автор: Анастасия Миронова
превод: Васил Костадинов




На гражданите, които само преди 25 години си бършеха задниците с токсична полиграфска боя, а сега изпитват носталгия по съветския колбас, обяснявам.



Храната е все по-малко, а разговорите за нея все повече. Все повече са и митовете за храната. Особено, по някаква причина, днес е модерно да се припомнят съветските колбаси и проклетите съветски ГОСТ – стандарти.



Уважаеми съветски романтици, ГОСТовете не сте ги чели. В най-добриият случай за тях ви е разказвал някой, който е прочел първите страници и е въздъхнал с облекчение: о, слава на Бога, в колбас “Столовая” са слагали 99% месо!



Знаете ли, че в колбас “Чайная”, която никой не ядеше, по ГОСТ слагаха 70% второ качество говеждо, 20% полумазно свинско и 10% бекон. Освен това, от наденицата отчетливо се отделяше картон. Защо? Защото ГОСТовете съдържаха обширни приложения, в които щателно се описваха какво и как при производството може да бъде заменено: месната маса със смес от сварени и смлени кости, нишестето с хранителната плазма, емулгираните растителни мазнини с маргарин, и масло “Бутербродское” – с минерално масло ( спомняте ли си как маслото се взривяваше в тигана, оставяйки черно петно миришещо на катран?). ГОСТовете постоянно се редактираха, за някои продукти – всеки сезон, в зависимост добива на месо, производството на мляко, реколтата, вноса …



Например в знаменития кренвиршо-колбасен ГОСТ 23670-79 от 1979г., редактиран през 1980г. В него четем, например: “Позволява се вместо говеждо, свинско, агнешко месо, използване на протеинови стабилизатори, говежда, свинска или агнешка месна маса, хранителна кръвна плазма (серум), нишесте или пшенично брашно”.



ГОСТ – стандартите и нормите на съдържание бяха за вътрешна пропаганда (да речем, успокойте се, уважаеми граждани, поне имаме истински колбаси) и хвърляха прах в очите на чужденците (ето, нашите хора ядат само истинско месо, пият свежо мляко, закусват с хляб и масло). За реална употреба бяха приложенията към ГОСТовете, които директно се прилагаха към документите.



И ако сега някоя мурзилка ви мърмори, сякаш е учила в институт по храните и знае, че саламите са правени само от месо, пращайте я да пасе: или лъже, или нищо не е научила, а още в първи курс е кацнала меко в транжорна и вместо да държи изпити е носила на преподавателите пакети първокласно говеждо или свинска кайма. Същите продукти, които съвсем официално, по ГОСТа, не е имало във вашата наденица. Имало е само в партиди за спецразпределение и за номенклатурата. В някои месокомбинати дори имаше специални цехове, където всичко се правеше по основните изисквания на ГОСТ, без никакви корекции. Но стоката беше само за бюрократи, престъпници и … проверяващите. Всякакви СЭС, ОБХСС се измъкваха след проверки с огромни чували пълни с месо, масло и ГОСТ – колбаси. В един уралски град проверяващ чиновник натоварил подкупа на дореволюционна шейна, която му премазала крака. ГОСТовския салам му отрязал половината крак. Поне бил ГОСТовски …



Това са били правилата на живота. Забележете – пиша за правилата. Не за дефицита и кражба, а само около правилата. За факта, че дори и при най-добро стечение на обстоятелствата (например, грабнали сте “пуснат” в 11 часа колбас, а той е направен по ГОСТ), вместо 99% месо можете да получите, напълно законно, смес от костно брашно, лепило за дърво, плазма , нишесте и варени пикочни мехури. А като се има предвид кражбите, небрежността и липсата на хигиена, вашата наденица представляваше … даже не знам какво представляваше. Представете си напоен с кръв в жегата парче картон. Представихте ли си? Примерно това беше вашата наденица тогава.



Качеството на съветските продукти е мит. Страната беше бедна, навсякъде дефицит – откъде качество? По ГОСТ в кренвиршите имаше 5% месо (останалото беше позволено да се замени), колбасите се третираха със селитра за запазване на цвета. Палмово масло, между другото, и тогава се внасяше. Консервантите, стабилизаторите и оцветителите бяха допотопни и напълно официални. При производството на чипс (дъли пластини, “Для тучных” мазнината за пържене се заменяше на 8 месеца.Също по ГОСТ. Сметанов сладолед имаше само в големите градове – другите се задоволяваха с млечен с растителни мазнини, в най-добрия беше два вида – в чашка и на клечка, понякога с шоколадово или с ягодово покритие (или поравно от двете, наричаше се “Забава”. В някои градове – О, Боже мой! – сладоледът беше само “Томатное”. За пирожки “Картошка” и торта “Полено” се душаха, а ги забъркваха от оставащите от конвейра за бисквити трохи със сгъстено мляко и маргарин. Съдържание, забележете, върху опаковката нямаше. И всичко това беше ужасно скъпо за стандартите на онова време. Заплатата на учител в техникум – 120 рубли, а килограм сметана 3 рубли и 40 копейки, първокласни наденица – също 3 рубли и 40 копейки. Бонбони с шоколадова глазура “Пилот”, “Ласточка”, “Буревестник” – 3 рубли и 40 копейки. Шоколадовите бонбони струваха 15 рубли за килограм, а имаше няколко пъти в годината. Имаше три ценови зони и специални коефициенти за всеки вид продукция: грубо казано, колкото по-дълбоко в тайгата, толкова по-високи цени и по-малко продукти.



Така че, за ГОСТовете и качеството не плямпайте. За сталинско-хрушчовската епоха, също. Първо, пиша за 70-те и 80-те. Второ, по времето на Сталин и Хрушчов, в дните на “Книгата за вкусна и здравословна храна” продукти в магазина е имало, но нямало кой да ги яде: всички тези филета, масла, хайвери не бяха достъпни за хората. Според разказите на продавачите по онова време, масло са купували по 30-50 грама, бонбони – 100 грама, колбаси – максимум по 300 грама. И не всеки ден. За “масълце” бабите ходели като вземат пенсията. “Да се поглезим” … Когато майка ми била стажант в магазин за хранителни стоки, попитала на някаква среща защо купуват масло по 30 грама, отговорили: “Много актуален въпрос, другарко стажант! Нашите хора искат всеки ден да ядат пресни продукти, затова всеки ден идват до магазина за нова порция масло и колбаси”.



Страната живяла в полуглад. Това бе потвърдено от известния доклад на Централния комитет на КПСС, изготвен въз основа на проучвания на Централния научно-изследователски институт по икономика на Държавната планова комисия на Руската федерация. Според доклада, 75% от населението е живяло под прага на бедността, а стоките в Съюза (от мотоциклети до захар) са били многократно по-скъпи, отколкото в САЩ. В сравнително или в абсолютно изражение.



Сега, разбира се, другарите пеят, че са живяли зле, но дружно, че са били по-здрави … Е, да, да! Първо, съветските граждани бяха злобни като кучета. Винаги обезумели, със стиснати челюсти. Второ, хората са били много болни. Много. Умирали са между другото, от рак на дебелото черво, язва, гастрит. Тези заболявания бяха почти първенци в причините за смъртността, дори при онова ниво на медицината и недоизследване

( на кого тогава са правили колоноскопия, за да се диагностицира рак на дебелото черво?). Хората са били с наднормено тегло, подути, с лоша кожа, чудовищни зъби и редки коси. На 50 жените изглеждаха старици (спомнете си бабите, които ви водеха до детската градина). Постоянният глад леко пудрел ситуацията – хората не преяждали, което допринасяло за някакво запазване на здравето.



Но нали другари носталгици не предлагате сериозно завръщане към метода на принудителния лечебен глад?

Хайде да я вдигнем да не правим цялото упражнение наново. Не сме забравили всички!

Кви факти? Бе вий съвсем се побъркахте.
Ми живи сме още, помним добре и сравняваме с днешните боклуци.

ащо, истината боли ли? Коментирай по фактите и по темата.

Това и казвам, в онази тема са и фактите, и коментарите. С проценти, с таблици по години, с всички добавки и линкове. Какъв смисъл има да се прави същото упражнение два пъти?

Кви факти? Бе вий съвсем се побъркахте.

Поредната поръчкова,провокативна тема.

Допускается взамен говядины, свинины, баранины совместное использование стабилизатора белкового, массы мясной говяжьей или свиной, или бараньей, пищевой плазмы (сыворотки) крови, крахмала или муки пшеничной.

няма аз да го направя вместо теб.

За пирожки “Картошка” и торта “Полено” се душаха, а ги забъркваха от оставащите от конвейра за бисквити трохи със сгъстено мляко и маргарин. Съдържание, забележете, върху опаковката нямаше. И всичко това беше ужасно скъпо за стандартите на онова време. Заплатата на учител в техникум – 120 рубли, а килограм сметана 3 рубли и 40 копейки, първокласни наденица – също 3 рубли и 40 копейки. Бонбони с шоколадова глазура “Пилот”, “Ласточка”, “Буревестник” – 3 рубли и 40 копейки. Шоколадовите бонбони струваха 15 рубли за килограм, а имаше няколко пъти в годината. Имаше три ценови зони и специални коефициенти за всеки вид продукция: грубо казано, колкото по-дълбоко в тайгата, толкова по-високи цени и по-малко продукти.

Да се твърди че е имало гъз папир в кренвиршите наистина е прекалено.
Хартията беше амбалажна.