Икономическа Сингулярност
Отиди на страница:
„Време е да спрем да говорим само за количество. Говорейки за количеството, изпуснахме качеството. Имаме огромен брой хора, които не могат да бъдат нито предприемачи, нито заети”. Tехният брой устойчиво расте и то в продължение на 25 години. „Това са хора, които не са на социални помощи, нито официално заети. Нито плащат данъци, нито се осигуряват и обществото ги търпи, и няма непримиримост и не се търси решение”. |
| „Никой не иска да проумее, че олигарсите в България имат желание да направят девалвация, с което стойността на кредитите им да се понижи 2-3 пъти. Трябва да влезем в ERM II, за да прескочим девалвацията, която подготвят те“ |
В случая Парамов е абсолютно прав. А не е нужно да имаш педя чело за да схванеш , че от двете зли ние избрахме не по малката , но и двете. Реално ние въведохме фиксиран курс на собствената си валута и така сами се поставихме в неизгодно положение спрямо страните които не членуват в еврозоната, защото нямаме възможност чрез корегиране на валутния курс да стимулираме собствената си икономика и най вече собствените си ПРОИЗВОДИТЕЛИ. От друга страна след като формално не членуваме в еврозоната ние не можем да ползуваме евтини кредити от ЕЦБ за да осгурим евтини кредити на собствения си бизнес, и тази елементарна логика бе отхвърлена от чудите наемници като С.Дянков , който без да го крие открито работеше ката министър на финансиите против българските национални интереси под благосклония поглед нва титана на мисълта ББ! |
| Според него проблемите не са финансово-икономически, а по-скоро са политически и се коренят в това дали валутният съюз ни иска или не. „Сега ситуацията е такава, че никой не бърза да приема България и Румъния нито в Шенген, нито в еврозоната. Има и нещо друго – то касае банковия надзор. Нека помислим например защо определени банкови кръгове са толкова пасивни относно инициирането на преговори. От какво се притесняват, нали са добре капитализирани“, добави бившият министър на икономиката. Според него за доброто на банковата система е важно България час по-скоро да се присъедини към еврозоната, защото така ще има още един гарант за контрола и стабилността на банките. Той изрази предположение, че ако бяхме част от валутния съюз, кризата с КТБ нямаше да се случи. |
| По-енергичен растеж на най-голямата икономика в света звучи като нещо, което трябва да приветстваме. Често споменаван прецедент е първият мандат на Роналд Рейгън като президент – време на разширяващ се бюджетен дефицит и високи лихвени проценти, когато доларът отново се вдига. Този епизод от историята създава проблеми извън страната, а този път ситуацията може да е дори по-сложна. Макар че икономиката на САЩ представлява по-малък дял от световната икономика, глобалните финансови и кредитни пазари са се разширили значително от гледна точка на размера. Зелената валута стана още по-ключова. Това прави по-силният долар по-опасен за света и Америка. |
| Евентуален крах на банковата система на Италия би оказал изключително сериозни политически последици, тъй като банковите облигации се притежават основно от домакинствата, а заради настоящите нормативни правила на ЕС именно притежателите на облигации поемат голямата част от тежестта на един евентуален банков фалит. От Движение „Пет звезди“ силно се надяват на подобен развой на събитията. Ако държавата се намеси и реши да поеме банковия дълг върху плещите си, то и без това огромният публичен дълг би станал изключително труден за управление. Фискалните проблеми на Италия от години насам водят до нулев или близък до нулата икономически растеж. Програмата на министър-председателя (в оставка) на Италия Ренци за реформа засега не може да бъде осъществена. В рамките на целия ЕС икономическите проблеми и политическата турбулентност имат своите местни специфики. Следователно всяка една държава трябва да се справя на локално равнище с проблемите си. Въпреки това, ЕС трябва да предприеме колективни мерки срещу растящите антиевропейски настроения. Сега е добър момент да бъдат показани ползите от ЕС. Италия се нуждае от помощта на останалите държави членки, за да се справи с банковата криза. |
| Рей Курцвейл, директор на инженеринговата дейност в Google, е добре известен футурист, чиито предсказания са с доказано много висока прецизност. От 90-те години насам той е направил 147 предсказания, 86% от които са абсолютно акуратни. По-рано тази седмица на конференция в Остин, Тексас Курцвейл направи още една прогноза: технологичната сингулярност ще стане факт по някое време през следващите 12 години. „До 2029 г. компютрите ще притежават интелект на човешко ниво,“ казва Курцвейл в интервю пред организаторите от SXSW. КАКВО Е ТЕХНОЛОГИЧНА СИНГУЛЯРНОСТ Технологичната сингулярност (или само сигулярност) е хипотезата, че изобретяването на изкуствен суперинтелект ще предизвика бум в технологичното развитие, което ще доведе до необратими и фундаментални промени в човешката цивилизация. Според хипотезата, интелектуален агент (компютър, на който върви софтуер базиран генерален интелект) ще влезе в самоподдържаща се реакция от цикли на себеподобряване като всеки следващ цикъл ще води до нова генерация интелект все по-бързо, предизвиквайки по този начин интелектуална експлозия, чийто резултат ще бъде суперинтелект, който далеч надминава този на човека. Терминът „сингулярност“ е използван за първи път от Джон фон Нойман през 50-те години на миналия век. Накратко сингулярност е онази точка във времето, когато напредъкът на технологиите, по-специално на изкуствения интелект ще доведе дотам машините да станат по-умни от хората. Прогнозата на Курцвейл за тази точка във времето сега се оказва с около две десетилетия по – скоро от прогнозата на Масайоши Сон, главен изпълнителен директор на Softbank. Масайоши твърди, че суперинтелигентни машини ще има чак през 2047. За Курцвейл обаче процесът към сингулярността вече е започнал. „Това води към компютри с човешка интелигентност, които поставени в мозъка ни, свързани с облака, ще увеличат неимоверно онова, което сме. Днес това вече не е само сценарий за бъдещето. Вече го има частично и ще се ускорява.“ ДА СЕ СТРАХУВАМЕ ЛИ Знаем, че рано или късно ще се случи. Големият въпрос е дали човечеството трябва да се страхува от сингулярността. Всеки знае, че когато машините станат по-умни от хората, те ще завладеят света, нали? Най-големите умове в света на науката и технологиите като Стивън Хокинг, Илън Мъск и дори Бил Гейтс предупреждават за опасността от такова бъдеще. Е, Курцвейл не смята така. Всъщност той не е особено разтревожен от сингулярността. Той дори я очаква с нетърпение. Това, което научната фантастика определя като сингулярност – единичен, брилянтен изкуствен интелект, който поробва човечеството – е точно това: фантастика. „Това не е реалистично,“ казва Курцвейл по време на интервюто с SXSW. “Ние нямаме един или два изкуствени интелекта в света. Днес те вече са милиарди.” За Курцвейл сингулярността е възможност за човечеството да надскочи себе си. Можете да чуете интервюто на английски език тук. https://www.facebook.com/SXSWFestival/videos/10154414699178994/ |
| Наблюдават се две тенденции - тотален преход към онлайн търговия и изместване на вниманието от бранда към цената „Главна технология на 2017 година ще стане гласът”, казва професорът в интервю за Business Insider. Той знае и името на главния „убиец на брандовете” – това е гласовият помощник Amazon Alexa. „Смятам, че Amazon много удачно обедини гласовата технология с половин милион потребители, за да убие брандовете”. Хелоуей обръща внимание на промяната в маниера на потребителите при търсене на информация за стоки и поръчките им в интернет магазините. Наблюдават се две тенденции, които ще доведат до гибел на брандовете – преход към онлайн търговия и изместване на вниманието от бранда към цената. Интернет промени всички сфери на живота ни, вкл. и търговията. Наред с обичайните магазини възникнаха онлайн търговци, най-успешният от които се оказа Amazon. В онлайн пространството започнаха да влизат и физически магазини, за които продажбите на стоки през интернет е начин да съкратят разходи, а понякога и да спасят бизнеса си. По данни на Credit Suisse, само от началото на годината в САЩ са затворени 2800 магазина, което е два пъти повече, отколкото през миналата година. Ако темповете се запазят, то като цяло за годината броят на затворените магазини ще достигне 8600, или повече отколкото през кризисната 2008 г. Според анализ на AlixPartners, в периода от 2012 до 2016 г. делът на онлайн магазините в общия брой на продажбите е нараснал от 10,5% до 15,5%. Потребителите, от друга страна, вече формират по-общи заявки за търсене вместо да търсят продукт от конкретен производител, отбелязва проф. Хелоуей. Алгоритъмът за търсене е съставен така, че да показва на първо място най-евтините продукти. И хората ги купуват, без да обръщат внимание на бранда. Гласовите помощници ще засилят тази тенденция – те предлагат най-изгодните като цена оферти, а останалите продукти дори остават незабелязани от хората. „Когато влезете в магазин, вие виждате опаковки, стелажи, по-високи и по-ниски цени. Големите брандове – от Unilever и Procter & Gamble до Kraft и Heinz – работиха върху това в продължение на десетилетия и похарчиха милиарди долари. Но когато вие поръчвате стоки за широко потребление с помощта на гласов асистент Amazon Alexa, не виждате тези неща”, посочва професорът. Статистиката в заявките за търсене на Google и гласовите команди на Alexa показва, че процентът на споменаване на брандовете намалява. Amazon, с поддръжката на 500 хиляди потребители на Alexa в момента, обяви война на брандовете, смята проф. Хелоуей. „Amazon ще намира за наносекунди най-добрите предложения и ще ви предлага стоки с най-големите за себе си маржове, които за вас ще бъдат просто паста за зъби от Amazon”, обобщава професорът. |
| Страната ни е първенец по неравенствата в ЕС, коментира икономистът Мика Зайкова Образователната система в България е основният фактор за стимулирането за структурна безработица. Това коментира в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria икономистът Мика Зайкова от КТ „Подкрепа“. Връзката между образованието и нуждите на бизнеса е основният дисбаланс на пазара на труда, посочи Зайкова, като допълни, че са необходими реални реформи какво в средното, така и във висшето образование. По думите ѝ Чехия, Словения, Словакия, Хърватия изпреварват България не само по отношение на нивото на образование, но също така и по качество на живот. Страната ни е първенец по неравенствата в Европейския съюз (ЕС), подчерта тя. Зайкова допълни, че разликата между най-високото и най-ниското заплащане в България достига 17,7 пъти, докато в Европа е средно около 8 пъти. |
| Само 31% от висококвалифицираните работници в страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) избират Европа. В същото време над 90% от издадените сини карти от 2009 г. досега са издадени от една страна членка на ЕС - Германия. |
| Икономиката на споделянето е генерирала 28 млрд. евро в Европа Чували ли сте за Uber, BlaBlaCar, Deliveroo, Airbnb? В Интернет се появяват все повече сайтове, свързващи тези, които се нуждаят от нещо, с онези, които могат да им го доставят. През 2015 четирите най-големи сектора в Европа на тази нова икономика на споделянето са реализирали транзакции на стойност 28 млрд. евро, почти два пъти повече в сравнение с 2014. Едва 17% от българите са използвали възможностите на икономиката на споделянето, показва доклад на Европейския парламент. Лидер в ЕС по използване на този онлайн пазар е Франция с 36% потребители, а на дъното е Кипър с 2%.  |
| Тръмпономиката се вдъхновява от измислена представа за американската икономика. Тръмп и съветниците му са обсебени от ефекта на търговията върху производствените работни места, въпреки че в промишлеността работят само 8,5% от американските работници и се формира 12% от БВП и не отразяват изобщо най-голямата икономическа тревога – турбуленциите, които създават новите технологии, посочва изданието. Икономическият национализъм всъщност ще ускори автоматизацията. Производителността и печалбата могат да се увеличат, но това може да не помогне на по-малко квалифицираните работници, за които американският президент твърди, че са му приоритет. Тръмпономиката е лоша рецепта за дългосрочен просперитет. Америка ще се окаже по-задлъжняла и по-неравнопоставена. Тя ще пренебрегне реалните проблеми, като например как да се преквалифицира работната сила, чиито умения стават излишни. Още по-лошо, когато противоречията станат очевидни, икономическият национализъм на Доналд Тръмп може да стане по-ожесточен, което да доведе до отстъпление по други въпроси и подтикване на гнева в Америка. Дори и да доведе до краткотрайно нарастване на растежа, Тръмпономиката не предлага трайно средство за отстраняване на икономическите проблеми на Америка, а може да проправи пътя към нещо по-лошо, заключава Economist. |
| Как Япония доказа, че печатането на пари може да е и добра идея Нивото на безработица е спаднало до 22-годишно дъно благодарение до голяма степен на йените, отпечатани през последните четири години „Всички знаят“, че не можеш да забогатееш просто като напечаташ пари. Освен в случаите, когато всъщност успееш, пише икономическият анализатор Мат О'Браян за Washington Post. Да вземем Япония. Нивото на безработица там е спаднало до 22-годишно дъно от 2,8% благодарение до голяма степен на йените, отпечатани през последните четири години. Парите може и да не растат по дърветата, но могат да излязат от компютъра на централната банка. Поне досега Япония показваше, че не си е научила урока. Тя имаше проблем, който не бе съществувал 60 години: не можеше да спре цените да спадат дори при нулеви лихвени проценти. Понижаващите се цени означават намаляващи заплати, но не и намаляващи дългове, което означава, че ще е по-трудно изплащането им. В най-добрия случай икономиката ще се озове в цикъл на ниски потребителски разходи, водещи до слаби бизнес инвестиции, водещи до слабо наемане на нови служители, а това – отново до ниски потребителски разходи. В най-лошия случай ще се стигне до банкрут. Ето защо Япония се фокусира толкова силно да повиши отново инфлацията над нулата. Тя иска да влезе в обратния цикъл на по-високи цени, водещи до по-високи заплати, водещи до по-леко дългово бреме, водещо до по-високи потребителски разходи и повече бизнес инвестиции. Или с други думи – самоподдържащо се възстановяване. Това бе цялата идея на „Абеномиката“. Накратко това е тристранният план на министър-председателя Шинзо Абе – фискални стимули, парични стимули и структурни реформи – за да се върне икономиката на Япония обратно там, където трябва да бъде. И макар да имаше стартове и спирачки, дебати и съмнения, реалността е, че планът работи. Какво стои зад бума? Няма как причината да лежи във фискалните или структурни части на Абеномика, защото те почти не са били пробвани, пише О'Браян. Токио, например, всъщност е наложил повече икономии, отколкото стимули в бюджетите през последните няколко години, а опитите му да разтърси склеротичните норми и институции в страната, макар да постигат известен напредък, срещат доста съпротива заради засегнати интереси. Не, по-голямата част от промените се дължат на паричната политика – обещанието на Япония да печата пари, докато цените не започнат да се вдигат. Но това все още не е всичко, което японците искат. Инфлацията, в крайна сметка, съвсем наскоро се вдигна над нулата и все още е под целта от 2%. Сривът на петрола и ненавременното повишаване на данъка върху продажбите я поддържаха на отрицателна територия дълго време. По-важното обаче е фактът, че това не отказа централната банка. За разлика от преди. Преди време Абеномиката Япония би направила достатъчно, за да избегне най-лошото, но не и нещо повече. Една след друга следваха половинчати мерки, нито една от които не правеха нещо цяло. Това, от което се нуждаят, им каза Бен Бернанке, е „рузвелтско решение“, така че да пробват неща, докато някое от тях не проработи. И този път те се вслушаха. Цялото това печатане на пари явно даде на компаниите доверието – и по-евтината валута, от които се нуждаеха, за да се разширят още малко. Причината е, че това, което дърпаше назад компаниите допреди няколко години бе правителството, което не полагаше всички усилия, за да подкрепи икономиката. Затова сега Токио казва, че ще направи каквото е нужно, а безработицата падна толкова много, че компаниите трябва да се борят за хора, предлагайки им повече пари – потенциално давайки на икономиката тласъка, от който се нуждае, за да влезе в благоприятен затворен цикъл, завършва О'Браян. И всичко, което бе нужно, бе отпечатване на няколко трилиона йена, което всъщност не е толкова висока цена за плащане. С което можем да кажем, пише О'Браян, че макар Япония да не е постигнала все още целта си, все повече се доближава към нея. Може би най-добрият начин да се покаже това не е суперниското ниво на безработица, а супервисокото ниво на заетост. От началото на Абеномиката заетостта се е изстреляла до рекорден връх от 83,5% спрямо 78,3% в САЩ. А това означава, че нивото на безработица в Япония не е спаднало по лоша причина – хората да са се отказали да търсят работа – а по добра и тя е, че почти всички, които не полазват пенсии, са си намерили работа. А процесът явно няма да спре дотук. |
Печелят само 10 от 300 компании за смартфони Apple взима лъвския пай от над 83%, докато на Samsung се падат 13%, а на останалите печеливши - под 4% На пазара за смартфони оперират около 300 компании за смартфони. Едва 10 от тях обаче генерират печалба, съобщи корейското издание Yonhap News, позовавайки се на източници от индустрията. Apple доминира при смартфоните, когато става въпрос за печалба. Наблюдава се ясна биполяризация на пазара между компаниите, които правят пари, и тези, които се борят да реализират печалба. На корейския гигант Samsung, най-големия производител на смартфони, се падат 13% от оперативната печалба от световната смартфон индустрия, по данни на Yonhap News за първото тримесечие на 2017 г. Според анализаторската компания Strategy Analytics, в периода януари-март Samsung е спечели 1,57 млрд. долара от продажбите на смартфони, което означава 12,9% дял от общата оперативна печалба на глобалния пазар за смартфони. За сравнение, година по-рано компанията имаше 21,9% от печалбата. Apple, основният конкурент на Samsung, спечели 10,1 млрд. долара от продажби на смартфони през първото тримесечие. Това означава, че на американската компания се падат 83,4% от печалбата на цялата индустрия за смартфони, спрямо 79,8% за същия период на предходната година. В същото време, по брой продадени устройства, Apple се нарежда след Samsung. Съотношението между оперативна печалба и продажби при Apple е 30,7%. За сравнение, този показател при Samsung e 9,7% за първото тримесечие, отбелязва Yonhap News. Според пазарните наблюдатели, Samsung се опитва да подобри своята рентабилност на един пренаситен пазар с намаляващи маржове. Съотношението между оперативна печалба и продажби на корейския производител намаля от 22,1% през 2013 г. до 11,6% през миналата година. В анализа не се посочва кои са останалите печеливши компании на пазара за смартфони. Но според изнесените данни за Samsung и Apple, сумарно тези осем компании имат под 4% от печалбата на индустрията, а други 290 компании работят на загуба. Отново победителят взема всичко. При високите технологии това се очертава като масово явление. Една фирма на върха, още няколко под нея и всички останали духат супата. Някой ден ще осъмнем със стотина корпорации които ще владеят света.  |