Отиди на страница:
Който иска да работи в чужбина (нещо различно от бране на маслини и миене на чинии), трябва да учи в чужбина. Дрън-дрън. Познавам куп хора, завършили у нас, които превъзходно се справят по специалността си където си поискат – и в чужбина, и у нас. |
IT? Идват такива на интервюта - ако се съди по тях, кризата в образованието не е само български проблем Така е. Слаби студенти има навсякъде. Разликата е само, че в добрите западни университети по-трудно влизат, а ако влязат по-трудно завършват - там отпадат над половината от влезлите. Но все пак завършват и мнозина със средни възможности. Нивото на учениците и студентите пада малко във всички развити страни - може би поради липса на мотивация заради лесното оцеляване и консуматорските нагласи и донякъде поради дисгеничните тенденции през последните десетилетия. |
| Учене в чужбина, работа в чужбина. Всеки да избира, обаче едно нещо много бърка хората. За болшинството е престижно да си навън и да дойдеш да се покажеш как си си надделял на масрафа. А в чужбина не е мед да лижеш, защото като остарееш и си чужденец не те искат вече на работа, но младостта това не е засяга а суетата ... много пречи. |
| До завършването на средното си образование всеки е бил така или иначе подпомаган от републиканския бюджет.За благодарност, вземат, че се чупят от България.Стават студенти в чужбина, но не се връщат.Явно ще трябва да има ограничения, за да има възвръщаемост в бюджета.Иначе им поднасяме на тепсия готови кадри от средно ниво,без да се бръкнали нито цент чуждите ВУЗ-ове.Байгън от тази система на ИЗУЙ ГАЩИ?! |
Иначе им поднасяме на тепсия готови кадри от средно ниво,без да се бръкнали нито цент чуждите ВУЗ-ове.Байгън от тази система на ИЗУЙ ГАЩИ?! ами ами ако кардите кажат не искаме в Бойковината да садиме картофи и чобанстваме като овчари докато мозъци на клъстъри като Цв. Цв. и Ц. Ц са ни правителственици, ккакво става? |
| Според мен изнесените данни в статията са напълно коректни и се припокриват с извадката, която аз познавам. Споделям мнение като един от 95-те процента от тези отишли да учат в Германия и неуспели да вземат диплома. В моя случай беше преди 12 години, но не мисля че много неща са се променили от тогава. Според мен ученето в друга държава от ЕС е нещо положително, но в много случаи дава и негативни последици. Наистина е пълно с хора, които по 10-ина и повече години ползват 'студентството' като причина за престоя си на по-уредено място и реално не се развиват нито професионално, нито образователно. Все пак има и много мотивирани момчета, които успяват още във втори или трети курс да успеят да направят практика в компании за автомобилно или самолетно строене например, за какъвто у нас не биха могли и да си мечтаят. Проблема обикновено идва от липсата на реална оценка при голяма част от хората и робуването на предразсъдъци, че тия които се връщали в България били неуспяли. В моя случай - след една година учене разбрах, че няма да се получи и се върнах в България, където се докопах до що годе нормална заплата (малко над 4К лева нето) в бранш, който ми е интересен. Считам, че опита, който получих от самия живот в немско ми беше полезен и бих насърчил децата си също да опитат да учат в чужбина при възможност. Плюсовете, които виждам са няколко: 1. По-добра цена при по-добро качество на обучението - наистина практичната ориентираност на западното образование не е мит, а разходите за 9 месеца учебна година могат да бъдат ограничени до не повече от 4К Евро - пари които се спестяват за едно лято бачкане в повечето градове в немско. 2. Възможност за културен обмен - останаха ми страхотни приятелства там с хора от Германия, Русия, Украйна, Мексико, САЩ, Австралия, Англия - голяма част от които също не завършиха, но поддържаме връзка и знам, че мога да им вярвам по въпроси свързани със събитията в техните държави в пъти повече отколкото на СМИ. 3. Усвояване и практикуване на един чужд език - никога не се знае дали няма да изскочи обява за мечтаната работа, в която именно знанията на определен език да не направи разликата между теб и другите кандидати. 4. Повишаване на националното самочувствие - нагледах се на глупави немци, австрийци и англичани - никой не може да ме убеди, че са нещо повече от нас. 5. Емигрантски живот изисква от младия човек по-висока степен на дисциплинираност, която веднага след напускане на семейната среда е добре да се изгради. Сега като няма казарма - емигрантския опит е някакъв заместител. 6. Самият опит дава една освободеност при оглеждане за работа - вече като търся работа не гледам само в България, а и къде да е в ЕС, защото знам че работната среда няма да е много по-различна от тази, която беше в университета Основния минус според мен за човек избрал да учи в чужбина е, че е възможно да си изгради мироглед, който да не му позволи дори да помисли да живее в България и да не си даде реална сметка, че е възможно дори да има по-добър стандарт, ако е готов да се пребори. За пример мога да посоча мой роднина, който 15-та година живее на острова - получава чисто не повече от 1,5 К Паунда и реално не може да спести нищо, при положение че с неговата квалификация можеше спокойно да се вреди за 4-5К лева чисто в Пловдив, София или Бургас - при които щеше да му е много по-лесно до сега да е изплатил едно нормално жилище. Обаче нашия човек е решил, че у нас хората му пречат и въпреки, че всеки ден псува лицемерието на албионците тотално се е откъснал от идеята за връщане. |
Що се отнася до добра работа в България - всичките ми близки и познати имат добра работа, работа, която са си избрали и харесват, макар и не много добре платена и често без нужните професионални условия и перспективи. недобре платена и без перспективи и условия, но за сметка на това много добра? Я раздуй, че ми стана интересно..  |
А в чужбина не е мед да лижеш, защото като остарееш и си чужденец не те искат вече на работа а тук в българия след 40 години те имат за с единия крак в гроба и хептен не те искат на работа |
| Че кой е луд да учи в България, освен ограничените ментално. В една Шотландия висшето е не само безплатно, но и по добре структурирано. След всяка година получаваш диплом с който можеш да започнеш работа. При задочно обучение имаш право на държавно жилище. Да не говорим че липсват много от българските простотии във висшето образование.  |
До завършването на средното си образование всеки е бил така или иначе подпомаган от републиканския бюджет.За благодарност, вземат, че се чупят от България.Стават студенти в чужбина, но не се връщат.Явно ще трябва да има ограничения, за да има възвръщаемост в бюджета.Иначе им поднасяме на тепсия готови кадри от средно ниво Франция ти дава едно средно по около 600 евро на месец по 10 месеца в годината, докато учиш. От техния републикански си бюджет. И няма грам изискване за възвращаемост. |
Че кой е луд да учи в България, освен ограничените ментално. В една Шотландия висшето е не само безплатно, но и по добре структурирано. След всяка година получаваш диплом с който можеш да започнеш работа. При задочно обучение имаш право на държавно жилище. Да не говорим че липсват много от българските простотии във висшето образование. Аз познавам деца, завършили бакалавър тук и там магистратура, сред тях и мойто. Казват, че няма база за сравнение между обучението в СУ и там. Основно като практическа насоченост, изкара няколко стажа на екс, щото тамошните ги карат малко по малко, а у нас стажове няма. Отделно това, което и харесва да го работи, тук изобщо не съществува в научното и обществено и производствено пространство, не са и чували за него. Т.е. тук няма ни образование, изобщо няма стажове пък, ни реализация. |
недобре платена и без перспективи и условия, но за сметка на това много добра? Да. Например архитект, който не работи за мутри и не изкарва много, няма възможност да участва в правенето на някакви страхотни сгради, но си харесва работата - за заплата 630 лв. Или психолог - работа с деца с увреждания, квалификациите си плаща сама - със заплата 560 лв. Филолог, работи като учител, пише в останалото време и публикува, изкарва около 730 лева. Главен асистент в СУ - заплата 640 лв. Участва в поредица проекти, по които не получава и стотинка, всичко отива за реактиви и оборудване. Мога да продължавам. Всички, които имам предвид, се чувстват добре в това, което вършат. |
Казват, че няма база за сравнение между обучението в СУ и там. Брях, и по коя специалност? По всичките? Щото твърдението е наистина доста обобщаващо.Аз пък ще кажа само това, от което разбирам от личен опит, т.е. една конкретна дисциплина. Колкото и да запа̀да СУ с времето, образованието по информатика все още не е чак толкова зле. Да се има предвид и че информатиката беше на практика изгонена от училище – въпреки това образованието по информатика в СУ е все още доста прилично. Знам какво се предлага (по такава специалност) и във вузовете по чужбина, и твърдя, че в повечето от тях обучението е чисто занаятчийско. (Причините за това са не една и значими, но не е това темата сега.) У нас не сме още изпаднали до това занаятчийство. А факт е, че много от завършилите информатика в СУ нямат проблем да си намерят добра работа независимо у нас или в чужбина. Има много, много примери. |
Брях, и по коя специалност? По всичките? Щото твърдението е наистина доста обобщаващо. Ами самия факт че системата там е на 12 степени говори достатъчно. |
самия факт че системата там е на 12 степени говори достатъчно Говорят ти на теб звездите. Прави си степени колкото искаш, но важен е резултатът: има ли добре квалифицирани специалисти. |
| Типичен пример е обучението през първата година, за хора завършили средното си образование преди повече години. Нещо напълно липсващо в нашето висше образование. Нашето висше е един турлю-гювеч. |
Прави си степени колкото искаш, но важен е резултатът: има ли добре квалифицирани специалисти. Щом едни от най големите високотехнологични компании са там, за разлика от България, прави си изводи. Какви кадри има в България за Интел например? Добре че дойде в София, една по мижава компания проектираща чипове за автомобилите, за да се ограмотят нашите недоучили вишисти. Но за Интел не ставаме. |
