Икономическа Сингулярност
Отиди на страница:
Много е прав! Жалко е че такива хора не управляват държавата. Но пък е разбираемо. На способните и кадърните не им се налага да стават политици, за да си изкарват прехраната. |
Engels 29 Май 2016 02:47 Мнения: 3,460 От: Bulgaria Скрий: Име,IP Това, че златото е малко не означава, че не съществуват и други решения. Май безусловно най-стабилни са били, тъй наречените дървени пари: Натисни тук. През 19 век, ненавиждащите ги финансисти и лихвари, ги осъдили на аутодафе...  . За да символизират, че края на стабилните пари означава и нов ред, техен ред,... тези мръсници даже изгорили и парламента в Англия. В новата сграда, на депутатските банки, вече се кипрел и един представител на рода Ротшилд...  |
„Имахме много, много стабилна страна, защото беше основана на златния стандарт“, каза Доналд Тръмп през март 2015 г. Според него обаче би било трудно той да се върне, защото самото злато го няма. Златото не е заек да избяга, въпросът е къде е сега.  |
то не е избягало златото, даже си има официални източници коя страна колко злато има като резерв. мириканците ги сърби друго - какво ще се получи като златно покритие, ако разхвърлят златния си резерв върху всички долари, които циркулират във вид на дългове. там едни трилиони, едно нещо  |
| Да обаче пълзят упорити слухове, че златото, което другите страни са оставили на съхранение в САЩ, е изчезнало...къде никой не казва.. |
| „Класическите символи на статуса на бейбибумърите и т. нар. Generation X губят значение", казва Янина Кугел, ръководител на поделението за човешки ресурси на Siemens, който има 330 000 служтели. Тя е наясно, че имащото афинитет към технологиите и свободолюбиво поколение на 18- до 34-годишните видимият престиж вече не е толкова важен. По-важни за него са балансът между работата и свободното време и фокусът върху устойчивостта. Най-голямата им материална награда, а с това и ултимативният професионален лукс е независимостта. Скъпите символи на статуса за тях вече не са мерилото на професионален успех – също както не са и броят на бизнес пътувания в бизнес класата. Важното е стойността на качеството на живот. Дори и служебните коли вече не са безспорен символ на статуса. Това се доказва и от успеха на Uber, DriveNow и други модели за споделяне на пътванията. В някои компании на почит са картите за жп транспорт – като вътрешнофирмена компенсация. Който харчи десетки хиляди евро за лъскави коли, които също така замърсяват и околната среда, не е задължително добре платен, но е излишно показен. Броят на дните, в които може да работи дистанционно от вкъщи, е по-добър показател за професионалния успех, отколкото наличието на Porsche 911. И когато преди една година германско проучване анкетира 2000 лица на възраст между 18 и 29 години за мнението им какво се възприема като символ на статуса, 9 от 10-те най-често назовавани неща, са нематериални. На първо място с 90% от отговорите е „време за себе си“. Следващият най-чест отговор е „безсрочен трудов договор“ и „да имам деца“. Сякаш най-накрая хората започват да осмислят, че най-ценните неща в живота не може да се купят с пари. Или с кредитна карта. |
Следващият най-чест отговор е „безсрочен трудов договор“ и „да имам деца“.Сякаш най-накрая хората започват да осмислят, че най-ценните неща в живота не може да се купят с пари. Или с кредитна карта. В Нета има данни, че деца масово се купуват и продават, а и поръчват дори...Струват доста..в зависимост от произход и качество. |
| С ипотека или под наем? Въпрос на вяра… Има добри и лоши кредити. Кредитът за лични нужди (а не за бизнес) е инструмент, който използва същия механизъм като религията, а именно – вярата. Вярата, че бедните могат да харчат колкото богатите. И, че това ще им се размине: Харесали сте си огромен телевизор за стената в хола? Вземете го с потребителски кредит! Искате да заведете гаджето си на СПА-хотел? Няма проблем, платете с кредитна карта! Омръзнало ви е да живеете под наем? Подпишете ипотечен заем! Да речем, че попадате в последната категория. Проблемът е, че хем ви е писнало да живеете под наем, да се местите от квартира на квартира, да се разправяте с хазяи и прочие, хем нямате кеш, за да си купите собствено жилище. Изходът е ясен: купувате го с пари назаем (да речем – 100 000 лв.) и се съгласявате да изплащате заема с всички лихви, такси и комисионни през следващите 30 години. Разбирам, че ви е писнало да живеете под наем, но през тези 30 години вие, така или иначе, си оставате наемател, т.е изхвърчате на улицата веднага, щом спрете да плащате, а жилището си остава при своя реален собственик – хазяина. Или в нашия случай – кредитора. И не само това – ще плащате по-висок наем. Защо? Ами, защото наемите зависят пряко от цената на труда в конкретното населено място, както и от конкуренцията на локалния пазар. Цените се формират от сделките между много дребни наематели и много дребни наемодатели, които зависят един от друг, докато цените на недвижимите имоти и условията по ипотечните заеми се определят от корпоративната политика на международни финансови гиганти, от шмекериите на едри строителни предприемачи и от игрите на големи спекуланти. Това е покер с тлъсти залози, в който влизате без никакъв капитал. Единственият чип, който можете да заложите, са плодовете на труда ви за следващите 30 години. В тази игра вие сте бялата мишка. На масата за покер около вас са наредени огромни черни котараци, които играят в комбина. Те ще се позабавляват известно време и ще ви схрускат на мига, в който им скимне. Но не защото са гладни. А защото им е станало скучно… С други думи, собственик на жилището, докато се пенсионирате, ще е безлична бизнес организация, създадена единствено с цел печалба, а не човек от плът и кръв. Това не е хазяинът, с когото можете да се разберете „по човешки”, ако възникне някакъв проблем. Това е корпорация, на която й пука за вас точно толкова, колкото на вас ви пука за дъждовните червеи в Австралия. Новият ви „хазяин” ще ви глоби за всеки ден закъснение, а за няколко седмици просрочие буквално ще ви изрита на улицата. И въобще, как можете да сте сигурни, че през следващите 360 месеца ще имате постоянни доходи без прекъсване? Без да боледувате? При този стрес? Без да ви се наложи да емигрирате? Или да се преместите в друг град? При този пазар на труда? При тази несигурност? При сегашната икономика въобще? Да, действително вече не можете да си смените адреса толкова лесно, колкото преди. Закрепостени сте! Да не говорим за работата. Щом веднъж разбере колко много зависи покривът над главата ви от заплатата, която ви дава, вашият работодател ще започне да ви третира като нещо средно между куче на каишка и персонален роб. Недейте да го/я вините за това! Всеки разумен човек е длъжен да помисли първо за своя собствен интерес. Неразумният, в случая, сте вие! А сега да погледнем числата: За тези 30 години имотът ви ще се обезцени с 50 % от първоначалната си цена. Няма как, сградите се рушат, остаряват, изгниват, мухлясват, стават опасни, продължителността на живота им рядко надвишава тази на човешкия живот. Поне при новото строителство е така. Тоест, за наследниците ви няма да остане НИЩО. Ако смятате, че „XYZ Инвест Груп”, да речем, ще ви настани в Колизеум, който ще посреща туристи и след 2000 години, много се лъжете. Все пак, вие не сте император. Но ипотеката ви кара да вярвате, че сте. И чрез тази ваша вяра ви заробва до гроб! Шефът изисква да работите през уикенда? Съгласявате се. Къде ще ходите, нали вноската е всеки месец! Намаляват ви заплатата? Няма да мърморите – смените ли работата, ще изпаднете в просрочие. Унижават ви на работното място? Ще търпите. Има ипотека за изплащане… Но да се върнем на числата отново: След 30 години „инвестицията” ви ще струва вече наполовина, защото е морално остаряла. Междувременно всички ремонти ще са за ваша сметка. А, да, и данъците също! Преди беше достатъчно само да звъннете на хазяина. Нали не се съмнявате, че след три десетилетия на пазара ще има нови, по-луксозни, по-красиви, по-функционални, по-модерни, по-енергоспестяващи и, въобще, поне два пъти по-скъпи сгради? Вижте на какво приличат 30 годишните панелки сега! А междувременно ще сте изхарчили цяло състояние за ремонти и за поддръжка. Тоест, след 30 години вие буквално ще сте на 50% загуба, ако имате късмет. От „инвестиционна” гледна точка. Но само, забележете, ако сте купили жилището в брой! Ако сте се „оженили” за лихваря, то сметката е съвесм друга: За тези 30 години вие ще сте му изплатили около 200 бона срещу 100-те хилядарки, който сте взели първоначално назаем. Просто сложната лихва и погасителните планове са устроени така. Ползвайте calculator.bg, ако не ми вярвате. Плащаш два нови апартамента, получаваш един. На старо. Данъците и таксите изобщо няма да ги броим… След 30 години ще притежавате имот на стойност 50 хиляди, за който ще сте броили общо близо 200 хиляди! Той ще е изостанал от тенденциите в модерното строителство, ще се руши, ще се нуждае от ремонт, ще продължава да ви влачи надолу с поддръжката и съвсем скоро ще трябва да го замените с нов или да го санирате целия, което също струва доста пари… Междувременно целият ви излишък от доходи ще е „изтекъл в канала“ за изплащането му, а не за реални инвестиции, които са можели през цялото това време да ви носят реални приходи, вместо само и единствено разходи. Изобщо, избийте си от главата, че ипотеката за жилище е някаква „инвестиция”. Тя е схема, в която плащате за два нови апартамента и получавате един стар след 30 години бачкане в неописуем стрес… Това е цената на вярата, че бедният може да живее като богатия! Ако нямате кеш да си купите собствено жилище, просто живейте под наем! Има добри и лоши заеми. Лош е всеки заем, който носи само разходи и никакви приходи в дългосрочен план. Тоест, заемите ги използвайте, за да си купувате активи, а не пасиви. Демек, инвестирайте, вместо да „притежавате” тухли и хоросан, които ще обитавате срещу двойно по-висока цена! Пасивът, какъвто е едно собственото жилище, в което живеете, го купувайте само от излишъците, които тези инвестиции ще ви носят, след като приспаднете лихвите и всички останали разходи. Така и капиталът ви ще си остане цял. Живеенето под наем може да е „кофти” идея, но то е единственият разумен вариант за хората, които не разполагат със собствен капитал. Ето само част от предимствата: – Цялата издръжка, всички ремонти, данъци и такси са за сметка на хазяина; – Както и лихвите по кредита; – Както и пропуснатите ползи; – Както и амортизацията; – Наемите се определят от нивото на реалните доходи, а не от спекулативните цени на имотния пазар; – Мобилни сте, целият свят е ваш; – Няма смисъл да пътувате всеки ден до новата работа, достатъчно е само да се преместите в квартала, града или държавата, където тя се намира. И, да не забравяме най-важното: Ако сте намерили кой да ви даде шестцифрена сума назаем, защо, по дяволите, не я инвестирате в дейност, която ще ви носи постоянни доходи, ами ще я затваряте в хоросан и тухли, които ще ви носят постоянни разходи? Аз знам отговора – защото в бизнеса има риск. Е, в ипотеката няма. Там рискът да спечелите е точно нулев. Тихомир Димитров https://asktisho.wordpress.com |
| Radical new economic system will emerge from collapse of capitalism Rifkin, who has advised the European Commission, the European Parliament and heads of state, including German chancellor Angela Merkel, says: No one in their wildest imagination, including economists and business people, ever imagined the possibility of a technology revolution so extreme in its productivity that it could actually reduce marginal costs to near zero, making products nearly free, abundant and absolutely no longer subject to market forces. https://www.theguardian.com/sustainable-business/2014/nov/07/radical-new-economic-system-will-emerge-from-collapse-of-capitalism |
| Неравенството между европейските държави по доходи се задълбочава през последните 10 години. А България е на последно място по средна цена на труда в Европа – едва 4 евро на час. И въпреки че производителността на труда в България е около 40% от средното за ЕС, доходите изостават повече от четири пъти. България изостава по ръст на доходите, докато в ЕС плавно се покачва средната цена на труда. Това изоставане у нас се случва на фона на колосалното увеличение на минималната работна заплата.  |
Износ на стоки Листата се оглавява от катодна мед, следвана от леки горива, анодна мед, петролни деривати. Нефтените масла присъстват по-забележимо в експортната ни листа едва от 2014 г., но вече са на 8-мо място в нея, а България се е изкачила до втори доставчик на световните пазари след САЩ. От гледна точка на пазара притеснения буди фактът, че нефтените масла се изнасят почти единствено за Сингапур, а Сингапур не отчита внос от България, дори целият внос на Сингапур на тази стока е 15 пъти по-малко от декларирания от България износ. България продължава да бъде единствената държава в региона, която изнася руди и концентрати от благородни метали, като застава на четвърто място сред световните износители. Според българската статистика единственият пазар е Германия, но в немската статистика няма внос от България. Основен пазар за цигарите ни продължават да са арабските държави, като ОАЕ държат 72%. Интересно е да се отбележи, че ОАЕ декларират доста по-голям внос от България, отколкото е декларираният български износ, и в стойностно, и в количествено изражение. |
| Китай поднял экономику за счёт дешёвой рабочей силы, но сегодня китаец не пойдёт работать за гроши. Место на фабриках занимают роботы. И сегодняшний Китай это может себе позволить — новая промышленная революция выглядит именно так. Это не значит, что рабочие не нужны — нехватка рабочей силы ощущается в Китае всё сильнее. Однако китайцы ныне и производят совсем не то, что 30 лет назад, а заводы по производству низкокачественного ширпотреба перемещаются в Африку и малоразвитые страны Азии. http://the-day-x.ru/revolyutsiya-robotov-po-kitajski.html |
Ако нямате кеш да си купите собствено жилище, просто живейте под наем! Я, това не го бях чел, но съветът ми харесва!  |
| Икономиката на ЕС - по-близко до планова, отколкото до пазарна. Само привидно няма паралели между икономиките на СССР и Европейския съюз. Нима еврофондовете са част от пазарната икономика? Нека погледнем по-обстойно. Имаме средства за отглеждане на животни. Имаме средства за засаждане на всякакви растения. Имаме средства за строителство на пътища. Имаме дори и едно от любимите ми пера – средства за административен капацитет. Нима всичките тези средства не изкривяват онова взаимодействие между продавачи и купувачи на стоки и услуги? Важно е да припомним - една от основните характеристики на свободния пазар е, че участниците са равнопоставени. Като казвам равнопоставени имам предвид във всички аспекти. Нима стимулирането на едни за сметка на други, дори и то да става чрез външни за системата средства, каквито са за България еврофондовете, не изкривява тези свободни пазарни отношения? Нима не прави едни по-облагодетелствани за сметка на други? Нима това е пазарна икономика? |
В продължение на години Uber води ценова война с конкурента си Lyft. През лятото на 2014 г. таксите за пътуване паднаха до такава степен, че водачите на Uber вече не можеха да се препитават от този бизнес. За да задържи все пак шофьорите, Uber започна да субсидира в някои страни пътуванията до редовната цена на такситата. Според Bloomberg фирмата генерира голяма част от своята загуба по този начин. По данни на технологичния блог The Information още между януари и юни 2015 г. Uber е платила на шофьорите си около 2,72 млрд. долара. През първата половина на 2016 г. сумата е била вероятно още по-висока, защото Uber вече посредничи за много повече пътувания. Вероятно бизнес моделът на Uber ще заработи правилно, когато фирмата вече няма да се нужда е от човешки шофьори. Компанията вече експериментира с автономни автомобили. Докато обаче те влязат в експлоатация, ще преминат години. Така че който реши да инвестира в Uber, ще има нужда от търпение... Ще им се наложи да изчакат десетина години. |
Численность населения планеты достигнет 10 миллиардов уже в 2053 году, но при этом число жителей в России и Украине сократится на 7,9 и 9 миллионов, а в Японии - на "рекордные" 24,7 миллиона, сообщает вашингтонское Бюро по численности населения (PR .По новым прогнозам PRB, численность населения планеты уже к 2050 году приблизится к отметке в 9,9 миллиарда, и в 2053 году она перешагнет через 10- миллиардный рубеж. Большая часть этого роста придется на Африку - численность ее населения вырастет до 2,5 миллиарда к этому сроку. При этом число жителей Америки увеличится всего на 223 миллиона, Азии - на 900 миллионов, а число обитателей Европы сократится на примерно 12 миллионов. Главной социо-демографической проблемой этого роста станет то, что почти весь этот прирост придется на самые слаборазвитые государства Земли. По оценкам PRB, численность населения в 48 самых слаборазвитых государствах мира удвоится к 2050 году и будет составлять почти два миллиарда людей. При этом в 29 государствах из этого списка, почти все из которых находятся в Африке, численность населения вырастет более чем в два раза. Число жителей Нигера, к примеру, утроится к середине столетия. С другой стороны "табеля о рангов" ситуация обратная - численность населения будет убывать в основном во всех развитых странах, кроме Соединенных Штатов, в общей сложности в 42 государствах мира. Традиционным "лидером" в этом отношении выступит Япония, где число жителей сократится почти на 25 миллионов, а ее близкими конкурентами станут Россия, Украина и Румыния. При всем этом, первая тройка "десятки" стран по численности населения останется прежней - Индия, Китай и США. Ниже пройдет ряд перестановок, и на четвертое место поднимется Нигерия, Индонезия спустится на пятое место, а Бразилия - на седьмое. |
| В ЕС один из самых низких коэффициентов рождаемости по сравнению с остальными членами "Группы двадцати", сообщается в пресс-релизе Eurostat. Евросоюз занимает третью снизу строчку по этому показателю - 1,5 и превосходит лишь Южную Корею (1,2) и Японию (1,4). Самые высокие коэффициенты рождаемости - в Саудовской Аравии (2,8), Индонезии и Индии (по 2,5). Показатель в 2,5 ребенка на каждую женщину также является средним коэффициентом рождаемости в мире. По старению населения (соотношение пожилых людей в возрасте от 65 лет к работающему населению в возрасте от 15 до 64 лет) ЕС занимает второе место среди стран G20 с показателем 28,1%. На первом месте Япония - 41,9%, на третьем Канада - 23%, замыкают пятерку Австралия - 22,1% и США - 21,6%. В 2014 году Евросоюз производил почти четверть мирового ВВП (23,8%), у США - 22,2%, Китая - 13,4% ВВП, Японии - 5,9%, России - 2,4%. По данным статистической службы за 2014 год, крупнейшими партнерами ЕС были Россия (45,1% экспорта в ЕС) и Турция (43,5% турецкого экспорта), тогда как вывоз товаров из ЕС в Россию составлял два года назад 6,1% и 4,4% от общего торгового объема. |
Въпреки че всички правителства на водещите икономики отричат да проповядват протекционизъм, търговията вече не изпреварва икономическия растеж, както преди. Търговията нарастваше 1,5 пъти по-бързо от брутния вътрешен продукт в дългосрочен план, и два пъти по-бързо в периода след 1990 г., когато глобализацията се засили. През тази година търговията ще нарасне само с 80 процента от ръста на световната икономика, заяви СТО, което е първото обръщане на тренда за глобализацията от 2001 г. насам и едва второто от 1982 г. насам. Махалото тръгва в обратна посока. |
| България трябва да разработи политика за внос на работна сила. Тъй като младите хора продължават да напускат страната, този внос е единственият вариант икономическият растеж да продължи. Това каза пред Bloomberg TV Bulgaria бившият социален министър Лидия Шулева. Това е един начин за продължаване на икономическия растеж на България, защото ни трябва работна ръка, а и бихме намалили негативните ефекти върху пенсионната система, посочи експертът. |