
| За рускините ми се струва, че Илюзионист е прав - като обща характеристика, разбира се. Два пъти в седмицата ходя на фитнес - на зумба и на бели денс. Идват и няколко рускини, за които, изглежда, подготовката за спортуването в съблекалнята е много по-интересно, отколкото самото спортуване. То не е кикот и врява, то не са разни шарени клинчета, то не са пъстри копринени шалчета с парички за дрънчене при подскачането. След преобличането започва ресането и моделирането на косите с всякакви фибички и панделчици, после - гримирането с ярки червила...И едни бели пухени личица... А ние, българките, стоим отстрани с тъмни анцузи и стари тениски, или с черни памучни клинове китайско производство за по 7-8 лева. С изсечени профили и съсредоточени сериозни погледи, с пълното съзнание, че сме по-силната част от човечеството. |
Не ги съдете твърде строго рускините;при тях от близо сто години има сериозен мъжедефицит Така че, битката за мъжките сърца и внимание при тях е доведена до висотата на вид бойно изкуство ![]() |
Simplified Solutions 12 Ное 2015 00:02 Бегай бе. За една дума "движИ" получих 1 месец бан. Колкото до марципана - в Бг истински марципан не е имало. И тогава, и сега. Освен Кореком, имаше и магазини за плодове и зеленчуци, които хората наричаха "скъпия", 'показния" - заради цените на качествените вносни продукти. |
С изсечени профили и съсредоточени сериозни погледи, с пълното съзнание, че сме по-силната част от човечеството. ![]() |
| Социализъма требва да се оплюва. Колкото повече, толкоз повече. Щото требе да се завоалира и избута на заден план уродливата същност на това което го смени. А именно - мутрокрацията и дивашкия грабеж, срамежливо наричани с евфемизмите "демокрация" и "пазарна икономика". Иначе проклетия СОЦ, при всичките си кусури и простотии, си е направо бело ангелче в сравнение с днешната система. |
| Като сте се захапали за марципана, някой от вас ходил ли е в музея на марципана в Будапеща? Ако ви се отдаде такава възможност - направете го! Няма да съжалявате. Малък е, на брега на Дунав и може да се опитат различни видове вкуснотийки на тема марципан. |
| Веселите се вие тук за Кореком. Моят основен спомен за Кореком е друг - в края на соц-а ми се роди бебе. От произведенията на социалистическата индустрия, дето си ги спомняте с умиление и възхита - "Бебе 1", се алергизира. Трябваше да се ползва "Хумана". Обаче "Хумана" по аптеките за обикновени хора не се намираше - обикалях по цяла София, роднини обикаляха в други градове - няма. Тук-там пуснат, ако имаш късмет, ще ти дадат 1-2 кутии, но не стига. Имаше за другарчетата. Единственото спасение беше Кореком. Алергията на детето си остана - да ми напомня никога и при никакви обстоятелства да не съчувствам и да не съжалявам другарите. |
Ирония ? У Живачето ? Тя е сериозна като ... Доразвива идеята Социализъма требва да се оплюва ..към 'конкурентките също'.Па мене ме досмеша как навърза кореком с рускини . Както и един върза кореком с Унгария ...Щото не им оттърва да сравняват с Кап. Андреево с Доанджа /сегашно Будакдоанджа /ПП Чудно!! Кога ще дойде някой и пусне тема да сравни майка си и София Лорен ..напримерно... |
Колкото до марципана - в Бг истински марципан не е имало. И тогава, и сега. По-точно, не се е произвеждал, вече се внася и го има на много места. Марципанът е деликатесна паста от сладки и горчиви бадеми, захар, бадемово масло и понякога — розова вода, която има поне осем столетия история на производство и употреба в Европа. От споменаването й в приказния епос "1001 нощ" до убеждението, че тя е афродизиак, и от появата й по тържествените маси на монарсите до превръщането й в обичано коледно лакомство, тя е един от най-пазените и почитани десертни продукти в света. Чия е била идеята нейното име да бъде дадено на българските белезникаво-кафяви блокчета с лек привкус на нафта, историята засега премълчава. Знае се, че това се случва някъде през 1950-те. Тогава думата се появява върху опаковката на синьо-жълтите блокчета "Люлин", самите те – обидно лошо копие на някогашния най-добър шоколад на България, този на шоколадова фабрика "Пеев". Работилницата на бившия царски офицер Велизар Пеев, считан за бащата на българския шоколад, е основана още от 1901 г. Започнал с малко ателие в София, той през 1940-те вече е собственик на фабриката в Своге. Шоколадите му спокойно конкурират европейските си еквиваленти и са любими на Борис III. Национализацията на соц режима обаче не прощава на преуспяващия завод и така той, вече под името Народна производителна кооперация "Република" - Своге, става първият производител на българския соев... "марципан". Разбира се, различни кризи през годините са подтиквали производителите да търсят най-различни начини да направят по-евтин деликатесния марципан. От рязко намаляване на съдържанието на бадеми до подмяната им с други ядки, те са автори на голямо количество вариации. Един от най-трогващите примери е рецептата за мним марципан, възникнала в годините на бедност около двете световни войни. Тя се прави от грис или кус-кус (от истинския, от семолина!), белтък, ванилия, захар и по възможност – бадемова есенция. По времето на соца тя беше изключително нашумяла в обедняла Източна Германия, но беше правена като заместител на марципана в домовете на хората, а не продавана по магазините като фалшификат. Освен това нейната цел беше да задоволи жаждата за марципан, а не да се подиграва с него. В този смисъл българският "марципан", с цялата си абсурдност, е най-пренебрежителният акт срещу старинния десерт сигурно в историята на планетата. Все пак днес той вече е в миналото. Дори в България. От няколко години истинският марципан набира популярност на българския пазар в различни форми – от австрийските бонбони Моцарт Кугелн, на които служи за пълнеж, до германските марципанови "картофчета" и любекски изделия с марката Niederegger. За съжаление нагласите не се променят много бързо – най-малко домакините продължават да си разменят рецепти за т.нар. марципан "Варна" - кувертюра за торти, състояща се от брашно, захар, масло и вода. Все пак радостната новина е, че дори да искат, производителите няма как да пуснат българския мистификат пак на пазара – поне не докато България е член на Европейския съюз. Защото в усилията си да съхранят продукта страните от ЕС са се споразумели, че за да пише "марципан" на опаковката, съдържанието й трябва да има поне 14% бадемово масло. Възможни са леки вариации в комбинациите от ядки, но за нафта и соя нищо не се споменава. |
| Мойто Кап. Андреево няма как да го сравня с някое нормандско село , но с Доанджа мога. Три-четири лета сме работили едни покрай други. Никой турчин никога не се е хвалил , че впрегнал воловете , па разпрегнал на Капъ Куле до Фришопа да пазари Тоблерон и Хумана. Селски хора! |
| Това, че рускиня му отказала..., ме свари неподготвен... Какъв полет на въобръжението !!! Ама - вещица, има свръхестествени способности... |
С изсечени профили и съсредоточени сериозни погледи, с пълното съзнание, че сме по-силната част от човечеството. Ха ха ха! Това е шедьовър! ![]() | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: gemedji |
Така че, битката за мъжките сърца и внимание при тях е доведена до висотата на вид бойно изкуство Наскоро прочетох почти същото в един руски популярен блог, по повод девушките в Севастопол: Про красивых девушек - это чистая правда. Извините, Киев и Одесса, вам придётся подвинуться в моём личном рейтинге. Местные девицы наряжаются в чистое, как матросы в смертельном бою, и берут штурмом мелких неказистых севастопольцев, одетых разве что не в ватники. Иногда диву даёшься. И крымчанки по имени Поля способны улучшить самое плохое настроение. Они снова выходят на последний бой за внимание парня по имени Сева, в чистом и белом, высокие и уверенные в себе. Сева истеричен, патриотичен, не очень хорош собой, но тут иных мало, на всех не хватает. На одного приличного Севу по сто Поль, мы будем ждать более светлых времён и других соотношений. http://popados.livejournal.com/257042.html | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Д-р Тормозчиян |
| Хайде стига лъжи ! В София може да е нямало , но в Русе имаше свободно през 1981-82г . Аз лично съм купувал и смесвал Хумана и Бебе 0 или Бебе 1 , когато жена ми беше за един месец в болница . Купувал съм и бананова каша Хумана , а една комшийка си правеше маски на лицето с кашата . Имах проблеми през 1991г за втория син и то заради просташката студентска стачка в поликлиниките на Кошлуков - едва не се сбих с едни студенти . Тоя келеш ми дължи на мен , а и на всички родители по това време извинение за простотията ! Успях да взема и тогава 4 опаковки . *** За рускините - има много да скачате , докато стигнете техният изискан начин на обличане ! Тук в Израел я гледаш чистачка , но като излезе от работа с бялата блузка , модна пола , грим , украшения и стегната походка , не можеш да рабереш чистачка ли е или шеф на счетоводна фирма ! А на концерти и представления ... толкова изискано облечени , че местните жени ги гледат със завист ! И красиви ! Марцепан се е правил в България по домовете - дали евреите или турците , а може би и арменците , но се е правил . Е , не всеки е имал късмета да го опита , но е имало . Тукашните български евреи като дойдох , първата им работа бе да ми препоръчат "българският МАЦЕПАН" , който се произвежда в Израел ! |
| Чоки, ти си хуманист и ти вярвам, че за тебе "Хумана" винаги е имало. За нехуманистите трябваше връзки да намерят "Хумана 1,2", вместо като патриоти да захранват бебетата си с каша от препечено брашно. А с тази каша такива национални богатири са израстнали, без да си помислят, че ще дойдат времена да се борят за "Бананова каша" За КорИкомите и онези времена. Случи ни се за нашата група през 80-те години, наградена с екскурзия във Великата страна, екскурзоводка- преводачка рускиня, чийто баща е бил шеф за България от Интурист. Ще спестя разказите и от първо лице за поведението на съветските морални хора за граница. Ще спестя и спомените си от първите ми срещи в края на 60-те с български текезезарски групи в Ермитажа - бабите с розовите ватени гащи с ластици под колената които се подаваха под фустаните им. Ще спестя и времето на студенския ми стаж в Ленинград,когато млади хора ме срещаха си се пазареха за дрехите и обувките,които носех...Тогава те имаха голям опит с алкахолния туризъм от финландците. Та като карам в обратен ред. Не мога никога да забравя как бургаските гларуси /най вече заради ММЛ- международния младежки лагер Приморско/ правеха в края на сезона рекапитулация с брой свалени чужденки, но всяка националност си носеше точки. Чехкини,полякини,германки /западните-бяха по друга класация/ Горките красиви рускини- носеха най малко точки за всеки гларус . Щото бяха най лесни. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: donald |
Горките красиви рускини- носеха най малко точки за всеки гларус . Щото бяха най лесни. Сърце юнашко не трае,та реших да драсна два реда в тази виртуална комедия.За корекомите имаше кратък виц:На въпроса коя е последна на напиване,ами да допълзиш до корекома,да се хванеш за решетките и да искаш политическо убежище!За рускините не е вярно че бяха лесни,трябваше доста време да убедиш рускиня да се отдели от групата(бяха на принципа: мы из группа не делимся),после всичко си идваше на място. |
За рускините не е вярно че бяха лесни,трябваше доста време да убедиш рускиня да се отдели от групата(бяха на принципа: мы из группа не делимся),после всичко си идваше на място. BGHUN То и лафът беше такъв, че повече ще време губиш за я убедиш,че тя иска да не е от групата за да не и завиждат после. Прав си, но защитната ти позиция е откъм групата "Как закалялась сталь". Резултатите после от проверката на закалената стомана на отговаряха на ГОСТ |