Отиди на страница:
продажността започва от онзи момент, в който ви се заплаща, за да си затворите устата или да си изкривите душата. renegad  |
| Му-ха-ха-ха-ха - тия, на които им плащат да лъжат, ни тълкуват думите на Марков за продажността. призиви към насилие или саморазправа, са недопустими и ще бъдат санкционирани строго А когато се мъчеха да свалят Орешарски призивите към насилие и саморазправа се приветстваха и генерираха с мегатонове. То не беше трошене на червени кратуни на комунета, камунези и каманяци с винкели и сопи, не беше изпращане в Корея и Сибир. Колебаеме се значи с колебанията на генералната линия. Що не може да го види Марков. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Frontman |
| С други думи т.н. политкоректност е красив термин, който означава едно. Ограничение на свободата на словото. С което съм напълно съгласен. |
| "Продажността започва от онзи момент, в който ви се заплаща, за да си затворите устата или да си изкривите душата" Тоя човек за себе си ли говори ? |
| Допълнение към "правото да казваш какво мислиш", удобно пропуснато: От много отдавна вече не вярвам в „свобода на словото“, която на практика се свежда и в двата свята до свободата да крещиш на глас у дома си или пред неколцина приятели това, което те вълнува. Но я се опитай да изкажеш мнение в „независимия „ вестник ТАЙМС, или в независимото Би Би Си. Имаш много здраве от пробитата шапка на демокрацията. Там, но както и в „Работническо дело“, трябва да се съобразяваш с линията на вестника или радиото. Принципите са абсолютно същите. Разликата е само във формите – едните са по-груби и недодялани, а другите по-гладки … нито хората от Радио София, нито хората, които стоят зад тукашните радиостанции, ги е грижа за България и българите. Просто хората си изкарват хляба, както биха могли да го изкарат с отглеждането на таралежи, например. Единственото, което вълнува и едните, и другите, е сигурността, която работната площадка им дава, т. е. повишенията, пенсиите, разните други удобства плюс суетата да се наричаш радиожурналист, което при всички случаи звучи по-добре отколкото „таралежовъд“. Така че всяко решение, което те взимат, всяко мнение, което те изразяват, няма нищо общо с истината, правдата, борбата за доброто и съвършенството на човека, любовта, красотата. Когато пристигнах тук, на Запад, бях много изненадан да открия, че почти всички хора, които срещнах – и тукашни, и емигранти – всъщност се бореха и мечтаеха да получат нещо, което аз бях захвърлил в България – пари, гарантирано положение, слава. Почти всички – и англичани, и германци – смятаха, че аз съм бил луд и че е абсолютно морално да лежиш на гърба на цял народ и да си живееш като привилегирована гадина. Този морал така ме порази, че тогава разбрах, че обществената съвест на Запад е или мръсна политическа игра на деня, или куп лайна, че тя не е искрен отклик на нищо, защото малцината честни и искрени донкихотовци, които милеят за човешкото достойнство, нямат достъп нито до радио, нито до телевизия, нито до вестници. Ако търговските интереси на Запад повеляват, те са в състояние да започнат да свирят съветския химн редом със собствените си национални диарии. За мой и твой ужас, това е действителността. Това е същият конфликт между партията и отделните творци. Ако комунизмът някога дойде на Запад, уверявам те, че техните диктатури ще бъдат далеч по-отвратителни от нашите, източните. Но ако не дойде, причината за това ще бъде, че техните обществени форми са по-съвършено неморални и по-солидни укрепления за посредствеността и бездарието, основите на несправедливостта са много по-дълбоки и парфюмът на демагогията (за да прикрие миризмата на лайната) – много по-силен“ („Аз съм той“ - Георги Марков). |
Има нещо дълбоко порочно и подло в това да смятаме за враг всеки, който не мисли като нас Ами, другарите в уважаемия форум к'во правят - който не е с нас е против нас. Или плюеш (или поне се подгигилкваш) по/с Него, или си враг на Тутраканската селищна система. Под слънцето нищо ново! Свикнали да изпълняват "тезисите" (днес им викат опорни точки), да не им търсим косур.  Живи и здрави, и тях ще ги преживеем. Лошото е, че изгубихме енергия и време заради тях!Кептън, това е по два различни начина казано едно и също. Жалко, че човек като теб не го усеща. Нарочно ли? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: браун |
| Колега (Buddy) - свалам Ви капитанската си фуражка с най дълбок поклон! Всяка дума от цитирания от Вас текст е добре забит пирон в ковчега на т.нар. "западна ценностна система". Не напразно съм си избрал този ник - особено в днешно време трябва човек да си намери подходящата барокамера за да се запази чист поне в собствения си кръгозор. Другото е компромис.... |
И аз съм впечатлен от точната реакция на renegad и Captain Buddy. Да. Обаче виж и "Вдъхновителят" в После.  |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Muktata |
| Как ли би се чувствал Георги Маров при днешната диктатура на западната политическа коректност и тоталното мракобесие което блика от Запада. |
Ако комунизмът някога дойде на Запад, С активната дейност на т.н. Франкфуртска школа, марксизмът се прехвърли от Изтока към Запада след като първия бе обран до шушка от факлоносците на демокрацията. |
Франкфуртската школа – философска школа, посветена на развиването на диалектична критическа теория. Групата е сформирана в Института за социални науки на Университет „Гьоте“ въе Франкфурт на Майн (когато Макс Хоркхаймер става директор – 1930 г.). Името „Франкфуртска школа“ е неформално обозначение за мислителите, свързани с Института за социални науки или повлияни от него. Нито една институция не го използва като официално свое название, и главните представители на школата не използват този израз като свое име. Теоретиците на това течение са Хоркхаймер, Адорно, Бенямин, Маркузе, Льовентал, Полок, Фром и др. Теодор Адорно (1903-1969) – основен труд „Негативната диалектика”. Иска философкса система против всички философски системи – отнология на онова, което не трябва да бъде, тя е метафизика на културите. Основни тези в концепцията му: 1. митът е първият акт на рационално мислене. Историята намира своето начало в мита. Той е инструмент на властта и идеологически феномен. Предпоставка за мита е отделянето на човека от природата; 2. просвещението – прекалено силно се изразява вярата в разума, започва рационализмът, технологията и алиенацията. Разумът унищожава ирационалното, но тогава унищожава и него; 3. култутрата – цивилизована рационалност, която се изразява в подтискане на природата в самия човек и на другия човек. Така човек, подтискайки природата си, става агресивен (агресия навътре – морално самоусъвършенстване). Следователно културата е хилядолетна разгърната система от ритуали за принасяне в жертва на природното в човека и около човека (Хитлер – унищшожаване на кучета). Хитлер идва естествено, той е необходим. След Втората световна война културата става изцяло идеология, благодарение на това отделяне от природата. Културата е манипулация – тя е шаблон, стандарт, културна индустрия и цели да контролира и угнетява хората. Според него в историята няма прогрес, а културата ни убеждава по всякакъв начин, че няма изход. Комформизъм – подчинение, несъпротивление, желанието да се харесват на управляващите. Херберт Маркузе (1898-1979) е германски философ и социолог, член на Франкфуртската школа. Най-известните му трудове са „Ерос и цивилизация” и „Едноизмерният човек”. Прилага психоаназлиата в социалната действителност и социализира понятията на Фройд. Принцип на удоволствието – игра, развлечение; въображение, фантазии; няма време и морал; Принцип на реалността – има труд; наука технология; има време, пространство, морал. Там, където има удоволствие, няма морал. Той формулира цивилизацията като подтискане на човешките нагони и инстинкти. Той казва, че това е система на отказа или репресията, цивилизацията е репресия, нещастие. Най-характерно е чувството за вина от стремежа за подтискането на забранените желания. Ерих Фром (1900-1980) – психоаналитик с огромна практика. Името му се свързва с Франкфуртската школа на критичните мислители. Говори за два типа битие – да имам, да притежавам и да съм. Примитивният човек е безогледен хедонист (хедонизъм – представата, че щастието се дължи на удоволствията). Идеалът е да съм. Въвежда понятието „социален характер" – означава наличието не само на индивидуални характери, а и на обществени характери. Фром характеризира социалният характер като: "...съществено ядро на структурата на характера на мнозинството от групата, формирал се в резултат на общите за тази група основни дейности и начин на живот. Социалният характер интернализира външните потребности, ориентирайки хората към задачите, изисквани от социоикономическата система. *Бележка на автора: Колеги, не е подходящо за изпит по Философия на историята в ЮЗУ! |
| Приживе Марков е "громен" у нас като "ревизионист". Доц. д-р Михаил Мирчев "ЕДНОИЗМЕРЕН ЧОВЕК" (Херберт Маркузе) - политически послушен, апологетичен, некритично мислещ гражданин. Напълно интегриран в характеризиращото се с префинена репресивност съвременно индустриално общество. Примирен с неговата идеология и политическа структура. Схващането за Е.ч. е развито от Маркузе в книгата "Едноизмерният човек. Изследване върху идеологията на развитото индустриално общество" (1964). Книгата става символ на критиката към охолното общество и крещящата нужда от хуманизация и реална демократизация. Неговите представи за характера на съвременното общество и за мястото на човека и гражданина в него се споделят и от други изтъкнати мислители като Теодор Адорно, Чарлз Райт Милс, Ерих Фром. Според Маркузе Е.ч. е продукт на свръх-рационализираното индустриално общество. Поради свръх-институционализацията във всички обществени сфери, заради съвременните технологии и техника, възможностите на масовите медии да манипулират масовата психика и съзнание. Те произвеждат в населението и широките граждански слоеве обратен ефект - от рационализация и способност за собствено критично мислене и политически оценки практически се преминава към масова ирационалност - поразеност от инфилтрирани в психиката и съзнанието идеологеми, гражданските маси се поддават на страха, че друг обществен вариант не е възможен, примиряват се и се отказват да мислят активно по принципите на изграждане и функциониране на обществото, научават се да отхвърлят априори всяка идея за алтернативна политическа система, възприемат стереотипа да не се отклоняват от налаганата от властите идеологическа логика. На тази база гражданската активност и демократичността, гражданските свободи и спонтанността се локализират в микросвета на хората - под тавана на принципните въпроси на обществото, за неговата стратификация и поляризацията, за овластената политическа структура и прикритата й тоталитарност, за господстващите идеологеми и властта, която злоупотребява с общественото мнение. Според него тогавашното американско общество (1964) е тоталитарното по своята дълбока същност. То поглъща човешката индивидуалност - чрез държавата и официалната култура. Не оставя пространство (свободно, демократично) за предлагане и налагане на някаква обществена и политическа алтернатива. Не разрешава критична дистанция спрямо модела за властово функциониране на държавата и обществото. Чрез механизма за формиране на едноизмерни хора в масовото общество се постига възпрепятстване на промяната в политическата и социалната структура на държавата и обществото. Става дума за промяна към нови форми на човешко съществуване и гражданска активност, към нови макро-институции и система на власт, към нов тип връзка между икономиката и обществото. Масата от едноизмерни хора дават възможност на властите да се скриват за удобните форми на демократичната не-свобода и покорния плурализъм. Ценностната система бива измествана към потреблението и забавлението. Подменят се естествените човешки потребности от изкуствените потребности на удобните консуматори. Широко се използват новите форми на масов граждански контрол. В едноизмерното общество принципът на удоволствието поглъща принципа на реалността. Високата култура изчезва или бива маргинализирана. Осъществява се де-сублимация на сексуалната енергия на хората, с което вниманието им се отклонява от обществените и политическите проблеми и конфликти, духът се примитивизира, интелектуалните интереси и активност се свиват. В края на краищата огромна маса от населението и гражданството доброволно се отказва от свободата, от реалната демократичност и от хуманния принцип в обществото. В този смисъл Маркузе говори за един по същество втори период на варварство. Маркузе е повлиян от теориите за "единното индустриално общество" и за "конвергенцията". Споделя възгледа, че в съвременната епоха има хармония между технологичен прогрес и доброволно робство. И това е една ужасяваща хармония, която по същество е анти-хуманна и анти-демократична. Той и Т. Адорно изразяват социален песимизъм, не виждат "светлина в мрака" на съвременното едноизмерно общество. В същото време и двамата са съпричастни с хората, които се борят - дори когато нямат надежда за успех. Политически апелират за преминаване от "отчаяние в страха" към "надежда в отчаянието", т.е. към обществен бунт. С това служат като теоретична и идеологическа основа, и интелектуално вдъхновение в борбите на "новите леви" от края на 60-те год. на ХХ век в САЩ и Западна Европа - така нар. "революция" на младежите и студентите за реална демократизация, за отхвърляне системата на расовата дискриминация и сегрегация, за възпиране на войнолюбците в международната политика. авторът на антефилето е канидата на БСП за Градоначалник  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: renegad |
| Струва ми се недомислица написаното от Г.Марков като трета степен на свободата: СВОБОДА НА ДЕЙСТВИЕТО? Свобода на мисленето и изразяването - нормално, ОК, но на действието? Нека за момент допуснем, че свободата на действие ще е приблизително равна на свободата на писане (изразяване)! Някой с по-слаби нерви може и да не издържи на гледката... |
Приживе Марков е "громен" у нас като "ревизионист" Така го громяха, че накрая... *** Всеки път, когато чета Есетата или Репортажите, си давам сметка, че Марков си остава дин от най-добрите майстори на българския език за своята епоха, че и след това. Отдавна вече никой не се изразява така богато и точно, дори и само за това си струва да се изучава в училище. |