Отиди на страница:
| Ега ти гражданското общество, дето толкова са му протестиращите. |
А хората си тръгват, Денков. Точно по логиката на примиряването. Само че ще се примиряват другаде и с по-добър стандарт.  |
| Статията е добра, темата е значима, изложението здраво аргументирано. Абе този - авторът де - не беше сред едни протестиращи, поседнали на площад с радикалния искания? Май е позабравил. Нейсе. Нататък -  |
Дотолкова никое гражданско общество не може да компенсира отсъствието на нравственост в държавата. Разбира се, има и други класически схващания за гражданско общество, но през това най-лесно се вижда онова, което би трябвало да се види у нас при протести, подобни на вчерашните: пренебрегването на всеобщото и необходимото за сметка на единичното и случайното. От Средновековието досега, спорът е каква да трябва да бъде държавата: universitas, в която гражданите са членове на една повече или по-малко разумно организирана, но централно управлявана общност, или да бъде societas, в която държавата е минимално необходимата сила за поддържане на елементарен ред, а всичко останало е обект на действията, предприемани от гражданското общество. Или, или. Това са класическите схващания. Нациите с достатъчно дълга гражданска история знаят: държавата societas е фикция, стремеж към идеална цел. Затова пазят като зеницата на окото си уредената, удобна, безопасна държава universitas, каквато и ние имахме преди 1990 година. Онази държава, г-н Денков, бе нравствена, за днешната не си струва дори да говорим. Казано простичко, след като си развалихме къщата, е малко късно да се тревожим дали граждански, цигански, градски или селски субекти издевателстват върху ни. Единственото решение е да си построим нова къща | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: ВладиГео |
Наистина човек се учи докато е жив. Нищо, че съм учил и "основи на марксистката философия", едва сега прочетох определението на Хегел  за гражданското общество. Изглежда доста актуално и компрометиращо за присвоилите си неговото представителство: протестъри, получили грантове на "Америка за България", платени НПО-шки, будни студенти, работодатели, свиневъди. За автора - |
Наистина човек се учи докато е жив. Нищо, че съм учил и "основи на марксистката философия", едва сега прочетох определението на Хегел за гражданското общество. Имаш предвид, да уточня за Хегел гражданското общество е именно сферата на потребностите и частните интереси, където обществените групи взаимодействат помежду си и с природата чрез разпределение на труда. Последното има тази особеност, че за всяка група трудът й се оказва най-важен, поради което не само се обработва безмилостно природата, но и се пренебрегват интересите на други групи. По тази причина гражданското общество е загубилата се в своята крайност истина Само за протокола, искам да посоча, че: 1/ макар и Хегел да е направил най-аргументираната и най-унищожителната критика на "гражданското общество", перифраза: Държавата е по-висшата форма на обществена организация. Тя определя гражданското общество. В нея човекът с неговите страсти се е издигнал до положението на гражданин, съпричастен към общото и негов творец. В гражданското общество господства разсъдъкът, в държавата разумът. Бел. моя: днес бихме казали "индивидите са ефикасни, държавата е ефективна"; 2/ макар и Маркс в "Към критиката на политическата икономия", 1859 г., да твърди точно обратното на Хегел, не защото е било или е вярно, така му е изнасяло. Специално за колегата Сократ-май: от това съчинение тръгват измишльотините за "базата и надстройката", за които наскоро питаше, както и дълбоко ненаучните марксизми за "еманципацията на икономиката от политиката"; 3/ всъщност основните положения за държавата и обществото са били открити повече от половин век преди Хегел, от т. нар. "физиократи". Преди 250 години | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: ВладиГео |
| Ще се обадя в тази дискусия от положението на единствената във форума, която е гледала телевизия. Гражданското общество е група граждани, ощетени по някакъв начин - материално и/или морално - от държавата. Гражданското общество е коректив на държавата, нейна функция. /Ако махнем държавата - в глобални условия не би трябвало да съществува ГО. И когато ГО, в смисъла на гражданското общество, отпадне - изведнъж се появява новото ГО - гражданската отбрана - бел. моя./ |
| Но пък - ако не следиш нещата, които се случва,т има и чудотворна вода. Около старите столици предимно. На първо време - само за къпане. |
| То е едно и също, Влади-Гео, въпрос на игра - с тях ли ще си или напук. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: маргаритка2 |
има и чудотворна вода Вода ли? Никаква вода не виждам Двайсет и пет години обаче гледам как малоумното българско племе се самоунищожава. Ти нали не си мислиш, че емиграцията или икономическата катастрофа са най-големите ни нещастия? Ми не са. От 1990-та година досега целенасочено се ликвидира държавата България. Тя, да се не начудиш, даже се оказа неочаквано държелива. Дори приблизително не мога да си представя какво я държи още | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: ВладиГео |
| Блестящите впечатления, които имам от Димитър Денков, още от началото на далечните 80-те в качеството му на главен асистент, който ни водеше упражненията по "Естетика", се препотвърждават през годините. Ерудиция, вникване и разбиране по същество на проблемите, достойнство и отговорност към Истината... Това ми дава основания да съм недотам скептична към бъдещето на Философския факултет, с преекспонираното медийно присъствие на грантоидни кресльовци на "гражданското общество", по съвместителство и "гости на държавната трапеза", като Калин Янакиев, Пиргова, Огнян Минчев и Ко. (за минТан, фенът на Ломоносов, Жолио Кюри и прозрачността във ФНИ, к`во въобще си струва да се каже). А дано, но надали. Щото "Америка за България" се грижи неотклонно за по-"гражданската" част от тамошния академичен състав, в комбинация с един ПрокопСиев. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: SvSophia |
Тя, да се не начудиш, даже се оказа неочаквано държелива. Дори приблизително не мога да си представя какво я държи още "Държи" я това , че има още за крадене . Като свърши , става "Сбогом Гергино , еб@л съм ти панаира!" и настъпва ПЪЛНА анархия - засега е само частична ! Политиците не управляват , а крадът ; съдиите не съдят и също крадът ; прокурорите не обвиняват , а крадът заедно с останалите ; бизнесмените са скромни - само крадът и изнасят зад граница , преди да е настъпила пълната анархия ; банкерите лъжат и крадът и с дупЕ ; само простия народец бачка колкото да не умре от глад и чака Годо , Фродо , Квазимодо или някой друг тарикат да го прекара за пореден път . |
пренебрегването на всеобщото и необходимото за сметка на единичното и случайното. Точно. Именно трудът е висшата ценност на едно общество. Наред с главната нравствена ценност -- любов към всичко, крепящо едно общество: По заблуда или злонамереност това пренебрегване на всеобщото отклонява именно въпроса за труда като основа на всяко общество, вкл. и гражданското = любов към обществото и държавата му -- родолюбие, любов към отечеството; това залага: - много по-малка вероятност от крадене и измяна на обществото и държавата му -- главните причини за развала на обществата; - себераздаване на личността в полза на обществото -- истинският смисъл на човешкия живот; - любов към семейството -- главната съставка на обществото ( означава по здрави семейства, повече деца заради осмисляне необходимостта от възпроизводство -- като висш обществен дълг) = любов към истината, честното, доброто, съвестта; Това предполага създаването на по-достойни и доблестни хора в обществото ((такива хора е почти невъзможно да развалиш (корумпираш)). Любовта към труда, обществото и държавата му и главната им съставка -- семейството -- това са ръководните ценности, спрямо които трябва да се уточнят последващите. И тези нравствени ценности да се изучават и разясняват в училищата -- от началното до висшето образование, да са залегнали в просвето-възпитанието (културата) и средствата и за налагане тези ценности -- литература, театър, кино... ( Сега, главните средствата за просвещение на обществото -- литература, театър, кино, телевизия, радио, преса, неволно се използват за развалата му, чрез вменяване на нечистоплътни идеи и разбирания за света (нещата от съществуващото. А средствата за осведомяване на обществото -- телевизия, радио, преса, в много случаи лъжат и обработват обществото, изкривяват целенасочено действителното състояние на случващото се по света). Вместо всички за обществото и семействата му, гражданите често са омаяни и вкарани да играят друга игра -- против обществото и семейството. | |
Редактирано: 5 пъти. Последна промяна от: Гладиатор |
- любов към семейството -- главната съставка на обществото ( означава по здрави семейства, повече деца заради осмисляне необходимостта от възпроизводство -- като висш обществен дълг) По-скоро трябва да има предпоставки за това семействата да искат да имат деца. Защото е право на семейството да реши кога и колко деца да има. По същия начин като решението за емиграция. Индивидуалните решения имат отношение към общността. Тези неща са свързани с нивото на сигурност: икономическа, социална, престъпност. Изразяването на гражданска позиция по тия въпроси носи смисъл не само на санкция (коректив), но и допринася за обществения морал. Чрез това може да има резултати в демографското развитие, тогава личните решения ще бъдат в унисон с общественото развитие. |
| Именно липсата на просвето-нравствено възпитание -- просвещение (култура) относно любовта към труда, доведе до ленност, мързел, в много области в обществата, в т.ч. мързел да раждаш и гледаш деца. Жаждата за удоволствия и ленността -- са истинския причинител на развала на съзнанието на обществото и отказа от възпроизводство на хората ( Единствено циганите, донякъде и българите с мюсулманско вероизпповедание, поради причина че не възприемат западните ценности са по-малко податливи към удоволствия и следствената им зараза -- отказ на хората от възпроизводство Измислянето на икономически и всякакви други причини, са за оправдание на мързела да се раждат и гледат деца -- мързелът е главната причина за ниската раждаемост. С мързела и ниската раждаемост идват и останалите беди -- замиране на стопанството, в т.ч. слаби вложения от външен капитал. Никой не влага в обезлюдяващи се места -- това е истинската причина, а не разни фантасмагории, които ни пробутват за "слабия инвеститорски климат". Та така -- любов към удоволствията, вместо към труда, води и до мързел да се възпроизвеждат хората, следва обезлюдяване на обществото, следва слабо стопанство, следва крах за държавата Това са причинно-следствените връзки, причинени от подценяване на просвето-нравственото възпитание -- просвещение на обществото. Ще се опитам да го разясня и иначе, за да се осмисли по-добре. В началото на всяко нещо е мисъл. Каквато мисъл заложиш в дадено начало, сходни мисли ще развият в последствие, а мислите ще се проявят в делата на човека в обществото. Нечистоплътната мисъл = нечистоплътно начало = залагане на нечистоплътни причинно-следствени връзки --> нечистоплътно проявление в делата. И обратното на това. Посредством умело просвещение, в човека и семействата съставляващи обществото се залагат нужните чисти мисловни разбирания, които да се проявят в делата на обществото и държавата му. Та, Кире, намалянето на раждаемостта е първичното, замиране на стопанството е вторичното. | |
Редактирано: 6 пъти. Последна промяна от: Гладиатор |
| ГЛАДИАТОР : осмисляне необходимостта от възпроизводство -- като висш обществен дълг Тази мисъл изцяло убягва на т. нар. гражданско общество. |
| ВладиГео 2015-07-31 22:32:35 Затова пазят като зеницата на окото си уредената, удобна, безопасна държава universitas, каквато и ние имахме преди 1990 година Държава - да. Нравствена - очевидно не. Ако беше нравствена сигурно щяхме да я запазим. |
| Гладиаторе, написаното е част от истината за нагласите за възпроизводство. Това е избягване на конкретните причини за отказ от репродукция. А репродукцията следва общата ситуация на сигурност в посочените от мен елементи - икономически аспекти, аспекти на сигурността и социална система . Това води до усещане за принадлежност към общност с права и отговорности. На практика отказът от репродукция е отговорност към идното поколение... Мързелът е просто частично оправдание, то не изследва в дълбочина проблема. В моя кръг познати всеки е искал в някакъв момент още едно дете. И не се е случило именно поради липса на сигурност. С мен също. Към това се прибавят и чисто репродуктивни проблеми. А в общата демографска картина това е едно от проблемните места; другото е, че поколенията в репродуктивна възраст напуснаха страната. И там те имат друго поведение на възпроизводство, защото и обкръжаващата среда е различна. Или там няма изкушения? |