Отиди на страница:
И е предаден не от комунисти а от "свои", давали показания срещу него. На кого е предаден?  Апропо - Колкото и да е голяма България, Джагаров е знаел, че е по-малка от Малая земля |
| ПРОМЕТЕЙ Да, жалък съм за своите приятели. ХОР Ти може би си сторил нещо повече? ПРОМЕТЕЙ На смъртните отнех да виждат края си. ХОР А как намери цяр за туй страдание? ПРОМЕТЕЙ Надежди слепи вселих във душите им. ХОР Голяма благодат си дал на смъртните. |
Апропо - Колкото и да е голяма България, Джагаров е знаел, че е по-малка от Малая земля Това не беше ли където полковник Брежнев извършва чутовните си подвизи и спасява света?  |
Вторник - вечер за мислене... ---------------------- Сайтът на Генек |
| Еееееееееееееех МАЙСТОРЕ!!! Става все по объркан и тъжен светът... Поклон за прозренията ти на мъдрец |
| Боже, какви разбирачи на поезия!? Да измерваш поетично сравнение с площта на страната. Що за душевност и морал е това. |
| А не трябва ли на Кънчо Пут??деров паметник от камък да изчукаме ? И да го поставяме на места които народът определи , през година-две , в зависимост от държанието/ поведението/ на президент, правителство, НС ? |
| Баце не е покерджия, ама играе на вързано. На тенис бие разни посланици, на белот пада, щото Златев много лъже, а Баце кълве. Няма покерфейс, но го докарва на Хелоуин. |
генек 07 Юли 2015 21:26 Съгласен ... макар че като чета някои "мислители" по-горе - удари ли са го на смятане с линия и пергел . Буквалното приемане на поезията показва тотално затъпяване . Вторник - вечер за мислене...  Д.И. |
Не обръщай внимание на хейтърите, След като в повечето си писаници обилно хейтваш хейтърите, препрочети си писал за хейтърите и хейтърството |
| Ето затова няма паметници на банкерите. И на прокурорите. Хейтването им влиза в длъжностната характеристика, а в паметниците има нещо като любов. |
| Луд за супа, пистолет с мустаци или сън в лятна нощ Спазвайки най-новите изисквания на ЕО, снабдявам писаницата си с етикет за потребителя: "Продукт: писаница Заглавие: Луд за супа, пистолет с мустаци или сън в лятна нощ Съдържание: 1300 български думи, разказващи три истории. Първата не се препоръчва за лица под 18 години и членове на дружества за трезвеност. МЗ предупреждава, че третата може да навреди на психическото ви здраве! Начин на употреба: Заемете седнало положение. С едната си ръка вземете чаша, в която предварително сте налели любимото си питие. Вдигнете чашата до нивото на устата. Наздраве и четете! Внимание - писаницата е за еднократна употреба! След консумация я изхвърлете в отреденото за това място!" Otus scops Нощта срещу Еньовден. Часът - 23 и 33 минути. Годината - тя рядко има значение. В кристалната ми чаша - коктейл с мълчан джин. Джинът получих наскоро от град Лансинг, Западен Съсекс. Изпратиха ми го мои почитатели, членове на дружеството "Мълчаливи алкохолици" и следовници на култа към лятното слънцестоене. Самата чаша пък е специална изработка от непознат читател, чешки стъклодув. В момента е решително хладна - точно като ума на чекист. Омайна нощ! Дори и четирикрилият ми прозорец се е окрилил до шестокрил. През шестокрила влитат подвикванията на кварталния чухал (Otus scops). Те са отмерено призивни - морзови тирета с тройна пауза между тях, същински радиофар. Лека-полека позивните на чухала глъхнат и се разтапят в томителни трели: Crazy I’m crazy for feeling so lonely, I’m crazy, Crazy for feeling so blue. Да, това е Patsy Cline. Десет дни преди Еньовден на 1961 г., автомобилът, в който пътува катастрофира. Челният удар е толкова силен, че Патси изхвърча от колата, разбивайки с глава предното стъкло. Следва едномесечно лечение в болница, но по челото й остават трайни белези. Артистичната й кариера налага да ги прикрива с грим и сложни прически. В 18:20 ч. на 5 март 1963, вторник, тази й обсебваща грижа завинаги отпада. Триместният Piper PA-24 Comanche, с който пътува към Нешвил, се разбива на 90 мили от летището. Луд за супа "О супо, възпей оня гибелен глад на Ахила!" И аз като Патси съм крейзи. Първом луднах по лятната градинска супа на баба ми Полихрония. Особено ценен бе Еньовденският й вариант от Траката, издигнал се до величието на кулинарен шедьовър. Неговата подготовка започваше още подир първи петли. Първом се стъкмяваше огън от брестови цепеници. После в котлето се наливаше колкото трябва "мълчана вода". След втори петли баба Полихрония набираше в градината 77 и половина тревки, билки и зеленчуци - токущо огрени и благословени от Еньовденското слънце. Останалото е мълчание! Каква бе тази чутовна виртуозност, която от наглед простовати съставки раждаше кулинарно великолепие, сравнимо единствено с Баховите хорали! Рецептата за супата на баба Полихрония, както мнозина от вас се досещат, се пази единствено във Ватиканската библиотека. Не я дирете - от години статусът й в библиотечния каталог е неизменен: "Материалът е временно недостъпен". Уви, отдавна вече е недостъпна и баба ми Полихрония - дано и това да се окаже временно! Споменавал съм я често: тя хортуваше няколко езика, умело музицираше, членуваше в Руското ботаническо общество, а гозбите й бяха по-вълшебни от "Приказките на Шехерезада". Дълбоко вярваше в теорията на Опарин, че животът на земята се е зародил абиотично - от един първичен "бульон" с прости органични вещества. Продължителни и отличаващи се с мормонско постоянство химически и физически процеси, подобни на протичащите в бабината кухня, са предизвикали усложняване на тези вещества и сдобиването им с безценната възможност да се самовъзпроизвеждат. Именно в чест на Опарин, баба Полихрония бе назовала лятната си градинска супа "Първичен бульон". А котараците й неизменно носеха едно и също име - Коацерват. За първи път публично споделям - Еньовденската Бабополихронна супа притежаваше паранормално свойство. По необясним начин тя отклоняваше от курса лодки и кораби и ги притегляше към плитчините на Траката. Ще разкажа за два такива случая. Първият е от 24 юни 1941. Довърших трета купичка Първичен бульон и се загледах по преминаващите кораби. Морето бе като изгладено с ютия. Разпознах учебния ветроход "Асен". Съдейки по курса, той се бе насочил към Констанца. Учуди ме, че започна рязък поворот наляво. Новият курс на "Асен" със сигурност го водеше към плитчините на Траката. Тук трябва да спомена, че благодарение на дядо си, макар да бях само на десет години, вече притежавах морската вещина на боцман. Грабнах дядовия далекоглед и семафорни флагчета. Видях, че дежурният сигналист на ветрохода бе на мостика. Развъртях флагчетата и му предадох: "По курса опасни плитчини!". Морячето ме забеляза. За кратко се засуети, а след това, в темпо Presto assai, размаха семафорните байрячета. Записах в дневника си посланието му, защото много ми хареса. Ето го: Ти помниш ли как в нас полека-лека изстиваха последните надежди и вярата в доброто и в човека, в романтиката, в празните копнежи? Ти помниш ли как някак много бързо ни хванаха в капана на живота? Опомнихме се. Късно. Бяхме вързани жестоко. Ветроходът, макар и с видими усилия, успя да се върне към нужния курс, а аз за първи път се докоснах до поезията на Вапцаров. След години установих, че записката в дневника ми е част от неговото "Писмо". Вторият случай бе през 1953. Тогава, колкото и да е странно Еньовден бе в сряда. След ритуалната закуска, започнах да следя корабния трафик. От изток, навярно идейки от Одеса, се появи огромен кораб. Разгледах го с далекогледа, макар да бях сигурен, че това е ескадреният миноносец "Георги Димитров". Движеше се към порт Варна, когато внезапно смени курса си на запад, в посока Траката. Минута-две след това корабът се оживи. Матросите се разтичаха по палубите, дочуваха се отривисти команди, тревожен звън на корабната камбана, псувни. Макар и тромаво, корабът направи поворот наляво и отново взе курс към порт Варна. После се разбра, че въпреки усилията на екипажа, корабният винт е позадрал плитчините. Капитанът на миноносеца бе разжалван и наказан три месеца да разнася пощата в квартал Галата. | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Звън® |
Звън® 07 Юли 2015 22:50 Е, защо такова мъчително мълчание след Звън®? Димитри, за хубавия покер, от който аз нищо не разбирах, но винаги съм уважавал достойните играчи. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: валтер57 |
| Mind you, Дългът на САЩ все още не е стигнал 19 трилиона. Но до следващата сряда може и да ги мине, кой знае. |
| Относно покера. Не съм ги броил, но напоследък в сий форум поне двайсетина пъти срещам стереотипни вопли: Ах! Ох! Ех! Уви! Защо нямаме и ние (мърши с мърши) един политик като Ципрас. И забравяте какъв велик покерджия си имахме в лицето на Негово количество. Онова с 800-те дни беше велик блъф. Блъф на титан-покерджия. Хем достатъчно близко, за да хване дикиш, хем достатъчно далече, за да не проличи веднага, че е блъф. Да ме прощава Ципрас, но с последните си два блъфа може само да му диша праха. Единият - обещание, че след 48 часа... Другият - искаме 20 години гратисен период. Тъй че не плачете, а се гордейте. И ние си имаме... --------------------------- Бай Драган 07 Юли 2015 21:48 Имаме си го, бе човек. Онзи, Седмокрилия. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Сократ-май |