Скъсана е връзката между поколенията

B България пенсионерите са 2 160 000, като според НОИ от тях работят 140 000, или под 5%. Според мен обаче работещите пенсионери са много повече.

Но не в статистиката на НОИ е грешката. Просто числото 140 000 е показател за едно от гнездата на сивата икономика у нас.

Как си го обяснявам?

В групата на работещите пенсионери повечето са хора с различни форми на ранно пенсиониране. Те обикновено са под 60 години и за тях е много по-важно да си докарат някой лев, защото

децата още са

малки, къщата

има нужда от

поддръжка,

а и животът е скъп. Това често ги мотивира да дадат по-лесно съгласието си, когато работодателят им каже: “Аз ще ти плащам, но няма да те осигурявам, защото ти вече си пенсионер.” Тъкмо по този начин минава в сивия сектор.

Нека само напомня, че още през 2000 г. направихме промяна в законодателството така че по граждански договор работодателите да плащат почти същите осигуровки, каквито и по трудов договор. Така се случи, защото гражданският договор се беше превърнал в опасна алтернатива за труд.

Всъщност причината един работещ пенсионер да не се интересува толкова от осигуровките си е породена от едно старо решение на Конституционния съд, според което всеки български гражданин може да получава

едновременно и

пенсия, и заплата Има обаче държави в ЕС, в които това е невъзможно - там получаваш или едното, или другото, или частично получаваш пенсия.

У нас приехме, че не могат да се противопоставят двете права - правото на пенсия и правото на труд. Затова сега се получи следният феномен: аз бързам да се пенсионирам, за да продължа след това да си работя същата работа. Така си осигурявам два дохода - и пенсията, и заплатата. Това е сериозен въпрос, който в някаква степен влияе на пазара на труда и към който вероятно трябва да се върнем отново. Най-малкото, за да разберем дали на пазара на труда в последните 10-15 години е настъпила някаква промяна вследствие на това решение.

Но нека се върнем към основния въпрос - пренебрежимо ниския процент работещи пенсионери по официална статистика у нас. За някои той е аргумент да ми зададат въпроса - не е ли всъщност мързелив българският пенсионер. Такова твърдение обаче няма никакви основания.

От всичките 2,2 млн. души в третата възраст у нас около половин милион получават минимална пенсия. А е общоизвестно, че тя не е достатъчна за физическо оцеляване. Част от хората, които я получават, оцеляват с подкрепата на своите близки. Но много повече според мен оцеляват благодарение на допълнителния труд, който полагат. Едни работят като земеделци и изкарват прехрана за себе си и за фамилиите, други работят в сферата на услугите. Трети остават на мястото, на което са работили досега, на по-ниско заплащане. Затова

не е вярна тезата,

че пенсионерите

са мързеливи

Още по-малко - че са аутсайдери, че за нищо не стават и трябва да напускат работа, за да освободят места за младите.

Много често ми задават въпроса защо пенсионери с богат професионален опит и квалификация заемат нископлатени длъжности. И винаги им отговарям: защото не сме чели приказката на Ангел Каралийчев за сина, бащата и внука. В нея бащата завлича с ченгел дядото на бунището. Синът му грижливо прибира ченгела. Баща му учудено го пита: “Защо го прибра?” И синът му отговаря: “Защото един ден ще ми потрябва за тебе...”



В този смисъл е жалко, че гледаме на пенсионерите като на баласт на обществото, като на хора, на които непрекъснато трябва да им се помага. А всъщност

те са огромен

капитал на

българската

нация,

която освен всичко друго е сред най-застаряващите в световен мащаб.

По тази логика би трябвало да сме сред най-мъдрите нации по света. Въпросът е как да използваме мъдростта си. Решение има, но трябва да го вземе младата генерация. И тук връзката се къса.

Затова хора с огромен опит, които могат да обучават новите поколения на трудови умения, сме ги натикали в ъгъла на пазара на труда и искаме едва ли не да са ни благодарни, че им обръщаме някакво внимание. Допускаме огромна грешка, която ще има последици с години напред.

Всички данни сочат, че в следващите 20-30 години българските работодатели ще трябва да работят с все по-голям дял възрастни работници, т.е. хора, които от гледна точка на законодателството са пенсионери, но които ще продължат да работят. Причините за това са много - една от тях е, че тъкмо младите ги няма. Друга причина е, че възрастните работници са много по-опитни, дисциплинирани, по-лоялни към предприятието си. От тази гледна точка големият резерв на българския пазар на труда е възрастният работник и пенсионерът. А алтернативата - внос на работна сила, е по-неизгодна.

Окръжна прокуратура-Пловдив наблюдава досъдебното производство за възникналия пожар на територията на ВМЗ-Сопот, съобщиха от прокуратурата. Разследващите изясняват причините за огнения ад в оръжейницата.
Извършен е оглед на местопроизшествието, назначена е пожаро-техническа експертиза, разпитват се свидетели. Както БЛИЦ съобщи, тази нощ около 3.30 часа на площадка „Сопот” е изгорял склад, унищожена е покривна конструкция от около 300 кв. м. Там има електричество, но хора от вътре изразиха сериозни съмнения, че огънят може да е станал от късо съединение.

Понеже съм монополист в производството на един консуматив,

България е лоялен член на НАТО и отговорен производител на качествено оръжие.
За нас дългосрочното партньорство със САЩ е важно.
Това заяви министърът на икономиката Божидар Лукарски по време на срещата.
Делегацията е на посещение в предприятието за обсъждане на възможности за разширяване на партньорството си с ВМЗ.
„Българската отбранителна индустрия има сериозен капацитет. САЩ разчита на качествените боеприпаси, които България произвежда“, заяви полк. Мойзес Гутиерес, ръководител проект към Програмата за закупуване на нестандартно оборудване и амуниции.

Емил Кабаиванов е български политик, кмет на Карлово – от 2003 до 2007 г., и от 2011 г. насам. На 15 юли 2012 г. е избран за лидер на СДС. Емил Кабаиванов е роден на 21 януари 1961 г. в Стара Загора. През 1987 г. завършва Висш медицински институт – Пловдив, а от 1999 до 2001 г. специализира в Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград, където завършва магистратура по икономика. По същото време специализира и във Висш медицински институт – София и завършва здравен мениджмънт. От 1987 до 2003 г. работи в общинска МБАЛ „Д-р Киро Попов“, Карлово като лекар–ординатор, ортопед-травматолог. От 1999 до 2003 г. е Председател на общински съвет – Карлово, а от 2003 до 2007 г. е кмет на Община Карлово. През 2011 г. печели втори мандат като кмет на града. Член е на СДС от 1992 г. От 2007 до 2011 г. е началник на дирекция „Национална координация“ в централата на СДС в София. На 15 юли 2012 г. печели балотажа на вътрешните избори за лидер на СДС след победа над депутата Ваньо Шарков. В момента Емил Кабаиванов е зам.-председател на Съюза на демократичните сили.
- Г-н Кабаиванов, защо СДС отказа да обсъжда Димо Гяуров като кандидат за президент на Реформаторския блок?

- Има решение на Националния изпълнителен съвет, с което опълномощихме председателя на СДС, а като член на ръководството на Реформаторския блок, той изрази становище, че СДС е против да бъде обсъждана номинацията на Димо Гяуров, тъй като той е изключен от Съюза на демократичните сили с решение на Националния съвет, тогава, не за друго, а защото той отказа, заедно с няколко депутати да внесат за обсъждане в Народното събрание кандидатурата на Петър Стоянов за член на Конституционния съд. Това е причината. А и структурите ни не искат Гяуров, защото за тях той е ренегат и интригант. Видях какво излезе в пресата и какво е казал г-н Гяуров. Явно разузнавателната служба още му е в главата, защото използва лъжи с цел да манипулира. Когато се използват лъжливи факти и то по време, през което аз съм бил председател на СДС, няма как да не отговоря на това, което ме питате.

- Когато Вие бяхте председател на СДС, г-н Гяуров беше изключен от парламентарната група, защо?

- Забележете! Не бе изключен от мен, не от НИС, а от Националния съвет, който се състои от 140 човека, и то с огромно мнозинство. Той беше един от няколкото наши депутати, които отказаха да внесат кандидатурата на Петър Стоянов за конституционен съдия, решението той да бъде предложен за такъв, беше решение по мое предложение на Националния изпълнителен съвет.

- Как ще отговорите на обвиненията на г-н Гяуров, че СДС едва ли не пробутвал хора на Цветан Василев за Конституционния съд?

- Това е толкова нелепо и такава нагла лъжа. От думите му излиза, че Петър Стоянов едва ли не е бил кандидат на Цветан Василев. Това е поредната атака на г-н Гяуров срещу президента Стоянов., което не му прави чест.

- Димо Гяуров нападна Божидар Лукарски, че е бил избран в последния момент за шеф на Контролния съвет на СДС именно за да го изключи. Как ще коментирате това?

Твърдението, че поведението на г-н Лукарски към г-н Гяуров било такова, защото видите ли той бил навремето бил избран специално за председател на Контролния съвет, за да го изключи, е нагла лъжа. Няма такова нещо. Г-н Божидар Лукарски беше вече повече от година председател на Контролния съвет преди изобщо да се внесе въпросът за изключването му. И беше предложен за този пост от г-н Мартин Димитров, който преди мен беше председател на СДС.
Фактите са си факти, те няма как да бъдат преиначени, колкото и да се мъчи г-н Гяуров. Той за мен не представлява интерес да го обсъждам, просто на лъжата не трябва човек да мълчи и трябва да я оборва с факти.

- СДС обвини Гяуров, че е скрил досието "Гоце" и така е помогнал на Георги Първанов да стане президент. На какво основание са тези твърдения?