т.е. имаме намаляване на абсолютния дълг с 2 млрд. евро, но имаме и увеличаване на съотношението дълг/БВП с 5%. Имаме също така и план за реформи, наложен от международен кредитор на Гърция, какъвто без съмнение е МВФ, и от вътрешен кредитор, какъвто е ЕЦБ, който план имаше за цел да овладее и укрепи тежкото финансово състояние на Гърция. Вместо укрепване обаче този план вкара Гърция в още по-тежко положение, като налетите милиарди евро не само не постигнаха растеж на икономиката, ами я вкараха в тежка рецесия. Сега „тройката“ иска връщане на тези пари, но след като се провали в начинанието си. Ето още малко факти за Гърция През 2008 година БВП на Гърция е бил в размер на 242,096 млрд. евро, а шест години по-късно, т.е. през 2014, БВП вече се е свил до 179,080 млрд. евро, което е разлика от минус 63 млрд. евро само за 6 години. БВП в размер на 178,570 млрд. евро страната е имала през 2003, т.е. Гърция се е върнала в икономическото си развитие 10 години назад. Тук не се включва натрупаната за периода инфлация, която винаги допринася за ръста на БВП. Трябва да се отчете и фактът, че през последните години липсата на инфлация утежни дълговото бреме на Гърция, което в съчетание с намаления БВП допринесе за задълбочаването на дълговата криза. Само между 2010 и 2011 БВП на Гърция пада с почти 20 млрд. евро. Това е периодът, в който „тройката“ се намесва грубо в гръцките финанси и налага програмите за ограничаване на разходите, т.нар. „аустерити“. Няма как (ще си послужа с аналогии, прочетени във фейсбук статуси) да предлагаш меню с едно ястие, което е сготвено с некачествени и развалени продукти от слаб готвач, с непосилна за плащане цена и голям процент за обслужване, понеже заведението приема само себе си за свръхлуксозно, и да искаш да бъде изядено насила (знаейки, че ще предизвика тежко разстройство, повръщане и натравяне с възможни летални последици), да представиш накрая сметката и да претендираш, че ако не бъде платена, ще те оставят да умреш на масата, без да извикат спешна помощ. Както се казва, когато са те канили в луксозното заведение, на ВИП масата, с отбрани клиенти и богато меню, без да са проверили платежоспособността ти или да са си затворили очите за нея, са приели, че в един момент, ако не можеш да си платиш, трябва да проявят или щедрост, или солидарност, а не да те унижават и да те плашат, че ще те изгонят от масата, вместо да платят изцяло или отчасти и твоята сметка. И един поглед за положението на други страни от еврозоната: Общият правителствен дълг на Германия възлиза на 2,155 трлн. евро (74% от БВП, което е повече от 60-те процента, заложени в Маастрихтските критерии); на Италия възлиза на 2,134 трлн. евро (132% от БВП, колкото е било и съотношение дълг/БВП в Гърция преди намесата на „тройката” – ЕК, ЕЦБ и МВФ – през 2010); на Франция възлиза на 2,031 трлн. евро (95% от БВП); на Испания възлиза на 1,020 трлн. евро (97% от БВП); правителственият дълг на Белгия е 432 млрд евро, или 108,2% от БВП; дългът на Португалия е 228 млрд. евро, или 131,4% от БВП, и продължава да расте. Всички тези страни бележат минимален ръст на икономиките, докато икономиката на Гърция се е сринала с повече от 25%. Всички тези страни продължават да харчат огромни суми за издръжка на социалните си програми и администрацията си. Всички тези страни имат дългове, надхвърлящи условията, договорени и подписани в Маастрихт. Накрая един обратен, но положителен пример: Правителственият дълг на Естония е едва 2 млрд. евро, а съотношението дълг/БВП е само 10,5%. |
Но, ако кажат НЕ, те ще очакват да няма да има повече ограничения, да се вдигнат пенсии и заплати, държавата да инвестира много пари във всякакви проекти, съживяващи икономиката и т.н. и т.п. Остава открит обаче въпросът - откъде пари за всичко това ? Имаше един известен габровски виц: При заможен габровски търговец дошъл синът на негов приятел и го помолил за заем. Търговецът казал: "Вземи си от онова чекмедже ето там." Минало се време, младежът не върнал парите, но пак дошъл за нов заем. Търговецът пак му казал: "Вземи си от онова чекмедже ето там." Младежът отворил чекмеджето, а то празно. "Ама тука няма никакви пари!" "Как да има като не си върнал предишния заем!" | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Патагонец |
Bookies William Hill have cut their odds on a No vote in the Greek referendum from 2/1 to 5/4, and lengthened the odds for a Yes vote from 4/11 to 4/7. ‘All the serious money so far has been for a ‘No’ vote’ said Hill’s spokesman Graham Sharpe. Hills now offer 7/4 that Greece will leave the Eurozone during 2015, 2/5 that the country will stay in. |