От незапомнени времена хората се делят на две групи. В едната група са тези, които за да осигурят съществуването на своето семейство, ежедневно се трудят, произвеждат и разменят продукти. Точно те са очевидното доказателство за превъзходството на човека над другите животински видове в природата. Те са създателите и пазителите на обичаите. Обичаи, изградени на основата на отговорността на един към друг - отговорност, възникнала от обещанието, което са дали, обещание, което е породило очакване в другите членове на общността. Обичаите са се предавали от поколение на поколение и спазването им се е считало за въпрос на чест и достойнство. Затова постепенно те са се превърнали в институции, които са били призвани да защитават морала на всяка човешка общност.
За съжаление, обаче, има и друга група хора, които не желаят да живеят по тези правила. За тях трудът е досадно и неинтересно занимание. Те искат да получават, без да дават. Нещо повече - те най-много се дразнят, че производителите, които се грижат за тях и ги изхранват, непрекъснато ги укоряват и видимо ги недолюбват.
...
Тарикатите могат да бъдат обвинени в много неща, но е безспорно, че те не са глупаци. Под формата на социалистически идеи в политическите практики в света, макар и по начин, различен от своя първообраз, започва да се възражда демокрацията. Още в IV век преди новата ера Сократ е предупреждавал, че най-лошата от всички възможни форми на съществуване на държавата е демокрацията. Но най-вероятно и той не е предполагал, че тази форма може да бъде реализирана по този толкова циничен начин, наречен "социална" държава.
Измислили са я още в средата на 19 век. За да направят грабежа приемлив за мнозинството, тогавашните тарикати са се сетили, че част от откраднатото може да се раздаде на другите мързеливци. Пък и не само на тях. Не мисля, че още тогава са знаели, че ако успеят, техният успех ежедневно ще увеличава броя на чакащите наготово. Но не е било трудно да се сетят, че сред мнозинството има много мързеливи, но не всички от тях са умни. И ако им дадат "трохи", те не само, че няма да вдигат въстания, но и ще са им верни и послушни последователи.
...
Развитието на "социалната" държава като фирма за законен грабеж не свършва до тук. Освен стойностите, които произвеждат, обикновените хора имат и права. Преди да стигнат в цинизма си до съветското "ноу-хау" да експроприират всички човешки права, временно управляващите фирмите за законен грабеж се сещат, че могат да въведат регулации и по този начин определени, най-често доходоносни права да престанат да бъдат общо достъпни, а да се предоставят по тяхна воля и то само на правилните икономически субекти.
За съжаление на нас, обикновените хора, усъвършенстването на технологиите за законен грабеж продължава да е факт. Особен принос за това имат държавите от третия свят и освободилите се, но загубили културата си да живеят в свободно общество народи. Тези общества без особени проблеми приемат, че освен органичаване на права, "социалната" държава може и трябва да вменява и задължения. В името на равенството и социалната справедливост!

От незапомнени времена хората се делят на две групи. В едната група са тези, които за да осигурят съществуването на своето семейство, ежедневно се трудят, произвеждат и разменят продукти. Точно те са очевидното доказателство за превъзходството на човека над другите животински видове в природата.

не мога да се сдържа -

Опита е провеждан с маймуни.
А богатството в случая са жетони които можели да разменят за храна.

Какво произведе "социалната" държава? Справедливост? Равенство? Солидарност? Съгласието и готовността за договаряне е заменена с принудата на закона. Резултатът е отчайващ. Покупко-продажбите се извършват не доброволно, а по принуда; за да произвеждаш, ти е нужно съгласието на някой, който не произвежда нищо; парите отиват не при онези, които търгуват със стоки, а с влияние; много хора около нас стават по-богати чрез подкупи и облагодетелстване, а не чрез работа; нашите законите не закрилят нас от тях, но закрилят тях от нас; всеки ден виждаме как корупцията се възнаграждава, а честността се превръща в саможертва.

целял да установи, дали резултатът при шебеците е аналогичен с този при хората. Аналогичен е.

В една клетка затворили няколко маймуни (екип). В клетката имало кашони (ресурс) и банан, закачен на тавана (награда). Една от маймуните (лидер) наредила три кашона един върху друг, покачила се по тях и взела банана. От тавана започнала да пръска студена вода (намеса на Топ мениджмънта). Маймуните се разбягали.

Закачили нов банан. Друга маймуна наредила кашоните, покачила се по тях и взела банана. Пак запръскала студена вода. Останалите маймуни я набили и изяли банана (работа в екип). Закачили нов банан. Сработил "рефлекса на Павлов" – щом една маймуна решила да вземе банана, другите я набили, защото знаели, че всички ще бъдат намокрени, но не всички ще ядат банан (групова отговорност).

Действие второ: Силата на екипа

Намесил се HR отделът. Подменили една от маймуните (развитие на екипа). Новата маймуна решила да вземе банана, но останалите веднага я набили (фирмена култура). Постепенно подменили всички маймуни. Последната нова маймуна решила да вземе банана. Другите усърдно я набили, без да знаят защо – те никога не били мокрени (team spirit).