Гърция срещу Германия емоционално!
Отиди на страница:
 Той. /къде изчезна?/  Меркел не е обективна, според мен - пари не й искам  Но говорим за две неща едновременно и ще се обърка романа... Чакам да видя ще се появи ли някъде мадам кенеди |
| Истината е, че Меркел облекчи гърците като приюти бежанците, които бяха наводнили Гърция. Но начинът, по който Меркел действа бе погрешен. Грешката на Меркел (а и на ЕС) е, че не промениха системата за даване на убежище. Тези фантасмагории да се интегрират бежанците, да се обучават, да се квалифицират и т.н. като междувременно получават щедри помощи едва ли ще проработят. Първо, пресявка на мигрантите и за идващите от Африка или другаде икономически имигранти - незабавна депортация. Второ, статутът трябва да е временен за тези, които не са успели да си намерят работа и да се устроят без да зависят от държавата да се връщат незабавно щом това стане възможно. Трето, бежанците да се настаняват в общежития с храна и всичко друго в натура и много малко пари на ръка. Който иска повече, да си намери работа и да се изнесе. Курсове по език и квалификация - безплатни. Тоест, който има желание да има и възможност да остане. При тези условия ще останат само действително нуждаещите се. |
Но говорим за две неща едновременно Ми - да убием дългия следобяд. А "с умным человеком и поговорить любопытно ..." |
Истината е, че Меркел облекчи гърците като приюти бежанците, които бяха наводнили Гърция. Но начинът, по който Меркел действа бе погрешен. А какво друго оставаше да направи ? Не забравяй, че когато започна масовото прииждане, всички граници след Сърбия просто не съществуваха. Меркел можеше единствено да прибира всички в някакви лагери с ограничн режим на достъп, да ги сортира и после да изпрати неотговарящите на условията .... къде ? Потокът може да бъде спрян само на входа. Затова считам, че гърците носят споделена отговорност за кризата и че подходът да се преговаря с Турция няма алтернатива |
Меркел можеше единствено да прибира всички в някакви лагери с ограничен режим на достъп, да ги сортира и после да изпрати неотговарящите на условията .... къде ? А де!!!  |
А какво друго оставаше да направи ? Не забравяй, че когато започна масовото прииждане, всички граници след Сърбия просто не съществуваха. Меркел можеше единствено да прибира всички в някакви лагери с ограничн режим на достъп, да ги сортира и после да изпрати неотговарящите на условията .... къде ? Добре, а защо досега не са сключени споразумения за реадмисия с държавите, от които идват най-много имигранти? Защо не се промениха правилата и условията за приемането на бежанци с цел даването на временно убежище, а не право на заселване? Трябва да има и други начини за определяне на етническата принадлежност на мигрантите... Оказва се, че след пристигане в Германия по някакъв чудодеен начин изгубените документи се намират... Защо Германия не поиска като условие за приемане предварителна регистрация на идващите от Гърция, а ги прие направо? И т.н. и т.н. |
| Мислиш ли, че е лесно да се сключи споразумение за реадмисия със Сирия ? С Кюрдистан ? Ирак ? Афганистан ? Според мен - почти невъзможно. И да иска, и да не иска регистрация в Гърция (да, трябваше гръците да го направят, ама тогава реадмисията на бежанци щеше да бъде в Гърция като първа сигурна страна  ) Германия нищо не можеше да направи след като мигрантът вече е влязъл в свободното шенгенско пространство. Затова се наложи суспедирането му. |
Някак не мога да приема двойния стандарт, който блика от позицията на гъркофилите в тази (и не само) тема - отказът от основни хуманни ценности, съпричастие, милосърдие, взаимопомощ за мигрантите (тази 'сган' и 'паплач') и изискването към всички да се отнасят крайно хуманно с гърците. ?!?! Нарочно или неволно проектирате върху опонентите си разни идеи? Посочете един с такова отношение към мигрантите. Гъркофобите са тия, които се възмущават, защо Гърция не потапя лодки, за да улеснява Меркел, без тя да го иска. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Banshee |
проектирате върху опонентите си разни идеи? Посочете един с такова отношение към мигрантите Ако много се вълнуваш, пусни една търсачка за думите сган и паплач, после прегладай цялостното творчество на използвалия ги. И ще намериш търсеното. |
| Гърци всякакви. Някои псуват емигрантите, други ги приемат в къщите си и плачат с тях... И... емигранти всякакви. Едни - благодарни, други - заканващи се да унищожат гръцките острови http://youtu.be/ndx95yTxfJo http://youtu.be/FJaksnVgRW0 http://youtu.be/rLnLD9DMG_k http://youtu.be/9g4mwS6O7uI http://youtu.be/QCDJVKVB9jg http://youtu.be/-Py5wCJmgjw Предупредих, че моите герои са измислени и всички прилики с действителни лица са изцяло случайни! Но... понякога някои се разпознават. И се хвалят! Където няма чест, няма и срам! Преди да се върна на "немците" ще се опитам да щрихирам малко българо-гръцки портрети и паралели. Тук всичко ще е истина, както съм я видял. Ще сменя само имената и ще поразбъркам случките. |
Но... понякога някои се разпознават. И се хвалят! Където няма чест, няма и срам! Така ли? Не видях разпознали се, а останах с впечатлението, че тези писания са автобиографични... разкрил си човекът душата. Разбираемо.  Съгласен съм, че подкрепата на извършители на престъпни действия (охарактеризирани като такива от главния прокурор на Гърция) е безчестна и безсрамна. Определението е много точно! | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Патагонец |
| Личен монолог със Сибил Жената облагородява мъжа. Сибил поправя грубите ни тетрални костюми. Може би така изглеждаме по хубави? А дали по истински? Изтриването на л.(лалетата) от монитора, променя ли аромата на л.(лалетата) в живота? Думи и същности! Живота е пълен с Л. (Любов) и л. (лалета). Истински и измислени. Не съм сигурен права ли е, но ще я почета! Още няколко поста и ще съм казал каквото смятам, че трябва да кажа... Ще опитам без мъжката си бруталност, макар да е по-трудно. А дали по-истински? Един епизод разказан от Тит Ливий, без да знам защо ми изплува в ума, Сибил. Имало обичай в древна Италия, във война, за да има по-малко жертви, вместо да се сражават войските, да излязат в личен двубой само някои воини от двете страни. Загубилите двубоя-облог приемали условията на противниковата армия. Но в него случай римският пълководец (забравил съм името му - рационалния ми герой и любител на Рим, сигурно ще ни го припомни) наредил да не се приемат личните предизвикателства. Синът на пълководеца обаче приел. Победил във двубоя. Противниковата армия се съгласила с условията на Рим. Пълководеца приел капитулацията и. И наредил да бъде убит воина победител в двубоя - сина му! Как ли се е чувствал бащата? Сибил!  Съседът ми беше пенсиониран моряк. Бозаво-русоляв, обветрено лице, сини живи очи, мустаци във формата на подкова, почти до брадичката и дълга, за мъж на неговите години, коса. Свободен мъж! (Прическата при мъжа, както и при жените крие своя семантика. Вероятно без да го съзнават, носителите на модните къси пострижки показват своята подчиненост, своята зависимост от по-силни от тях. За да се създаде подчиненост, а не поради измислени хигиенни причини остригваха до голо новобранците. По същата несъзнавана логика старите войници не позволяваха на младите да си оставят мустак и не само заради модата възрожденците ни, почти всички са с буйни бради и коси) - Купих яйца - казва ми в асансьора и възмутен допълва - ХХХ лева едното. Гинеколог трябва да ги е израждал. Разсмивам се. - Смятам да прескоча до Гърция, бай ... Ей тъй, да видя. - Пъпа на света! Отивай! Пъпа на света? Гърците казват за географското положение на страната си. "Бог ни даде най-добрия парцел на земята!" И още: "Дадохме светлина на света и останахме в тъмнината." | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: tryy |
| Тук не крадат 80 долара за колата и 100 за мен - едни такива цифри ми се въртят в главата, че можеше да си купиш по официалния курс за екскурзия в чужбина. Изходна виза, демокрация вече, но не баш, малко валута на черно и напред. Офиса на моя приятел от студентските години беше на главния път в началото на Солун. Голяма фирма от хай-лайфа на бизнеса, листвана на атинската борса (в началото на кризата се премести на лондонската). С шеф комунист, чийто син е завършил по комунистическа линия в България. Оставихме колата ми там и слязохме с Арис (така да го нарека) с неговата в центъра да довърши разни работи. Солун, много плътно застроен град, несъръзмерен с просторната София, но на мен тази плътност, някак интимна, стори ми се, човечна. Не знаех още безчовечието и. Навалица, шум, клаксони... Най накрая паркираме, двойно паркиране. Запушваме едно пежо... - Тук ли ще я оставим (колата) - Тук - смее се Арис - ще оставя ключовете на волана, ако тоя с пежото се върне преди нас. Не се безпокой. Тук не крадат. Оставяме я, прозореца и отворен, очилата му на таблото... Връщаме се след час, час и половина. Колата на Арис - на мястото на пежото. Ключовете му - на волана, очилата му на таблото, двете неотворени кока-коли както сме ги оставили. Арис живее в нова къща на 100-тина метра от селото. В Гърция няма много огради, но тази кокетка в зелен двор е заградена с висока бой и половина подцинкована мрежа. Три големи охранени немски овчарки се радват на Арис и ми се заканват зад мрежата. - Изчакай, да прибера кучетата... Къщата, неголяма 100-120 квадрата навярно, етаж и половина, просторна дневна, три малки спални и два гаража под спалните. Парцела - нива от татко, парите за строежа от тъста и малко на заем. - Три кучета? За какво ти са? - питам още настръхнал. - Как за какво. Ще ме изнесат целия! - Че нали тук не крадат. - Имах предвид, че не се краде на дребно, като в България. Огледала, чистачки, антени... Тук се пипа на едро, а и съм малко извън селото... По старите знаеха. - Никога къща на края на Селото - повтаряше баба ми на баща ми. По младите... Няма идея моят приятел, колко бързо се учим! |
| Прозорче в полето Няколко месеца по-късно внасям първия си камион с цитруси. Тогава за Гърция това беше износ. "Износът" тръгваше САМО от някой преработвателен цех. Стоката в него се измива, сортира се по големина, парафинира и т.н... По правилата на разни международни спогодби. От други места - износът е забранен. Ще прескоча митници, разрешения и др. подробности. На пазара съм в София... И... изненада! Пазарът залят с цитруси! Ама не като моите, подредени като войници по номера на големината в кашони, измити парафинирани, без драскотина, а от тези, дето щастливите гръцки кокошки заравят в земята. В хоматерес... Цената... Цената на дребно като моята на едро без митото... Докато аз умния съм водил сложни търговски преговори с византийците, нашТИ момчета се разбрали с гръцките нашТИ момчета... Без да се разберат от двете страни нашТИ момчета не може да стане. Самосиндикални блокади водят до контраблокади! Звъня на моя гръцки партньор. - Какво ще правим? - питам накрая. - Ще намерим някое прозорче, не се притеснявай - успокоява ме той Разбрах. Успокоявам се. До "вратата в полето" имало "малко прозорче"! Ще минем през него! Ех... хитрец... византиец!... Честен частник съм аз! Де да знае моят прислужник с какво съм го хранил - цял живот ще ме благославя! Хоматерес http://youtu.be/I2AtaFv_MKo Хоматерес влезли в изкуството за радост на гръцките селяни. На път за Европа! http://youtu.be/CcY_BRaeCjc Гръцките селяни срещу Русия днес http://youtu.be/YEeUsC6Cz4w Гръцки престъпници по селата - по квалификацията на Африканския прислужник http://youtu.be/aNLW5o_7-ew | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: tryy |
Честен частник съм аз! Де да знае моят прислужник с какво съм го хранил - цял живот ще ме благославя! Бе ти прислужника си го храни ако искаш и от копанята на свинята, нас това какво ни засяга? Обаче да знае българският народ с какво го хранят гръцките търговци! Че се и хвалят даже как добре мамят за да печелят! Ха сега дружно всички гъркофили да му вдигнат палче и да му кажат едно голямо браво!  Поучете се на чест и морал, колеги! Нали все това би повтарят. Още веднъж ! П.П. Има ли някой да не е разбрал какъв е манталитетът на проповядващия солидарност с нарушителите на гръцките закони? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Патагонец |
| За по-сигурно да остане за поколенията: tryy 19 Мар 2016 07:38 Мнения: 387 От: Andorra Скрий: Име,IP Прозорче в полето Няколко месеца по-късно внасям първия си камион с цитруси. Тогава за Гърция това беше износ. "Износът" тръгваше САМО от някой преработвателен цех. Стоката в него се измива, сортира се по големина, парафинира и т.н... По правилата на разни международни спогодби. От други места - износът е забранен. Ще прескоча митници, разрешения и др. подробности. На пазара съм в София... И... изненада! Пазарът залят с цитруси! Ама не като моите, подредени като войници по номера на големината в кашони, измити парафинирани, без драскотина, а от тези, дето щастливите гръцки кокошки заравят в земята. В хоматерес... Цената... Цената на дребно като моята на едро без митото... Докато аз умния съм водил сложни търговски преговори с византийците, нашТИ момчета се разбрали с гръцките нашТИ момчета... Без да се разберат от двете страни нашТИ момчета не може да стане. Самосиндикални блокади водят до контраблокади! Звъня на моя гръцки партньор. - Какво ще правим? - питам накрая. - Ще намерим някое прозорче, не се притеснявай - успокоява ме той Разбрах. Успокоявам се. До "вратата в полето" имало "малко прозорче"! Ще минем през него! Ех... хитрец... византиец!... Честен частник съм аз! Де да знае моят прислужник с какво съм го хранил - цял живот ще ме благославя! |
| Димостенис В онези години не можех да ги схвана още гърците. Търчах напред - назад и дали бил комунист, десен е пр. ми беше все едно. Малко чудно ми беше, че моят приятел Арис* се оказа доста заможен, но общо взето бе скромен. Бях наел едната от стаите му за седмица и така започна нашето дълго познанство. С Димостенис** или Димос за краткост, (Димо по български) се запознахме случайно. Имаше малка таверна на Халкидики, останала от баща му и две от онези стаи със санитарен възел, които лятото гърците отдават под наем. Отваряше таверната само лятото. Работеше маслините си, 50тина дка, а през зимата хамалуваше по строежите. Жена му, медицинска сестра, вечерта с него в кръчмата, че и децата му. От сополанкавци още, ако е много работата. Иначе - сам. С годините, стая по стая, наприви ги двайсет. Спря да ходи по строежите. Затваря таверната само за месец след Нова година. Не че има много клиенти зимата, но той е там. Димостенис не е като другите гърци, които познавам. Любезен, усмихнат, но мълчалив. Халкидичанин от поколения (дядо през дядо казват), ще речеш че предците му не са дошли тук от Халкидея***, а от Лакония****. Едър мъж, корав, канара, усмивката му - простодушна и искрена. Готви отлично морски деликатеси, които лови рано сутрин или му ги носи комшията - професионален рибар. Нея неделя имаше избори. Разгара на кризата е. Аз не можах да си досвърша работота, не ми се стоеше в Солун, пък освен всичките си недостатъци съм и чревоугодник. Паля колата и отивам при Димо. Почти зима е вече. Стъмнява се рано. Отворено. Димо сам. Начумерен като Вулкан. За първи път го виждам така. Едва се сдържа. Ще се пръсне по шевовете. - Само ципура имам - казва ми лаконично - купешка. От оня ден. - Слагай - казвам му - няма да се връщам обратно. Димо слага тигана, приготвя салата, слага две чаши, узо, вода... Сяда с мен... Други в кръчмата няма. - Гол като пушка го прибрах! И гласува за Неа демократия... - прекъсва от гняв гласа му - Имам два апартамента в града, къща в Каликратия от жената, 50 декара маслини и тука знаеш - 20 стаи направих, ей с тия ръце - показва ми Димо огромните си ръчища и приключва, може би най-дългата фраза в живота си - Такава грешка не съм правил! - Кой Димо? Каква грешка? - Зет ми. Наврения! - Ти за кого гласува? - питам внимателно. Селяните са традиционни поддържници на Нея Демократия. А Димо си е селянин и тавернаджия... - За комунистите - За комунистите? - съвсем съм учуден - Комунист ли си? - Аз - комунист? Опазил ме Бог! - и се прекръства. Повдигам рамене. - Не разбираш ли - съска Димо втората дълга тирада - Ще станат много силни... Тия не са старите... Ако спечелят Неа демократия, този път нищо от нас дребните няма да остане... - Не разбирам. - Хотелите, големите, знаеш ли ги? - Е как... - Точно до тях са маслините ми. - И? - вадя думите с ченгел от устата му - От 10 години се опитват да одържавят нивите там... Уж за туризма... После знаеш... След някоя година... приватизация... Започвам да схващам. - Прост народ има навсякъде Димо. И сред най учените гърци срещат се прости, мисля си, но се опитвам да го успокоя и развеселя: - И аз имах един такъв случай. Подобен... - Подобен? - Преди десетина години. Бях взел един прислужник, градинар, да помага вкъщи. Пенсионер. Трябва да е бил милиционер или военен и то не от онези - полевите, а книжен плъх. Знаеш, и при нас те се пенсионират рано. Да пооправя двора, децата бяха малки, жената не насмагаше, аз - все по пътищата, но най-вече, да се навърта мъж край къщата като ме няма. Не съм му плащал много, а и не вадех кой знае колко. Но като се връщах, каквото купувах за вкъщи - купувах и за него. Та тоя прислужник, гол и той като зет ти, с един гол панел, все за десните лилави гласуваше... Почнал като се пенсионирал частмаг, ма не било като маршируването и се отказал... От лилавия си избранник никога не се отказа. Един ден засече вкъщи новото от момичетата в офиса ми - тъкмо го бях взел на работа, дошло да ми остави едни документи. Какво е казвал на жената - още се чудя. Моята жена я знаеш... Серт, балканджийка... - Балканджийка? - Как да ти обясня... - замислям се за секунда - Манятиса***, по вашему. Димо поклаща глава разбиращо. - Докато не го съкратих момичето, не миряса... Изгоних и прислужника де. От тогава, стои пред компютъра по цял ден и пише доноси срещу мен! Димо се разсмива. Сефте тази вечер. - Все пак, късметлия си. При теб прислужник, пък при мен - зет! - и изръмжава - прост, прибран зет! Аз го прибрах, да се...! Ставаме. - Хвърлил съм мрежите - казва ми Димо - Ще дойдеш ли? Не ми се става в 3 след полунощ. Ходил съм друг път с неговата лодка, не толкова да помогна, колкото за компания. - Имам среща сутринта, после - за София... - Мушни ключовете под вратата. И... много поздрави на манятисата... Обръща се и тръгва към стаята си. Широкият му полюляващ се на лунната светлина гръб сякаш подпира тъмнината и продължава да ръмжи. -------------- * Арис - Арес - бога на войната ** Димостенис - от димос (народ, хора, община) и стенос (психичната сила, смелост, дързост, издържливост) *** Халкидея - столицата на Евбея, колонизирала в античността Халкидики **** Лакония - района на Спарта. Спартанците, лаконийците говорели много стегнато, кратко, с малко думи - от там - лаконичен ***** маниатиса - жена от Мани. Маниатите се считат за наследници на спартанците. "Да си вземеш жена от Мани" означава нещо като "Да си сложиш таралеж в гащите." Пример за лаконичност и твърдост е обичайното пожелание на спартанката подаващата щита на съпруга си или сина си, когато тръгвали на война "η ταν η επι τας" буквално: "с него или на него" разбира се: "Да донесеш победата с(на) него или да те върнат мъртъв на него (щита)" |
| Кира* Марина Когато се запознах с нея трябва да е била малко над 70. Тъкмо беше сменила стария "Датсън" останал от съпруга и с чисто нов малък "Хюндай-Атос". "Атоса" ползваше до смъртта си. Умря на 84 без да предупреди. Легнала си и заспала. Винаги с деликатно червило на устните, косата прибрана, първият поглед - изпитващ. Висока кокалеста жена, но понапълняла, с вдлъбнати сини очи. Ставаше рано, отиваше на пазара, пълнеше Атоса с пресни зеленчуци, плодове, каквото там трябва и - на "Венизелос". На "Венизелос" между няколко високи административни сгради сина и държеше ресторант - 7-8 маси сбити една в друга, препълен по обед с хора по работа. Закусвалня със сервитьор. Към 3 след обяд се изпразваше, към 9 се пълнеше пак, но не така. Кира Марина разтребваше, приготвяше, което иска предварителна подготовка и когато между 10 и 11 идваше първи сина и, сядаше. Оставаше до 3. Рядко прескачаше вечер, да смени снаха си. Отбивах се често - в отсрещната административна сграда е офиса на нашите счетоводители. Те ме заведоха отначало. Един ден, трябва да е бил петък, към 3, ресторанта вече изпразнен, кира Марина седна при мен. Поглежда ме изпитателно, както поглеждаше първия път, над очилата. - Ще ме заведеш до България? - Да те заведа. Защо не. - Имам две братовчедки във Филипополис**... Не съм ги виждала никога. Имам телефоните... Но не знам български, а те не знаят гръцки... Ще им звъннеш ли, да се разберем? На кира Марина дядо и бил свещеник от Пловдивско. Разказваше ми, но не му отдадох значение: убил човек ли, набедили ли го... Във всеки случай - криминален проблем. И хукнал да бяга. Бягал, бягал... До Крит и обратно във Солун... В Солун се родила кира Марина. Солунчанка. Българка ли бе, гъркиня ли - не ми каза. И не я питах. Да ама Не В последната книга на Петко Бочаров или от някой негов биограф, четох, че е най-чист българин. От воденско май и със сигурност от същия род от който е Марко Боцарис***. Да ама... Моят честно-частнически късмет ме обърква. Един от партньорите ми твърди, че е от рода на Марко Боцарис и най-чист грък. Дори ми показа писмо с гръцко писмо от Марко до някой си там от пра-пра-дядовците му. Да ама не! Албанците се кълнат, че не само Марко, ами всичките Бочаровите били най-чисти арванити, пък арванитите - албанци! Албанец демек! Първи съмнения в дизела Да си бях признал в началото, можеше да не предизвикам отрицателни коментари, но пък със сигурност щях да объркам рационалното мислене на ирационалните ми герои или обратното - ирационалното мислене на рационалните... В джинса всички са ФИЛИ! ЕлиноФили, американофили, русоФили, мусакаФили, доматоФили, сливоваФили... През поколение съм табакоФил, баща ми не си го признаваше и крадваше от цигарите ми, но в германоФилството съм му наследник! Нямаме нито един ФОБ! Само Фили! Пътувах много. Нашите катаджии, "и драхми вземаме", гърците не разрешаваха по-голям общ престой на колата в годината от 6 месеца, колата стана за сменяне... Реших се за нова с гръцки номера. Немска, нали съм германофил!!! Голяма ФФФФирма с много модели и модификации. Продавача се оказа нестинар. Константинос. Предците му дошли от Източна Румелия. Земляк по произход, неизбежно бе - сприятелихме се... Кубатурата определихме по данъчния режим (данъците бяха по кубатура, сега е по сложно). Взех няколко проспекта. Данните малко, търся инфо в нета... сравнявам, сравнявам и не мога да разбера, как един и същи мотор, ама абсолютно еднакъв (кубатура, диаметър на цилиндрите, ход на буталата и пр...) веднъж е 130 коня веднъж - 150 (цифрите измислени)... Разликата в цената - почти 2000 евро... Честен частник съм, обигран, малките прозорчета знам. Софта???... - Константине, ще взема по слабия, но ако реша да го вдигна на 150, колко ще струва? Нестинаря си показва всичките зъби. Приятел! Земляк! - В сервиза, момчетата ще ти го ъпнат за 200... (За протокола: проверих французи и италианци. Там честноста беше по-друга, но те не са в темата) Беше 2004. Не... Не съм американец! Американците не могат да ми се намерят на малкия пръст на мен, Честния частник и балканец! И американоФил! ----------------------------- * Кира - Госпожа ** Филипополис - Пловдив *** Марко Боцарис - герой от голямото гръцко въстание https://bg.wikipedia.org/wiki/Марко_Бочар ----------------------------- Да повторя, за да няма недоразумения и някой, като Африканския прислужник да се познае. Всички истории са измислени, сглобени от мънички истини, истински до репликите чак. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: tryy |