В памет на проф. Пламен Цветков
Отиди на страница:
Капитан Бъди, бай Хасане, другите мислещи -  Абе, как така все потомците на уредилите се с АБПФК, топли местенца на запад и важни постове в и около ЦК, са все идейни борци против комунизма? С особен изригващ пламък на 10 ноември привечер? ----------------------- Сайтът на Генек |
| Firmin 04 Ное 2015 20:31 Проф. Цветков беше мой преподавател и аз съм благодарен за този шанс. Още от началото му "декларирах" и политическите си пристрастия и партийна принадлежност дори и ... русофилството си (краен русофил съм, рекох). Знаех добре и кой и какво мисли по тези въпроси, та, признавам, имаше характера на провокация тази ми декларация. Бях и любопитен, разбира се, как ще реагира. Курсът му беше изключително интересен и полезен за мен. Спорех и защитавах тези, противоположни на неговите, но се опитвах да го правя честно, с "написано домашно", с аргументи. Доста нещо прочетох и препрочетох, за да се подготвям, за което мога да съм му само благодарен. В семинарите и при защитата на курсовите задачи нито веднъж не ме е обидил, некоректно иронизирал или подиграл за невежеството ми (защото, сравнено с него, в тази материя съм невежа, безусловно). Всичките ми оценки бяха ... отличен, защото той оценяваше способността ми да се аргументирам и водя спора по същество в темата, която ми е задал, а не това дали тезата ми съответства на неговата. Интелектът му и авторитетът му бе безспорен и въпреки провокациите ми нито веднъж не съм бил "наказан" за инакомислие. През живота си съм имал много преподаватели. От едни съм получил малко, от други - повече. С проф. Цветков научих много и по възможно най-приятен за мен начин. Защото е удоволствие да слушаш и да следваш мисълта на човек с интелект като неговия, въпреки несъгласието си с някои негови тези и оценки. Да общуваш с умния е радост. А когато освен интелект той притежава и знание, което споделя, е и много полезно, обогатяващо. Светла Ви памет, проф. Цветков! За мен бе чест и шанс да бъда Ваш слушател. Благодаря ти! |
| *** | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: sybil |
| *** | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: sybil |
| Проф. Пламен Цветков: Случилото се преди 70 години – на 9-ти септември 1944 г. със сигурност не е никаква народна революция или комунистическо въстание, а е много съмнително и дали е преврат. България на пътя на СССР към Босфора Да си припомним накратко събитията: На 5-и септември без никакви морални, политически и други причини Сталин обявява война на България, след като правителството вече е взело решение да скъса с Германия. Реално той напада една държава, която вече е на страната на Обединените нации. Открай време държавата ни е била на пътя на експанзията на Русия към Цариград, Босфора и Дарданелите. Това е единствената причина, поради, която се предприема тази война. В нощта на 8-и срещу 9-ми септември, група звенари, активисти на политическия кръг „Звено” нахълтват в министерството на войната и с любезното съдействие на тогавашния военен министър ген. Иван Маринов се самопровъзгласяват за правителство. Любопитното е, че министрите на това правителство на Константин Муравиев, което обявява война на Германия са арестувани чак на 16 септември, когато завършва операцията на Червената армия по окупирането на България. Подобен оперетен спектакъл се разиграва и в Норвегия през април 1940 г., когато там нахлува германската армия, и едно лице на име Видкун Куинслинг заедно със свои привърженици се самопровъзгласяват за правителство. Не съм открил норвежки или друг историк, който да определя тези събития като преврат. Става просто дума за завладяването на една страна от армията на една тоталитарна система, от един тоталитарен вожд. В случая с Норвегия това е Хитлер, а при България – Сталин. И всеки завоевател си има своите помагачи и посрещачи. Когато провъзгласяват това прословуто правителство на Отечествения фронт, някои от министрите му даже на се знаели, че са получили такива важни постове. Такъв е случаят с хора на Никола Петков, а Петко Стайнов също не е бил наясно дали е министър на външните работи. Това е просто една оперетна история. Фактически става дума за завладяването на България от армията на един от най-зловещите диктатори на всички времена в историята на човечеството. Митовете за позорния 9-ти септември Що се отнася до митовете за тази дата, за съжаление все още има хора, които честват този оперетен спектакъл, който бележи началото на една трагедия. По заповед от Москва започва да се изтребва офицерският, политическият и духовният елит на страната. Но се намират хора, които приемат това за някакъв празник. До скоро си мислех, че България е държава, в която живеят две нации – едните, които се подчиняват подсъзнателно на всичко руско и съветско и останалите, които се опитваме да бъдем българи. Но след като една част от българите продължават да честват с тъпани, зурли, ядене и пиене тази позорна дата, както и избиването на 20 ранени германски войници в един санаториум до село Жабокрек от неколцина комунистически терористи, започнах да си мисля, че всъщност не сме две нации, а сме разделени на човеци и нечовеци в една държава. Не може да празнуваш едно събитие, което от всяка гледна точка си е престъпление срещу човечеството. За съжаление това е част от нашия несполучил мирен преход, с цената на който комунистите и кадрите на Държавна сигурност си запазиха влиятелни позиции в обществото до днес. В БСП няма нищо социалистическо, след като тя почита и се клани все още на Ленин и Сталин. Но трябва да напомня, че това е същата комунистическа партия, която е дисциплинирана секция на Комунистическия интернационал, а през 1990 г. се преименува на социалистическа, запазвайки същността си. За комунистическата пропаганда и терористите, нарекли се партизани Комунистическата пропаганда действа на принципа на Гьобелс, даже много по-ефикасно. Всяка лъжа да се повтаря толкова пъти, докато стане истина. Комунистическите терористи, нарекли се партизани, по мои скромни сметки, до нахлуването на Червената армия у нас не са били повече от 1500 човека. Защото така наречената с гръмкото име Народно-освободителна въстаническа армия всъщност е името на партийната милиция на БКП. Те се делят на бригади, отряди и чети. Една чета е била не повече от 3 – 4 човека, отрядът от 15 – 16, а бригадата от максимум 100 души. Събирайки всичките им бойни единици, които се знаят по места се получава цифрата 1500. Тя също е малко надута. Тези партизани идват със щиковете на съветската армия и благодарение на службите на Берия. Те са били една петата колона на СССР в България, но след 1944 г. започват да пренаписват историята в духа на Министерството на истината на Оруел. Основната им цел е да посочат, че идването им на власт е закономерно и заслужено. От тук идват и всичките фантазии, че са продължители на партията на Благоев. Но те реално не са преките предходници на БКП. Защото това, което прави московската агентура след болшевишкия преврат от 1917 г. е да превземе тази партия отвътре. Това е засвидетелствано и документирано. Димитър Благоев изведнъж казва: „Вие ми съсипахте партията”. БКП – секция на Коминтерна Той не е бил съгласен да се влиза в Коминтерна, но някак си го е преглътнал. Но категорично не е бил съгласен да се подчиняват на Москва и да вдигат този метеж от септември 1923 г. Това е моментът, когато групата на Благоев се превръща в секция на Коминтерна. От там нататък това вече не е партия в истинския смисъл, а дисциплинирано звено в строго централизирания Комунистически интернационал, който е създаден като световна партия. А целта му е с терористични действия да подготви почвата за съветизацията на целия свят. Това е всъщност и сегашната БСП. |
Да си припомним накратко събитията: На 5-и септември без никакви морални, политически и други причини Сталин обявява война на България, след като правителството вече е взело решение да скъса с Германия. Реално той напада една държава, която вече е на страната на Обединените нации. Открай време държавата ни е била на пътя на експанзията на Русия към Цариград, Босфора и Дарданелите. Това е единствената причина, поради, която се предприема тази война. Интересно, на ЧИЯ страна от Обединените Нации е държавата България на 5-ти септември. В спомените на маршал Жуков има някои отправки. "22 августа мне позвонил начальник Генштаба А. И. Антонов и передал приказ Верховного Главнокомандующего немедленно прибыть в Ставку. Предварительно он сообщил, что мне предстоит выполнить особое задание Государственного Комитета Обороны. Распростившись с друзьями и боевыми соратниками, 23 августа я вылетел в Москву. Прибыв в столицу к вечеру того же дня, я сразу направился в Генеральный штаб. Особое задание Государственного Комитета Обороны состояло в следующем. Когда советские войска вступят в пределы Румынии, мне надлежало вылететь в штаб 3-го Украинского фронта, с тем чтобы подготовить фронт к войне с Болгарией, царское правительство которой все еще продолжало сотрудничество с фашистской Германией. Верховный посоветовал мне перед вылетом обязательно встретиться с Георгием Димитровым, чтобы лучше ознакомиться с общеполитической обстановкой в Болгарии, деятельностью Болгарской рабочей партии и вооруженными действиями антифашистских сил болгарского народа. Георгий Димитров произвел на меня сильное впечатление. Это был исключительно скромный и душевный человек. Во всех его размышлениях и суждениях чувствовались большая сила ума и политическая дальнозоркость. Встретились мы тепло, и он очень обстоятельно рассказал все, что мне полезно было узнать. Видно было, что у него имеются очень хорошие и быстродействующие связи с подпольными организациями Болгарской рабочей партии. — Хотя вы и едете на 3-й Украинский фронт с задачей подготовить войска к войне с Болгарией, — сказал Г. Димитров, — войны наверняка не будет. Болгарский народ с нетерпением ждет [247] подхода Красной Армии, чтобы с ее помощью свергнуть царское правительство Багрянова и установить власть Народно-освободительного фронта. — Советские войска, — продолжал Г. Димитров, — болгары встретят не огнем артиллерии и пулеметов, а по нашему старому славянскому обычаю — хлебом и солью. Что же касается правительственных войск, то вряд ли они рискнут вступить в бой с Красной Армией. По моим данным, почти во всех частях армии проводится большая работа нашими людьми. В горах и лесах — значительные партизанские силы. Они не сидят без дела и готовы спуститься с гор и поддержать народное восстание. Потом, помолчав немного, добавил: — Успехи советских войск оказали большое влияние на усиление народно-освободительного движения в Болгарии. Наша партия возглавляет это движение и взяла твердый курс на вооруженное восстание, которое будет осуществлено с подходом Красной Армии. Поблагодарив Г. Димитрова за беседу, я вновь вернулся в Генеральный штаб для окончательного уточнения вопросов подготовки предстоящей операции в Болгарии. У меня почти не было сомнения в том, что дело обойдется без военных действий. Но мы, люди военные, получив задачу от политического руководства, должны ее выполнять с величайшей точностью. В то время болгарская армия насчитывала в своих рядах более 510 тысяч человек. Часть этих сил противостояла войскам 3-го Украинского фронта. В последних числах августа я прилетел в штаб 3-го Украинского фронта, который расположился в Фетешти, недалеко от Черноводского моста через Дунай. Этот мост в ходе войны неоднократно бомбила наша авиация, чтобы нарушить грузооборот между портом Констанца и основными районами Румынии. 3-м Украинским фронтом командовал Маршал Советского Союза Ф. И. Толбухин. К этому времени войска фронта вышли и остановились на линии Русс и далее по Дунаю до Черного моря. В составе фронта находились 37, 46, 57-я общевойсковые армии и 17-я воздушная армия. В оперативном отношении маршалу Ф. И. Толбухину были подчинены Черноморский флот и Дунайская флотилия. Общую координацию действий 2-го и 3-го Украинских фронтов в это время осуществлял Маршал Советского Союза С. К. Тимошенко. С ним мы встретились в Фетешти, чтобы обсудить вопросы действий войск фронтов. Оперативно-стратегическая обстановка на всем южном направлении складывалась благоприятно. Успешно завершив разгром ясско-кишиневской группировки противника и освободив значительную часть Румынии, 2-й Украинский фронт быстро продвигался на запад через Валахскую равнину. Немецкие войска, действовавшие в Трансильвании и Карпатах, а также в Греции, Югославии и Албании, были рассечены и отрезаны друг от друга. На [248] Черном море полное господство было за Черноморским флотом, а в воздухе — за советской авиацией. Согласно разработанному плану 3-го Украинского фронта его 46-я армия подготовила наступление в общем направлении на Есекёй—Кубрат, 57-я — на Кочмар—Шумен, 37-я — на Добрич— Провадия; 7-й и 4-й гвардейские механизированные корпуса, действуя в направлении Карнобат—Бургас, должны были достигнуть этих пунктов на второй же день операции. В связи с тем что профашистское правительство Болгарии, несмотря на неоднократные предупреждения советского правительства, продолжало нарушать обязательства нейтралитета и активно помогало гитлеровской Германии, Советское правительство 5 сентября объявило Болгарии войну. 6 сентября Ставка Верховного Главнокомандования дала приказ командованию 3-го Украинского фронта начать военные действия против Болгарии. Утром 8 сентября все было готово, чтобы открыть огонь, но мы со своих наблюдательных пунктов не видели целей, по которым надо было вести этот огонь. В стереотрубы, бинокли и невооруженным глазом мы наблюдали на болгарской территории обычную мирную жизнь: в населенных пунктах из труб вился дымок, а люда занимались житейскими делами. Присутствия воинских частей обнаружено не было. Маршал Ф. И. Толбухин приказал войскам двинуть вперед передовые отряды. Не прошло и получаса, как командующий 57-й армией доложил, что одна из пехотных дивизий болгарской армии, построившись у дороги, встретила наши части с развернутыми красными знаменами и торжественной музыкой. Через некоторое время такие же события произошли и на других направлениях. Командармы доложили, что идет стихийное братание советских воинов с болгарским народом. Я тотчас же позвонил в Ставку. И. В. Сталин сказал: — Все оружие болгарских войск оставьте при них, пусть они занимаются своими обычными делами и ждут приказа своего правительства. Этим простым актом со стороны Верховного Главнокомандования было выражено полное доверие болгарскому народу и болгарской армии, которые по-братски встретили Красную Армию, видя в ней свою освободительницу от немецких оккупантов и царского профашистского режима. Продвигаясь в глубь страны, советские войска везде и всюду встречали самое теплое отношение. Вскоре мы встретились с партизанскими отрядами, которые были хорошо вооружены и уже заняли ряд городов и военных объектов. В связи с нависшей угрозой удара немецких войск из района южнее Ниш в сторону Софии, а также незаконным прибытием в Софию англо-американской военной миссии и явными происками англо-американских правительственных кругов, Ставка приказала [249] расположить в столице Болгарии усиленный стрелковый корпус. 8 сентября мы вошли в Варну, а 9 сентября в Бургас и другие районы. При подходе наших черноморских военно-морских сил к болгарским портам и выброске воздушного десанта немцы (успев, однако, потопить свои суда) были захвачены нашими моряками в плен. Болгарский народ, руководимый своей Рабочей партией, 9 сентября сверг профашистское правительство и образовал демократическое правительство Отечественного фронта, которое обратилось к Советскому правительству с предложением о перемирии. Государственный Комитет Обороны незамедлительно дал указание Ставке приостановить продвижение наших войск в Болгарии." http://militera.lib.ru/memo/russian/zhukov1/19.html Жуков Г К. Воспоминания и размышления. В 2 т. — М.: Олма-Пресс, 2002. Глава девятнадцатая. Освобождение Белоруссии и Украины |
| Проф. Пламен Цветков: Комунизмът като идеология и практика все още царува в редица страни по света и това е може би една от съществените причини за върлия отпор, който срещат опитите за неговото осъждане. Достатъчно е обаче дори едно бегло сравнение с националсоциалистическия режим на Хитлер в Германия през 1933-1945 г. и с фашистката диктатура на Мусолини в Италия през 1922-1943/1945 г., за да се убедим, че системата на комунизма в съветска Русия и териториите, окупирани от "червената армия" в края на Втората световна война, в никакъв случай не отстъпва по жестокост и по масово изтребване на човешки същества. В тази насока съдбата на България след септември 1944 г. е типичен пример за подопечна територия на Москва, която е имала злополучието да се намира на границата на съветската империя и като такава е била под много по-неумолим и стриктен контрол посредством каналите на КГБ, отколкото страни от вътрешността на руското имперско пространство като Полша, Румъния или дори Унгария. Българската "Държавна сигурност" беше най-дисциплинираното подразделение на съветското КГБ. Всякакви приказки за вроденото "русофилство" на българите и "робската" им психика са по-скоро пропаганден трик на онези среди, които са пряко свързани с комунистическата "Държавна сигурност" и продължават да имат надмощие в икономиката, политиката и средствата за масова информация. От гледна точка на проекторезолюцията "относно необходимостта от международно осъждане на тоталитарния комунизъм" България е преживяла с пълна сила "убийствата на хора без каквито и да било съдебни процедури или произнасяне на присъди след извършване на убийствата". Така нареченият "народен съд", създаден в първите дни след нахлуването на руските войски в страната през септември 1944 г., всъщност придава привидно правна форма на една малка част от убийствата, извършени от местните комунисти под диктовката на Москва. Произнесени са приблизително 2700 смъртни присъди, от които около 200 са за вече избити лица, а общият брой на умъртвените в първите месеци и години от съветската окупация се пресмята на най-малко 30 000 души. Подобно на Хитлер, който оставя на местни беларуси да извършат голяма част от геноцида по време на нацистката окупация на Беларус, Сталин видимо е предпочитал мръсната работа да бъде оставена на фанатизирани елементи от българско потекло. Струва си да се отбележи и това, че самото словосъчетание "народен съд" е дословен превод от немското "Volksgerichte" - една институция, създадена от Хитлер през 1944 г. за разправа с всички реални или потенциални противници на режима му. За честност на съдебните процеси, при които присъдите са се решавали предварително в Москва, и дума не може да става. Наредбата-закон за Народния съд е в крещящ разрез с тогавашната конституция. Не се осигуряват елементарни условия за защита на обвиняемите. Не е изключено сред тях наистина да е имало престъпници, но и най-кървавият злодей има право на справедлив и безпристрастен съд. През 70-те години на ХХ в. съдът във Федерална република Германия оправда ван дер Лубе, макар че е бил хванат на местопрестъплението при подпалването на Райхстага през 1933 г., защото не са били спазени правата му на обвиняем, като е бил подхвърлен на всякакви мъчения и обработка с опиати. С брутални фалшификации се отличава и подобието на избори, които се провеждат в България през 1945 г. за ХХVІ обикновено народно събрание, за референдума за монархия или "народна република" през 1946 г. и за VІ велико народно събрание през същата година. Сами по себе си масовите убийства и повсеместният терор изключват възможността за нормални избори. Редица автори смятат, че Сталин бил позволил тези избори в окупираните от войските му страни, тъй като се огънал под натиска на западните си съюзници и на този етап не смеел да им се опълчва прекалено открито. В действителност обаче руският диктатор е искал просто да провери кои елементи в завладените страни няма да се поддадат на съветизация, за да може да ги унищожи по-лесно на по-късен етап. И наистина още преди края на 40-те години на ХХ в. България е осеяна с цяла мрежа от лагери на смъртта. Не е изключено броят на загиналите в тези лагери, които съществуват и действат до началото на 60-те години, да е надхвърлил 100 000 човешки същества. Опозиционни лидери като ръководителят на БЗНС Никола Петков и комунисти със сравнително по-национална нагласа като Трайчо Костов са само най-известните, но в никакъв случай не и единствените жертви на смразяващата по своя садизъм система за изтръгване на "показания" и "признания". Двамата се прочуват най-вече с това, че не се огъват от тази обработка, което се среща твърде рядко в страните под съветска окупация. Често пъти се допуска грешката комунизмът да се определя като интернационален, докато националсоциализмът на Хитлер бил крайна форма на великогерманския шовинизъм. Създателят на болшевизма и съветската държава Владимир Улянов-Ленин излиза обаче с претенцията, че Москва била станала център на "световната революция", който трябва да наложи комунизма върху целия свят. През декември 1922 г. той префасонира старата руска империя в "Съюз на съветските социалистически републики", замислена като "първообраз" на бъдещото обединение на всички народи в единна "световна социалистическа република" под водачеството на Москва или на "руския пролетариат". С други думи, Ленин придава класовопартийно тълкуване на старата догма за Москва като "Трети Рим", предопределен да вкара цялото човечество в единствено "правата вяра" на православието. От друга страна, марксизмът-ленинизмът се отличава с патологичното си безбожие, изразено в "крилатата" фраза, че "религията е опиум за народа". Очевидно е, че тези основни постулати на комунистическата идеология отварят широко вратата за всякакви преследвания на етническа или религиозна основа. В случая с България това намира израз в поредицата от смъртоносни, псевдосъдебни разправи с православни и католически свещеници и протестантски пастори, но също така и в кампаниите за насилствена смяна на имената на българите мюсюлмани в края на 60-те и началото на 70-те години и на българските граждани от турско потекло през 80-те години на ХХ в. Комунизмът просто не може да търпи етническите и религиозните различия, тъй като според догмите на Маркс, Енгелс и Ленин нациите били временен продукт на капитализма, които трябва да изчезнат заедно с ликвидирането на капитализма. Нещо повече - комунизмът отрича самата възможност за съществуване на личността. Според Енгелс неповторимото "аз" на всеки едни от нас не е нищо повече от "съвкупност от обществени отношения". Надали има по-цинична дефиниция на човека. На тази база вождът, който се изкарва за най-гениален изразител на груповия интерес, може да си позволи всичко - и масови изтребвания на "виновни нации" като чеченците и балкарците, които са далечни роднини на българите и натрапването на типично руското крепостно право под формата на "жителство", отнемащо свободата на избор на местоживеене и придвижване и пълното премахване на правото на информация и на свободата на сдружаване, събиране, на съвестта, мисълта и изразяването. Целта на геноцида е да се ликвидират националните различия, като оцелелите се претопят в една униформена маса под ръководството на руския "пролетариат". Затова и първите жертви на комунистическата месомелачка са носителите на съответното национално самосъзнание, а именно духовният, стопанският и политическият елит на окупираните страни. Така населението на Полша, което наброява преди Втората световна война 37 милиона души, е намалено след войната на 27 милиона човека, като очевиден "принос" имат и нацистките окупатори. Унгария и Румъния дават на свой ред по около 600 000 военнопленници, захвърлени в системата на ГУЛаг, откъдето се завръщат живи едва по около 50-60 хиляди. От Източна Прусия и Судетите са прокудени близо 17 милиона германци, а други 5 милиона са избити или загиват по време на бягството им към Германия. Противно на едно широко разпространено убеждение комунизмът изпъква също така и със своя антисемитизъм, който в никакъв случай не е по-малко изтребителен от националсоциалистическия. Наистина антисемитизмът на Хитлер пряко произтича от централната догма на доктрината му, свеждаща цялото богатство и многопосочност на човешкото битие до борба между "висши" и "нисши раси", като евреите се прогласяват за най-застрашителната "нисша раса". В тази насока комунизмът, който се опира на опростенческото схващане за историческия процес като борба между "прогресивни" и "реакционни класи", е несравнено по-гъвкав, тъй като за "класов враг" или за "враг с партиен билет" може да бъде окачествен всеки човек. Под плътния похлупак на комунистическия режим никой не може да бъде сигурен за живота си. Това не означава обаче, че евреите не са специален прицел на съветската месомелачка още по времето на Ленин. Както е известно, в страни като Русия евреите не са имали правото да притежават земя, поради което те се насочват към градски дейности като занаятчийството, а една малка част съумява да се сдобие с влиятелни позиции в предприемачеството и банкерството. Така още в първите месеци и години след болшевишкия преврат от ноември 1917 г. твърде много евреи загиват като "експлоататори" или просто като частни собственици. Правото на собственост осигурява известна независимост спрямо държавата, което е абсолютно несъвместимо с оповестената от Ленин цел всички да бъдат превърнати в работници или в "пролетарии". Всъщност създателят и вождът на съветската държава доразвива "творчески" Маркс, като от ликвидиране на частната собственост преминава към ликвидиране на частния собственик, а наред със свободни селски стопани като донските казаци частни собственици са и повечето евреи. След като елиминира конкурентите за наследството на Ленин и се налага като едноличен вожд, Сталин пристъпва към създаването на специална "Еврейска автономна област" в Далечния изток, в непосредствена близост до полюса на студа в Сибир. Постоянното население на "Еврейската автономна област" е около 100-200 хиляди души, но не се знае колко са загиналите от нечовешките условия по тези географски ширини. Показателно е, че след като Сталин и Хитлер си поделят Полша през септември 1939 г. само за периода до юни 1941 г. от съветската окупационна зона на Полша, наред с милион и половина поляци са изтребени и над 400 000 евреи. В края на 40-те години на ХХ в. Сталин подхваща смъртоносна кампания срещу "космополитите" и единствено смъртта му през март 1953 г. осуетява плана му да унищожи напълно еврейската общност в европейската част на Съветския съюз. Не би било голяма изненада, ако се окаже, че Ленин и Сталин са отговорни за насилствената смърт на повече евреи, отколкото Хитлер. Историята несъмнено познава и други режими, избиващи невинни човешки същества и ограничаващи сериозно основни права на личността. При тоталитаризма обаче работата не опира до ограничения, а до система от задължения. При Хитлер човек е длъжен да бъде нацист, при комунизма всички бяхме задължени да възпитаваме дори децата си в марксистко-ленински дух. Например според чл.38, ал.3 от конституцията на "Народна република България" от 1971 г. "родителите имат право и са длъжни да се грижат за отглеждането на своите деца и за тяхното комунистическо възпитание". При тоталитарното "право" няма разлика между права и задължения. Самата личност става собственост на партийнодържавния апарат, което неизбежно предполага ликвидирането на частната собственост. От трите функции на собствеността - владеене, разполагане и ползване - Хитлер премахва все пак само разполагането и ползването, докато национализациите на Ленин и колективизацията на Сталин унищожава и трите функции на частната собственост. Същият модел се прилага с най-брутална сила в страните, окупирани от "червената армия" в края на Втората световна война. България е сред подопечните съветски територии, чиито местни управници са сред най-усърдните поддръжници на всякакви терористични организации и режими по света. Дългогодишният московски наместник Тодор Живков демонстрираше "близко приятелство" с такива диктатори като Фидел Кастро, Муамар Кадафи и Саддам Хюсеин. Българското подразделение на КГБ - "Държавна сигурност" - интензивно въоръжаваше всякакви терористични групи, а през 70-те и 80-те години на ХХ в. се включи активно в разработването на наркоканали и в незаконния износ на оръжие, за да изпълни поредната директива на Москва за дестабилизиране на Запада и за "финландизиране" на Западна Европа. Тъкмо нелегалната търговия с оръжие и прякото участие на България в наркотрафика създадоха и онези пътища, по които комунистическата номенклатура и най-вече кадрите на "Държавна сигурност" започнаха през 80-те години да изнасят валутните ресурси на страната, за да създадат "честни частни фирми" на Запад. Една от най-отблъскващите черти на тоталитаризма е разгърнатата система на доносничество, с чиято помощ властта осъществяваше своя контрол върху личността. Страхът да не би някой да издаде на властите недотам доброжелателните ти мисли за тях се оказа изключително мощен фактор за дресировка. Същевременно в качеството си на гръбнак на номенклатурата репресивните служби бяха и най-добре информираните в една система с херметично затворени граници за всякакви вестници, радиопредавания и книги отвън. За злополучния поданик на съветската империя беше по-лесно да попадне на Луната, отколкото в някоя западна държава. Именно тези изключителни права върху информацията предопредели и водещата роля на кадрите на "Държавна сигурност" в обсебването на мощни икономически лостове за посрещане на неминуемото рухване на комунизма. Комунизмът е мафия на власт, а мафията е комунизъм в опозиция. Същите тези среди съумяха да овладеят и повечето средства за масова информация, за да продължат да промиват мозъците на нации като българската. "Демокрация" стана едва ли не мръсна дума, а медиите с най-висок тираж не се посвениха да насаждат и една носталгия по комунистическото минало. Комунизмът продължава да има твърде влиятелни бранители както на Запад, така и на Изток, макар че по брой на избити човешки същества съветският режим не отстъпва ни най-малко на нацисткия. За времето от болшевишкия преврат през ноември 1917 г. до смъртта на Сталин през март 1953 г. от насилствена смърт измират между 85 и 90 милиона съветски поданици, и то без да се смятат онези 20 или 25 милиона, които загиват непосредствено в резултат на военните действия през Втората световна война. В тази бройка не влизат и жертвите, избити от специалните части на Берия или от местната московска агентура в лицето на съответните компартии в страните, окупирани от "червената армия". За сметка на това в периода от 1933 до 1945 г. общият брой на човешките същества, изтребени от германския националсоциализъм като "неблагонадеждни" или като представители на "нисшите раси", не надхвърля 25 милиона души, като тук се включат и жертвите в страните, попаднали под нацистка окупация. Дори и при тези непълни податки обаче годишната "квота" на жертвите, умъртвени от комунистическия режим в Русия възлиза на 2,5 милиона души, докато "промишлените методи", които се прилагат от Хитлер, покосяват "само" по 2 милиона човешки същества годишно. При все това комунизмът не е осъден и досега под някаква форма, така както нацизмът и фашизмът бяха осъдени след края на Втората световна война. Съществена част от причините трябва да се потърсят в гузната съвест на Запада начело със Съединените щати. Действително в годините на Втората световна война американците са изправени пред реалната заплаха Хитлер да завладее европейското крайбрежие на Атлантическия океан, а японците да се наложат върху тихоокеанския басейн и за тях няма друго решение, освен да се съюзят със Сталин срещу Хитлер. По циничното признание на британския премиер Чърчил Русия е изгладнял звяр, който трябва да бъде нахранен и звярът наистина е нахранен с източноевропейците. От американска и западна гледна точка това е определено по-малкото зло. Не е за подценяване и фактът, че Нюрнбергските процеси за осъждане на нацистките престъпления срещу човечеството са силно опорочени от съветското участие в тях. Член на международния трибунал от руска страна е И.И.Никитченко, който е бил дясната ръка на прокурора Вишински по време на зловещия спектакъл от скалъпени процеси в Москва през 1936-1938 г. С други думи, целият юридически опит на Никитченко се изчерпва с обработката на набедени хора до степен те да загубят самоличността си и да "признаят" дори и най-фантастичните "престъпления", които им се приписват. Нищо чудно, че при тази ситуация Нюрнбергският трибунал грижливо избягва престъпленията срещу човечеството, извършени от нацистите и комунистите за времето от 24 август 1939 г. до 22 юни 1941 г., когато Хитлер и Сталин са съюзници и си поделят "приятелски" цяла Европа. Както вече се каза, наред с обилните суми, които Москва хвърляше в миналото не само за набиране на шпиони, но и за купуване на гръмогласни защитници на "най-справедливия строй", комунизмът не може да получи досега международна присъда и поради твърде силните и влиятелни позиции, на които продължава да се радва комунистическата номенклатура в Източна Европа и Русия. Наистина договореностите, които постигат последният съветски ръководител Михаил Горбачов и американският президент Джордж Буш-баща край бреговете на Малта в началото на декември 1989 г., са пълна капитулация за комунистическа Русия, тъй като в протокола изрично се изтъква, че "в името на оцеляването на цивилизацията двете страни взаимно се задължават да превърнат обществата в двете държавни обединения в общества с пазарна икономика, основаваща се върху частната собственост, управлявани от свободно избираем парламент и независимо правосъдие". С други думи, именно Русия и подопечните й източноевропейски територии и само и единствено те са задължени да приемат държавнополитическата система на Съединените щати и останалите западни демокрации. По всичко личи обаче, че за да не притисне комунистическата номенклатура в ъгъла така, че тя да не вижда никаква възможност за оцеляване, освен да се опита с огън и кръв да задържи властта, администрацията на президента Буш решава да й остави капиталите и свободата да ги използва, както намери за добре. В решенията от Малта няма нито дума за наказателната отговорност на комунистическите диктатори и на репресивния им апарат в лицето на КГБ и източноевропейските му подразделения. Във Вашингтон знаят много добре, че капиталът на червените вождове и апаратчици е натрупан преди всичко благодарение на наркотрафика, на търговията с оръжие и на безогледния грабеж на народите, имали злополучието да попаднат под комунистически ботуш. Така твърде голяма част от една икономика, която е вече пазарна, попада в ръцете на доскорошните комунистически големци и най-вече в ръцете на доскорошните кадри на репресивните органи, а комунистическите партии се пребоядисват на бърза ръка на "социалистически", за да се запазят като основна политическа сила в съответните страни. Действително алтернативата би била повсеместна гражданска война, спрямо която сблъсъците около разпадането на Югославия биха изглеждали като детска игра, но в името на "мирния преход" отговорните фактори на Запад преднамерено си затварят очите пред злодеянията на комунизма, макар че така страните им рискуват да бъдат обхванати от пипалата на една мафия, много по-страшна от италианската или американската. В съчетание с носталгията по миналото, разпалвана усърдно от доскорошните комунистически функционери, които са съумели да овладеят и най-влиятелните медии, това създава пряка заплаха не само за източноевропейските страни, но и за самите основи на евроатлантическата цивилизация. Следователно осъждането на комунизма е от жизнен интерес както за новите източноевропейски демокрации, така и за Запада. |
| cekyko (4.11.2015, 15:20): "Никой честен човек не казва добра дума за него". Считам, че съм честен човек, cekyko, а такова е, вярвайте ми, и мнението на хората около мен. Малко силничко обобщавате, а? П.П. Прав е съфорумецът по-горе, който критикува ровенето в костите /не точно това беше изразът май/ на починалия току-що човек. GreenEyes, май наистина не трябваше да се подхваща тази тема. |
GreenEyes, май наистина не трябваше да се подхваща тази тема. Ако беше жив проф Пламен Цветков, нямаше да съжалява, че би имало такава тема в негова памет след смъртта му. Той беше открит и смел човек и не се страхуваше от клевети и атаки срещу неговите позиции. Опровергаваше ги спокойно и с аргументи. Не виждам причина, че след смъртта си, там от оня свят той би променил нещо и би започнал да се тревожи заради нападки и обиди. Сигурен съм, че би ми стиснал ръката, ако можеше. Нека не се тревожим за достойнството и паметта на един голям българин само заради това, че много хора не са го долюбвали приживе, още по-малко след кончината му. |
бонго-бонго 04 Ное 2015 22:54 Бонгич, чистосърдечно си признавам, че вчера, под една друга тема, те набедих за починалия професор. Надявам се, че ще погледнеш по Марктвенски на това недоразумение. И обърни внимание, колко мили хора искрено се притесниха, че си напуснал грешната земя и форума завинаги. |
| *** | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: sybil |
дълбок поклон пред този български будител/маркираното мое/ Ей туй будител много ме изнерви. Зеленоокий, Валери Петров е будител. Иначе, като за всеки покойник, лека му пръст и Бог да го прости. Фирмин, мислих си, че си по-възрастен. Примерно, мой набор. Това е комплимент.  |
Туткалчев 05 Ное 2015 00:12 Мнения: 17,122 От: Bulgaria Скрий: Име,IP Това, което Зеленото такованка е постнало тук като велики скрижали на покойния, изобщо не прилича на историография, а на калпава, пристрастна и дилетантска публицистика. Аз към фанатизираните пропагандатори на каквото и да било (ако ще комунизъм, ако ще антикомунизъм) не мога да имам никакво уважение. Щото освен че са изпълнени с отрицателна енергия и излъчване, са най-големите фалшификатори на истината. Да бяхте цитирали барем един по-сносен текст, а? Ако можеха, щяха да са го направили. Може би Фирмин ще цитира нещо по-сносно, след хвалебствието за покойния постдесетоноемврийски деец на русофобията  |
Дори и при тези непълни податки обаче годишната "квота" на жертвите, умъртвени от комунистическия режим в Русия възлиза на 2,5 милиона души, докато "промишлените методи", които се прилагат от Хитлер, покосяват "само" по 2 милиона човешки същества годишно. Действително, подобни творчески инвенции едва ли са най-добрата подборка в помощ на опитите да бъде характеризиран един историк и изобщо човек. |
| Какви проникновени, аналитични и разбличителни текстове след 1989 година! Правилно мислене... Такова, каквото е било преди 1989 година - проникновено, аналитично и разобличително... Но по други мишени... Пак правилни... Съвременен професионалист във всякакъв смисъл, с модерно виждане - според слънцето, огряващо паничката му... ---------------------------------------- Сайтът на Генек | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: генек |
Това, което Зеленото такованка е постнало тук като велики скрижали на покойния, изобщо не прилича на историография, а на калпава, пристрастна и дилетантска публицистика. Аз към фанатизираните пропагандатори на каквото и да било (ако ще комунизъм, ако ще антикомунизъм) не мога да имам никакво уважение. Щото освен че са изпълнени с отрицателна енергия и излъчване, са най-големите фалшификатори на истината. Да бяхте цитирали барем един по-сносен текст, а? Изобщо аргументите на покойният историчар са голословни твърдения и нагло пренебрегване на факти и обстоятелство, които противоречат на неговите откровени лъжи! Принципът на фашизоидите (русофоби и либерасти) е прост: „Очерняй миналото, за да изглеждаш титан на неговия фон!”. Брадатият професор очевидно е усвоил до съвършенство един от лозунгите от антиутопията „1984” на Оруел - „Невежеството е сила”. Разчитайки на невежеството на хората, той търти опашатата лъжа, че Сталин (т.е. Съветската армия) на 5.09.1944 г. нападнал страна, която била вече на страната на Обединените нации: Реално той напада една държава, която вече е на страната на Обединените нации. На един историк не му отива да не знае, че ООН беше създадена през 1945 г., а България беше приета за член чак 10 години по-късно, въпреки съпротивата на демократичния Запад. Ще добавя и цитат от проф. Крум Балтаджиев: Този пребоядисан комунист (от СДС) обаче написа най-гадната и манипулативна антибългарска историческа книга - "България и Балканите от древността до наши дни" , която на всичко отгоре беше първо издадена на английски език в САЩ и спонсорирана от фондация "Фулбрайт". Мнозина считат, че заради тази книга проф. Пламен Цветков трябва да бъде съден! "...Нещо повече - приемането на исляма може да освободи селяните (българските) от редица данъци и в повечето случаи хората преминават към новата вяра не насила, а доброволно. Ислямът прониква най-вече сред еретиците, при които християнството поначало няма твърде дълбоки корени...". "...От друга страна обаче, някои български автори, подбуждани много повече от политико-про-пагандни мотиви, отколкото от действителните факти, твърдят, че изобщо не е имало турски заселвания и че етническите турци в България били "потурчени българи". Основните им доводи се опи- рат на това, че за времето от XV до XIX век някаква част от българската народност наистина е била претопена от турците...". "...В България турските заселници биват настанявани главно в Добружда и в Източните Родопи...". "...Благодарение на липсата на големи различия между източноправославния и мюсюлмански деспотизъм, Вселенската патриаршия, която до 1453 г. е неделима част от византийската държавно-административна система, лесно се превръща в също толкова неделим елемент на Османската империя...". "...Според три хроники, опиращи се видимо на един и същ извор, ислямът бил наложен от османските власти по един чудовищно насилствен начин. Цялото население било принудено да избира между мюсюлманската вяра и смъртта. Всички, които отказвали, били безмилостно изклани. Още през 1893 г. се доказва обаче, че споменатите "хроники" са една фалшификация, направена през XIX век от чисто патриотични подбуди...". "...Мехмед IV (1648-1687 г.) е известен като страстен ловец. Той е обичал да ловува в Родопите и наистина е насърчавал възприемането на исляма, но за него се знае, че е бил и твърде благочестив и набожен човек и в никакъв случай не би позволил налагане на мюсюлманската вяра с насилие... По-нататьк катото прави разходки из цялата световна история, авторът се развихря напълно, приписвайки на българите всички вселенски грехове. Българите са "злобни", "жестоки", "подли", "канибали", "предатели", "неуверени в себе си", "извършват етнически прочиствания спрямо турци, евреи, гърци, македонци и албанци и т.н. Толкоз за обективния историчар! |