В памет на проф. Пламен Цветков
Отиди на страница:
 | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: карагьозов |
| |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: карагьозов |
маргаритка2 04 Ное 2015 17:53 Мнения: 11,694 От: Bulgaria Скрий: Име,IP Ни го знам, ни познавам, но наистина според българските традиции и вярвания, може да вампиряса. От малкото което прочетох от интервюто и като гледам кои го хвалят ,ми се струва ,че е вампирясъл приживе! |
| |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: карагьозов |
Карагьозов се опитваше да пише някакви си теми за изкуства, но след като го уличиха в липса на качества за висотата, реши с бронирана жилетка да премини в акция нападение при съседите  . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Therese |
| | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: карагьозов |
КоУега ЗеУенооки, ша та замола да не квалифицираш кой е комунист, кой е нацист и прочее, че малко ми се види да излизаш от добрия тон, предвиден в правилата на форума. Не излизам от добрия тон и не нарушавам никакви правила. И един въпрос, откога думата "комунист" е забранена от правилата или с други думи обидна? Ако не познаваш покойният проф. Цветков недей да го клеветиш. Не отива на НИКОЙ. Можеше да си замълчиш както предложи unperson, или да кажеш нещо за творчеството му - лошо или хубаво, няма значение. |
| |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: карагьозов |
Можеше да си замълчиш както предложи unperson, или да кажеш нещо за творчеството му - лошо или хубаво, няма значение. Ами рекъл е, точно за творческата дейност: "Отвори се вратата, излезе човекът с брадата и очилата с физиономията на герой от някой роман на Андре Мороа за някоя дегенератска ломбардска фамилия, има такъв роман , разбира се беше въпросният професор, който с горещо сърце, хладен ум и чисти ръце, па също и с гръмовен будителски тембър беше наклепал целата си секция от колеги и колежки къде требе. И му викам, браво КоУЕга, ти им разката фамилията, не те домързе, а?" |
| А дали беше нужно да поменете проф. Цветков тук с текст (интервю), което очевидно ще събуди неприязън у част от форума? Струва ми се - не. Но не можахте да използвате дори смъртта на човек, който декларирате, че уважавате, за да обслужите обсесивната си русофобия и патологичния ви антикомунизъм. Този текст не дефинира него, а вас. И ... жалко за вас, както казват в турските сериали. Проф. Цветков беше мой преподавател и аз съм благодарен за този шанс. Още от началото му "декларирах" и политическите си пристрастия и партийна принадлежност дори и ... русофилството си (краен русофил съм, рекох). Знаех добре и кой и какво мисли по тези въпроси, та, признавам, имаше характера на провокация тази ми декларация. Бях и любопитен, разбира се, как ще реагира. Курсът му беше изключително интересен и полезен за мен. Спорех и защитавах тези, противоположни на неговите, но се опитвах да го правя честно, с "написано домашно", с аргументи. Доста нещо прочетох и препрочетох, за да се подготвям, за което мога да съм му само благодарен. В семинарите и при защитата на курсовите задачи нито веднъж не ме е обидил, некоректно иронизирал или подиграл за невежеството ми (защото, сравнено с него, в тази материя съм невежа, безусловно). Всичките ми оценки бяха ... отличен, защото той оценяваше способността ми да се аргументирам и водя спора по същество в темата, която ми е задал, а не това дали тезата ми съответства на неговата. Интелектът му и авторитетът му бе безспорен и въпреки провокациите ми нито веднъж не съм бил "наказан" за инакомислие. През живота си съм имал много преподаватели. От едни съм получил малко, от други - повече. С проф. Цветков научих много и по възможно най-приятен за мен начин. Защото е удоволствие да слушаш и да следваш мисълта на човек с интелект като неговия, въпреки несъгласието си с някои негови тези и оценки. Да общуваш с умния е радост. А когато освен интелект той притежава и знание, което споделя, е и много полезно, обогатяващо. Светла Ви памет, проф. Цветков! За мен бе чест и шанс да бъда Ваш слушател. |
Пламен Цветков роден на 8 август 1951 г. в Берлин, Германия в семейство на дипломати. Завършва история в Софийския държавен университет през 1976 г. През 1980 г. защитава в Московския държавен университет дисертация на тема „Съветската политика за колективна сигурност и балканските страни 1933–1935 г. Демократ от „сой“. |
Ами рекъл е, точно за творческата дейност: "Отвори се вратата, излезе човекът с брадата и очилата с физиономията на герой от някой роман на Андре Мороа за някоя дегенератска ломбардска фамилия, има такъв роман , разбира се беше въпросният професор, който с горещо сърце, хладен ум и чисти ръце, па също и с гръмовен будителски тембър беше наклепал целата си секция от колеги и колежки къде требе. И му викам, браво КоУЕга, ти им разката фамилията, не те домързе, а?" Ако това е "аргумент"(клевета) за творческа дейност, нещо са ви много ниски "научните" критерии. Даже едно Бог да прости, не може да се откъсне от сърцата ви. Нормално. |
Firmin 04 Ное 2015 20:31 Важно е изразеното уважение към подобни личности. Всеки е в правото си да напише своята скръб. Пък предизвиканата неприязън да я оставим настрани, както и турските сериали. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Therese |
Важно е изразеното уважение към подобни личности. Така е. Поклон, дълбок поклон пред този български будител. Тъгата по загубата на този голям български патриот, обективен и талантлив учен у мен се смесва с надеждата, че началото, което той положи в българската историография ще бъде продължено от младите ни историци. Професор Пламен Цветков ратуваше за история, опираща се на обективност и научност, освободена от пристрастията на комунистическата идеология и русопоклонничеството! Бог да го прости и светла му памет! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: GreenEyes |
| Ето още от мненията на проф. Цветков по въпроси от българската история. Според проф. Пламен Цветков единственото събитие, достойно да се чества от българите на 3-ти март, е Брест-Литовският мирен договор, сключен на този ден през 1918 година. Тогава България, заедно със съюзниците си от Първата световна война - Германия, Австро-Унгария и Турция - е на страната на победителите. Този договор не носи на страната някакви териториални придобивки, но е документ, който я спасява от унищожение, тъй като е резултат от големия подвиг на българската войска в Добруджа, които отблъскват руската агресия към Цариград и проливите, и осигуряват оцеляването на българската държава. Този факт е доста по-важен от осъществяването на националното обединение по-късно. Естествено, когато малка държава отблъсне агресията на велика сила, тя заплаща по-висока цена и тази цена в случая е непостигнатият национален идеал, който е движел няколко поколения българи в тези години, казва проф. Цветков. Според него трябва да се прави разлика между самата война (войната от 1877-1878 г. - бел. ред.) и договорът, с който тя приключва. И той не е Санстефанският, а Берлинският договор. Санстефанският договор е предварителен мирен договор, който фактически регламентира окупацията на България от Русия и е продукт на известния граф Игнатиев. Освободителна война? С руско-турската война, която според известния историк е по-правилно да се нарича войната от 1877-78 година, Русия се стреми да си осигури хинтерланда Цариград, денонсирайки по същество България. Сърбите пък искат да заграбят Нишко и Поморавието, които дотогава са били част от територията на българската екзархия. Румънците пък воюват за независимост, тъй като през този период те са били васални на Османската империя. Несъмнено българското опълчение и четници се бият за свободата на своята родина, уточнява проф. Цветков. Целите на Русия, обаче, не са били освобождението на страната и това е обилно документирано. В договора от Сан Стефано се говори не за България, а за ″Балканска област″ и това може да се прочете в архивите на руския окупационен фонд. Македония можела да бъде включена в тази ″Балканска област” само ако България остане протекторат на Русия. Това също може да се прочете в архивите, както и това, че името на България там изобщо не фигурира! То се появява едва в Берлинския договор, който налага международен контрол върху руската окупационна администрация, който ограничава времетраенето на руската окупация от две години на девет месеца, и който изрично задължава Русия след изтичането на 9-месечния период да изтегли всичките си войски от страната. Именно това е договорът, който де факто полага основите на съвременната българска държава. Смяната на османското върховенство с руско владичество, подпечатано с договора от Сан Стефано, е всичко останало, само не и освобождение, продължава проф. Цветков. Той обръща внимание и на един важен аспект от по-новата история на страната - за комплекса на българите, че някога са били роби. Това, според него, е крайно ирационално и дори вредно за съвременните отношения на българската държава със съседите й. Българският език на унижението Професорът историк говори за "Санстефански комплекс" в българската история. Вече 104 години от Прокламацията на българската независимост през 1908 година на българите не им се удава да превъзмогнат своя комплекс за малоценност спрямо Османската империя и всичко турско. Това влияние може да се проследи дори и в начина, по който България реагира на някои стъпки и инициативи на съвременната турска република. "Докато не превъзмогнем комплекса си за някакво робско минало и собственото ни антибългарско русофилство, ще изпитвам сериозни съмнения за пълноценното бъдеще на България”, казва професорът. Според него няма добро чуждо владичество, а османското върховенство с нищо не променя тази максима. Той предпочита да говори за върховенство вместо за робство, защото след учредяването на Българската екзархия България все пак има някаква автономия в рамките на империята. Словосъчетанието ″турско робство″ е твърде емоционално и няма нищо общо с науката, продължава ученият. Българите не са били роби на турците поради една проста причина - робството в Османската империя е било силно ограничено. В много по-силна степен отколкото, да речем, в Америка до войната между Севера и Юга. В този смисъл българите до такава степен се самоунижават, че искат да се изкарат роби в миналото! Дори и ″видни″ съвременни български държавници говорят на този език на унижението, твърди професор Цветков. Истината, цялата истина Българите имаме нужда да погледнем историческата истина в очите, както навремето това е сторил в ″Записки по българските въстания″ възрожденецът Захари Стоянов, казва Цветков. Например да не си затваряме очите за това, как българите са се отнасяли към мюсюлманите по време на Априлското въстание и войната от 1877-78 г., както и по-късно по време на Балканските войни. Захари Стоянов е написал, че не турци, а българи-мюсюлмани са клали българи-християни в Батак, както и в много от 200-те селища, последвали съдбата на това паметно място. Стоянов е писал и за чудовищния акт по време на бунта в Панагюрище, при който българин е пил от кръвта на заклан османлия. Той пише още, че българите не биха се вдигнали срещу султана, ако Османската империя е била просветена и напредничава страна, припомня професор Цветков. Той вижда и паралел между нелицеприятните проблеми при осмислянето на българската история от самите българи с аналогичния процес в съседна Турция, където с изключение на най-просветените умове никой не иска да признае позорния за страната Арменски геноцид. "Трябва да оставим историята да свърши това, за което е предназначена - да ни каже истината, само истината и цялата истина за миналото″, заключава професорът историк Пламен Цветков. Натисни тук |