
На 13 февруари 1925 г. убиват народния представител проф. Никола Милев (Демократически сговор), директор на печата и на в. „Слово”, председател на дружеството на софийските журналисти. Според една версия убийството е отмъщение за Вълчо Иванов; според друга, официалната, убиецът е Милан Манолев, анархист от ВМРО (!); според трета – анархистите Георги Шейтанов и Желю Грозев. Самият Манолев ще го убият на 14 април 1925 г. и ще го захвърлят на лобното място на проф. Милев. Я да видим "версиите": "На следващия ден вечерта, 13 февруари, Ючбунарската наказателна група с няколко точни револверни изстрела екзекутира видния сговорист и правителствен главорез, директор на войнстващия фашистки ежедневник “Слово”, фашисткият идеолог и „интелектуален" вожд на ВМРО Никола Милев. Ефектът от екзекуцията бе поразяващ. Естествено, изборът на Центъра е бил продиктуван от грижливо премислени съображения и въпреки това мнозина от нашите не бяха предполагали силата, с която мечът на възмездието се стовари върху врага". Цола Драгойчева. В. "ЗОРА": „Завчера софиянци бяха свидетели как около ковчега на Милев софийските журналисти образуваха подвижен шпалир. В тоя шпалир се движеха журналисти от всички партийни лагери, граждани с най-различни идеи и разбирания. Нима това не символизира пътя, по който трябва да се движи живота на нашето нещастно отечество? Всеки може и трябва да му служи, както разбира, при непременното условие обаче да не минира основите на оная организация, на която днес единствено дължим свободата си, която нямат нашите сънародници в Македония, Добруджа и Тракия - да не минира основите на държавата... Откъде иде това злодеяние? На тоя болезнен и животрептящ въпрос може да се отговори без големи колебания. Убийството иде от там, откъдето дойдоха толкова нещастия в тая страна от известно време. И убийството на Никола Милев иде от вдъхновителите на единния фронт, иде от оръдията на Московския интернационал.“ Разбира се, има и други оценки за Никола Милев. Когато научил за успеха на атентата, Георги Димитров ръкопляска , че са се отървали от "кървавото куче", Никола Милев. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: бонго-бонго |
| Страшно поляризирана тема, ще се прекърши от напрежение виждам, че всички пишат за документи, прочетени неща позволявам си да напиша едни фрагменти, мои и на семейството ми спомени, в които доброто и злото са неразличими и са едно и също нещо леля ми, малко момиченце, около 44та година, стои на центъра на селото и вижда каруца и „джандари” около нея да приближават, от каруцата капе кръв, а от магазина си изскача най-богатият човек на селото и вика „чакайте, стойте”, после изтичва обратно и се връща с вода за джандарите и едно бяло платно , което мята в колата, „христиени сме” продумва леля после вкъщи чува ,че са убити двама ятака от съседно село баба Славка, съседка на баба ми, партизанска майка от Каблешково, винаги разказваше – дойдоха Лъсков и братята Дойчеви , забъркаха главите на младите, изкараха ги в гората, ученици, деца още , да ги избият ама сега братята Дойчеви управляват околията, а децата ни ги няма мой колега, беше вече възрастен, когато започвах работа, наследник на един от най-богатите родове в града, антикомунист, разказваше, че баща му е крил няколко дни Яна Лъскова в мазето си, защото била момиче на негов другар, също заможен чевек, скрил я при него полицай, за да я запази, но се намерил някой, който я предал и Косьо Владев я взел, за да я убият пред ямата в Топчийско само парите спасили баща му аз, на среща с бащата на Митко Палаузов, рецитирах едно стихотворение, а той разказваше за него, наричаше го винаги Митко Палаузов, не синът ми или момчето ми после баща ми ми обясни надълго за Митко Палаузов и за съдбата му, за родителите му е тогава не му повярвах много |
| Уважавам желанието на всички да почетат своите загинали другари. Ненавиждам тези които отричат тоава право на другите. Одобрявам стената при НДК но искам да не свалят многобройните плочи за загинали антифашисти. Жалко е че когато Асен Агов беше във властта махнаха паметната плоча на дядо му - земеделеца Асен Агов. |
Одобрявам стената при НДК но искам да не свалят многобройните плочи за загинали антифашисти. Тома, към времето на стената, в Пловдив плочите вече бяха свалени. Но миналата година бях в село Баня, до Банско. Там плочите си стоят. Корав народ живее там, нито плочите си дава, нито на държавата разчита особено, бяха си подредили посред август една стена дърва до кметството, да са готови. ![]() |
Разбира се, има и други оценки за Никола Милев. Когато научил за успеха на атентата, Георги Димитров ръкопляска , че са се отървали от "кървавото куче", Никола Милев. Мислех, да го напиша, ама си ме изпреварил. ![]() |
Дорис 03 Фев 2016 11:49 Мнения: 16,968 От: Bulgaria Аз ли съм толкова глупав та не мога да я схвана???? Не ти. Пускачът. Защо?! Нима не ви харесва Оруел?! Там животните на фермера Джоунс можеха да говорят, водени от свинете (които се самообявяват за най-умни сред своите събратя и за естествени ръководители на преврата) се вдигат на бунт, завземат фермата и установяват нова власт без участието на човека, "за да вземат съдбата си в свои ръце". После животинската революция следва хода на всички революции — към тоталитаризъм. Идеалите се опорочават и превръщат в демагогия, съперниците за властта безогледно се отстраняват, измислят се вътрешни врагове за оправдание на насилието, създава се социална номенклатурна прослойка, за която не важат общоприети закони, провежда се систематична дезинформация, изграждат се механизми за манипулация на мисленето, историята се фалшифицира... Подмяната на ценностите е блестящо изразена с безподобния лозунг на седмата животинска заповед: "Всички животни са равни, но някои са по-равни от други". Произведението разкрива манипулативната същност на революционните промени след 1917 г. В крайна сметка резултатът е трагичен, системата е обречена на провал и се разпада. Сатиричната антиутопия "Фермата на животните" е имала за пряк прицел сталинския режим, ... Всички прилики с настоящата ферма са случайни. Да Ни е Честит Втори ФевруариЙ ! | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: von_Newmann |