Отиди на страница:
| отгоре бързо се покриваше с една празна консервена кутия с дъното нагоре. Ако консервената кутия няма дупка отгоре, която се затиска с пръст / от най-смелият / докато налягането от вътре стане достатъчно силно за да се подпали - нищо не прайм ! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Dax |
В Пловдив (а в други градове) също имаше яко игра с фунийки, както и игра с карабитени бомби (карабит се крадеше от строежите). А фунийките с бойни глави от карфици (залепени с лепило Рила, за да не потъва карфицата) по едно време ги забранихме след няколко пробити крака. Момчета, изчетох ви с голямо удоволствие, но и с мисълта, че май само в Лозенец сме били експерти в тези дисциплини  Обаче, значи: Майсторлъшките фунийки никога, ама никога не се лепят. В реалния бой ... а битките в Лозенец траеха с часове. Когато проходих, улицата ни (една от тези, дето са на билото, от Японския към Семинарията) беше коларски път. После почна строителството на блокове - няма по-добро място за фунийки от строящ се блок, - но бавно. Докато пораснем, още имаше много дворове, малки ливадки и даже една царевична нивица. Абе утепало се бе, ви казвам ... нямаш време за лепене или карфици. Имаш една пушка, тръбата е винаги върху приклад, как иначе?!, две вече свити фунийки, пъхнати между тръбата, приклада и стягащия ги изолирбанд и малко листчета в джебето. Толкоз. Стреляш, зареждаш с готова фунийка и за секунди свиваш нова. Убойната сила на пушката не е във фунийката, а в тръбата. Идеалната тръба е месингова, от прозорците на старите трамваи. Тогава до Лозенец не стигаха трамваи, "шестицата" обръщаше на "Балкански", днес хотел Хемус, а "двойката" - на Семинарията, тогава Дворец на пионерите. Та тая двойка беше източникът на бойна слава. Качвахме се на "Йорданка Николова", упс "Журналист" - абе мааму стара, кога ще се излекуваме от нихилизма? И от "мания реформаторика". Лечими ли са изобщо или ще си умрем загубени? - слагахме една скобичка на дръжките на вратата към салона и действахме. Между "Вишнева" и Семинарията рипахме с плячката. Обикновена фунийка, но с такава тръба, пробива празна кибритена кутия. Карбидът ... Момчетата от "Корубаглар" - на турски означава "лозя в гори", не е ли е прекрасно? лозя в гори, боже мой - не само фърляхме с него кутии във въздуха, но и ходехме на училище. А там ни учеха, че ацетиленът е по-лек от въздуха и ако с него напълним детско балонче, прикрепим към балончето фитилче от пресукан с хартия памук, запалим фитилчето и пуснем балончето да полети към прозорците на учителската стая ... Ех, ех, науката е слънце, вервайте ми | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: ВладиГео |
| Виж как ние ги правехме в Поморие!Отивахме на солниците носеъйки карбид, естествено откраднат от строежите(там гдето има оксижени)!Правим дупка в земята и заравяме голяма тенекиена кутия -пробита ,с карбида от долу и вода!Подаваме с дълга пръчка огън на реактиралата кутия и вот тебя взрив!Кутията отскача нагоре на 20-тина метра за наша радост!Почти нямахме големи произшествия! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: tupakmango |
Корубаглар" - на турски означава "лозя в гори", Нъц! Значи "сухи лозя". Забравихте езика на Империята. Срамота! |
| Dax 16 Декември 2015 17:51 ... нищо не парйм ! - Прайм, прайм! На комшията още му личи аркадата на веждата, щот не си дръпна навреме пръста от дупката, а запали ацетилена когат не трябва! Кутията - в главата му. Що кръв, рев, сополи и лобут от баща му му струваше!  Та още малце спомен... "Карбидната лампа" освен за фойерверк си беше и за препитание. В реката летос - карбид в бутилка, хоп във реката, гръм и ... Що мрена и беляк се избиваха из "градските" гьолове. И рибоците после върху ламарината над огъня.... Добре, че горските си гледаха работата, та избиването на рибата биваше ограничено. Ама риба (балък) - калабалък беше... А ние пораснАхме. Вече... |
| Използвах подаръка от шефа на научно-техническото разузнаване ген. Тодоров - мустаци с изменяема геометрия. Настроих ги на Deutsche Welle - нещо средно между Ницше и Адолф. Погледнах се в огледалото на купето - работеха. Моя милост бе неузнаваемо променен. Ликът на редови БТАнец се бе стопил. От огледалото ме гледаше будещ уважение, странстващ акушер-гинеколог на свободна практика. Успокоен си напълних чашата до отметка "гара Роман" и загасих осветлението.  |
Корубаглар" - на турски означава "лозя в гори", Нъц! Значи "сухи лозя". Забравихте езика на Империята. Срамота! Не бих спорил, драги Тома. Възможно е и да е така, в някакъв смисъл Има основания и за едното значение на думата - "сухи", като недаващи вино ... самата идея да се произвежда вино в София е странна, меко казано. София е зачената на поле, но се е разраснала върху северните склонове на "Витош"-а. На днешните драгалевски, боянски и бистришки обитатели и през ум не може да им мине, че лозата служи за друго, освен за красиво, увивно, декоративно растение. Курубаглар е единственият склон в София с южно изложение. Тъй че по-вероятното, според мен, е, че стадо турски бизнесмени от XVII-я век са преценили факта и са опитали винопроизводство върху него. Не се е получило, както нищо не се получава и при днешните parvenus, но името е останало ... За тях Лозенец означава "сухи лозя", за мен - "лозя в гори". Горите и лозниците, впрочем, могат да се видят и днес. П.С. Миналия месец разрушиха Хладилника. Кой ще се сети след десет години, от какво е дошло името на района наоколо? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: ВладиГео |
Kорубаглар май наистина е сухи лозя защото" кору" значи сух .Като "кору соук" -сух студ. Освен ако не е свързано и "кория" по някакъв начин. Да светна някои от колегите , че по това време и селата бяха пълни с деца и те не стояха мирнички и тихички . Освен фунийките имаше и" ластички" със телени скоби многократно по опасни и болезнени от фунийките. Карбид имаше и в работилниците на МТС-тата където се извършваха заваръчни работи. Освен с карбид , риба се биеше с бутилки негасена вар но после беше опасно да се събира и я чакахме по бързеите. Инак наистина Господ ни е пазил . |
| Аз също искам да порицая хейтърите. Да си хейтър е лошо. А пък на форумните хейтъри им казвам: Нарекох ви омразничета, както се нарича едно мило родопско цвете. Не мирясахте. Казах, че ми налазвате писаниците като въшки. Поднасям извинения за моята неточност и уточнявам: имах наум гниди на майките и бащите ви, които пишеха донесения и характеристики за мен. Една гнида се обажда от Луганск, Източна Украйна. Защо си в Луганск, бе гнидо? Аз много обичам гатанките и ви предлагам една такава. Познайте кой е джентълмена, на когото принадлежи това Resume. Вербувал го служител-Майор Павел Енчев Маринов на 26.02.1960 г., регистриран на 17.03.1964 г. Ръководил го служител-Майор Павел Енчев Маринов; о. р. Кирил Борисов Евгениев; о. р. Дойчо Вл. Деливлаев; о. р. Цветан Бузовски; о. р. Георги Стоименов; ст. лейт. Борис Тодоров Ангелов; лейт. Георги Димитров Сотиров Структури, в които е осъществявано сътрудничеството- ДС, управление Второ, отдел първи, отделение английско; управление II-VIII; управление VI-I-II; управление VI-I-I Документи, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1 Собственоръчно написани агентурни сведения; документи за получени възнаграждения; разходни документи, отчетени от ръководили го щатни служители; документи от ръководили го щатни служители; рег. бланка; рег. дневник; картони обр. 4 – 2 бр. и обр. 6; лично дело IА-27254; работно дело IР-12655. Публична длъжност или публична дейност - Политически коментатор от м. 02.1999 г. Давайте ребята Пашню пашут-руками не машут! Който не се сеща и не му се мисли мног, отговорът е тук. http://www.comdos.bg/%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BE/Decision-View/p/view?DecisionID=254 Поздрави на всички и бъдете по-оптимистични. Аз съм на хотела на Артём Чайка и си пия узото. Поздравявам всички и им желая здраве и дълголетие отель Pomegranate, Χαλκιδική |
| Относно ... Момчетата от "Корубаглар" - на турски означава "лозя в гори",... - Със моите скромни познания по турски - kUru = сух. Да не се бърка с kOru <--- "кОрия" - гора, горичка, храсталак, и тп... Сяааа... едно е кория, друго кУрия, трето курия [Сuria (Iulia)].... Закон за благозвучието в българския език... Но вкратце - вообще става въпрос за "лозя" - балар, баларбаши. Пък и едно лозе ако не е на баир, не е лозе. Древна македонска мъдрост... |
| Бате Джимо, Хареса ми! Ама за туй: След като онзи ден дадоха същия орден на Вселенския Вартоломей ще направя както Джоко ми заръча. да не забравиш да си направиш и едно селфи. Зер, има хора кат Тома Неверни... И ... Ех! Няма я вече гледката - Джоко и Хачо на дървена маса пред кръчмето на пазара "Ситняково". Офисът ни (преди години) беше наблизо и там хапвахме по обедно време. Говорехме с тях и те с нас. Не се големееха. Що се сетих и аз... та ми домъчня!!! |
Една гнида се обажда от Луганск, Източна Украйна. Защо си в Луганск, бе гнидо? Хе-хе-е, grandpa не бил само кисел, той бил и бая злобен!!Я да видим какво е казал Щастливеца по този въпрос: Не бе, бай Ганьо, аз само така рекох да... таквозинака... А бе, твоя милост, нещо вестник... сериозно ли? - Как тъй "сериозно ли"? Ами че как инак? Разбира се, че сериозно! Че голям мурафет ли е един вестник да се издава? Тури си едно перде на очите (па и няма нужда), па псувай наляво и надясно. Ами как! | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: ivo kunchev |
Жаль и птичку, и кошку жалко. Спасибо, что набили морду преступнику! Уважаема, що не си пишеш пак под "ясеново", бехме ти свикнали... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: ivo kunchev |
Говорехме с тях и те с нас. А при нас на автогара Юг идваше Дончо Цончев и си говореше с Ручока - наш съученик калпазанин, отгледан като довереник на милицията, който след "промяната" стана застрахователен шеф, разбира се... Понякога великия писател даже и с нас продумваше, гребваше, така да се каже, свежест от народа както и идеи за произведенията си.Много мил човек с естествено държание! Е, ние го виждахме обикновено сутрин, когато той бе все още под силното влияние на изминалата нощ, озарена, вероятно от могъщи импулси на творчески заряд и нескончаеми дискусии с други велики художници на човешката съдба.Когато някои от тез титани на словото и драматургията разговаряха с нас, ние изведнъж разбирахме, че и те са хора, въпреки, че пътуваха с личните си автомобили из цяла Европа в качеството си на членове на Туринг клуб - България, което си беше направо извън земно състояние.Почти всеки от тези велики люде бе носител я на орден, я на медал с лента, но те никога не парадираха с тези отличителни знаци, въпреки, че се носеха легенди, как някои от тях си защипвали тези велики обозначения за творчески постижения и вярност към партията, направо връз интимните си части и така се показвали пред избрани млади и обещаващи поетеси и писателки, с цел да ги обогатят духовно. |
| Тука един "титан на мисълта" се увековечава с туй там - памперсите, та и мен подръчква да се сетя за "Злобните старчета", фъфлещи през втора ръка ченета от съседската заложна къща, все под Джимовата Писаница - ката седмица, месец, година... Не знам, може действително да се налага някой да си търси памперси XXL - да не дава Господ, но една лична обсесия на подобна тема си е повод за замисляне и изказване на съболезнования - но със сигурност замислянето не пърли неврони из Междуушието на умника. То из вакума на другите Партньори, също пръскащи злъч и отрова наоколо, витае още един призрак - този на "агент" Стефан. Достоверност им е всяка шарада изпаднала от нечия собствена папка, с цел олигавяне на "другарчето" - особено щом то е било и е все още далеч по-талантливо от стандарта на наложилата се Посредственост. Щото в тези координати посредствеността на "елита" (и тогава и сега все същата) е много чевръста, хлевуста и разполага дори със завидни способности - да осира, размирисва и омаскарява с размах и талант всичко що 'и пречи да се развихря до край! Така, че пред вътрешното ми зрение анти джимовите активисти ги виждам като злобни злъчни старчета, изпълзели досущ въшки на челото, фъфлещи през секънд-хенд ченетата ариите на клеветата си, обсесия неизлечима. Или не - лечима е! Но единствено в дървено пардесю след поемане на най-ефективния илач: САНТРАПО!  ------------------------------------ За Автора и удоволствието да го четем, както и за събужданите спомени:  |
*След минутка Джони бил готов с есето в което имало Бог, монархия, секс и загадка: "Ах Боже мой, въздъхна кралицата, пак съм бременна и пак не знам от кого."*  |
| Айсблок, БРАВО! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Bradatko |
"Корубаглар" - на турски означава "лозя в гори" На турски означава "сухите лозя". И се произнася " куру баалар". | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Dax |
Аз много обичам гатанките и ви предлагам една такава. Познайте кой е джентълмена, на когото принадлежи това Resume. И ти си мислиш, че го унижаваш джентълмена? Напротив - вдигаш му реномето. Разузнаването е поприще за джентълмени, за аристократи / виж Великобритания, Франция и т.н. / А тези, които за нищо не са ставали тогава, не стават и сега, какво им остава, освен да се наливат с узо на Халкидики. |