Отиди на страница:
В "Оркестър без име" при главните герои не става дума за пари. Идеалистите музиканти са противопоставени на наглия шмекер Миташки, на продажната певица Рени, полакомила се за кариера на Запад, на простака картаджия. В общество с патерналистично-централизиран тип управление печалбата не беше ни тема, ни мотив. Мотив беше високото изкуство, гарнирано със заместители на свободата от бохемски тип: купони нонстоп, промискуитетни изобилия, псувни към властта вечер край огъня или сутрин в кухнята, ако няма наблизо началници или доносници. Културното съзидание в оптималната му форма се привиждаше на тогавашните майстори като своеобразен синтез, съставен от полускрита критика към режима + възвишено послание за повече духовност. Всичко това възкачено върху пиедестала на високата естетика. Което не беше хич лошо като платформа, ако не се зидаше върху щедри субсидии, отпускани от тоталитарната държава при някакви кога строги, кога по-либерални условия. В общество с патерналистично-централизиран тип управление Няма да ти коментирам написаното, то е срам изобщо за когото и да е! И това нещо изсипано върху прекрасните актьори и прекрасният Оркестър без име! ......... Давам си сметка, че , голямата група "Блек сабат" Кое те накара да напишеш горното? по същото време, всъщност доста преди това  Black Sabbath - какво написа бе човек!? Защо го написа? .......... Трудно е да се смееш два пъти от сърце на един и същи клоун с интервал десетилетия. Какво е това бе човек? Ти филма гледал ли си?! И да си го гледал нищо не ти е станало ясно, нищо не си разбрал.  нали знаеш какво значи това емотиконче? | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: zzz07 |
| Всичко е Мара втасала, сал боклуците си не събрала! Трябва да си голям наивитет за да очакваш циганския манталитет на нацията да се оправи с няколко поучителни примери за италианци и т.н. (Автора явно не е бивал из Италия (предлагам му виртуална разходка из белла Наполи!)). Вкарайте си и бежанците и барабар с циганите проблемите с хигиената ще бъдат решени най-вече след като ви оправят демографски. И как автора очаква от една икономически деградираНа държава да има възвишени и културни граждани? Няма такъв филм, а "Оркестъра..." си беше просто едно модно за момента въздишане по западния стандарт - илюзия, която времето разби на пух и прах. П.С. Може и да е въпрос на вкус, но за мен трябва да си пълен кретен за да бъдеш почитател на Блек Сабат (да не отварям дума за недоразумението Ози). |
Може и да е въпрос на вкус, но за мен трябва да си пълен кретен за да бъдеш почитател на Блек Сабат Моите съболезнования.... За целият ви свят! Няма да ви пускам линкове, безсмислено е. Ако може не ми отвръщайте. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: zzz07 |
| Не настоявам! Пък и писах нещо за вкуса в постинга си. Предполагам си върл почитател и на Кардашиян също... |
Може и да е въпрос на вкус, но за мен трябва да си пълен кретен за да бъдеш почитател на Блек Сабат (да не отварям дума за недоразумението Ози). Е, не могат всички да са като Муслим Магумаев, все пак... |
| П.С. Може и да е въпрос на вкус, но за мен трябва да си пълен кретен за да бъдеш почитател на Блек Сабат (да не отварям дума за недоразумението Ози). Абе друго нещо си е чалгата, а, "брато" ?!?   |
| Аз съм кретен, харесвам Black Sabbath. Мразя чалгата във всичките и прояви. И Муслим Магомаев не бих слушал... |
| Значи - било си е норма да си джаснеш тарата у водата А бе не беше баш така - разни бдителни чичковци и лелки можеха да ти направят забележка, да кажат на вашите, те да ти теглят една дълга и предълга лекция за вредата от цапането и боклука от която ушите да ти пламнат от срам. Въобще не беше норма; напротив тъкмо обратното - майка ми и баща ми така яко ми дуднеха за хвърлянето дори и на една хартийка от бонбон, че и до днес си пъхам хартийките в джоба, докато не намеря кошче или кофа за боклук. Мазните хартийки от банички/тутманици си ги държа в ръката. Обаче ми харесва да не правя боклук. Не си спомням точно тази сцена, но може да е продиктувана и от други кинаджийски съображения - чрез хвърлянето на "тарата" във водата режисьорът иска да покаже настроението на героя, например ядосан е. Явно нещо не съм разбрал посланието на Ламбовски този път. | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: ИлияНиколов |
| Пък аз горещо препоръчвам на списователя да си пусне филма "Записки по българските въстания",да затвори очи и да слуша...Ако не си помисли,че става дума за наши дни пак добре...Така,че тука нищо не е мръднало от 140 години,той за бирената бутилка се закахърил... |
Добра статия на Ламбовски -  В общество с патерналистично-централизиран тип управление печалбата не беше ни тема, ни мотив. Мотив беше високото изкуство, гарнирано със заместители на свободата от бохемски тип: купони нонстоп, промискуитетни изобилия, псувни към властта вечер край огъня или сутрин в кухнята, ако няма наблизо началници или доносници. Културното съзидание в оптималната му форма се привиждаше на тогавашните майстори като своеобразен синтез, съставен от полускрита критика към режима + възвишено послание за повече духовност. Всичко това възкачено върху пиедестала на високата естетика. Безпощадно вярна картина на живота на интелигенцията и хората на изкуството... |
zzz07 14 Септември 2015 20:21 Току що ми изтече наказанието и няма да се впускам в подробности, но напълно те подкрепям. Обидно за СЕГА е да публикуват писаници от този род. Безидейни и неграмотно написани. |
| Ето и моята класация (нарочно пиша на кирилица като протест срещу чалгизацията и прекаления псевдооксидентализъм): 1. Битълс (и всичко от четиримата от Ливърпул); 2. Ролинг Стоунс; 3. Юрая Хийп; 4. Пинк Флойд; 5. Дийп Пърпъл; 5. Лед Зепелин; 6. Бляк Сабат; 7. Джетро Тал; 8. Дъ Ху; 9. Би Джийс; 10. ЕЛО; 11. Дженезис; 12. Слейд, и др. Прочее, вж № 6. Иначе, ако всеки вижда във филма нещо свое, това само означава, че той е добър и е дал храна за размисъл, а не дъвка за очите. И не става дума за борбата между високото изкуство и меркантилизма, духа и материята, сблъсъка и симбиозата на официалната и карнавалната култура (макар че има малко дидактика, като във всеки български филм), а за това, че човек не може да живее само за единия хляб. И се стреми към пълноценно човешко съществуване. Най-красивият момент е хванат добре от Иван Солоневич, когато е писал за руските търговци . Когато са спечелвали милиони, са си задавали въпроса: "и какво от това?". И са създавали галерии, училища, приюти, работнически общежития, изграждали са църкви, болници и музеи, дарявали са за бедните. За разлика от днешните търбуси... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Караатанас Хаджиганевски |
| Какво му е толкова хубавото на този филм? https://www.youtube.com/watch?v=NPdkeJWpvd0 |
Беше пълно с боклуци - хартии, найлонови пликове, бутилки, сгур, някакви железа, дъски с пирони... Картината не ни хареса, някак извинително промърморих нещо в стил: абе, провинция, какво да я правиш. Айдяяя и тоз автор замърси езика с тези "найлонови торбички". Колко по-просто е да каже "пластмасови торбички". Ама като се заклещи неяо в главите на нашего брата няма отклещване. Че така и с боклука. Боклук в провинцията, боклук в езика. И после... съвсем спонтанно метнах в двора бунище мазната хартия от собствената си баничка. Италианците ме изгледаха изумено. Зависи откъде са италианците. По времето, за което разправя авторът Неапол беше многократно по-мръсен от нашата провинция. Ако са от Северна Италия е друг въпрос. за северняците в Италия южняците са като нашите цигани. май Ози, случайно видял опашка пред киното за някакъв филм на ужасите. "Щом хората си дават парите, за да гледат страшни филми, защо да не си плащат, за да слушат страшна музика?" - попитал. Така тръгнали албумите Black Sabbath, Paranoid и прочее. Вижте пак ключовата фраза, тя е "хората да си плащат". Абе все хамериканска чалга. И за нашата чалга главното е хората да плащат. В общество с патерналистично-централизиран тип управление печалбата не беше ни тема, ни мотив. Мотив беше високото изкуство, гарнирано със заместители на свободата от бохемски тип: купони нонстоп, промискуитетни изобилия, псувни към властта вечер край огъня или сутрин в кухнята, ако няма наблизо началници или доносници. То и сега не се препоръчва ммного много да се изказваш пред началници и доносници. Имам познати в сАЩ, които даже не ползват Фейсбуук, защото се страхуват, че се следи. Свободата е като енергията, тя не се създава и не се губи само се мени от една форма в друга. Обърнете и внимание, че повечето български филми от онова време са със сценарии на морето; какво по-хубаво от това да си правиш курорта по време на работа. Нямам такова впечатление. Ама да работиш на морския бряг през сезона не беше лошо. Смятам, че далеч не е случайно как обстоятелствата Е как нали трябва всеки нов филм да плюе ужастния тоталитаризъм и да хавли светлото капиталистическо бъдеще.не позволиха да видим продължението на "Оркестър без име". Самият Стратиев в началото на 90-те създаде нов сценарий - същите герои в новите времена. Момчетата, останали без хляб у нас, си търсят късмета в Германия. В сценария Велко свири в немски подлез, Филип е нещо като жиголо при възрастна немкиня, Гошето разхожда кучетата на богаташ, а Павката ремонтира коли... Само че Людмил Кирков, пенсиониран от Киноцентъра, се депресира и скоро след това умря, почина и Стратиев. Писа се нов сценарий, търсиха се пари; заболя и Велко Кънев. А парите не стигаха... "Оркестър без име" остана без продължение. |
А бе не беше баш така - разни бдителни чичковци и лелки можеха да ти направят забележка, да кажат на вашите, те да ти теглят една дълга и предълга лекция за вредата от цапането и боклука от която ушите да ти пламнат от срам. през 70-те един колега хвърли фас на улицата пред Софийския университет. И хоп го глобиха 50ст. Ама тогавашните 50ст. бяха, като 5 лв. сега. |
Че кой от нея беше чел или да се беше зачитал за кратко в посланията Христови? Интелигенция масова - щот се на маса се дореждаше...напоително и келепирджийски 