А аз съм даскал, обяснявам, к'во да правя. А аз съм редактор, та и вас редактирнах, няма как - духовен дълг. Бъдете каквото си щете. |
Пак твърдя, че картончетата не са толкова важни защото това е било една система, възможно е да се е поддала и да е съгрешила , аз не знам случая за да я съдя има кой да я съди - Бог . Той знае и тайните мотиви на сърцата. А за досиетата всички знаехме за тях, всички имаме вина, освен тези, които не са били съгласни и са страдали в лагери или в милицията за това. Но мен ме вълнува защо тази наша историчка и писателка казва "толкова много знам за историята, хората, страданията, че съм убедена че няма Господ". Много хора казват същото Ако имаше Бог щеше ли да има толкова болести, мъки, умиращи такива страдания, толкова несправедливости? Ето откъс от нейната книга "Случаят Джем" Всичко, което ме тласкаше да извърша това или онова стореното от мен между 3 и 5 май, — тогава още не беше точна мисъл, камо ли решение. Тогава съобразявах само, че Мехмед хан не е трябвало да умира, че смъртта му ще промени твърде много в моя живот, в живота на всинца ни, на държавата и на света. Този ред още сънени съображения доведе заповедта ми до пейка: — Млък! Ще мълчиш като гроб! Кой знае за Мехмед хан? — Аз… и пешкирдарят на султана… — ни жив, ни мъртъв изговори пейкът. Знаеше, че признанието му осъжда двамата тях на смърт. — Не излизай! — подхвърлих му през рамо. Защото трябваше да наредя за пешкирдаря. Наредих на Юнус, моя ням, суданеца. Докато се облека, арапинът се върна с оня. Държеше го за яката. — Свърши ги веднага тук, в шатрата! Завърни само килима да го не опръскаш! Натикай ги после под миндера ми, ще ги заровиш довечера! Докато намотая гъжвата си и пристегна колана с оръжието, Юнус свърши двамата и ги подреди, както заповядах. Тук ми просветна защо Вера Мутафчиева не е вярвала в Бога, тя не е вярвала, че ще има съд за всеки един човек. Двама невинни слуги са били убити и техният живот приключва , всички ги забравят, но има Един , който никога не забравя своите деца. Той ще издири и ще накаже виновните за всяко едно престъпление. 2 Коринтяни 5:10 Защото всички трябва да застанем открити пред Христовото съдилище, за да получи всеки според каквото е правил в тялото, било добро или зло. 9. И Господ рече на Каина: Где е брат ти Авел? А той рече: Не зная; пазач ли съм аз на брата си? 10. И рече Бог: Какво си сторил? Гласът на братовата ти кръв вика към Мене от земята. |
Много религиозна писаница този път. И много екзалтирани вярващи под статията. Всички приемат на гола вяра, че Големият Шейтан е виновен за всички нещастия на тая планета, от пичите въшки през примитивите обитаващи Близкият Изток, странното разбиране на руснаците за това как се третира "братски народ", та до късогледството на Европа. Почти няма Атеисти под темата - само вярващи, открили лесен отговор на всичко. Блажен народ. |
Amazon, за такъв народ се казва, че не знае дали отива или се връща. При това положение съвсем скоро тези земи ще си имат нов стопанин. |
Отдавна се търсят истински атеисти, но не като тези от едно време, които се правеха на атеисти пък вярваха на зодии, на баба Ванга, на баячки ,на знахари , на гледачки на кафе, на светена вода, на мартеници и на разни суеверия. Признавам си, че като видех черна котка се връщах три крачки назад. "Атеистичното" политбюро на БКП, пък официално събираше такса за посещение при "феномена" Ванга. Наистина и атеистите не могат да отрекат, че баба Ванга е предсказала войната в Сирия, която се води днес. Въпросът е чрез кои сили го е предсказала? Във филма за нея имаше едно нейно изказване: "душите на починалите Ние знаем отидват и ми казват, какво да говоря". Библията, че няма души на починали следователно демони(паднали ангели) са и казвали, какво да казва. Това не е атеизъм, а е спиритизъм. На медиумите се казва, част от това, което ще направят злите сили (войната в Сирия) и когато хората вече имат доверие на този медиум, той казва и лъжите(накрая всичко ще се оправи и ще настане голям мир). Това няма да стане защото света отива към унищожение. Откровение 11:18 Народите се разгневиха; но дойде Твоят гняв и да не си помисли някой, че авторът на песентаи времето да се съдят мъртвите, и да дадеш наградата на слугите Си пророците и на светиите и на ония, които се боят от Твоето име, малки и големи, и да погубиш губителите на земята. God is an atheist е атеист, чист сатанист си е, видно от заглавията на песните му. |
"Османлиите искали данъци за султанската хазна. Как да ги съберат? Воловарчетата забележат бегликчията още като се зададе по пътеката, па натирят добитъка в гората, България била цялата в гори. Смеят ли бегликчиите да влязат в Магна силва булгарика? Те имат ятагани, българите имат брадви. Равностойно." *** Равностойно, та няма накъде повече! Воловарчета с брадви срещу аскера с ятаганите и кремъклиите (няма начин Мутафчива да не знаела за появата на кремъклиите). Дали пък на воловарчетата добитъка не им е бил по-ценен от децата-бъдещи еничарчета? А бе за всяко присъствие си има причини дето и днес работят безотказно. |
Един австралиец искаше от Джо да му разкаже за пуйката, аз пък се надам Мишо Константинов да ми разкаже за комунистическия райх и какво е чинел тогава... |
Рано-рано, още в 18.30 ч., преди да е станало претъпкано, водех жена ми и нашето синче в клуба на СБЖ, Съюза на българските журналисти, на ул. "Граф Игнатиев", понеже там имаше наливно лопушанско вино, сирене с лук в гювече и агнешка скара на жар от брезови дърва. Една вечер клубът се претъпка рано, понеже беше Денят на печата и информацията Рано-рано, още в 17:30, преди да е станало задушно, часа в който гетинаксовите столове и маси са чисти и подредени, а не оплескани с помия яхъри в които се превръщаха само час след това, водех жена ми и нашата щерка в стола на завод "6-ти септември".Водех ги там не само защото имаше и лимонада и етър(а по празници дори и кооп-кола) а, защото освен любимото "домате с оризец" имаше и боб с фрикадели!!Освен това аз бях работник в Завод 6-ти Септември, жена ми също бе работничка там, а щерката ни беше нашо законно дете!Тоест ние всичките имахме правото да се храним там. За което бяхме искрено благодарни на Партията.Една вечер столът бе претъпкан рано-рано, не защото бе 6-ти Септември - знаменитата стачка през 1944г., а защото се падаше събота и тъй като по принцип стола в неделя не работеше, а от друга страна от понеделник, 8 Септември започваха деветосептемврийските празници, то нашето заведение за обществено хранене щеше да е затворено до 11-ти същия месец, който пък се пада четвъртък, а както всички ние знаем в четвъртък се предлагат останалите ястия от вторник, който пък в случая се пада неработен, тоест на 11 септември щяхме да ядем домати с ориз приготвени миналия петък, тъй като това ястие никога не се предлага в деня в който е сготвено.Това според рецептурата на БДС за заведения за обществено хранене.Та, в този ден бе голяма олелия.Хората се блъскаха, празнично настроени и току подвикваха:Искам допълнително,моля! Но-о допълнително нямаше. Не само ние, хранещите се, а и другарите, хранещи всички нас, бяха наясно с проблемите на предстоящата празнична седмица.Не, че нямаше достатъчно манджа за допълнително, имаше и още как, ама я бяха заделили за идния четвъртък.Което си беше правилно, защото ако на работника му дадеш и сто порции той ще ги излапа без да мисли за утршния ден!!А, някой трябва да мисли за това, както казва поета.Както и да е, не взехме допълнително и на 11-ти ядохме домати с ориз приготвени вчера пети септември, аз даже хапнах две порции, защото щерката каза, че я боли коремчето и не е гладна, само че като се прибирахме после на спирката застана пред мен, стисна ме за колената и каза:Тате, купи ми кифла от пет! Е, простих се с утрешните Работническо дело и Спорт и и купих.И въпреки, че кифлата бе със същата давност като яденето в стола, я излапа, дивачето му сладко.Много я обичам... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: ivo kunchev |
ivo kunchev - липсва ли ти онова време? А би трябвало по много причини, дори заради щерката, която съм сигурен те обича дори повече отколкото предполагаш... Харесах финала! |
А пък Филип Хубави въобще не се церемонил - направо обвинил тамплиерите в содомия, изгорил ги на кладата и им взел активите. *** Те пък си създали масонския, че и други ордени дето манипулират целокупното народонаселение до дне днешен, като стадо ОФци! А кой ли тях ги е създал дето уж 9 рицари тръгнали да защитават пилигримите пък открили граала и за има няма време станали най-богати, многобройни и всесилни в цяла Европа. Много въпроси. И хоп явява се някакъв убавец Фильо дето им секвестирал житцето. Бе много плява има и у тая история, ама нейсе. |
Именно затова е жалко, че се е продала. Както и редица други талантливи българи. Това е грозно, гадно и обидно. Не сте Вие този, който ще съди хората. |
Ще им пикая на евроатлантическите ценности, които днес загробват Европа. Друго нещо са ценностите на Путин, те правят Европа истински свободна и щастлива!!! |
За Джимо Много хубаво пишеш Бате само дето не знам ЗАЩО за същите писаници мене ме пращат във фризера периодично ??? |
Браво г-н Димитри! Но със споменаването на на Вера Мутафчиева, като приятелка?! Сигурен ли сте, че не е писала и срещу Вас?! Тя винаги е била много спорна личност, но винаги е оставяла чувството, че не и е чист косъма?! Все още, може ли човек да провери, има ли досие с доноси срещу него?! Едва сега се разтревожих за себе си. Някога отказах на съответния сътрудник на службите да сътруднича, за което понесох всички негативи в живота си, но брат ми не бе засегнат от нищо! Дали...?! |
"Рано-рано, още в 18.30 ч., преди да е станало претъпкано, водех жена ми и нашето синче в клуба на СБЖ, Съюза на българските журналисти, на ул. "Граф Игнатиев", понеже там имаше наливно лопушанско вино, сирене с лук в гювече и агнешка скара на жар от брезови дърва." Партията знаеше как да се грижи за хранените си кучета. Те пък си вършеха съвестно мръсната работа. И сега не спират. Безчестието е като дупка в кората на дърво. С времето става все по-голяма. |
ivo kunchev 10 Сеп 2015 06:02 Мнения: 4,753 От: Bulgaria Рано-рано, още в 17:30, преди да е станало задушно, часа в който гетинаксовите столове и маси са чисти и подредени, а не оплескани с помия яхъри в които се превръщаха само час след това, водех жена ми и нашата щерка в стола на завод "6-ти септември" наложи ми се Иво Кънчев да се зачудя на доста неща , от иначе добрия ти Оруелски пост предполагам, че просто не мога да позная за кое време говориш защото не помня кифли от пет стотинки – всеки знае , че кифлите са от десет нито кифли, които застояват с дни, нито столове, които предлагат две неща в менюто помня страхотната мусака в столовете, с непостижимата в къщи трисантиметрова залвика, задължителните винен кебап и гулаш, свинско с картофи, пиле с ориз и ненадминатото фрикасе – само в столовете знаеха неговата тайна ииии ... най-много не помня хора да отиват в предпразнична вечер да вечерят в стола у нас си готвихме доматите с ориз вкъщи, гювеч също, пандишпанова торта с нишесте и други прекрасни неща поради което не ни се налагаше да благодарим никому, на Партията включително с което искам само да докладвам, че гладът не зависи от храната аз намирам глада за най-страшен порок, оня глад дето се е трупал поколения носи се в гените и те гризе дори при угощението на Бабет никога не е извън теб, никога не си почиваш, никога не прощаваш воюваш за повече, бунтуваш се, но си пропуснал възможността на старта и си победен | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Lillian |
Уважаем/а Лилиан, кифла с мармалад от пет стотинки бе основното ученическо и студентско хапване в периода 1965 - 1975, после зачезна.Да, прав/а си, че описанието на мизерията в раб - столовете е пресилено, но и аз пък не вярвам, че в клуба на журналистите се е пекла агнешка скара на брезови дърва!!Снобизама на уважаемия Д.И. няма граници и затова си позволих тази кратка история, впрочем измислена отначалото до края. Но ми е страшно интересен факта, че никой не обърна внимание на думите на разказвача относно датата 6-ти Септември. А, там всъщност е ядката на разказчето... |
Подкрепям ivo kunchev - аз също помня кифлите с мармалад от 5 стотинки, въпреки, че съм роден през 1965 г, мисля, че баничките бяха по 10 ст. Даже преди години се шегувах, че когато бях на 5 годинки кифлите струваха 5 стотинки, когато станах на 40 кифлите струваха 40 ст. (през 2005 г. наистина съм си купувал кифла с мармалад за 40 ст. от "Старата пекарна" на ул. "Аксаков". На други места кифлите бяха по-скъпи. Вече са по лев и нагоре. |
Една вечер столът бе претъпкан рано-рано, не защото бе 6-ти Септември - знаменитата стачка през 1944г., ...Готино, готино... |
щурчо 08 Септември 2015 20:22 Всъщност от просото, тогава сме яли просеник. Ти това знаеше ли го? И това не е верно. Просеник се прави от царевично брашно... Чудно, защо някои избират смеещо се емотиконче за символ на тъпотията си и я комбинират с елементарна неграмотност. Ясно, че си оправдават надницата, ама все пак. Това е за просеника: "Просото е една от най-древните, български, зърнени култури на Балканския полуостров. Някога са го наричали „златен“ или „слънчев“ ечемик. В Българската национална кухня Кашата от просо, или Слънчевата каша е основна от много стари времена. Същата рецепта днес е разпространена и в традиционните кухни на повечето словенски народи в Евразия. Българският традиционен хляб ПРОСЕНИК от варено тесто (парено тесто), с едро смяно просо е бил основна храна в бита за нацията, хилядолетия по ред." | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Сърдитко-Петко |