можеше ли всичко да е другояче?
Отиди на страница:
А това е единственият въпрос, който ме е интересувал и ще ме интересува винаги. Подчертавам - единственият - феноменът на предателството. А аз съм продължавал и отвъд този въпрос и съм се питал - защо на едно място предателството успя а на друго не му се отвори парашута. Защо феномена Лукашенко все оше съществува и си печели избори с по 85%. Защо предателството не мина във Веницуела, или във Виетнам. За Куба да не говорим.И стигам до извода че предателството вирее в определена среда. Ние си искахме капитализъм и чакахме да дойде от някъде някой и да почне да ни залъгва че ще ни го поднесе този капитализъм. А въпросът от кога и от кой е започнало си е чиста техническа подробност. Въпроса за предатеслтвото има и друга страна. В началото на 1990 спорихме с вуйчо ми за социализма, какви грешки е имал, колко е бил лош и т.н. Това беше моята теза. По някое време вуйчо се умори и ми каза нещо от рода: Хубав, лош ние с майка ти това успяхме. От тук нататък да ви видим вас с братовчедите ти какво ще направите. (Майка ми беше обикновена работничка в един завод, а той среден чиновник в друго предприятие.). Ами сега като гледам до къде сме я докарали, си мисля че това наше поколение предаде поколението на родителите ни, които наистина бяха построили социализма в България. И в основата на всичко е това че като народ сме прости. Затова си избираме водачи които като нас са прости. А сме прости защото се залъгваме по стакълца и дрънкулки. Размахваха ни ги под носа и ние си ги искахме. Да видим сега след като сме разбрали че са кухи тези дрънкулки, колко време ще ни трябва за да се усетим, и като се усетим дали ще поискаме обратно социализма. Според мен това е в основота - родителите ни са искали социализъм, ние искахме капитализъм, дали децата ни ще поискат отново социализъм. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: плямпало |
Да видим сега след като сме разбрали че са кухи тези дрънкулки, колко време ще ни трябва за да се усетим, и като се усетим дали ще поискаме обратно социализма. "На другой день Туташхиа сообщил мне, что в бочке назревает новый каннибализм. Абраг с таким усердием помогал мне выводить людоеда, будто был моим компаньоном. – Куджи-батоно, они оголодали и пожирают друг друга – это все понятно. Но вы говорили, что людоеда можно вывести и обжорством. Будь они сыты, как же тогда?.. Вот чего я никак не пойму. – Сытыми-то они будут, но эта сытость – от одной пищи: от кукурузы, к примеру, или от пшеницы, все равно. Когда они наедятся до отвала и раздобреют – надо бросить им кусочек прокопченной свиной кожи. Кто посильнее, тот и захватит этот кусочек, но съесть не сможет – кожа жестка как камень, и выпустить ее тоже не выпустит – уж очень заманчиво пахнет. Этот запах и притягивает всех. Хозяин этого ошметка, хоть убей, другой крысе его не уступит. В конце концов крысы сообща нападают на того, кто захватил копченость. Начинается драка, и в драке хоть одну крысу да съедят, а кожица опять кому-то одному достанется. Придет потом и его черед – и так одна крыса за другой…" Коджи Ториа, "Дата Тутахшиа" - Чабуа Амирэджиби  |
Мдаа, да речем др. Пеевски се издигнал със способности?! Др. Станишев се издигнал със способности?! За съжаление освен позитивните способности има и негативни такива. И за още по голямо съжаление издигането в обществото е значително по лесно с негативни способности. Това си е чисто генетичен проблем наследен от общите ни прадеди с маймуните.  Ако едно общество не се бори срещу негативните способности чрез тоталното им отхвърляне и с нулева толерантност към тях, възпитава поколение което ги приема за нещо нормално. Тогава започва да се цени само крайния успех без значение с какви способности (негативни или позитивни) е постигнат резултата. По просто казано това е вече общество без морал.  |
това е вече общество без морал Но пък колко леко се върви, когато се разтовариш от морал, етика, срам и страх от Бога. Криле ти никнат направо!   |
| темата отива в обичайното противопоставяне на преди и сега , социализъм и преход не знам дали това сравнение е имал предвид Банда всъщност целият свят е абсолютно различен и на мен битието ми изглежда все по – аргонатно и неразбираемо отдавна си мисля, че светът не може да продължи да функционира по същия начин, не е възможно няколко десетки корпорации да владеят световното стопанство, нито 90% от световното население да е зле образовано и да се очаква да бъде заменено от роботи не може целият свят да е задлъжнял на неясно кого не може либералната идея/която споделям/, да е напуснала напълно реалността и да приема с наивно задоволство, желаното за действително това не може продължи ще има все по –тежки икономически трусове и недоимък,може би войни очаквам преразпределение, нови идеологии и обществени уредби, нови религии, може би но мислех, че има време, че всичко това няма да е в рамките на нашия живот обаче мигрантските потоци ме стреснаха, предполагам, че са първият ясно видим симптом но пък също си мисля , че е възможно с годините серотонинът ми да е критично намалял и дето вика Валери Петров „мислите ми натежали навярно истински не са, защото иначе едва ли бих смогвал да ги понеса.“  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Lillian |
| Плямпало, Няма да повярваш - в момента най-популярната песен сред учениците в Английската гимназия е.... химна на СССР.Не на Русия.На СССР.Пеят го хорово. Стараят се с произношението.Всичко това не е случайно.Децата обясняват интереса си и пристрастята си. Това е в страни от темата.А може и продължение в бъдещето им. Родителите се притесняваме да не им се случи нещо.Демокрация... 21 век... ЕС. Бъди здрав! |
това не може продължи ще има все по –тежки икономически трусове и недоимък,може би войни очаквам преразпределение, нови идеологии и обществени уредби, нови религии, може би но мислех, че има време, че всичко това няма да е в рамките на нашия живот До критичния преход остават не повече от 30 години, ако разчитаме че са правилни изчисленията на Руските учени. Американските дават дори по къс срок, около 20 години. След това казват щяло започне истинското ШОУ. На доста от 50 годишните сега, определено няма да им се размине учaстието в това ШОУ. Друг е въпроса дали ще им хареса. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Engels |
Реших да погледна, мислейки че е нещо сериозно. А то пак носталгия по проваления СССР. Ами съвсем е сериозно. Тази нежна музика е за картинки от приказки, за зелени поля, за мечти То всеки може да мечтае.Но не всеки може да реализира и мечтите си. Така стана и с СССР. Просто не стана.Загубени 100 г. |
Engels 23 Окт 2015 21:00 До критичния преход остават не повече от 30 години, на какво са базирани тези изводи? разкажи моля, интересно ми е много |
а ДАЙ НЕЩО ЗА ТОВА ШОУ - ШОУ ТА ШОУ - КАКВО? Е как какво? Шоуто на роботовладелското общество. Технологична сингулярност. Сергей Капица е един от първите който прогнозира прехода. Сергей Капица произхожда от династия руски учени . Неговият баща е лауреатът на Нобеловата премия - Пьотър Капица, дядото - математик и корабостроител - Алексей Крилов. Освен това той е правнук на френския биохимик Виктор Анри и правнук на географа Стебницкий. Сергей Капица е роден в Кеймбридж, където неговият баща е бил в командировка. През 1935 година семейството се завръща в Родината. Сергей Капица 33 години преподава обща физика на студентите в Московския физико-технически институт . Демографическая революция и будущее человечества От тази негова статия можете да получите частична представа за прехода. Натисни тук За по мързеливите ето няколко откъса. Мир как глобальная система Современное развитие невозможно понять, не рассмотрев всю историю человечества, начиная с самых первых шагов его зарождения и эволюции. Ключевым следует считать исследование эволюции системы человечества и тех взаимодействий, которые управляют ростом. Именно взаимосвязанность и взаимозависимость в современном мире, обусловленная транспортными и торговыми связями, миграционными и информационными потоками, объединяют всех людей в единое целое и позволяют рассматривать мир как глобальную систему. Однако в какой мере такой подход справедлив для прошлого? Из-за сжатия исторического времени, прошлое оказывается гораздо ближе к нам, чем это кажется с первого взгляда. В рамках предложенной модели можно сформулировать критерии системности роста, и как в самом далеком прошлом, когда людей было мало, а мир в значительной степени был разделен, население отдельных регионов и стран медленно, но верно взаимодействовало. Однако в отношении населения Земли как замкнутой системы, не следует учитывать миграцию, поскольку в масштабе планеты эмигрировать пока некуда. Существенно и то, что биологически все люди принадлежат одному виду Homo sapiens: у нас одинаковое число хромосом — 46, отличное от всех других приматов, а все расы способны к смешению и социальному обмену. Местом обитания нашей популяции служат практически все пригодные для этого участки Земли. Однако по своей численности мы превышаем количество сравнимых с нами по размерам и способу питания живых существ напять порядков — в сто тысяч раз! Только домашние животные, живущие рядом с человеком, не ограничены в численности в отличие от их диких родственников, каждый вид которых занимает свою экологическую нишу. Есть все основания утверждать, что на протяжении последней сотни тысяч лет человек биологически мало изменился. Нона определенном этапе в результате неолитической революции человечество отделилось от остальной биосферы и создало свою окружающую среду. Во время перехода значительно растет производительность труда в промышленности и сельском хозяйстве, при этом 4% населения кормят всю страну, а в сфере услуг занято до 80% рабочей силы. Увеличение числа городских жителей приводит к изменению структуры семьи, критериев роста и успеха, приоритетов и ценностей общества. Перемены происходят столь стремительно, что ни отдельные лица, ни общество в целом, ни его институты не успевают адаптироваться к новым обстоятельствам. Из-за короткого горизонта предвидения происходит крушение социально-ориентированных плановых начал в экономике, а доминирование стихии рынка — к бездумному развитию общества потребления, и, как следствие, к пренебрежению окружающей средой. Существенным и общим результатом демографической революции станет увеличение продолжительности жизни и сокращение рождаемости, в результате возрастет численность пожилых людей, а молодежи станет меньше. В частности, это приведет к уменьшению демографических резервов для создания массовых армий в развитых странах. С другой стороны, будет возрастать нагрузка на систему здравоохранения и социального обеспечения пенсионеров. Таким образом, в предвидимом будущем, при неизменном населении мира и значительном его старении, возможны две альтернативы развития — либо стагнация или даже упадок, либо рост качества жизни. Последнее всецело зависит от развития культуры, науки и образования. В развитых странах время, уделяемое образованию, постоянно увеличивается, развивается система непрерывного образования — век живи и век учись, рождаемость при этом катастрофически падает — так фактор культуры ограничивает рождаемость. Эта дилемма с особенной остротой стоит перед современной Россией (как и перед всем развитым человечеством). Так переход после демографической революции к новой парадигме развития приведет к глубоким изменениям исторического процесса и ее предвидение должно привлечь внимание всех, кто всерьез задумывается о судьбах мира. Заглянуть в будущее Нам впервые предложена количественная теория исторического процесса. Демографический и временной анализ мирового развития дает глобальную перспективу видения — картину, которую можно считать метаисгорической, находящейся над историей по широте и времени охвата. Как феноменологическое описание, она не обращается к деталям тех конкретных механизмов, в которых мы привычно ищем объяснения событий быстротекущей жизни. Поэтому такая методология некоторым может показаться абстрактной и даже механистической. Однако обобщения, полученные в результате применения данного подхода, дают достаточно полную и объективную картину реального мира. Развитие человечества основано на способности интеллекта получать, осмысливать и передавать информацию и представления об окружающем нас мире, включая и мир самого человека. Если эволюция привела к появлению сознания, то сегодня само коллективное сознание может стать новым фактором эволюции человека и общества. Именно этим определяется место и значение науки в современном мире. Вместе с тем, наше время стало критическим, поскольку взрывной рост внезапно завершился переходом к новому этапу развития и остро поставил вопрос о понимании настоящего и управления будущим развитием, не связанным более с численным ростом. Поэтому необходима комплексная программа исследований, которая позволит применить полученные результаты в различных областях общественных наук и по возможности реализовать их в жизни. Трудно представить, что в обозримом будущем и при отсутствии должной мировой политической воли мы сможем сознательно воздействовать на глобальный процесс роста как в силу масштаба происходящего, так и темпов развития событий, само понимание которых еще не полно. Но в тоже время предложенные идеи способствуют пониманию и развитию общей перспективы развития человечества, «пригодной» для истории и экономики, антропологии и демографии. Если медики и политики будут рассматривать системные предпосылки нынешнего переходного исторического периода как источник стрессов для отдельного человека и критического состояния для мирового сообщества, то цели представленного опыта междисциплинарного исследования будут достигнуты. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Engels |
Engels 23 Окт 2015 22:39 Извинявай, ма какво общо имат виденията на Капицата с шоуто - какво шоу - в две, три приказки - ще ни колят ли, ще ни кастрират ли, ще ни стрелят ли? |
Парадоксальным следствием демографического перехода в развитых странах стало то, что на семьи с доходом $100 в день приходится 1,15 ребенка на одну женщину. В то же время в развивающихся странах на семьи с доходом $2 в день приходится 5-6 детей Таким образом современное развитое общество демографически несостоятельно При таких условиях невозможна стабилизация населения развитых стран после демографического перехода без восстановления рождаемости до уровня 2,1 ребенка на одну женщину и изменения ценностей, которыми руководствуется общество. В противном случае произойдет вытеснение коренного населения этих стран эмигрантами с высоким уровнем рождаемости. Ами то си е достатъчно ясно. И за съжаления не са видения, а Математика. Статията си е доста задръстена с формули. А казано по просто ние и ЕС като цяло ще отстъпим териториите си на бедните народи от третия свят. На тези с демографически потенциал. В началото на прехода едва ли ще ни бесят и колят. По късно когато станат мнозинство, кой знае. |
| Ааа, това ли било, Енгелс, успокоих се! Защото мен много повече ме е страх от доминиращото малцинство, отклокото от бедното мнозинство. А когато вярата избяга от хорските души и там се настани суеверието и егоизмът, тогава и раждаемостта намалява. Който етнос ражда много, негово е бъдещето - това е съвсем правилно и така. |
| Я, още се ронят сълзи. другари, само малко пояснение - вие плачете за вашата младост, а не за социализЪма на правешкият селянин. Има малка разлика нали? Айде върнете вашите деца в онова време и им дайте да си играят с цигарени кутии Марлборо, събрани от боклуците на единствения хотел в града и с капачки от лимонада и да видим как ще ви погледнат. |
GreenEyes 24 Окт 2015 01:05 Що си мислиш, че едно дете трябва да е по щастливо при игра със смартфон, отколкото с лимонадени капачки или стъклени топчета? Що за префъцунине щуротии?  |
| Наблюдавам, че колкото повече се отдалечаваме от Русия, толкова повече грешки и психични разстройства започват да витаят из българските форуми. Процесът е необратим и ние нормалните демократи трябва много да внимаваме да не прихванем подобни разстройства, съпроводени с рядко щастие. Така че, нищо вече не може да е другояче, освен спешното хоспитализиране на..... |
| Има една малка надежда! Ако роботизацията се развие достатъчно бързо за да изпревари изместването ни от тези земи. Само тоталната роботизация може да спаси ЕС. Иначе по чисто икономически причини ще трябва да приемаме мигранти от третия свят които ще ни претопят. При липса на роботизация бизнеса ще писне за млада работна ръка и правителствата ще се застанат на страната на бизнеса. А бизнеса няма родина, нито етническа принадлежност. Технологиите се развиват бързо, но миграцията както виждаме може да е светкавична. Още повече че мигрантите са евтина работна ръка. Евтината работна ръка задържа развитието на роботизацията. Което работи за мигрантите. Така че бъдещето е неясно и мъгливо. Но поне имаме някаква вероятност за избор между роботизация и първобитна ислямизация. |
Що за префъцунине щуротии? За съжаление, реалността е друга, и както вие комунистите да наричате и изкривявате тази реалност, това няма да ви върне назад. Машина на времето няма, а изобщо връщането в комунистическото минало е грандиозно съновидение в главите на руските болшевики, управляващи Русия в момента и в главите на българските комунисти. Даже и мадуро, кимчо и кастровците нямат такива бълнувания. Препоръчвам ти Back to the future, там нещата са поне по-забавни и играят добри артисти. |