Why Germany Is Right to Publish ‘Mein Kampf’

Натисни тук
The country continues to approach its dark past in a sober and serious fashion.
Jacob Heilbrunn January 9, 2016

With the publication today of Adolf Hitler’s Mein Kampf, Germany is ending a postwar ban on the work that set the doctrinal base for the Nazi party. The appearance of the volume, which contains quite a bit of editorial commentary to place Hitler’s effusions in their proper historical context, is a good thing. It shows that Germany continues to approach its dark past in a sober and serious fashion.

The volume itself attests to the extraordinary importance that Hitler and the Nazis placed on codifying their evil doctrines. Hitler himself, as Timothy Ryback has shown in his excellent book Hitler’s Private Library, was something of a bookworm. This parvenu from Vienna vaunted himself on his prodigious learning and mental powers. In fact, he did, as Ryback demonstrates, read his way through an imposing corpus of books on abstruse racial theories that served to confirm and elaborate upon what he already believed.

His confinement to Landsberg prison in the aftermath of the failed 1923 Beer Hall putsch provided him with a golden opportunity to further his studies and write Mein Kampf, which became a bestseller in Germany. Hitler had a cozy setup in Landsberg. His accommodating jailers permitted him to receive regular visitors as well as various gastronomical delicacies. In Landsberg he dictated Mein Kampf to his deputy, Rudolf Hess. Cleverly, he allowed the Nazi party in particular and the right-wing movement in general to splinter and engage in in-fighting in Bavaria until he was released from prison in 1925. According to Ryback, “the one book among Hitler’s extant prison readings that left a noticeable intellectual footprint in Mein Kampf is a well-thumbed copy of ‘Racial Typology of the German People,’ by Hans F. K. Günther, known as ‘Racial Günther’ for his fanatical views on racial purity.”

The ability to point to pseudo-scientific theories about race helped Hitler to drum home his conviction about the peril represented by Jews inside Germany. They provided a patina of legitimacy to his rantings, allowing them to be more easily accepted by a German society that venerated learning and science. But will the release of the book, at a moment when Germany is experiencing an upsurge in anti-immigrant fervor, find a receptive audience today? Hardly.

Hitler’s primitive theories about Lebensraum are unlikely to inspire new fervor among Germans for a reprise of the policies that led to Germany not only being shorn of a good deal of its territory but also divided in half for decades. If anything, his book is likely to inspire a new round of soul-searching among Germans about what constitutes a liberal democracy and why Weimar, Germany’s first experiment in democracy, failed by 1933.

Of course, a strong argument could be made that the surprising thing isn’t the failure of Weimar. It’s that it lasted as long as it did. Beset from within and without, Weimar struggled from its very inception in 1919 to become a durable regime. Its aristocratic foes in the military shrewdly forced the Weimar democrats to sign the punitive Treaty of Versailles with its hated war guilt clause, thereby hanging an albatross around Weimar’s neck from the outset.

The appearance of the book today will probably also be cited by supporters of continued immigration into Germany as a lesson from the past about the dangers of demonizing minorities. But can’t this approach also take on aspects of exploiting the past for contemporary purposes? As Malte Lehming, an editor at the Berlin Tagesspiegel recently argued in the National Interest, Germany’s “welcome culture” seeks to render taboo any debate about the consequences of unlimited immigration into Germany.

For much of its postwar history Germany sought to avoid the anti-western Sonderweg, or special path, that was widely believed to have issued in Nazism. The idea was that illiberal traditions had helped to ensure that Germany never became a full-fledged democracy; instead, its delayed birth as a unified country meant that it was more politically immature than its neighbors. Whatever the merits of this thesis, which has come under heavy criticism in recent decades, it is clear that Germany, in attempting to place a taboo on public discussions of immigration, is following its own special path today as well.

But these taboos are breaking down. Germany has been stripped of its comfortable status during the cold war when it was a ward of two hostile superpowers. Debate about Germany’s future is becoming more fervent, which is an unavoidable development. The publication of Mein Kampf, in its own small way, is another indication that Germany is becoming increasingly normalized.

Jacob Heilbrunn is editor of the National Interest.

Натисни тук

В Германия започнаха продажбите на най-коментираното издание, написаното от Адолф Хитлер - "Моята борба" ("Mein Kampf".
Книгата е изготвена от Института за съвременна история в Мюнхен(Institut für Zeitgeschichte, IFZ).

Експерти смятат, че пускането на двутомната версия, която този път съдържа почти 2000 страници с подробни научни пояснения и констатации, което от историческа гледна точка ще обясни престъпленията на националсоциализма, ще бъде в състояние да предотврати популяризацията на книгата в оригиналната й версия.

"Важно е да се унищожи пропагандата и по този начин се премахва почвата на символичната стойност на тази книга, която все още има силата да повлияе” – пише на интернет страницата на Института.

Според ръководителя на Института за съвременна история в Мюнхен, изданието ще бъдат отпечатано в ограничен тираж около 4000 копия. То ще излезе в два тома от общо 1948 страници и ще струва 59 евро.

Новият й вариант е изработен в следствие на дългогодишна работа. Плановете за преиздаване на книгата предизвикаха спорове и критики, най-вече от еврейските организации в Германия, според които тя е опасна. Историците обаче, са на мнение, че книгата с анотации ще запълни празнотата в знанията на германците за годините на управление на фюрера Адолф Хитлер.

Творбата на Хитлер е била преведена на всички популярни езици и издавана в много страни по света, включително САЩ. След като нацистите идват на власт през 1933 година, милиони копия са разпечатани в Германия

Авторските права върху книгата досега принадлежаха на федералната провинция Бавария, която е умишлено отказваше преиздаването на автобиографията. На 31 декември 2015 г. правата върху изданието изтичат. Това се случва 70 години след края на Втората световна война и поражението на нацистка Германия.

В Русия, "Моята борба" е забранена за продажба - с решение на съда. На 24 март книгата бе включена в списъка на федералното екстремистки материали под номер 604.

Политическия си манифест Адолф Хитлер пише през 1924 г. Първото издание на "Моята борба" е публикувано през 1925 г. - осем години преди Хитлер да стъпи на власт.

Натисни тук
.... На практика „Моята борба“ до голяма степен вече е достъпна – в интернет или чрез доставки на антикварни книги, припомни пред АФП председателят на Световния еврейски конгрес, американецът Роналд Лодър. Изтичането на авторските права не променя съществено нещата.

Темата за нацизма обаче продължава да е болезнена след края на 2015 г., белязана отчествания на края на Втората световна война и освобождаването на нацистките концлагери. Кандидатите за преиздаване съвсем не бяха много.

В Германия, както и в Австрия, издаването на оригиналния текст продължава да е забранено и подлежи на съд за насаждане на расова омраза, но в Германия вече е разрешено да се публикува, придружен от коментари.

В същото време в България продажбата на книгата се преследва (не е ясно защо)

Чудя се сега какво да очаквам - преиздаването на събраните съчинения на Сталин Й.В.?

Некоторые наиболее известные высказывания президента России Владимира Путина были собраны его сторонниками и изданы отдельной книгой. Партию экземпляров книги они направили в Кремль, представив издание как лучший праздничный подарок для патриотически настроенных чиновников.

Книга «Слова, которые меняют мир» – последнее выражение чувств почитателей Путина, считающих его спасителем современной России. Издание пополнит перечень посвященных ему товаров – от духов до водки.

С много зор прочетох около 1/3 и в крайна сметка я изоставих. Скука.

Аз съм чел книгата, притежавам я в превод на български, намирам икономическата част от нея за интересна

Трудна била "Майн Кампф"... Да не би "Капиталът" да е по-лесна? И правилно е забранена в Русия - човеците може да се объркат - какво е комунизъм, какво национал-социализъм?

В предговора пишеше (ако не се лъжа), че всъщност това са речи и без неговата харизма са окепазени. Има разлика, понякога много голяма, между писменото и говоримото слово.

Адолф Хитлер е осъден на 1 април 1924 г. на 5 години затвор заедно
с още трима други нацисти.
Килията, в която е настанен Хитлер, е слънчева приятна стая с
лавров венец на една от стените, в която, а също и в трапезарията,
украсена със свастика, вместо в определените 6 часа седмично за прием,
идват почти всеки ден гости - неосъдени нацисти, почитатели или просто
любопитни да се срещнат с вече общогерманската знаменитост. С пари на
„благодетели“ в цяла Германия са разпространени милиони „пощенски
картички“ с неговия лик, с чаплиновските мустачки и остър кичур коса
на челото. Посещават го и жени, отрупват го с цветя и любимите му
бонбони и сладкиши. Прелиства книги по история, история на изкуството
и военна история, произведения на известни философи и политици. Хитлер
по-късно се шегува, че Ландсберг бил неговото висше училище на
държавни разноски. В двора на крепостта можело да се спортува и да се
практикува градинарство.
Хитлер е в центъра на вниманието на осъдените и посетителите. В
трапезарията той заема почетно централно място, разказва небивалици от
живота си, мечтае за Германия, прорязана от аутобани, пълни с евтини
леки коли („Фолксваген“, увлича се в дълги словоизлияния, репетира
бъдещите си речи на свобода и по такъв начин подготвя и страници за
книгата си.
Първият том се появява по книжарниците на 19 юли 1925 година.
Адолф Хитлер става най-скъпо платеният германски „писател“ - милионер.
Още през 1928 г. той се сдобива с деветстаен апартамент в Мюнхен и
с вила над Берхтесгаден, която по-късно се превръща в знаменитото му
и достъпно само за малцина убежище - „Орловото гнездо“.
Да притежаваш „Моята борба“ още не означава да си я чел и още
по-малко - да си я разбрал - и в Германия, и дори в чужбина. Не
случайно американецът от германски произход Ф. Валентин твърди, че
„историята на Хитлер е история на едно подценяване“. Международният
интерес към основното произведение на Адолф Хитлер се засилва след
като авторът става канцлер на Германия и само за няколко месеца
ликвидира до основи Ваймарската република. Появява се по-висш от
фашисткия модел тоталитаризъм - националсоциалистическият, който в
своята политическа структура, в пропагандата си и терора си започва да
се доближава до болшевишкия - родоначалника на тоталитаризма. Хитлер
не случайно е изповядвал пред интимното си обкръжение, че се е учил от
революционните методи на Ленин, Троцки и Сталин.
Когато Хитлер се заклева в реч пред учредителния конгрес на
Германския трудов фронт на 10 май 1933 г, че вижда „своята задача пред
германската история да унищожи марксизма“, Йосиф Сталин нарежда да му
се преведе незабавно и тайно „Моята борба“ в единствен екземпляр, само
за негово ползване! Този екземпляр беше намерен след кончината на
Съветския съюз в тайниците на Централния комитет на комунистическата
партия и издаден през 1992 г. в столицата на Туркмения Ашхабад в
обявен 5000 тираж. Изненадата дойде не от факта за издаването на
„Моята борба“ на руски език, а от некачествения с много грешки превод.
Професор Милен Семков