Отиди на страница:
| "Всичко това възкачено върху пиедестала на високата естетика. Което не беше хич лошо като платформа, ако не се зидаше върху щедри субсидии, отпускани от тоталитарната държава при някакви кога строги, кога по-либерални условия." Аз съм поклонник на класическата музика и на операта! Това от писанието на Ламбовски е достатъчнода обясни, че тогава държавата е разбирала, че без субсидии високо изкуство не може да се създава. Само талант не стига, нужни са условия и пари за да се прояви. Впрочем, мисля че всички сме наясно. Времето го доказа! |
| Струва ми се, че има противоречие: от една страна авторите правели полускрита критика, от друга филмите получавали субсидия ако не критикуват властта. Критиката в старите филми е ясно разпознаваема и вероятно е служела за отпушване на социални клапи. Тези филми са прекрасни, защото: докато грубиянът картаджия помпи гумата, зад гърба му, обижданата жена подарява на Павката целувката, която той заслужава; единственото искане на арх. Ястребовски при задържането е да му върнат снимката на Боряна, защото любовта е над всяко притежание; Иван знаеше, че Дана не го обича, тя не може да обича, тя трябваше да се бори за любовта си... Тези филми са една от най-красивите части на живота ни оттогава. Вие си пишете каквото си искате, но такива филми вече няма. |
Мотив беше високото изкуство, гарнирано със заместители на свободата от бохемски тип: купони нонстоп, промискуитетни изобилия, псувни към властта вечер край огъня или сутрин в кухнята, ако няма наблизо началници или доносници. Културното съзидание в оптималната му форма се привиждаше на тогавашните майстори като своеобразен синтез, съставен от полускрита критика към режима + възвишено послание за повече духовност. Всичко това възкачено върху пиедестала на високата естетика. Което не беше хич лошо като платформа, ако не се зидаше върху щедри субсидии, отпускани от тоталитарната държава при някакви кога строги, кога по-либерални условия. Много добре казано, авторе  . P.S. Да си спомним култови фрази и моменти (ще прощавате за неточностите - цитирам по памет): - Слабичка ви е певицата, Велко. - Колко години трябва да работим в ГеДеРето, за да не ни обмитяват? - Млад човек си, вземи се в ръце. Само се изнервяш и си разваляш апарата. - Ще ме цака той мене с топла бира. - Ники! Ще ти скъсам ушите, гад мръсна! - Пет дена ще ѝ свиря под прозорците. Да не е Лайза Минели! - Ама ти наистина си болен... - И германците през войната бонбандират, бонбандират, па спрат. - Айде прего, ма! - Мръдни, шсъ изцапаш. - Аз съм... аз съм.... касиерка съм. - Това е европейски курорт! Това да не ти е... - С лед. Но малко. - Моят човек ми каза - без певица да не се явявате. - Той... той снабдява кухнята с моркови. - Паднал ми е гласът. - Че наведи се да си го вземеш... Ох, недей, че... и тия вълни... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: AlliedSeawind32 |
Е, не могат всички да са като Муслим Магумаев, все пак... *** След такова сравнение, няма какво да добавя. На някои пещерния антикомунизъм преля в сферата на рок музиката... |
| И за да не накърнявам чувствата на Блел сабатовите ценители ще поясня: "За мен Блек Сабат е точно баш чалга оркестъра в рок музиката, за баш чалгаря Ози писах по-горе. Менше дръгс нада било, брадър! Ама то, като няма талант искюза избива в дръгс! Пък като няма и какво да покаже - по онова време еднополовите не бяха на мода - ко да праи чиляка? Гоуем стрес, разбийш ли." Айдей, само уефски И цесека! |