Отиди на страница:
Малки кифли, малки мечти, за малки хора. Ако не можеш да загърбиш обидата (дори и да е незаслужена), как ще живееш в общество, където има и по-големи кифли от твоята. И даже има и такива, които въобще не ти обръщат внимание и пак са кифли, като в една реклама за вафли  |
Джимо,  За Вера Мутафчиева, Джимо и всички, които оставят такива Писаници, Бивалици и т.н. за случилото се преди нас  Голямо благодаря, че споделят своя поглед за живота преди нас, за това кой какви доноси е писал ще разберем, ама друг път. |
| Ето какво открих по повод на твърденията, че г-н Иванов си измислял за хитроумните мини-играчки: - Сега горите и полята около Донбас са минирани от укро-фашистите http://russia-insider.com/en/military/east-ukraines-lovely-fields-and-forests-full-deadly-mines/ri9480 . Микро мините във вид на газова запалка и на семе от дърво, не са произведени в Украйна. Приличат на тези хвърляни от САЩ във Виетнам навремето: http://2.hidemyass.com/ip-2/encoded/Oi8vcnVzc2lhLWluc2lkZXIuY29tL3NpdGVzL2luc2lkZXIvZmlsZXMvc3R5bGVzLzEyMDB4YXV0by9wdWJsaWMvMzU3MTQzX29yaWdpbmFsLmpwZz9pdG9rPThLb1htcHdi | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Eisblock |
| Прекрасно попадение, Айсблок!!! Отбелязахте си автогол с връщане от центъра! Поздрави! На снимката има само една мина - ПФМ-1, Butterly mine. Дори се вижда и буквата "У" - показаната на снимката мина е учебна. Запалката е дадена само като сравнение за размера и... Въпросната мина е съветско производство и е масово ползвана във войната в Афганистан. Там има много деца - нейни жертви, и тръгва мълвата, че е специално направена от Съветския Съюз, за да имитира детска играчка (Звучи ли ви познато???  ). Разбира се, съображенията за тази форма са чисто технически - аеродинамика...PFM-1 was mainly used during the Soviet Invasion of Afghanistan, resulting in a high number of casualties among children since it was often mistaken for a toy due to its shape and coloring. Натисни тук |
| Несбъдници за безпътници. И това доживях - носталгичка по царуването на циганина от Правец изпада в кулинарен оргазъм при спомена за манджите по столовете от онова време. Добре си ги спомням - храната беше същинска отврат, три години на такава храна ти гарантираха гастрит мимимум. Е, имаше и хубави столове, с качествени ясгтия - този в хотел Рила, например. Но той беше само за избрани другари и храната се разнасяше по къщите. Повтарям, отново - разбирам ги носталгиците. Най-ужасното е това което последва социализАма. А то е продължение на комунизма с други средства - т.е. пак грабеж. След 9 Септември комунистите ограбиха заможните хора на България, а след 10 Ноември - всички останали. И още не са свършили. Вижте светлия пример на КТБ - средство със специална цел - източване на мангизи от държавата, които тя събира от баламурниците данъкоплатци. Тепърва другарите ще ви приберат и жилищата и наследствените земи. И тогава окончателно ще ви бият шута. |
| Е, и какъв е "автогола"? Какво различно е казано/написано, освен основното, че укро-фашистите минират нейде нечия околност? http://antimaydan.info/2014/11/ukrainskaya_armiya_ispolzuet_miny_pfm_1_lepestki_186199.html По същият начин нашествениците във Виетнам минираха навсякъде където свърнат. Да съм ги посочил, че точно те са отговорни за този тип? А на Вас пък дължим благодарност за цитиране типа на мините и производителя им. |
И това доживях - носталгичка по царуването на циганина от Правец изпада в кулинарен оргазъм при спомена за манджите по столовете от онова време. Добре си ги спомням - храната беше същинска отврат, три години на такава храна ти гарантираха гастрит мимимум. "Спомняш" си грънци, а гастритът вероятно ти е вроден. Нищо не мога да кажа за студентските столове. Софиянец съм, но и да не бех, сигурно пак нямаше да ям в тях. Защо да го правя, след като навсякъде имаше работа? Докато следвах, не оставах без поне 250 лева месечно от личен труд, отделно 30-те лева стипендия за отличен успех. Стипендията я пазех за такси, километърът бе 8 ст. и бе тамам. С другите мангизи - 250 кинта си беха една средна заплата - водех гаджетата по кръчми. Не знам защо ДИ не пише за култовата кръчма от 1980-те - "Парк-хотел Москва", хем живее до нея? Велико сборище от първокласни кръчми! Ресторант-градина, руски ресторант, основен, панорамен, въпреки че точно "панорамата" ми бе страшно неприятна, не знам защо. Десетина бара ... Моето алтер его бе кафе-сладкарницата на приземния етаж, откъм гората и "Незабравка", втората маса от входа, до прозорците. До всеки малък винаги има и по един велик. Това бе масичката и на Левчев. Той идваше към десет сутринта, почваше с кафе, после с кафе и коняк, а към обед, когато сколасвах да изгрея, Левчев вече бе само на комбинацията "един и деведесе", толкова струваше "Плиска" сто с кафе и кола. И днес съжалявам, че ни веднъж не споделих с него любимата му комбинация. Аз смучех само "коктейла на журналистите" - "Изолабелла". Идилията свърши, като завърших и почнах работа. Години наред ядох в заводски столове и твърдя, че всеки, който каже лоша дума за тях, или не знае какво говори, или ги клевети. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: ВладиГео |
Идилията свърши, като завърших и почнах работа. Години наред ядох в заводски столове и твърдя, че всеки, който каже лоша дума за тях, или не знае какво говори, или ги клевети. Е, добре де ял си фрикасета и мусаки по заводските столове, а също така и домати с ориз, но защо идилията свърши?Какво се случи? Нали точно затова си учил всичките тези години, сиреч знаел си, че един ден ще трябва да ядеш домати с ориз или ориз с домати в зависимост от реколтата, та защо идилията свърши?? |
Готино, готино... Илия Николов И още нещо - завода е кръстен на стачката , а не на Съединението...Както може би доста хора си мислят...А, други знаят, нооо си траят, белким никой не разбере... |
И още нещо - завода е кръстен на стачката , а не на Съединението... На мен пък един партиен другар ми обясняваше, че е кръстен "6-ти септември", щото тогава СССР обявил война на България. Датата всъщност е 5-ти септември, ама по-важното е, че за другаря си беше съвсем в реда на нещата да честваме това, че СССР ни е обявил война. |
но защо идилията свърши?Какво се случи? Нали точно затова си учил всичките тези години, сиреч знаел си, че един ден ще трябва да ядеш домати с ориз или ориз с домати в зависимост от реколтата, та защо идилията свърши?? Ожених се, ве, ти какво мислеше - че са ме измъчвали комунистите? Ожених се и вече през ум не ми минаваше да водя гаджета по кръчмите или да се наливам с Левчев. Домати с ориз не съм ял, по фабриките наблегаха на месото. Столовото хранене беше в ръцете на профсъюзните организации и зависеше от вида на предприятието. Изключение и преди, и сега правеха военните и полицаите. Военните и сега ги угояват, та ме е срам да ги гледам. |
showstopper 11 Сеп 2015 22:26 Мнения: 300 От: Bulgaria Несбъдници за безпътници. И това доживях - носталгичка по царуването на циганина от Правец изпада в кулинарен оргазъм при спомена за манджите по столовете Ооооо, стига бе, стига бе  направо ми иде да възкликна“възпей оня гибелен гняв“ споко бе човек, вдигни очи и ще видиш един много хубав свят „Дългът към удоволствието“ на Джон Ланчестър препоръчвам за терапия и ето едно място откъдето може да прочетеш малко, или колкото искаш Натисни тук това е една книга, до която стигаш, когато вече си достатъчно честен за да си дадеш сметка, че в живота се занимаваш предимно с търсене на удоволствия а не с търсене на истината или борба за справедливост  |
ivo kunchev 12 Сеп 2015 05:00 Мнения: 4,756 От: Bulgaria Скрий: Име,IP ...... фрикасета и мусаки по заводските столове, а също така и домати с ориз продължавам драмата с менюто с тази информация: Цена на кифла При социализма: - Малка кифла с мармалад - 5 стотинки; голяма кифла с мармалад - 10 стотинки. Виенска кифла - 6 ст. Кифла осморка - 8 ст. Козуначена кифла - 8 ст. При демокрацията: Голяма кифла с мармалад - 1 лев. target=_blank id=url>Натисни тук както винаги се оказа, че няма една истина, кифли имало всякакви и всички сме прави  но очевидно е – не е насъщен хлябът, насъщен е гладът има два много хубави филма , които се казват The Hunger, един от 1968 с Катрин Деньов и един от 2008 сега ми хрумва обаче, че за нашият разговор тук е най-подходящ The Hunger Games, притча , в която е разказана цялата човешка история младите са изпратени на смърт, заради идеи, свобода, чест, етс всичко е обилно поръсено със светли дати, герои, всенароден екстаз, а всъщност всичко е за пари, его и корпоративна лудост, както винаги както преди, както сега, както на 6-ти септември, която й да е година |
| Брях да му се не види,макар!!!Значи и 9-ти септември е направен за пари!! Ма недей така, моля те! ЧЧЧше те анатемосат като нищо тукашните костеливи другари и другарки. А, и още нещо, цената на кифлата от пет научи от мен, а цената на виенската явно просто я уцели - тя, виенската кфла, изчезна много преди 75-та. И моля,моля, козуначената кифла струваше 12ст.!! Ако не вярваш на мен, питай един форумник, който си е избрал за ник "козуначена кифла"...  |
| Във филма с Катрин Деньов обаче не ставаше дума за глад, а за ЖЕЛАНИЕ. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: ivo kunchev |
Ожених се, ве, ти какво мислеше - че са ме измъчвали комунистите? Е, то това понякога е по страшно и от комунистически разпити, фашистки концлагер и даже португалско аутодафе От друга стран, пък много често идилията продължава до гроб и въпреки твърдението на ненадминатия Козма, че "венчалната халка е първата брънка от веригата на семейния живот", мога от собствен опит да кажа, че бремето на любовта става все по-приятно с течение на времето, ако на младини не си имал неблагоразумието да стоиш на течение в някой вход със счупени стъкла и да целуваш момичето си до забрава, защото артрита не става по-приятен с течение на времето, ако навремето си стоял на течение | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: ivo kunchev |
ivo kunchev 13 Сеп 2015 04:20 Мнения: 4,762 От: Bulgaria Брях да му се не види,макар!!!Значи и 9-ти септември е направен за пари! и не само! притчата за жертвеното принасяне на Исус на кръста описва същото, същата повтаряща се история, маскирана като друга! най- големият проблем в разбирането на историята е стремежът ни към ореолност ние много настояваме в нея да има чисти, саможертвени, ангелоподобни борци за пресветата справедливост ние имаме нужда от това и пропагандата ни го дава ндааа, грам не вярвам в революциите и идеите им и също съм сигурна, че La Liberté guidant le peuple е просто сексуална фантазия на Дьолакроа, каквито насилието винаги поражда |