Отиди на страница:
| Не знам, на английски думата е ammunition, съкратемо му казват "ammo" Ето от този сайт онлайн си купувам патрони за пушките, които притежавам: http://www.ableammo.com/catalog/cheap-discount-ammunition-sale-online-pistol-ammo-rifle-shotgun-shells-rimfire-c-10480.html От къде е дошло това "муниции", не ми е съдено да знам. Дано автора да ни подскаже, и да ни препрати да прочетем... |
От къде е дошло това "муниции", не ми е съдено да знам. На френски е „munition“, а на немски – „Munition“. Предполагам, че е дошло от някой от тези два езика. На английски все пак има и дума „munition“ със същия смисъл. |
| Не е много така, „munition“ е колективно за "оръжия". Не за патроните, а за оборудването (и даже съоръженията). 1. Weapons considered collectively 2. Military supplies 3. Defensive structure consisting of walls or mounds built around a stronghold to strengthen it Ако говорим за преводи от френски или немски - може и да е прав автора. Затова, когато се говори за чуждици, не е хубаво да се твърди, че само едно тълкуване е правилно. |
| Откъде е дошло това „муниции“? http://www.etymonline.com munition (n.) mid-15c., from Middle French municion "fortification, defense, defensive wall" (14c.), from Latin munitionem (nominative munitio) "a defending, fortification, protecting," noun of action from past participle stem of munire "to fortify," from moenia "defensive walls," related to murus "wall" (see mural). By 1530s the sense had passed through "military stores" to become "ammunition." Откъде е дошло това „амуниции“, гордо афиширано като английска (следователно правилна) дума? ammunition (n.) 1620s, from French soldiers' faulty separation of Middle French la munition into l'ammunition; from Latin munitionem (nominative munitio) "a fortifying" (see munition), and at first meaning all military supplies in general. The mistake in the word perhaps was by influence of French a(d)monition "warning." The error was corrected in French (Modern French munition), but retained in English. Не твърде образовани френски войничета, като чували „la municion” си го уйдурдисали на “l’ammunicion”. Бдителните френски езиковеди забелязали и поправили грешката във френския, но англичаните имали по-важна работа и си го повтарят неграмотно и до ден днешен. За значенията на български разбира се трябва да се погледне Български тълковен речник МУНИЦИЯ - мн. муниции, ж. Обикн. мн. Боеприпаси и военно снаряжение. // прил. муниционен, муниционна, муниционно, мн. муниционни. Муниционен склад. АМУНИЦИЯ - мн. амуниции. Екипировка на военен (без оръжия и дрехи); снаряжение. // прил. амуниционен, амуниционна, амуниционно, мн. амуниционни. |
| Донков говори за "амуниция в нейното истинско значение".... Според него трябва да се отнася за конската сбруя (или както се казва там). Мисля, че не е прав. |
| Прав е. Проверете на http://ibl.bas.bg/rbe/. Не мога да го залепя, там кирилицата е на друг код, а ме мързи да преписвам. |
| Авторът е напълно прав от гледна точка на използване на думите в българския език. Много "учени" полиглоти се навъдиха напоследък и започнаха да ни дават акъл къде се слага удраението на "кодекс" и пр. Днес една журналистка се опита да цитира Цацаров: ... "законопроектът е писан на коленЕ" вместо " на колянО" т.е. набързо. |
| Муниции и амуниция в реалния български се използват точно по начина, който Донков е описал, щото тука гледам разни философско-лингвистични разсъждения на хора, които явно не са чували нито една от думичките на живо. Докато маншона и маджуна, аз поне, нито съм ги виждал, нито съм ги опитвал, нито съм ги чувал реално, само в разни стари книги, в онова им значение. Досега не знаех, че маджунът се правел от захарна тръстика, мислех, че е някакъв мармалад от плодове. Маншон съм виждал на картинка, в една детска книжка, е това, червеното, е маншон, ма не съм много сигурен как се носи, ако речеш да си го сложиш на ръката, а не на задника. |
| Повече за маншона: http://www.momichetataotgrada.com/article/koleda-s-manshon.html#.Vaggy_lPKV8 |
После този маджун изчезна и точно това изчезна от самата дума - онази неповторима сладост. Остана й само значението на смес за уплътняване на стъклата към прозорците. Маджунът не е изчезнал, само че на повечето хора в България той е известен под името петмез. Само в Североизточна България е наричан маджун. |
- Майсторе, пропуснах да ти благодаря за миналия път – за гръстите, паздерките и кълчищата. Думите, които съм чувал от баби и дядовци, оживяха – а с тях сякаш оживяха и бабите и дядовците. Сполай ти. - Каквито и да са етимологиите на муниции и амуниции (omzuran - мерси  ), на български отдавна е прието боеприпасите да се наричат муниции, а конската сбруя – амуниция или амуниции (седла, юздечки, поводи, оглавници, опаси, стременници, чулове/попони, потници/валтрапи, хамути и пр.).- Като стана дума за „потник”, май тази част от конската сбруя няма да изчезне от езика. Потникът е бил парче филц или кече за попиване потта на коня. Кавалеристите за майтап започнали да наричат юнашките си фланелки „потници“. После от кавалерийския жаргон думата преминала към обща употреба. Sweater, да г’е. Свитер. - Чувал съм да казват „сбруя” и на подвесната система на парашута. Не знам дали сериозно или за майтап – както едно време са казвали „потник” на юнашката фланелка. Аз си ѝ казвах „подвесна система”. - През февруари т.г. в този вестник прочетох, че „Възникването на пожар на борда е най-лошият кошмар на всеки моряк. Допълнителната опасност при военните кораби идва от наличието на оръжия и амуниции.” Първо ми стана смешно (амуниции на кораба), но после се сетих за единствения случай в историята, когато с кавалерийска атака е превзет цял флот. В нощта на 23 с/у 24 януари 1795, 8-и хусарски и 15-и пехотен полк от френската революционна армия (яздели са по двама на кон – хусар и пехотинец) превземат холандския военноморски флот, атакувайки го по леда на замръзналия проток между пристанището Ден Хелдер и остров Тексел. Кавалерията превзема 14 холандски линейни кораба, заклещени в леда, с всичките им 850 оръдия и един адмирал. Обвили копитата на конете с плат, ледът издържал, и изненадали холандците по бели гащи. Единственият случай в историята, когато кавалеристите побеждават в морски бой. Холандците това си го признават през зъби – също както англичаните гледат да забравят, че холандците през 1667 опожаряват 13 английски кораба в Темза – вкл. три линейни – и отмъкват на буксир флагмана на английския флот и още няколко кораба). Майтапи. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: TheRowdyAmerican |
законопроектът е писан на коленЕ" вместо " на колянО може пък да е Freudian slip - може това да е искала да каже  |
| Маджуна за прозорците се прави от винервайс и безир. По-миналата седмица питах,но не получих отговор,дали нашенското ”врели-некипели”е = на вносното”шменти-капели”? |
| ”шменти-капели" не е вносно и означава измама. Четох че произлиза от "Шмент-и-капели", фирма на магазини за шапки. |
Четох че произлиза от "Шмент-и-капели", "Шмент и Капелли". Твърдят, че така са се казвали двамата съдружници. |
... Винаги съм твърдял, че трябва да внимаваме с думите, ако ще ги записваме на хартия... - Verba volant, scripta manent. Ето защо никой не обича да го записват Та за "маджун" Натисни тук и "петмез" Натисни тук- турски заемки. Доближават се по същество до българското "мъст" - гъст (сгъстен, изварен/изваряван, изкипел) сок. "Муниция" на кон -  - Някой наскоро поне на магаре да се е качвал? Преводачите? Сбруя - и нищо друго за кон/магаре/муле и т.п.) ! А че има и други значения - това трябва български език да МОЖЕШ ! Логореята (от/на чуждици) е от Лукавого...  TheRowdyAmerican 17 Юли 2015 04:29 - Грешка няма. И за другите вметки - |
Доближават се по същество до българското "мъст" - гъст (сгъстен, изварен/изваряван, изкипел) сок. Нямат нищо общо. Терминът "мъст" се използва във: - винарството (гроздова мъст, известна още като шира, шара) - пивоварството (сладка пивна мъст - течната фаза на озахарената малцова каша) |
| Д-р Тормозчиян, благодаря за обясненията за маншона, Донков маджуна го е обяснил, ама към маншона по-романтично е подходил. Или си е мислел, че за него има време, щото маджунът изчезва отвсякъде и с всички значения вече, а маншони си има, макар и по-други, е това е бъш маншон, за кой не е виждал. |
Впрочем немалко думи, при това истински, прекрасни, благозвучни, са стъпкани и похарчени завинаги просто от безцеремонната походка на живота. Калин Донков |
| omzuran 16 Юли 2015 22:30 Проверете на http://ibl.bas.bg/rbe/. Не мога да го залепя, там кирилицата е на друг код, а ме мързи да преписвам. Може и без преписване. Например може да се използва декодерът, който е на адреса http://2cyr.com/decode/ – подходяща опция еExpert: source encoding: windows-1251 displayed as: windows-1252 | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: бавно загряващ |
| Муниции, амуниции! Ми както по-горе спомена един колега, преди 100 години в България са били по-модерни френският и немският. СЕГА, новото поколение (особено журналисти) не признават друг език, освен английски. Но бих искал да помоля автора за коментар по едни други думички отпреди повече от половин век, които полека-лека взаимно се изместиха и си смениха значението. оливие (постепенно станало олио) и зе(х)тин. "Х"-то съм го сложил в кавички, защото в някои диалекти се изпуска. |