Както се казва, когато са те канили в луксозното заведение, на ВИП масата, с отбрани клиенти и богато меню, без да са проверили платежоспособността ти или да са си затворили очите за нея, са приели, че в един момент, ако не можеш да си платиш, трябва да проявят или щедрост, или солидарност, а не да те унижават и да те плашат, че ще те изгонят от масата, вместо да платят изцяло или отчасти и твоята сметка.

Declaration of Professors of Economics at Greek Universities on the Referendum

The following declaration is signed by 246 professors at Economics Schools and Universities in Greece. By this declaration, we want to express our great distress about the latest developments in our country. We strongly believe that, at this crucial point, it is of paramount importance to avoid excesses, to show national cohesion, to preserve our position in the Eurozone and the EU, and to regain our credibility in the international community. Further, the fiscal consolidation program, drawn jointly with our EU partners and other creditors like the IMF, should be characterized by the lowest possible recessionary consequences and the highest possible level of social protection, aiming at growth and job creation in the private sector as soon as possible. The prolonged political uncertainty has led the economy to a renewed recession, has reversed the decline in unemployment, has lowered tax revenue and has widened the fiscal gap.

Taking into account that the proposals of our creditors and the Greek government were converging until last Friday, we believe that what is really at stake in the coming Referendum, irrespective of the precise formulation of the question, is whether Greece will remain, or not, in the Eurozone and, possibly, whether it will remain in the EU itself.

The funding of the Greek economy by Eurozone countries was suspended last weekend after the Greek government abandoned the negotiations at a time when no alternative funding opportunities seem to be available. We are already at the first stage of a very slippery process that, if not urgently reversed, will lead to a chaotic debt default and exit from the Eurozone. Bank closures and capital controls (that had been so far avoided throughout the deep crisis) constitute only the first rupture from the Eurozone and the EU itself

We believe that the recessionary consequences of debt default and exit from the Eurozone, especially in such a chaotic and superficial way, will be much worse than the effects of a painful compromise with our EU partners and the IMF. A disorderly break of our country from the core of Europe will have disastrous economic, social, political and geopolitical consequences.

Short-run consequences: Bank closures, cut in the value of deposits, sharp decline in tourism, shortages of basic consumer goods and raw materials, black market, hyperinflation, firm bankruptcies and a big rise in unemployment, rapid fall in real wages and the real value of pensions, deep recession and serious problems in the functioning of public health care and defense, social unrest.

Medium-term consequences: international isolation of the country, no access to international capital markets for several years, low growth and anemic investment, high unemployment combined with high inflation rates, suspension of the flow of EU structural funds, significant decline in the standard of living, poor provision of basic public goods and services.

All these developments should not have happened after 5 years of big sacrifices by the Greek people, and a tremendous fiscal adjustment, right at the time when the economy was starting to recover, with favourable expectations for further easing in the terms of our public debt obligations. They should not have happened in a period when the European economy is returning to positive growth rates and other peripheral euro countries start growing and reducing unemployment. They should not have happened in a favorable time for further EU integration that will benefit the South and when the ECB facilitates growth with excess liquidity and zero interest rates.

Leaving the Eurozone, especially with this chaotic and superficial way, would likely lead to a process of leaving the EU too, with unpredictable and disastrous consequences for the national security and the democratic stability of our country.

For all these reasons, Greece must remain in the core of the EU, which is the Eurozone.

For all these reasons, our unequivocal answer to the real question of the referendum is: YES. Yes, to Europe.

От АЛАРМА умуват на какво се дължи силата на екипа на Ципрас водещ преговори с Тройката и като не могат да намерят отговора, наричат това „мистерия“.
wink emoticon
Никаква мистерия не е!
wink emoticon
В екипа на Ципрас са подбрани хора завършили най-престижните университети на САЩ и познаващи и зъбите на американския обществен модел на неолибералния капитализъм. Например финансовият министър на Гърция Янис Варуфакис е икономист завършил Хавард. Плюс, че всички в екипа на Ципрас са честни и неопетнени в корупция политици, истински демократи работещи единствено за обществения интерес и благото на народа си.
На Ципрас му бе известно от самото начало, че преговорите с Тройката ще бъдат извънредно тежки и продължителни и ще бъде подложен на шантаж и безпрецедентен натиск, понеже са първата в Европа и за сега единствена антинеолиберална партия дошла на власт бореща се срещу своята и световна финансова олигархия, за това той си е подбрал изключително образовани хора, които добре познават зъбите на врага, за да води битката с него на равни начала, даже далеч превъзхождащ го в стратегията.
Ципрас и Варуфакис са харизматични лидери Това са политици от друго измерение. Те са леви , но не са някакви прошляци , хванати от заводите или нивите. Специално Варофакис е титаничен ум , интелект от световна величина. Признат от колегите си от цял свят , в т.ч. центровете на англосаксонска - САЩ , Кралството , Австралия... Истински късмет за гърците като народ , че в тези драматични времена за тях , в които те са вкарани НЕ ПО ВИНА НА СИРИЗА, те намериха за свои лидери такива личности. Браво комшии ! Можем само шапки да ви свалим , мислещите българи , разбира се , не козяците... Аналогиите с нашите плужеци Буда и оня невзрачник , минфина , будят дълбока тъга.
wink emoticon

Стратегия и тактика на преговарящия екип на СИРИЗА.
СИРИЗА имат ясни цели, те целят да преструктурират дълга, като премахне тази част от него, влязла в гърлата на частните банки. Защото е доказано с документи и факти, че 90 % от всеки транш на дълга се е връщал обратно в банката да и плаща лихвите и печалбите и нито цент от дълга не е влязъл в държавната хазна и икономиката на Гърция.
Тя иска да намали дълга в истинските му размери, за да направи възможно гръцкия народ нормално да живее и работи и възстанови унищожената си икономика. Защото са национално отговорни политици мислят първо за своя народ, а после за своите лични интереси. Пълен антипод на са на нашия олигархичен елит. Но СИРИЗА не са олигархия ,а се борят срещу нея.
СИРИЗА вече 5 месеца срещат желязно съпротивление от Тройката която защитава единствено банките си. Тройката иска от Гърция да вземе още заеми ,което ще бъде единствено в полза на банките, а не на Гърция. А Ципрас ясно е казал, че няма нужда от повече заеми и няма да вземе повече заеми.
И за това преговарящите от страна на СИРИЗА преминаха към тактиката максимално да удължават преговорите и да изтощят напълно Тройката докато се предаде

А фонда (МВФ) е американска институция, работи с долари и води само американска политика в Европа и света. Сега МВФ прокарва новата политика на САЩ в Европа за ликвидиране на еврото като пръв конкурент на долара за местото му на първа световна единица. Това американците постигат като атакуват и рушат средната производителна класа на социалната европейска държава, която е коренен антипод на американската (нео)либерална държава- Средната класа е гръбнака и най-добрия данъкоплатец на европейската социална държава и заема 75-85% от обществото.
Вместо МВФ да изисква вложения в икономиката и развитието на средната производителна класа, политиката МВФ извиква строги икономики в социалната сфера, рязане на заплати пенсии и социални придобивки, което унищожава средната производителна класа, произвеждаща и осигуряваща благата на обществото.
От друга страна глобалния пазар на неолиберализма със свободното движение на капитала без национални граници и правила, отнася производствата на развитите европейски страни в зони с ниско запалащане на труда- Китай и Азия и това вдига безработицата в страните.
Социалната европейска държава има и силно работеща правова държава ,която следи за стриктното съблюдаване на трудовото законодателство, тя е длъжна да осигури социалната защита на безработните и това принуждава страните да взимат външни заеми. Със заемите дадени от частните банки МВФ заробва страните с големи външни дългове и блъскват натрупването на обществения продукт и средствата за производство в ръцете на една малка група банкери и лихвари с база 1% в обществото, които започнат да определят живота на останалите 99% . Това прави хората роби на техните банки и води до ново банкерско- лихварско олигархично робство .
Дора Апостолова

Jürgen Habermas, one of the intellectual figureheads of European integration, has launched a withering attack on the German chancellor, Angela Merkel, accusing her of “gambling away” the efforts of previous generations to rebuild the country’s postwar reputation with her hardline stance on Greece.

Speaking about the bailout deal for the first time since it was presented on Monday, the philosopher and sociologist said the German chancellor had effectively carried out “an act of punishment” against the leftwing government of Alexis Tsipras.

“I fear that the German government, including its social democratic faction, have gambled away in one night all the political capital that a better Germany had accumulated in half a century,” he told the Guardian. Previous German governments, he said, had displayed “greater political sensitivity and a post-national mentality”.

Habermas, widely considered one of the most influential contemporary European intellectuals, said that by threatening Greece with an exit from the eurozone over the course of the negotiations, Germany had “unashamedly revealed itself as Europe’s chief disciplinarian and for the first time openly made a claim for German hegemony in Europe.”

The outcome of the negotiations between Greece and the other eurozone member states, he said, did “not make sense in economic terms because of the toxic mixture of necessary structural reforms of state and economy with further neoliberal impositions that will completely discourage an exhausted Greek population and kill any impetus to growth.”

Habermas added: “Forcing the Greek government to agree to an economically questionable, predominantly symbolic privatisation fund cannot be understood as anything other an act of punishment against a leftwing government.”

The Düsseldorf-born philosopher, a former assistant of the prominent Frankfurt School theorist Theodor Adorno, rose to prominence during the student protests in the late 1960s. His works on the establishment of a pan-European political and cultural identity, such as Structural Transformation of the Public Sphere, went on to influence and shape policy debate around the European Union. At the start of the millennium, Habermas was one of the leading drivers behind calls for a European constitution.

Recently, the 86-year-old has aggressively criticised Merkel’s leadership in Europe in books such as The Lure of Technocracy, while also coming under criticism himself. In 2013, Habermas clashed in a series of articles with another influential German leftwing intellectual, sociologist Wolfgang Streeck, who has identified the kind of European federalism espoused by Habermas as the root of the continent’s crisis.

Habermas told the Guardian that he agreed with many of his critics’ main points. “Streeck and I also share the view that this technocratic hollowing out of democracy is the result of a neoliberal pattern of market-deregulation policies,” he said. “The balance between politics and the market has got out of sync, at the cost of the welfare state.

“Where we differ is in terms of the consequences to be drawn from this predicament. I do not see how a return to nation states that have to be run like big corporations in a global market can counter the tendency towards de-democratisation and growing social inequality – something that we also see in Great Britain, by the way.

“Such tendencies can only be countered, if at all, by a change in political direction, brought about by democratic majorities in a more strongly integrated ‘core Europe’. The currency union must gain the capacity to act at the supra-national level. In view of the chaotic political process triggered by the crisis in Greece, we can no longer afford to ignore the limits of the present method of intergovernmental compromise.”

Habermas argued that Europe was “stuck in a political trap”.

“Without a common financial and economic policy, the national economies of pseudo-sovereign member states will continue to drift apart in terms of productivity. No political community can sustain such tension in the long run,” he said. “At the same time, by focusing on avoidance of open conflict, the EU’s institutions are preventing necessary political initiatives for expanding the currency union into a political union. Only the government leaders assembled in the European council are in the position to act, but precisely they are the ones who are unable to act in the interest of a joint European community because they think mainly of their national electorate.”