Отиди на страница:
 |
Но винаги има и дявол, който в един момент си търси сметката. Ще се повторя: Когато си се съюзил с Дявола, Господ да ти е на помощ! |
| Само малки парченца съм чел от Цветан Тодоров - изглежда много умен човек. Дано успея по-нататък да прочета повече. |
HTF е Цветан Тодоров? Пише на френски и може би затова не го знаеш. Ето нещо от него: http://bg.mondediplo.com/article347.html |
| но HTF е Цветан Тодоров? Нещо като Юлия Кръстева, но не толкова префърцунен и доста по-стойностен. Следва, разбира се, закономерният въпрос : and HTF is Юлия Кръстева  |
Чудесно написано! Има и път към свободата, разбира се, но е тесничък...  Вратата е широко отворена, но тръгнеш ли по пътя, стъпките следва да са много, много внимателни http://www.falundafa.org/ |
Жизнеутвърждаващо вярваме и в разума, при това го универсализирахме - той казва, че ако един другоземец отиде да живее във Франция или Германия, той никога няма да им напакости, понеже, отивайки, приема техните ценности, а и търси благата им; ако пакости, той няма как да ги получи. Не виджам никакъв проблем да се вярва жизнеутвърждаващо в разума. И какво означава "го универсализирахме"? Ако някой реши да "им напакости" няма значение дали е другоземец или кореняк. Примери бол. Решихме също, че ние, Западният свят, пренареждайки планетата, няма да плащаме. Аз лично нищо не съм пренареждал или решавал, както никой от познатите ми или милионите протестирали по улиците на Западния свят срещу всякакви пренареждания. не знае кого да потърси за помощ, защото няма и авторитети. Все пак се намират хора, които да му кажат, че тоталното премахване на граници е глупост, че желанието на всеки за всичко не може да е жизнеутвърждаващ принцип, че свободата все пак има цена, че нито наука, нито технологии могат да накарат хората да се обичат като братя. Глупости. Благодарeниe на авторитeти смe я докарали дотук. Освeн това, какво можe да накара[sic!] хората да се обичат като братя? (Папата нe можe да ги накара дори във Ватикана да се обичат.) |
"Аз-ът" така се е разтворил в безграничното право да черпи информация (интернет), комфорта да е публичен (социалните мрежи), да няма авторитети над него (всичко днес е хоризонтално), че той няма как да разбере кое всъщност е ценно Да, Аз-ът е в нова роля, съответно с нови възможности. Което означава и - нови предизвикателства. Това, че чрез развитие на личната индивидуална воля човекът си направи живота по-лесен, не отменя постоянната възможност за избор между доброто и злото пред него. Съответно - да греши и да се поучава от грешките си. |
| Firmin, разочароваш ме да не знаеш кой е Цветан Тодоров, мислех те за начетен човек, но незнанието не е грях. Критиките на индивидуализма като център на западните теорий за развитие на обществото не са нови, но със сигурност си струва да бъде прочетен. Бих поспорил обаче (но не съм от неговата класа) с г-н Тодоров за понятието воля - аз мисля, че такава вече липсва у съвременния човек, той е подвластен на мимолетни желания, а не на волята си. Тя - волята - изисква самоограничения, а днешните хора не познават такива, понеже Аз-ът т.е. собствената ценност е на първо място, ерго няма нужда от ограничения, още повече от самоограничения. |
Не виджам никакъв проблем да се вярва жизнеутвърждаващо в разума. И какво означава "го универсализирахме"? urupuchi, според мен тук става въпрос за универсилизиране на разума като единствена водеща сила и изключването/изхвърлянето/изместването на морала. Разума не борави с категорий за добро и зло, само с правилно и грешно. Примера е много удачен с тези които идват за да черпят от благата в Европа, но настояват да наложат техния морал - по простата причина, че тук морал вече няма, има само разумни сметки. В този смисъл те грешат в начина на налагане на морала си (и с противоречията в него), но са прави в искането си за установяване на морала като универсална ценност, а не разума. |
Firmin, разочароваш ме да не знаеш кой е Цветан Тодоров, мислех те за начетен човек, но незнанието не е грях Майка ми в такава ситуация има обичая да пита "А той мен познава ли ме?" Незнанието за мен е ... шанс за радост. Радостта от ... узнаването. |
Firmin, разочароваш ме да не знаеш кой е Цветан Тодоров Но аплодирам реакцията ти  Незнанието за мен е ... шанс за радост. Радостта от ... узнаването |
| bokotoнаборе, благодаря и съгласен с уточнението, но продължавам да виждам проблем с негативното твърдение за универсилизиране на разума. Също не съм забелязал "че тук морал вече няма", боравим с критерии за добро и зло в отношението си към децата, близките, съседите, колегите, съфорумците, финансовия тоталитаризъм, корпоративните интереси. В този смисъл те грешат в начина на налагане на морала си (и с противоречията в него), но са прави в искането си за установяване на морала като универсална ценност, а не разума. Явно не само аз не виджам никакъв проблем да се вярва жизнеутвърждаващо в разума. , или искахте да кажете, че намирате за доброискането за установяване на морала като универсална ценност. Приятен ден! |
че намирате за добро искането за установяване на морала като универсална ценност Точно това искам да кажа, добре си ме разбрал. Мисля, че това е имал предвид и г-н Тодоров - за изгубването на морала, на душата според Гьоте, по-точно не изгубване, а заместване със рационалноста на разума и за това, че вече не подлежи на съмнение универаслноста на разума т.е. няма дилема, има еднозначност, праволинейност (това може да се разглежда и като фрейминг). Същото като в твърдението, че икономическите отношения са в центъра на човешките отношения и определят съществуването. Тези постулати се приемат за даденост днес и почти никой не ги поставя в центъра на политическите дискусий (това е типичен пример за фрейминг). Хора като Ц.Тодоров оспорват универсалноста, но ... света не се променя, по простата причина, че не хора като него са на власт и диктуват какво да/ще се случва. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: bokoto1971 |
| Аналитично и дълбоко. Благодаря за актуализирането на интересната концепция на Цветан Тодоров и свързването ѝ със "злобата на деня". Подобни задълбочени и многопластови анализи донякъде компенсират въздухарското говорене на всички за всичко, което на разбират. |