КОРЕКОМ или как бяха разделяни българите
Отиди на страница:
| Истината се състоеше в това, че ЦК на БКП, а и големия брат от североизток, започна да усеща яко комунистическото идване с небивала инфлация и предфалитно състояние. Произвежданата в България електроника и крадени технологи за натъкмяване на телевизионни и радиоприемници не вършеха работа, защото дори и африканските пигмеи предпочитаха да карат на японска и европейска. Китай още не беше изграден като база на капитализма за евтина работна ръка, СИВ беше пред катарзис, а финикийските знаци привършваха. В България - и не само там - имаше хора притежаващи валутни постъпления: от избягали от комунистическия рай роднини, ТИРаджии, моряци, работници във Външно, а също и туристи със славно минало, на които се разрешаваше де се мъчат из западните държави и не на последно место черноборсаджии, гръцки туристи, чужди тексимаджии, идваха дори и западногерманци, франсета, италианци и тук-там по някой англичанини или усаняк. От изброените 100% предпочитаха да сменят валутата на плажа, в ресторанта, дори по баровете и питиепродавниците, тъй като бяха на далавера. Държавна сигурност си затваряше очите защото ония по върховете знаеха, че са паднали в улея на бобслейя и няма спиране. Въпросът за събиране на постъпления от гражданите разполагащи с валута беше поставен на дневен ред. Така възникнаха "безмитните магазини" (duty free shops) | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Илюзионист |
| Брей, колко било просто! Пък аз да мисля, че ще да е свързано с различните финансови системи, разбираш ли. Ма то кво беше там за красотата и простотата ... ПП Хамеле, не богохулствай срещу марципаните! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Die Hexe |
| Защо да богохулстваме срещу марципаните, шоколад Крава и Аерошоколад (оня със* шуплите) *пиша със пред думите започващи с "Ш" за по добро фонетично разграничаване. PS Като не забравяме, че в Кореком, конкуренцията на тоблероните, швейцарските и белгийски шоколади не беше без значение за вкусовото разнообразяване на изпадналия в агнозия социалистически нещастник консумиращ шоколади и марципани появяващи се на пазара, като бирата и лимонадата и дори още по-рядко, като агнешкото месо.  |
Брей, колко било просто! Как ще е просто! Но вот незадача - тва за привилегиите ли е, или за плюскането? |
консумиращ шоколади и марципани Не ми е известно по соц. времена у нас да е имало марципан. Вероятно бадемите са били скъп продукт. Ако успеете да съберете мислите си в логично изречение, ще може дори да се разговаря с вас. Имате потенциал, опитайте. За привилегиите или за плюскането? Нима не разбра? Човекът иска привилегията да плюска. Навремето му е била отказана, сега плюска, но страда. В интерес на истината, може да е лошо храносмилане, а човекът да си мисли, че е от дългата ръка на Кореком. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Die Hexe |
| Корекомите бяха признати от съветчанските групи идещи на талази от СССР с водач смелый КаГеБешников, най-често пенсиониран служител и отзад - действащ. Помня как една гладна и невидяла джинси (дънки - няма такава дума в английския език) рускиня се развика в централния кореком в София на някакъв нашенец, изпълняващ длъжността временен потенциален партньор: "Ваня, сматрите, сматрите..... Ой, Ваня! У вас как в Тексас"  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Илюзионист |
| Не знам каква е била целта на уважаемия съфорумник започнал темата,но досега резултата е по скоро комичен,с примес на кулинарна носталгия по вкусотийките на ''соца''... Пропагандата не е проста работа  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: ЗЛАТИЯ |
сега плюска, но страда. Страда, щото сегашните шоколади, не са като едновремешните, и огледалата не са същите, и стълбите сега са по-стръмни  |
с примес на кулинарна носталгия Също разбрахме, че на илюзиониста няква рускиня му е отказала. И той още страда. |
и невидяла джинси (дънки - няма такава дума в английския език) Ний като по-прости, викахме дънки (и сега не сме поумнели) на джинсите. А джинси викахме на кадифяните гащи. |
че на илюзиониста няква рускиня му е отказала. И тва - тогава! Ужас! За сегашните рускини да не говорим |
Не ми е известно по соц. времена у нас да е имало марципан. Вероятно бадемите са били скъп продукт. Уважавам чувството ви за хумор, защото беседвате с очевидец на събитията.  За привилегиите или за плюскането? Нима не разбра? Човекът иска привилегията да плюска. Навремето му е била отказана, сега плюска, но страда. В интерес на истината, може да е лошо храносмилане, а човекът да си мисли, че е от дългата ръка на Кореком. Навярно сте била почитателка на Марчело Мастрояни, Мишел Пиколи и Уго Тоняци. |
Не знам каква е била целта на уважаемия съфорумник започнал темата Не можа да си довърши отвличащия маньовър в затворената тема на Калки за прехода. Не му изнася на концепцията да говорим за настоящето и неговите "герои", та почва да се взира в миналото... При това с лъжи.А про по - как мина последният обяд с Джордж? Колко хора определихте да се изтепаме в някой нов локален конфликт тук в Европа? |
| Натисни тук Марципан - твърдо сладкарско изделие, имитация на шоколад. Това кратко определение в Българския тълковен речник, наглед съвсем безобидно, от 1950-те насам зачерква хилядолетие от сладкарските традиции на Европа, и най-вече — застрашава адекватността на мнозина потребители на българския език, веднъж озовали се извън границите на страната. Свързването на думата марципан със злощастния соцзаместител на липсващите в комунистическа България изделия от какао днес тегне сигурно над 90% от българите на възраст над 25. И въпреки че това лингвистично безобразие едва ли е причинило повече щети от това да е лишило поредица хора от удоволствие заради погрешните им представи какво им се предлага, от кулинарна гледна точка то си е престъпление — сред всички метаморфози, фалшификации и злоупотреби със старинния бадемов десерт в Европа тази е най-лошата, с характер на злонамерена мистификация. |